„Това е входният билет за загубения рай, действащ точно толкова, колкото време водата остава топла…“

Из романа "Здрач" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "През онази сутрин работих, докато пръстите ми не се вдървиха от умора, така че не можех да уцелвам клавишите на пишещата машина и буквите взеха да се трупат една върху друга и да се сливат. Слънцето вече отдавна беше изгряло и се наложи да дръпна завесите, за... Continue Reading →

„Натегнато скърцане на херметичните врати, завинаги разделящи света на живите от света на мъртвите…“

Из романа "Метро 2034" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. " „В случай на подаване на сигнал «Атом» се придвижете към най-близката станция, там станете и отворете вратите. Съдействайте на силите на гражданската отбрана и армията при евакуирането на пострадалите и херметизирането на станциите на метрополитена…“ Инструкциите за това какво трябва да... Continue Reading →

„Кога ще свърши всичко това, кога ще ни спасят? Дойдоха кучета, ядат труповете…“

Из романа "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. "Всичко бе тихо, само някъде много далеч виеха диви кучета: жално, тъжно, сякаш плачеха. Но на Артьом изобщо не му се искаше да се среща и с тях: щом бяха успели да оцелеят на повърхността през всичките тези години, би трябвало да... Continue Reading →

„Настъпил беше моментът, в който е добре да се глътне капсула цианкалий; жалко, че на стажантите в Първи канал не раздаваха такива…“

Из разказа "Централните новини" от сборника "Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "ЦЕНТРАЛНИТЕ НОВИНИ Искам да съм роб на галера, помисли си Саша. Прозорците на тресящата се "деветка" се бяха запотили от киселия заради снощния махмурлук дъх на телевизионния оператор и звукооператора. Ако стъклото се забършеше с ръкав, през него щеше да се... Continue Reading →

„На трийсет и пет собственото ви лице започва да се превръща в memento mori, напомняне за смъртта, което винаги е с вас…“

Из романа "Здрач" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "Аз се откъснах от листовете и сложих един молив в непрекъснато готовия да се затвори речник. В черното огледало на прозоречното стъкло се отразяваше лицето ми: рошава коса (като се стараех да подбера точната дума, аз всеки път прокарвах пръсти през нея), мек и доста безформен нос,... Continue Reading →

„— Само да не си посмял да лъжеш — предупреди го тя, улавяйки блуждаещия му поглед.

Из романа "Метро 2034" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. "Омир знаеше, че решителното сражение го очаква не в северните тунели, а у дома. Промъквайки се по тесния коридор покрай полуотворените врати на чуждите жилища, той се тътреше все по-бавно, приближавайки се към жилището си. Трябваше да обмисли тактиката още веднъж и... Continue Reading →

„Значението на тези часовници се приравняваше с важността на такива стратегически обекти като оръжейния склад, филтрите за водата и електрогенератора…“

Из романа "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. " След нощното дежурство и дневния сън на Артьом отново му предстоеше да работи нощна смяна — на чаената фабрика. За десетилетията живот под земята, в тъмнина, частично разсейвана от мътночервеното сияние, истинското разбиране за ден и нощ постепенно се беше размило.... Continue Reading →

„Нима бяха намерили онова, заради което бяха поели на тази идиотска експедиция?“

Из разказа "From Hell" от сборника "Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "FROM HELL* – Михаил Семьонович! Събудете се! Там такова… – Асистентът на професор Готлиб го раздруса за рамото. Готлиб изпъшка и се обърна на другата страна. Нищо "такова" не можеше да има в тази бездарна и безсмислена експедиция. Нищо освен някоя... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑