“Цяла година не позволил на никого в семейството да сложи траур. Дори на тъща си, Анастасиината майка, казал да свали черната си забрадка…”

Из романа „Животът няма втора половина“ на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. “{26 ноември 2014, сряда} Милю Касабов остарял отведнъж.

Read more

“Трябва да разрежеш седалките и да извадиш изолацията. После се опаковайте в нея. Включително главите…”

Из романа “Тишина” на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. “Ясмин чу името си по радиостанцията. – Добре,

Read more

“Моето семейство е затвор. Татко е директорът на затвора. Мама е готвачка…”

Из романа “Човек без куче” на Хокан Несер, издателство Емас. Превод – Ева Кънева. “– Излизам – обяви Роберт. –

Read more

“Почувства се празен, неловко, като човек, който си е тръгнал от купона, но трябва да се върне за шапката си…”

Из сборника със свръхкратки истории “Всичките наши тела” на Георги Господинов, издателство Жанет 45. “ОТРИЦАТЕЛНО Седмицата, в която чакаше резултатите

Read more

“Много просто – отвърна. – Една картина е завършена, когато я подпиша!”

Из романа “Послепис” на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. “Колкото по̀ не го приемаха в Художествената академия, толкова по-заинатено Стоян

Read more

“Да не сме се притеснявали, Фиш нямало да живее дълго, имала го от близо десет години…”

Из разказа “Фиш” от сборника “Бразилски храст” на Велина Минкова, издателство Колибри. “ФИШ Двамата с Дилън се бяхме излегнали блажено

Read more

“Влизаше в сънищата на умиращи хора, които обитаваха граничната пещера, и се опитваше да ги накара да се почувстват по-добре…”

Из романа “Последната територия” на Момчил Николов, издателство Сиела. “Намираха се в затворено помещение, което приличаше на кулата на баба

Read more

“Човек трябва да се стреми, ама наистина, да не обръща внимание на сполуките и несполуките; тук те хвалят, там мълчат…”

Из “Дневникът на една писателка”, Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева. “Понеделник, 12 май* Намираме се в разгара

Read more