„В очите им аз бях крадецът, който е отнел плът от плътта им…“

Из романа "Живот в скалите" на Мария Лалева, издателство Книгомания. "След няколко дни с Марина отидохме при моя добра приятелка. Адвокат Комитова, както я наричахме всички. И сега не мога да си спомня малкото ѝ име. Тя беше жена, която черпеше енергия направо от въздуха, и понякога се шегувах, че ме хваща морска болест от... Continue Reading →

Реклами

Честита 2019! Нека новата година е по-щедра към вас - да ви донесе кошници със здраве и любов, вдъхновение, търпение и смелост да преследвате мечтите си, продуктивно писане и много, много творчески успехи! Снимка: writermag.com

„Никоя от нас в този вагон не заплака…“

Из романа "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели, издателство Изток-Запад. "КАША 1940-1941 година Преди да успея дори да възразя на Зузана, някой изтръгна вратата на будката за билети от пантите й и трима есесовци с черни ризи я прескочиха и нахлуха в кабината. Единият сграбчи Петрик и го вдигна от пода, другият ме хвана за... Continue Reading →

„Целият му живот до тук е бил преодоляване. И сега това му е отнето…“

Из повестта „Жажда“ на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Последното, което помни, е дъжд, силен дъжд, светкавици над сградите. Покриви на сгради в проблясък от светкавици – появяват се, разместват се, изчезват. Покриви в лятна буря. Люлеещите се корони на дърветата, прегънатите им снаги. Светкавици. Силуетът на града – разкривени антени над блоковете, като изоставени гробища,... Continue Reading →

„Пада като сянка върху мен…“

Из романа "Наръчник на оптимиста" на Матю Куик, издателство Емас.. "Жената, която ръководи рецитала, обявява имената ни и този път аплодисментите са малко по-оживени отколкото в началото на състезанието. Преди да легна по гръб на сцената, поглеждам дали Джейк или Клиф не са се появили със закъснение, но като се обръщам към публиката, виждам само... Continue Reading →

„Защото знае къде живеят всички непослушни момичета…“

Из сборника с разкази "Рецепта за кошмари" на Иван Атанасов, издателство Изток-Запад: "От Санта, с любов – Мразя Коледа, мразя подаръци, мразя сняг – промърмори зеленият елф, по-известен като Буши, докато паркираше летящата шейна в двора на къщата. – Не стига, че цяла година правим играчки за жълти стотинки, ами трябва да доставяме и подаръците... Continue Reading →

Благодаря ти, сътруднико мой. Благодаря ти, приятелю.

Страниците с БЛАГОДРАНОСТИ на автори са едни от най-игнорираните страници в книгите – по събуждан интерес те мерят сили с онези с данни на издателския колектив на съответното заглавие. Най-често съдържат десетки имена, които авторът държи да спомене с респект за помощта, подкрепата и любовта, които е получил, докато се е трудил – често, с... Continue Reading →

„Сега можех да плувам с глава над водата…“

Из романа "Огледало за сънища" на Златина Бахова, издателство Монт. "Денят на бягството ми беше топъл и слънчев, пролетта тържествуваше. Ала едва ли същото можеше да се каже за мен: въпреки че от няколко дни се опитвах психически да се подготвя за онова, което ми предстоеше, стомахът ми беше свит на топка, вътрешностите ми леденееха.... Continue Reading →

„Рано или късно свободата ще излезе от бутилката. Тогава ще се преброим отново…“

Из романа "Когато капят кестените" на Стефан Коспартов, издателство Сиела. "След като се отказа да търси пътя за Париж, на Димо му стана по-леко. Свободата беше понятие от предишен живот, който никога нямаше да се върне. За нея си струваше да се бориш само ако можеш да я споделиш. Ако по волята Божия това не... Continue Reading →

„Времето показа, че съм бил – в най-добрия случай – наивен…“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. "По-рано вечерта си бях изключил телефона, за да се спася от масираната атака с обаждания, която очаквах от майка си, и сега извадих телефона от джоба си и го включих, за да проверя кой ме е търсил. Имаше двайсет и едно обаждания от телефонен номер... Continue Reading →

„Онзи урок на баща си запомни завинаги. Но не го последва…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Горчо Аврамов беше роден резбар. Баща му беше резбар, дядо му беше резбар, сигурно и дядото на дядо му е бил резбар, но Горчо нямаше вече кого да попита. Докато другите деца пасяха кравите и играеха на челик, той седеше встрани и дялкаше... Continue Reading →

„…сетне вдигал нагоре острието, аха да пробие небесата, и крещял като побъркан, но из устата му не излизал звук…“

Из ръкописа на романа "Спартак. Легендата" - книга І на Манолов&Манолов. Художник Евгений Йорданов. "Лицето на Родопис отведнъж се сгърчило, придобило алабастрова бледност, големите й очи, изкусно очертани с персийско чернило, се разтворили още по-широко, от възторг ли, или от ужас, Спартак не разбирал, но тя се втрещила, сякаш отпреде й се възправила мечка стръвница.... Continue Reading →

„Започвам да си мисля, че тук в Москва, където и да плюеш, все е Небесният Йерусалим!“

Из романа "Призракът на Небесния Йерусалим" на Даря Дезомбре, издателство Изток-Запад. "Андрей не беше свикнал да се самозалъгва дълго – сутринта беше нахранил Раневска до пръсване, докара се с нови панталони и чиста риза, шофира като луд, докато кой знае защо слушаше радио "Класика", и всичко това само защото искаше да види стажантката си Мария... Continue Reading →

„Не съм опасна. Очите ми са затворени…“

Из "Кутия за птици" на Джош Малерман, издателство Deja Book. Превод – Невена Дишлиева Кръстева. "Ривърбридж. Малори е идвала по тези места преди известно време. За една Нова година. Не си спомня точно името на момичето, което организираше купона. Марси някоя си. Примерно – Марибел. Марси беше позната на сестра й, Шанън ги докара със... Continue Reading →

Мария Лалева: Иска се кураж, за да покажеш думите си пред света

8 октомври вечерта, Зала 42, НДК. На много премиери на романи съм присъствала, но такова множество от хора и такъв ентусиазъм да се срещнат с автор, не бях виждала. При това, говорим за дебютна проза. Обяснението е просто, въпреки че продължава да страни от практиките на литературния пазар в България – в продължение на 5... Continue Reading →

„Ние даваме ли си сметка за какво гласуваме?!“

Из романа "Розариум" на Георги Томов, издателство Сиела: "Вечерята бе довършена в мълчание. Жените останаха да побъбрят на въздух, а мъжете влязохме вътре и се настанихме в най-уютния кът на просторния хол. Много обичах това място – с дървени лавици за книги от пода до тавана, вехт, но оригинален персийски килим и протрити кожени дивани,... Continue Reading →

„Извинявайте, момичета, че сте на сватбата на мама!“

Из книгата "Близки срещи със смесени чувства" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри. "Странно е да сключваш брак пред дъщерите си. Не мога да се отърва от чувството, че ги наранявам. И двете са страхотни – Елица е прекрасна дама на седемнайсет, сега с бледа ефирна рокля и обувки, в които глезенът й изглежда като топяща... Continue Reading →

„Знам, че вече не съм момичето, което бях някога…“

Из романа "Момичето от влака" на Паула Хоукинс, издателство Ентусиаст. Превод – Маргарита Терзиева. "10 юли 2013, сряда Сутрин Жегата вече пробива нощния хлад. Още е осем и половина, но денят напира, въздухът е топъл и влажен. Надявам се да завали, но небето е ясно, бледо, воднистосиньо, без нито едно петънце. Избърсвам потта от горната... Continue Reading →

Георги Томов: Ядосвам се не на слаби текстове, а на пропуснати възможности

Той смята, че е чел много романи, по-добри от своите, а аз бързам да призная, че "Розариум" ми върна вярата в модерната БГ литература. Според него много малко сборници с разкази са конкурентни на неговите, но като заклет читател се налага да го коригирам: Няма други наши сборници на същото ниво, господин Томов. Нито като... Continue Reading →

„Едно знам – трудно е да се родиш, а още по-трудно е да оживееш. Лесна е само смъртта…“

Из романа "Когато капят кестените" на Стефан Коспартов, издателство Сиела. "Жълтите павета на булевард "Руски" светеха с отразена светлина. Оцеждаше се ситен дъжд и уличните лампи правеха дъга около себе си. – Къде отиваме? – попита Никола. – Искра има терен. Мъжът й заминал командировка. Искра живееше в един мансарден апартамент на "Раковска", близо до... Continue Reading →

„Беше нощта на моя най-важен въпрос и моя най-важен отговор…“

Из романа "Живот в скалите" на Мария Лалева, издателство Книгомания. "Докато се връщахме към къщата на Луиза, мълчахме. Павел ме държеше за ръка. Най-свещеният миг – малката детска ръка в моята. „Майната ти, Дядо Боже! Какво ти е направило това чудно дете, че му взе родителите?“, без глас крещях на Господ. Все пак понякога скандалите... Continue Reading →

„Така че ужасно съжалявам, мили дами, но днес не можете да си купите сираче…“

Из романа "Люляковите момичета" на Марта Хол Кели, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "КЕРЪЛАЙН С настъпването на пролетта положението във Франция ставаше още по-отчайващо. Всяка сутрин до десет часа приемната на Консулството вече се пукаше по шевовете от хора, а моят график беше отдавна запълнен. Нацистите, които тъпчеха надлъж и нашир из Париж, бяха... Continue Reading →

Стефан Коспартов: Да знаеш какво пишеш е рядък късмет

Когато някой каже, че даден автор пише хубаво, няма начин да не ме заинтригува. Очакванията ми към книги се изчерпват точно с това – не толкова да видя колко оригинална е идеята и колко напрегнат е сюжетът, колкото да проверя вярвам ли в една история, в състояние ли съм да забравя, че чета, склонна ли... Continue Reading →

„Никой не сяда.“

Из романа "После" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Доктор Санду идва при теб и Сара. – Една от сестрите ни каза, че елемент от апаратурата, която използваме, за да помагаме на Джени да диша – ендотрахеалната тръба, която се свързва с кислородния апарат, – снощи се е разхлабила. Съществува вероятност някой... Continue Reading →

„Отдавна няма нещо, което да ме задържа в мъжа, който съм…“

Из романа "Тяло под роклята" на Галин Никифоров, издателство Сиела. "Коридорите на мюнхенската клиника и лицето на доктор Чанд Прорайма, седнал върху бюрото си с безгрижно полюшващи се крака като момче, което се кани да скочи от мост… Образите от краткия му престой в клиниката преди два месеца идват последни и прогонват останалите образи. И... Continue Reading →

„Защото ако Толстой го килна на едната страна, Чайковски на другата, то хайверът го хвърли в нокаут…“

Из романа "Един аристократ в Москва" на ЕймърТауълс, издателство Изток-Запад. Превод – Любомир Николов – Нарви. "Когато графът пристигна в Шаляпин, планът му беше да се наслади на брендито, да поднесе на Аудриус своите почитания, после да се оттегли в кабинета си, за да изчака да стане дванайсет. Но докато наближаваше дъното на чашата си,... Continue Reading →

„– Какво е това беееее!!? – от устата ми се разхвърчаха слюнка, плобми, мостове.“

Из "Дневникът на един таткозвероукротител" на Калоян Явашев, издателство Софтпрес. "Понякога трябва да отсъствам от къщи с дниили седмици. Свързано е с работата ми, но има моменти, в които бих плувал сядосани бели акули на стероиди, вместо да съм в апартамента с децата. Не чеприлича на апартамент, пò му приляга да се нарича леговище, Звездата на смърттаили Мордор.... Continue Reading →

Проф. Кай Долеруп: Дори някои от приятелите на Андерсен са се съмнявали в стойността на приказките му

По повод публикуването на двата тома "Събрани приказки и разкази" на Ханс Кристиан Андерсен от издателство "Ентусиаст" през октомври в България пристигна датският изследовател на Андерсен – професор Кай Долеруп от Университета в Копенхаген. За периода 23-26 октомври с него бяха проведени поредица от публични лекции, както и срещи със студенти и читатели, в които... Continue Reading →

„– Сега… ще продължаваш ли… да се правиш… на много… умен?“

Из романа "Огледало за сънища" на Златина Бахова, издателство Монт. "Този път старшина Минков беше в цивилно облекло. Чакаше ме на автогарата. Поздравихме се с кратко и сдържано ръкостискане, след което ме помъкна нанякъде, като ми говореше в движение: – Човекът се казва Продан Свирецов. Беше надзирател в лагера до 53-та. През 53-та го изключиха... Continue Reading →

„Но внезапно усети как го лъхна отвъден студ…“

Из романа "Призракът на Небесния Йерусалим" на Даря Дезомбре, издателство Изток-Запад. Превод – Ася Григорова. "Андрей позвъни на тапицираната с качествена кафява кожа врата и не се учуди, когато вместо обикновен звън се разнесоха славееви трели. Дяволите го взели тоя любител на красивия живот! И приятелката му Маша, по съвместителство – негова стажантка. Инокентий му... Continue Reading →

„Внезапните проявления на любовта…“

Из романа "Хванеш ли самовила" на Христо Буковски, издателство Изток-Запад. "Съседите подозираха, че нещо ужасно става вкъщи и не знаеха как да общуват с мене, когато неизбежно ни събираше асансьорът. Не смееха пряко да ме окуражават – да не излезе, че ме съжаляват. Затова опитваха да ми внушат бодрост като ме подпитваха за Нани –... Continue Reading →

„Бях започнал да си падам тайно по нашия новоизкован мъжкарски образ…“

Из разказа "Херкулес ЕООД" от сборника "Бразилски храст" на Велина Минкова, издателство Колибри. "През лятната ваканция преди единайсети клас двамата с Петьо се хванахме като хамали в малка частна ферма. Местенето на хора от стари в нови апартаменти се беше оказало не само доходоносен бизнес, а и твърде приятно лятно времепрекарване. След втория месец вече... Continue Reading →

„Студенината се е настанила и присъствието на другата жена се усеща…“

Из книгата "Близки срещи със смесени чувства" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри. "Момичето на татко съм. Толкова съм негова, че вече трийсет и една години, откакто го няма, а аз си го имам някъде там, една крачка зад дясното ми рамо. През целия си живот без него живея така, сякаш събирам спомени, които да му... Continue Reading →

„От изтрезвителното направо в затвора ли ще я пратите?“

Из романа "Животът, който загърбваме" на Алън Ескенс, издателство Изток-Запад. Превод – Галина Величкова. "Изнасилвач и убиец. Бях дошъл в “Хълма”, за да намеря герой, а попаднах на злодей. Той сигурно имаше какво да разкаже, но дали бих искал да опиша тази история? Състудентите ми щяха да разказват за баба си, която родила на пръстения... Continue Reading →

„Какъв бил тоя човек, кой бил и човек ли бил всъщност?“

Из ръкописа на романа "Спартак. Легендата" - книга І на Манолов&Манолов. Художник Евгений Йорданов. "...По тия причини Спартак се запознал с Родопис – щерката на управителя Реметалк, едва когато изпълнил шестнайсетата си година. Денят, в който се състояло това, сиреч денят, в който момчето за първи път се счепкало със съдбата си, бил душен, един... Continue Reading →

Паула Хоукинс: Винаги нося бележник, за да си записвам идеи

Преди да стане писател Паула Хоукинс работи 15 години като журналист. Родена и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка), когато навършва 17 години, тя се мести със семейството си в Лондон. Няколко години по-късно родителите ѝ се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия, където живее и до днес. Учи в Оксфорд... Continue Reading →

„Балансиран много внимателно, сякаш щом климатикът задуха през есента, ще го катурне…“

Из романа "Наръчник на оптимиста" на Матю Куик, издателство Емас. "Гласът на баща ми долита в сутерена: – Ето тук, на тази масичка. Откъм хола се чуват стъпките на три чифта крака и поставянето на нещо тежко. След петнайсетина минути земята се разтриса от пукотевицата на колежански футболен мач – оркестрова музика, барабани, бойни песни... Continue Reading →

„За съжаление, момчетата на нищо не приличаха…“

Из романа "Доклад на зелената амеба за химическия молив" на Велина Минкова, издателство Колибри. "Подготвителният лагер беше в планината, в една голяма почивна станция с просторни слънчеви помещения. Бяха събрани групи, заминаващи за най-различни държави. Много деца, сигурно всичките пълни отличници и отрядни председатели. Имаше и група гимназисти от Строителния техникум, които бяха на лагер-школа.... Continue Reading →

„Нещо ми подсказа, че и тя бе имала своите мръсни прозорци…“

Из романа "Живот в скалите" на Мария Лалева, издателство Книгомания. "Беше един от красивите слънчеви дни на април. От онези пролетни дни, които съдбата изпраща за любов или за смърт. Нямаше как да знам, че точно в този ден ми праща знак и за двете. С Демир седяхме върху зида пред съборетината ми и просто... Continue Reading →

Момчил Николов: Писането започва далеч преди първия написан ред.

Подходих към "Последната територия" с известно притеснение. Коментарите из интернет повтаряха "роман от световна величина", "европейски роман", "роман с главно Р", "антиутопия", "сюрреалистичен трилър", "да бъдеш господар на живота си", "изследване на съня", а аз като че ли все още се респектирах от тематиката, от обема и нивото на романа, и странях от него. Но... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑