Велина Минкова: С всеки редактиран текст се уча

Новата й книга ми бе любезно препоръчана от издателство Колибри още миналото лято, но докато си я взема и докато времето й за четене дойде, на етажерката с новите ми книги подуха всевъзможен вятър – довя заглавия, която ме разтърсиха; такива, след които не остана много, но часовете ми с тях бяха вълнуващи; такива, които... Continue Reading →

Реклами

„Значи, корейците трябва непрекъснато да се движат с букети…“

Из романа "Доклад на зелената амеба за химическия молив" на Велина Минкова, издателство Колибри. "Четвъртък, 10 август 1989 г. Снощи веднага заспахме като утрепани, затова сутринта станахме и закусихме рано. Половин час след закуска ни качиха само нас, българите, на автобуса и ни стовариха на едно сенчесто място с мраморни пейки. Като погледнахме надолу, видяхме... Continue Reading →

„Бях започнал да си падам тайно по нашия новоизкован мъжкарски образ…“

Из разказа "Херкулес ЕООД" от сборника "Бразилски храст" на Велина Минкова, издателство Колибри. "През лятната ваканция преди единайсети клас двамата с Петьо се хванахме като хамали в малка частна ферма. Местенето на хора от стари в нови апартаменти се беше оказало не само доходоносен бизнес, а и твърде приятно лятно времепрекарване. След втория месец вече... Continue Reading →

„За съжаление, момчетата на нищо не приличаха…“

Из романа "Доклад на зелената амеба за химическия молив" на Велина Минкова, издателство Колибри. "Подготвителният лагер беше в планината, в една голяма почивна станция с просторни слънчеви помещения. Бяха събрани групи, заминаващи за най-различни държави. Много деца, сигурно всичките пълни отличници и отрядни председатели. Имаше и група гимназисти от Строителния техникум, които бяха на лагер-школа.... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑