„И засега успяваха да нанесат щети само на собствените си животи…“

Из романа "Малкият бог на земетръса" от Петър Денчев, издателство Жанет 45. "Една вечер бяхме поканили на вечеря нейните колеги – Милена, Кристиан, Лили и Мариан. Те сякаш бяха дошли да докажат на добра воля теорията ми, че глупостта се разпространява без оглед на пол и възраст, на външен вид и чувствителност. Още повече когато... Continue Reading →

Реклами

„…някой да те обича и да ти вярва, някого да обичаш и да му вярваш…“

Из сборника с разкази "Куци ангели" на Владо Трифонов, издателство Жанет 45. "ДОПИСВАНЕ НА ФИЛМ Остана в салона сам. Не му се ставаше от стола. Не искаше да свършва по този начин тази история. В живота може и да става така – не го интересуваше; това не беше неговият филм. Добре, хайде да видим какво... Continue Reading →

„Не я пуснах. Не можех да й дам да ни краде. И тя ме фрасна. Но понеже не беше много точна, улучи ме в носа…“

Из разказа "На изток от Запада" от сборника "На изток от Запада" на Мирослав Панков, издателство Сиела. "Трийсет години. И всички любими хора. Това загубих, преди да стигна в Белград. Сега тъпча пред квартирата на братовчедка ми с цветя в едната ръка и шоколадче в другата. Репетирам въпросчето, което имам да я питам. Преди малко... Continue Reading →

„Моето появяване щеше да е равносилно на поражение. Какво щях да правя в България? Да работя по строежите?“

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Когато баща ми се появи в ГЕСТЕХАУС, парите ми бяха на привършване. Аз се простих с илюзиите за обратния билет. Стана ми ясно, че никой няма да финансира връщането ми. Най-малко – той. Схванах, че ако наистина искам да се върна, ще трябва да си... Continue Reading →

„А с татко е друго, сигурно някак, дори да е далече…“

Из романа "Докога ще чакаме бащите" на Калоян Димитров – BallaN и Иван Сапунджиев, издателство Софтпрес. "ДЯДО, ТАТКО КАЗА… В очакване на татко си Митка отваряше вратата отново и отново, ей тъй, за нов "последен път" да огледа идва ли някой по пътя. Отвън го обливаше свежо благоухание. Лятото даряваше своя живителен дъх на всички,... Continue Reading →

Как да напишем криминална история – писателски съвети за най-малките

Ако обичаш да фантазираш и да си измисляш истории, вземи химикалка, отгърни страницата и започвай да пишеш. В тази книга оживяват великани и се будят омагьосани принцеси, разбиват се кораби, детективи търсят улики, а индианци потеглят на бой. Твои помощници в това приключение ще бъдат съветите на автора, насочващите въпроси, увлекателните задачи, а веселите картинки... Continue Reading →

„В конфликт между поколенията изходът е предварително известен – децата просто са по-жестоки“

Из романа "Докато дишам" на Георги Томов и Дейна Бренченс, издателство Сиела. "Там, където Васил бе израснал, лични празници се отбелязваха два пъти годишно. На дванайсет години той за първи път разбра, че всеки човек има собствен рожден ден. А точната дата на своя научи в деня, в който навърши осемнайсет. Тогава директорката, която много... Continue Reading →

„Няма нищо лошо в отхвърлените ръкописи… С изключение на качеството им. Както и да е, все някой трябва да ги чете….“

Из романа "Съпругата" на Мег Уолицър, издателство Колибри. "Светът, в който прекарвах дните си, сега беше тайнствен за Джо. Той също така беше благодарен, че не му се налага да е там, но все пак си пожелаваше да може да нахлуе в него, да ме наблюдава, докато седя в бокса си и отговарям по телефона... Continue Reading →

„– Искам да съм ти дете – съгласих се веднага аз…“

Из романа "Зелените очи на вятъра" на Здравка Евтимова, издателство Жанет 45. "Макар че е тлъста, майката на Шушомир пее много хубаво. Като ме види на улицата с метлата и шишето под мишница, все ми дава по нещичко – круша, дюля, вчера, например, мушна в джобчето ми морена. Нито дума не рече, затова си помислих:... Continue Reading →

„Тук е мястото да кажа, че съм напълно нормален, ако и да пиша разкази…“

Из сборника с разкази "И всичко стана луна" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "ДЪЩЕРЯ Във влака влезе мъж на средна възраст, който носеше на ръце, както се носи дете, голяма парцалена кукла, облечена в детско яке. – Прощавайте, две свободни места? Останалите пътници в купето се спогледаха и не отвърнаха. – Заповядайте – казах,... Continue Reading →

„– Ще им кажа просто, че пак си пиян – заяви тя, след като Арман я запита дали семейството й ще е разочаровано от отсъствието му…“

Из романа "Убийството на художника" на Луиз Пени, издателство Софтпрес. "Главен инспектор Арман Гамаш получи телефонното обаждане на излизане от монреалския си апартамент в неделята преди Деня на благодарността. Съпругата му Рен-Мари вече беше в колата, а ако не му се бе наложило внезапно да посети тоалетната, двамата вече щяха да пътуват за кръщенето на... Continue Reading →

„Менталната защита, която си бе изграждал по пътя до тук, се пропука…“

Из романа "Дарът" на Невена Митрополитска, издателство Жанет 45. "– Доживях най-после да те видя, сине! – майка му изпружи шия и окръгли устни за целувка. Филип се наклони към нея, но яркочервеното ѝ червило, което като нищо щеше да разкраси и собствената му буза, го разколеба; отдръпна се, тупна я по рамото и се... Continue Reading →

„Дори да се окажех единственият човек в цяла България, който ще влезе по собствено желание в народната милиция, щях да го направя…“

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Когато пристигнах в болницата след дългата и особено поетична нощ, намерих бащата на хазяйката в тежко състояние. Имаше болно сърце, затова извиках кардиолога за консултация. Не успяхме да го спасим. Почина същия следобед. На следващия ден се явих на работа с черния... Continue Reading →

„Мама ме извежда от двора, вратата зад нас щраква и някой отвътре я заключва. Не вярвам, че ще се върна повече тук.“

Из романа "Балканска рапсодия" на Мария Касимова-Моасе, издателство Колибри: "Отидохме. Не помня как сме стигнали, само помня как виждам дълга, безкрайна ограда от железни пръти и разстояние колкото една педя между тях. Голяма врата, желязна. Един мъж ни чака пред вратата. Добре облечен, с престилка и отдолу костюм в кафяво, и много хубави обувки, неизносени,... Continue Reading →

„къде ще сравняваш ти мъжкото можене с женското искане…“

Из сборника с разкази "Всичките дни" на Георги Томов, издателство Сиела. "Онези обувки Виж сега, моето момиче, знам ги аз всичките вицове за свекърви, да не мислиш! Но ще ти кажа и друго – не е лесно да си свекърва. Моята не можех да я дишам. Защо? – ще ме попиташ. Защото не я разбирах,... Continue Reading →

„Следваше го „ЗИС“-ът с предния капак надолу и опашка от бял прах — същинска амфетаминова комета, дявол да го вземе!“

Из романа "Макбет" на Ю Несбьо, издателство Емас. "Чайка прелетя през тишината. От безоблачното нощно небе над Файф грееше луна. Долу фиордът блестеше сребристо. В западната му част като грамаден крепостен зид към висините се издигаше черна планина със стръмни, почти отвесни зъбери. Навремето на билото й, от страната на слънчевия Файф, монашески орден поставил... Continue Reading →

Елена Щерева и Николай Янков: Индия направи от нас тандем

Как се пише книга от двама автори? Въпросът, който абсолютно винаги се питам, когато видя на корица повече от едно име, води след себе си още поне дузина, свързани с процеса на планирането, писането, редактирането, работата с редактор… Затова, когато двама автори отново стигнат до консенсус, че "ще отговарят за постъпките си" в тандем пред... Continue Reading →

„Ако мислите, че разбирате квантовата физика, значи не разбирате квантовата физика…“

Из романа "Другите светове на Алби Брайт" на Кристофър Едж, издателство Софтпрес. "– Търсиш книга за какво? Госпожа Форест ме поглежда над очилата, а печатът на библиотеката застива над купчина книжки "Страховитото в историята". – Квантова физика, госпожо. За научния ми проект. Госпожа Форест не обича да се определя като "библиотекарка". Казва, че е книжен... Continue Reading →

„Качих се на самолета със свръхбагаж тъга…“

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Тъгата прави костите чупливи Отидох във Финландия най-вече заради баща ми. Ползвах любезната покана за един литературен фестивал. Бях близък с тази страна от дете, без да съм бил там. Баща ми беше ходил там по случайност, първата му и май единствена чужбина тогава.... Continue Reading →

„Имайте предвид все пак, че писмата ни с отказ обикновено не са по-дълги от три изречения…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Седя така почти половин час в замая и накрая съвсем капнала, но все още далече от съня, върза косата си назад както винаги, легна и отвори писмото.   Уважаема госпожице Талис, Благодарим Ви, че ни изпратихте "Двама при фонтана" и Ви молим да приемете нашите извинения за... Continue Reading →

„Беше твърде късно да променяме нещо и се налагаше да рискуваме…“

Из документалния роман "Архивът на Стиг Ларшон" на Ян Стокласа, издателство Сиела. "ЯКОБ И ЛИДА „Ландветер“* и Хедестад, юли 2017 г. Лида излезе от терминала. Още преди да стигне до мен, вече беше успяла да запали цигара. – Просто трябва да разредя малко свежия въздух – каза тя на английски, докато вървяхме към волвото ми,... Continue Reading →

„Не взимам толкова присърце нито похвалите, нито критиките, но те ме прекъсват, карат ме да погледна назад, да искам да обясня, да анализирам…“

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева. "Петък, 5 декември Пак голяма пауза, но мисля, че дневникът твърдо върви по пътя си, макар и бавно. Давам си сметка, че не съм отворила гръцка книга, откакто сме се върнали; почти нищо друго не съм чела освен книгите, които рецензирам, а... Continue Reading →

Учи се да виждаш – съвети за писане за най-малките

Ако обичаш да фантазираш и да си измисляш истории, вземи химикалка, отгърни страницата и започвай да пишеш. В тази книга оживяват великани и се будят омагьосани принцеси, разбиват се кораби, детективи търсят улики, а индианци потеглят на бой. Твои помощници в това приключение ще бъдат съветите на автора, насочващите въпроси, увлекателните задачи, а веселите картинки... Continue Reading →

„На трийсет и пет собственото ви лице започва да се превръща в memento mori, напомняне за смъртта, което винаги е с вас…“

Из романа "Здрач" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. "Аз се откъснах от листовете и сложих един молив в непрекъснато готовия да се затвори речник. В черното огледало на прозоречното стъкло се отразяваше лицето ми: рошава коса (като се стараех да подбера точната дума, аз всеки път прокарвах пръсти през нея), мек и доста безформен нос,... Continue Reading →

„Сега времената са други – децата не бива да отговарят за грешките на родителите си…“

Из романа "Секретният доклад " на Том Роб Смит, издателство Лъчезар Минчев. "Лев отиде при тялото и внимателно огледа ръцете. По тях нямаше порязвания и драскотини – никакви следи от самоотбрана. Лев коленичи и се наведе над врата на жертвата. Главата едва се държеше и кожата не беше засегната само откъм тила, там където се... Continue Reading →

„– И ти не си се родила готова да пишеш разкази, нали? Не ти ли се наложи да научиш първо азбуката? Да започнеш от най-простите неща?“

Из романа "Еротични истории за пенджабски вдовици" на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад. "– Вие сте знаели! – бяха първите думи на Ники, щом Кулвиндер вдигна телефона. Изобщо не си направи труда да започне със сат сри акал – нямаше намерение да проявява уважение към тази подмолна жена. – Какво съм знаела? – попита Кулвиндер.... Continue Reading →

„носеше само ефирна, полупрозрачна туника, която скриваше тялото й колкото стена на аквариум…“

Из романа "Една съвсем различна история" на Хокан Несер, издателство Емас. "– Какво имаш предвид? – попита Мариан няколко часа по-късно. – Каквото казвам. Получих писмо. – Тук? Двамата седяха на шезлонги под чадър откъм полето с рапица. В ясното небе се стрелкаха лястовици. Жужаха пчели. Бяха приключили със закуската и в момента допиваха кафето... Continue Reading →

„…и хуква като човек, който мрази да закъснява…“

Из сборника със свръхкратки истории "Всичките наши тела" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "СЪОБЩЕНИЕ Един ден поетът Ю. Ю. чу по радиото съобщение за смъртта на известния наш поет… И тъкмо тук нещо в сигнала прекъсна или може би спря токът, но той така и не разбра кой собствено се беше поминал. Чу само,... Continue Reading →

„Нищо от юг не може да ми навреди!“

Из романа "Огънят в мен" на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела. "Беше още много рано, на изток се развиделяваше и небето светлееше, но въпреки това слънцето не беше изгряло. Птиците обаче отдавна бяха започнали да се гонят из короните на дърветата и огласяха с песните си хладния сутрешен въздух. Катрин лежеше по гръб с ръце под... Continue Reading →

„Никой не се интересуваше от писател, прехвърлил трийсетте…“

Откъс от разказа "Литературен обяд" от сборника "Литературен обяд и други разкази" на Ейлиш Ни Гуивна, издателство ICU. "Тя познаваше един на име Франси Брайоуди. Той също обядваше – в едно кафене, наречено Панерче хляб, мразовита малка дупка на кея Астън от другата страна на реката. Там предлагаха багети с плънка и сандвичи, както и кафе,... Continue Reading →

„Неговият филм продължаваше с пълна сила…“

Из романа "Блъф" на Георги Стоянов, издателство Сиела. "Въпреки че поради мащабите си бяха трудни за безупречен контрол и действията на Юри и приближените му често пъти бяха хаотични, операциите на наркопазара продължаваха. Регулярните вноски от тях – също. Поетапно и безапелационно Юри бе успял да наложи волята си за експанзия на дейностите. Негова лична... Continue Reading →

„По пода, тънки, спираловидни и руси, се търкаляха току-що остриганите къдрици на дървото…“

Из романа "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Рендето на баща ми свистеше и съскаше. От дървото падаше кожа след кожа и накрая розовата сърцевина лъсваше като гола детска плът. Баща ми доволно прокарваше длан по гладката повърхност и кимаше удовлетворен. Дъска след дъска се нареждаха в ъгъла – големи и малки,... Continue Reading →

„Светлината от четирите прожектора, разположени в четирите ъгъла на помещението, сякаш го подпали…“

Из романа "Пациент 488" на Никола Бьогле, издателство Ентусиаст. "По пътя Дорн даде на Сара електронен пропуск, който й позволяваше да се движи из цялата сграда. Използва забавянето, за да я снабди и с едно уоки-токи със слушалка. Болницата била голяма и това щяло да улесни контактите им. Сара нямаше намерение да се бави много... Continue Reading →

„Хората планират живота си така, както планират облеклото си. Искат да е добре изгладено и подходящо…“

Из сборника с разкази "Да мечтаеш отвъд" на Александър Ненов, издателство Изток-Запад. "РАЗВОД Милуш стоеше на плажа, заровил краката си в топлия пясък. Стоеше, вгледан в далечината на плиткото синьо море пред него, и се опитваше да събере мислите си, но не му се получаваше. Намираше се във втората седмица от своя развод. Преди 15... Continue Reading →

„Ледът се беше спукал от тежкия товар и тирът потъваше…“

Из романа "Тишина" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Мама ме накара да си сложа всичките полярни дрехи. Тя се облича, докато кара, и аз й помагам. Слагам си маската за лице и предпазните очила, но мама отлага да си сложи своите, защото няма да може да вижда добре, докато шофира. Камионът... Continue Reading →

„Тук се сложи краят на нашата любов, както днес на издаването на моите книги…“

Из романа "Извън редовете. Романът на Яна Язова" на Боряна Дукова, издателство Ентусиаст. "Първото издателство сега у нас по тиражи е "Народна култура". Българските писатели доста печатат там. Спомняш си сигурно скандала с "Тютюн" на Димитър Димов, Акселчо. Тъкмо те го издадоха. Напоследък пускат и много преводна литература, съветска най-вече, но и западната пробива. За... Continue Reading →

„но целият ми опропастен живот седеше като натирено коте в ъгъла и се взираше в мен питащо…“

Из романа "Сливовиц" на Катерина Хапсали, издателство Колибри. "Барон Ямадзава примигва приятелски срещу мен, докато му разказвам за последните дни, потраквайки лекичко по клавиатурата му. "Слава богу, че си тук при мен, стари приятелю – надали пред друга машинка мога да се изповядам така. То си трябва време, за да се отпуснеш пред някого…" Ако... Continue Reading →

„— Само да не си посмял да лъжеш — предупреди го тя, улавяйки блуждаещия му поглед.

Из романа "Метро 2034" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. "Омир знаеше, че решителното сражение го очаква не в северните тунели, а у дома. Промъквайки се по тесния коридор покрай полуотворените врати на чуждите жилища, той се тътреше все по-бавно, приближавайки се към жилището си. Трябваше да обмисли тактиката още веднъж и... Continue Reading →

Розамънд Лъптън: Едно от удоволствията на писането е това да откриваш готовността на хората да ти помагат

Розамънд Лъптън не е единствената, която като млада си е мислела, че след като прехвърлиш четирийсетте, хубавите работи ще спрат да ти се случват. И какво друго би могла да си помисли бъдещата авторка на бестселърите "Сестра" (2010), "После" (2013) и "Тишина" (2015) още в качеството си на обикновена лондонска домакиня, майка на две малки... Continue Reading →

„Значението на тези часовници се приравняваше с важността на такива стратегически обекти като оръжейния склад, филтрите за водата и електрогенератора…“

Из романа "Метро 2033" на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод – Васил Велчев. " След нощното дежурство и дневния сън на Артьом отново му предстоеше да работи нощна смяна — на чаената фабрика. За десетилетията живот под земята, в тъмнина, частично разсейвана от мътночервеното сияние, истинското разбиране за ден и нощ постепенно се беше размило.... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑