„– И ти не си се родила готова да пишеш разкази, нали? Не ти ли се наложи да научиш първо азбуката? Да започнеш от най-простите неща?“

Из романа "Еротични истории за пенджабски вдовици" на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад. "– Вие сте знаели! – бяха първите думи на Ники, щом Кулвиндер вдигна телефона. Изобщо не си направи труда да започне със сат сри акал – нямаше намерение да проявява уважение към тази подмолна жена. – Какво съм знаела? – попита Кулвиндер.... Continue Reading →

Реклами

„носеше само ефирна, полупрозрачна туника, която скриваше тялото й колкото стена на аквариум…“

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "– Какво имаш предвид? – попита Мариан няколко часа по-късно. – Каквото казвам. Получих писмо. – Тук? Двамата седяха на шезлонги под чадър откъм полето с рапица. В ясното небе се стрелкаха лястовици. Жужаха пчели. Бяха приключили със закуската и в момента допиваха кафето... Continue Reading →

„…и хуква като човек, който мрази да закъснява…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СЪОБЩЕНИЕ Един ден поетът Ю. Ю. чу по радиото съобщение за смъртта на известния наш поет… И тъкмо тук нещо в сигнала прекъсна или може би спря токът, но той така и не разбра кой собствено се беше поминал. Чу само,... Continue Reading →

„Нищо от юг не може да ми навреди!“

Из романа "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела. "Беше още много рано, на изток се развиделяваше и небето светлееше, но въпреки това слънцето не беше изгряло. Птиците обаче отдавна бяха започнали да се гонят из короните на дърветата и огласяха с песните си хладния сутрешен въздух. Катрин лежеше по гръб с ръце под... Continue Reading →

„Никой не се интересуваше от писател, прехвърлил трийсетте…“

Откъс от разказа "Литературен обяд" от сборника "Литературен обяд и други разкази" на Ейлиш Ни Гуивна, издателство ICU. "Тя познаваше един на име Франси Брайоуди. Той също обядваше – в едно кафене, наречено Панерче хляб, мразовита малка дупка на кея Астън от другата страна на реката. Там предлагаха багети с плънка и сандвичи, както и кафе,... Continue Reading →

„Неговият филм продължаваше с пълна сила…“

Из романа "Блъф" на Георги Стоянов, издателство Сиела. "Въпреки че поради мащабите си бяха трудни за безупречен контрол и действията на Юри и приближените му често пъти бяха хаотични, операциите на наркопазара продължаваха. Регулярните вноски от тях – също. Поетапно и безапелационно Юри бе успял да наложи волята си за експанзия на дейностите. Негова лична... Continue Reading →

„По пода, тънки, спираловидни и руси, се търкаляха току-що остриганите къдрици на дървото…“

Из романа "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Рендето на баща ми свистеше и съскаше. От дървото падаше кожа след кожа и накрая розовата сърцевина лъсваше като гола детска плът. Баща ми доволно прокарваше длан по гладката повърхност и кимаше удовлетворен. Дъска след дъска се нареждаха в ъгъла – големи и малки,... Continue Reading →

„Светлината от четирите прожектора, разположени в четирите ъгъла на помещението, сякаш го подпали…“

Из романа "Пациент 488" на Никола Бьогле, издателство Ентусиаст. "По пътя Дорн даде на Сара електронен пропуск, който й позволяваше да се движи из цялата сграда. Използва забавянето, за да я снабди и с едно уоки-токи със слушалка. Болницата била голяма и това щяло да улесни контактите им. Сара нямаше намерение да се бави много... Continue Reading →

„Хората планират живота си така, както планират облеклото си. Искат да е добре изгладено и подходящо…“

Из сборника с разкази "Да мечтаеш отвъд" на Александър Ненов, издателство Изток-Запад. "РАЗВОД Милуш стоеше на плажа, заровил краката си в топлия пясък. Стоеше, вгледан в далечината на плиткото синьо море пред него, и се опитваше да събере мислите си, но не му се получаваше. Намираше се във втората седмица от своя развод. Преди 15... Continue Reading →

„Ледът се беше спукал от тежкия товар и тирът потъваше…“

Из романа "Тишина" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Мама ме накара да си сложа всичките полярни дрехи. Тя се облича, докато кара, и аз й помагам. Слагам си маската за лице и предпазните очила, но мама отлага да си сложи своите, защото няма да може да вижда добре, докато шофира. Камионът... Continue Reading →

„Тук се сложи краят на нашата любов, както днес на издаването на моите книги…“

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Първото издателство сега у нас по тиражи е "Народна култура". Българските писатели доста печатат там. Спомняш си сигурно скандала с "Тютюн" на Димитър Димов, Акселчо. Тъкмо те го издадоха. Напоследък пускат и много преводна литература, съветска най-вече, но и западната пробива. За... Continue Reading →

„но целият ми опропастен живот седеше като натирено коте в ъгъла и се взираше в мен питащо…“

Из романа "Сливовиц" на Катерина Хапсали, издателство Колибри. "Барон Ямадзава примигва приятелски срещу мен, докато му разказвам за последните дни, потраквайки лекичко по клавиатурата му. "Слава богу, че си тук при мен, стари приятелю – надали пред друга машинка мога да се изповядам така. То си трябва време, за да се отпуснеш пред някого…" Ако... Continue Reading →

„— Само да не си посмял да лъжеш — предупреди го тя, улавяйки блуждаещия му поглед.

Из романа "Метро 2034" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. "Омир знаеше, че решителното сражение го очаква не в северните тунели, а у дома. Промъквайки се по тесния коридор покрай полуотворените врати на чуждите жилища, той се тътреше все по-бавно, приближавайки се към жилището си. Трябваше да обмисли тактиката още веднъж и... Continue Reading →

Розамънд Лъптън: Едно от удоволствията на писането е това да откриваш готовността на хората да ти помагат

Розамънд Лъптън не е единствената, която като млада си е мислела, че след като прехвърлиш четирийсетте, хубавите работи ще спрат да ти се случват. И какво друго би могла да си помисли бъдещата авторка на бестселърите "Сестра" (2010), "После" (2013) и "Тишина" (2015) още в качеството си на обикновена лондонска домакиня, майка на две малки... Continue Reading →

„Значението на тези часовници се приравняваше с важността на такива стратегически обекти като оръжейния склад, филтрите за водата и електрогенератора…“

Из романа "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. " След нощното дежурство и дневния сън на Артьом отново му предстоеше да работи нощна смяна — на чаената фабрика. За десетилетията живот под земята, в тъмнина, частично разсейвана от мътночервеното сияние, истинското разбиране за ден и нощ постепенно се беше размило.... Continue Reading →

„Зарадвай се бе, човек! Зарадвай се, защо ти е да се тровиш такъв!… Списанието тръгна – зарадвай му се!“

Из романа "Една и съща нощ" на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "{13 февруари 2013, сряда} Обявата за новото списание разпратили малко срещу новата двайсет и четвърта година. Била много впечатляваща работа: великолепна луксозна хартия голям формат, красив акцидентен шрифт – и немислим дотогава тираж. Скоро след това поетът оставил внушително капаро в придворната печатница,... Continue Reading →

„Ненавиждам етикета, както ненавиждам и хората, които се съобразяват с него…“

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "Цялото глупаво начинание представляваше, разбира се, позорно слабоумие. Изглежда, причините за него се криеха не в нечия пряка инициатива, а в общо прието уважение, в случая обаче насочено не към когото трябва. Неколцина сънародници се срещат на съботен пазар в малко бретанско градче. Навярно... Continue Reading →

„С всеки изминат ден жена ти се превръща пред очите ти в майка, а ти не можеш да бъдеш бащата…“

Из "Естествен роман" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Бременна съм Sub rosa dictum. Бременна съм, каза жена ми в онази вечер. Нищо повече. Киното и литературата предлагат два варианта за реагиране в такива случаи: а) Мъжът е изненадан, но щастлив. Гледа глуповато, отива при нея и я обгръща с ръце. Внимателно, да не нарани... Continue Reading →

„Всъщност целият този занаят е непрекъснато ходене по ръба на провала…“

Из сборника с есета и истории "Невидимите кризи" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ОТ КАКВО СМЕ НАПРАВЕНИ, ОТ КАКВО СА НАПРАВЕНИ НАШИТЕ КНИГИ Честното начало на подобни лекции винаги е обезкуражаващото начало. Още тук е редно да кажем, че за разлика от класическия криминален роман, да речем, в края на тази лекция – а... Continue Reading →

Ян Стокласа: Много бих искал да прочета книга като моята

На 28 февруари 1986 година шведският министър-председател Улоф Палме е застрелян в центъра на Стокхолм, докато се разхожда към дома си след кино прожекция в компанията на съпругата си. "За това убийство ще се пишат книги", пише в писмо до колега от британския вестник "Сърчлайт" Стиг Ларшон, бъдещият световно известен автор на трилогията "Милениум", все... Continue Reading →

„Нима бяха намерили онова, заради което бяха поели на тази идиотска експедиция?“

Из разказа "From Hell" от сборника "Разкази за родината" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "FROM HELL* – Михаил Семьонович! Събудете се! Там такова… – Асистентът на професор Готлиб го раздруса за рамото. Готлиб изпъшка и се обърна на другата страна. Нищо "такова" не можеше да има в тази бездарна и безсмислена експедиция. Нищо освен някоя... Continue Reading →

„Господи. Наистина ли си искал да седя тук, на тази кушетка, и да гледам през това стъкло?“

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Стълбите до втория етаж изкачихме на пръсти. Спряхме пред безлична врата. Вдясно – мътно огледало. Той отключи. Натисна вратата и влезе. Превъртя електрическия ключ. Жална светлина потече от крушката, която болно висеше върху гол шнур. – Е, влизай, влизай. Нали ти казах, че е уютно?... Continue Reading →

„Някъде към 3 часа следобед се почувствах по-щастлива и по-спокойна от неговата критика, отколкото от хвалбите на другите…“

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева. "Вторник, 21 октомври* Днес е Празникът на Трафалгар, а вчерашният ден бе ознаменуван с излизането от печат на "Нощ и ден". Сутринта получих шестте си авторски екземпляра, пет от които разпратих, и предполагам, човките на петима приятели вече са забодени в книгата.... Continue Reading →

„Днес равновесие няма, човек постоянно завзема нови територии…“

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Няколко дена, след като отправи своето предложение към Елена и тя прие, Маноло също получи предложение. Клайдерман го беше извикал – да му покаже новия им офис и да му представи едно според думите му голямо предизвикателство. През изминалата година фондация "Аквариус" беше отворила три офиса... Continue Reading →

„Да му каже, че животът е един и тя иска да го изживее с правилния човек…“

Из сборника с разкази "Куци ангели" на Владо Трифонов, издателство Жанет 45. "ОБИР НА БАНКА – Ръцете на тила – всички! Това е обир. Отворете касата! Бързо… Само че ако ръцете им са на тила, как ще отворят касата. Трябва иначе. – Никой да не мърда! Това е обир. Отворете касата! По-живо… Добре де, но... Continue Reading →

„Не може хем чиста съвест, хем пълен кемер…“

Из романа "Влахос" на Елена Щерева и Николай Янков, издателство Жанет 45. "Кехая – 1926 г. Тревата вече жълтееше… Лятото, изцедило и последната си капка живот, подаваше уморена длан на есента. Влажните горски пътеки, прегорелите листа на габъри и буки, вятърът от север, който лека-полека заточваше своя ръждив бръснач – всичко това напомняше на Вангел,... Continue Reading →

„Задачата му беше да оцелее, макар че бе забравил защо…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "– Мамка им – избълва уморен глас близо до ухото му. – Къде са нашите военновъздушни сили? Друг каза с тон на познавач: – Тези ще подгонят жабарите. Сякаш за да го опровергае, една от точиците се отскубна от останалите и пикира почти вертикално, право над главите... Continue Reading →

Радостина А. Ангелова: Пиша, когато ми се пише, и не пиша, когато не ми се пише.

Част от съпътстващата програма на кампанията "Походът на книгите" 2-23 април 2019 година беше срещата на Радостина А. Ангелова с начинаещи писатели в Part Time Language and Culture Center на 21 април – събитието под надслов "Как да напишеш успешен роман". Авторката на поезия, разкази и 6 романа, след които "Виенски апартамент" (изд. Жанет 45,... Continue Reading →

„Девойчето очевидно никога не бе изпитвало нужда от учебници, граматически правила и английски език…“

Откъс от разказа "Госпожа Иванова" от сборника "Юлски разкази" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Когато Антоний ме покани на вечеря, изпаднах в състояние, близко до плътна паника. Фамилното му име беше Алтънов; господинът принадлежеше към известно във финансовите среди семейство, дало на Европа поне дузина видни теоретици на банковото дело. Колата, дрехите, козметиката, с... Continue Reading →

„Само дето не знаех за кого по-напред да внимавам – са себе си или за човека срещу мен…“

Из повестта "Разказвачът" от едноименния триптих "Разказвачът" на Сава Василев, издателство Жанет 45. "Всичко стана така, както го бяхме замислили. На третия ден моят човек издебна вахтения и му се представи, онзи го завел при боцмана, а боцманът на свой ред го води при мен. Завидно самообладание – слушах мълчаливо как се представя, при това... Continue Reading →

„Трябваше да й кажа, че никога не съм продавала и никога не съм виждала къртици. Жената искаше друго да чуе…

Из сборника с разкази "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "КРЪВ ОТ КЪРТИЦА В моя магазин идват малко клиенти. Обикновено учители, които търсят комплект опитни животни за часовете по биология. Продавам жаби, насекоми, гущерчета. Скоро ще се откажа, не мога да покривам загубите. Ала така съм свикнала с тази стаичка, с мрака... Continue Reading →

Георги Стоянов: Ако си ревнив, дръж си текста в шкафчето

Изключително ми е приятно да ви запозная с Георги! Обичам да представям автори с дебют, обичам хубавите български романи, обичам разговорите с интелигентни хора. И още докато четях романа "Блъф" и си нахвърлях по тефтери, разпилени листи и салфетки въпросите, които да задам в интервюто, вярвах, че разговорът няма да хвърля само онзи лъч светлина... Continue Reading →

„Получи се! Бях успял там, където шведската полиция се проваляше вече три десетилетия…“

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "С ПОСРЕДНИКА Кирения, септември 2013 г. От полицията така и не бяха разпитали Бертил Ведин. Според тях самите това беше така, защото той им убягвал почти три десетилетия. Според Ведин пък причината беше, че те нямали желание да говорят с него. Предполагах, че... Continue Reading →

„– Не бой се, смъртта не боли – излъгах я аз…“

Из романа "Зелените очи на вятъра" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Скрих се в килера, но и там се чуваше. Баща ми крещеше на мама такива думи, че ако излезеха от моите уста, щеше да ми отреже и ушите, и ръцете едновременно. От много хора съм хващала такива приказки – в хлебарницата. Когато стигнаха... Continue Reading →

„Архивът на Стиг Ларшон“, Ян Стокласа, изд. Сиела

Валентина Мизийска "Архивът на Стиг Ларшон" от Ян Стокласа е романизирано-документален разказ за личното разследване на журналиста Стиг Ларшон на едно от най-сензационните убийства в съвременната Шведска история – убийството на министър-председателя Улоф Палме през 1986 година. "За това убийство ще се пишат книги", пише Стиг 3 седмици след убийството в писмото си от цели... Continue Reading →

„Паметта й е скрин, мога да усетя как отваря отдавна заключени чекмеджета…“

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Скринът на паметта Четири месеца по-късно в средата на май пътувах с един стар опел към Унгария. Предложих на вестника, към който работех, да напиша за българските военни гробища от Втората световна война. Най-голямото е в Харкан, Южна Унгария. Главният се съгласи и ето... Continue Reading →

„искаше това да бъде най-добрата ѝ книга; книгата, която най-сетне ще задоволи собствените ѝ очаквания…“

Из романа "Часовете" на Майкъл Кънингам, издателство Локус Пъблишинг. "Мисис Улф Тя погледна часовника върху масата. Бяха минали почти два часа. Все още се чувстваше силна, ала знаеше, че утре ще погледне написаното днес и то със сигурност ще ѝ се стори повърхностно и претенциозно. Докато е още в главата ти, всичко винаги изглежда по-добре,... Continue Reading →

„Бях взела всичко мое със себе си и го носех в ръка, заедно с чувството си за вина и страха…“

Из романа "Да се възползвам всякак от теб" на Сара Ратаро, издателство Ентусиаст. "Онази вечер "Мобилният ми звъня десетина пъти. Изчаквал си до включването на гласовата поща. При последното си позвъняване си оставил едно сподавено, но ясно съобщение. Гласът ти трепереше, докато аз бях потънала в сън, на няколко километра от теб.   Беше около... Continue Reading →

Катерина Хапсали: Аз съм своят най-голям критик

Спомням си, изключително живо си спомням как миналата зима си избирах книги от сайта на издателство Колибри. Исках нещо българско, исках да е силно, а ако беше и дебют – ехе! Спомням си и посещението си в книжарницата два дни по-късно, спомням си и думите на милото момиче, което ме обслужи като ми донесе книгите... Continue Reading →

„може би „у нея не бяха останали повече книги“, както хората често се изразяваха за писателите…“

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Последваха още реакции, още разговори, и в крайна сметка останалите се разпръснаха; ставаше късно и виждах, че разсилните чакат отвън с парцалите и кофите си. Аз стоях, мачках коктейлна салфетка в ръката си и също чаках, макар че не ми беше напълно известно какво. Илейн Мозел забеляза,... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑