Паула Хоукинс: Винаги нося бележник, за да си записвам идеи

Преди да стане писател Паула Хоукинс работи 15 години като журналист. Родена и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка), когато навършва 17 години, тя се мести със семейството си в Лондон. Няколко години по-късно родителите ѝ се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия, където живее и до днес. Учи в Оксфорд... Continue Reading →

Advertisements

Момчил Николов: Писането започва далеч преди първия написан ред.

Подходих към "Последната територия" с известно притеснение. Коментарите из интернет повтаряха "роман от световна величина", "европейски роман", "роман с главно Р", "антиутопия", "сюрреалистичен трилър", "да бъдеш господар на живота си", "изследване на съня", а аз като че ли все още се респектирах от тематиката, от обема и нивото на романа, и странях от него. Но... Continue Reading →

Галин Никифоров: Аз съм си най-злият редактор

Ревюта на новата книга на Галин Никифоров ме намираха дълго преди романът да се добере до мен и почти с нищо не подсказваха за фабулата. Многократно влизах в положението на читатели, подхождащи с огромно недоверие към хипер възторжените отзиви за книги, чийто сюжет не съумяват да отнесат към по-познати форми. Защото какво говори "история за... Continue Reading →

Златина Бахова: Не си падам по парадирането нито в живота, нито в писането

Помня участието на Златина в "Ръкописът". Тогава тя за мен не бе Златина, а Учителката по литература, която бе написала роман и с ръкописа си се бореше с конкуренти, за да сбъдне своята мечта да го види публикуван. Впечатли ме с културата си, с дисциплината, с желанието за победа. Не успя да се пребори. И,... Continue Reading →

Ния Йотова: Да излееш себе си в книга

Поради непредвидим ангажимент на премиерата на "Лара" бях на косъм да не отида, което щеше да ми се отрази емоционално много зле – очаквах събитието вече повече от месец и накрая нещо тривиално щеше да ме провали. Подчертавам, че на премиери ходя много рядко. Там никога не съм в ролята на фен или изпълнен с... Continue Reading →

Марин Трошанов: Творецът се храни с емоция

Заобикалях "ЛАМЯ ЕООД" близо година и половина. Още в началото си беше обявена като поредица от 3 книжки – за времето ми на гравитация около нея книжлетата набъбнаха до 2, но тъй като появата на третата ще бъде много скоро факт, взех се в ръце. Не ме разбирайте погрешно. Не страня от българска литература. Имам... Continue Reading →

Дженифър Лам: Проучването за Наталия често заприличваше на детективска работа

От такива книги в Холивуд правят страхотни филми. Сюжети в книги като тази обикновено се базират на художествена измислица. Но такъв живот е като взет от завладяващ филм или велика литература! Животът на Александър Пушкин и Наталия Гончарова – живот като литература. Роман от първо лице. Но не това на руския гений, а на една... Continue Reading →

Явор Цанев: Ако писането не ви носи радост, то едва ли ще ви донесе нещо друго

Ако стилът на писане на Явор Цанев все още не е сред фаворитите ви, значи малко фантастика и хорър разкази сте чели. А ако не сте го срещали сред жанровата БГ литература, значи не сте чели почти нищо от родните четива. Защото онзи, който е попадал някога на нещо, писано от него, помни. И най-активно търси... Continue Reading →

Христо Буковски: Не се бойте да бъдете себе си

"Изключително силна, но много тежка" – с точно тези думи ми препоръчаха от издателство Изток-Запад книгата "Хванеш ли самовила" на Христо Буковски. Замислих се и осъзнах, че всъщност никога не ме е било страх от тежки книги, а силните четива ги предпочитам пред онези, които само мога да похваля с думи като "много вълнуващо" и... Continue Reading →

Георги Тенев: Текстовете ми имат пряка връзка с пулса на живота

Георги Тенев е роден през 1969 година в София. Завършва НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1994 г. е един от абсолвентите в експерименталния клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев в НАТФИЗ. Избран е за Хердеров стипендиант от българския носител на Хердеровата награда Константин Илиев и продължава следването си... Continue Reading →

Елена Павлова: Непременно си намерете добър редактор!

Отговорните родители гледат да отделят време за "проверка" на литературата, която е предназначена за децата им и влиза по един или друг повод в дома им. Дали фабулата ще е атрактивна, даже не е най-същественото – какви са повдигнатите теми, какъв пример за подрастващите биха били образите в тях и с какъв език борави авторът... Continue Reading →

Ей Джей Фин: Просто исках да напиша трилър с емоционален и психологически оттенък

Бях разучила сюжета, бях чела интервюта с автора, бях заинтригувана и обсебена, още преди да взема книгата в ръце. Историята на писателя беше достатъчна причина за това! Бивш редактор в издателство излиза със страхотен трилър. FOX закупуват правата за филм, още преди романът да е публикуван. Споменах ли, че книгата е дебют? Уникален разказвач е... Continue Reading →

Емил Йотовски: Обожавам мисловния експеримент

Има няколко вида разказвачи. Такива, които само така се наричат и с писането си не могат да те ангажират с нищо – нито имат какво толкова да кажат, нито могат да заложат на индивидуален стил. Други, които претендират за оригиналност, но след прочита на произведенията им оставаш повече замислен теб ли правят на невеж или... Continue Reading →

Диана Петрова: Не вярвам в стриктното подчинение на определен жанр

Очаквах новия роман на Диана с огромно нетърпение. Ами така е, като ми е пусната муха. Един сюжет, който ме бе заинтригувал преди половин година (имам си приказка с "мой човек" в издателството), един талант, който познавах от романите и сборниците й с приказки до тук (а те не са малко, никак не са малко),... Continue Reading →

Димитър Цолов: Никога не знам къде ще ме отведе една история

Много земен и забавен човек е Митко Цолов. Обичам автори, които с удоволствие не само пишат, но и разговарят. И които с желание разказват за изкуството си, защото смятат, че на своите читатели и млади пишещи събратя го дължат. А още повече обичам автори, които съумяват да ме ангажират с това, което пишат – да... Continue Reading →

Светлозар Стоянов: Без конфликт разказът е невъзможен

Авторите на разкази са изумителни творци. Напомнят ми за фотографи и художници. Вдъхновяват се от малките неща, вадят ги от тривиалната среда като ги открояват с подходяща светлина, за да ги видят и онези, за които само скоростта, същественото и материалното са от значение в живота. В кратка форма, за да бъдат чути. С точни... Continue Reading →

Николай Николов – Козия: Редактирам по много пъти

Сборникът му с разкази "Парчета" ми препоръчаха с по 2 ръце очарователните дами от издателство Изток-Запад на Пролетния панаир на книгата. Започнах да чета още в тролея, до вечерта почти го преполових, оставих си нарочно и за следващия ден, защото ми бе адски драго, че попадам за пореден път на БГ автор с талант, който,... Continue Reading →

Васил Панайотов: Истината боли

Ще ми се смеете навярно, но Васко ме спечели с втората си книга още преди да е издадена, преди дори да знам, че е добър писател, т.е. преди да съм прочела и "Убиец" – с един предварителен анонс от отговорния редактор, докато от издателството чакаха тиражът да се отпечата. Ей така, с едно ревю за... Continue Reading →

Мартин Колев: Вярвам повече на собствения си писателски инстинкт

Ако преди година знаех, че Мартин Колев ще напише продължението на "Софийски магьосници" толкова скоро, навярно щях да си кажа, че е по-добре да го изчакам, за да му задам накуп въпросите си за създаването на успешния БГ фентъзи роман. И в това нямаше да има нищо лошо. Въпреки че сякаш сега стана дори по-хубаво.... Continue Reading →

Диана Петрова: Мисля за читателя в себе си

Не съм си мислела, че на тези години ще чета приказки и че ще го правя изключително заради себе си, а не заради някой друг. Е, да, но ги чета – чета ги в кафенета, докато изчаквам да се съберем с приятелки, чета ги в парка, докато децата си играят. Планирам, че ще ги чета... Continue Reading →

Деница Дилова: Чувствам се пораснала

Докато четях началото на "Безумецът от Таро", много се ядосвах на Деница. Така хубаво и леко пише, а излива купища подробности в роман с оскъдна дебелина. Не че ми изглеждаше ненужно или ми звучеше недобре. Свидеха ми страниците! Стисках си основната сюжетна линия, защото ей го – скоро ще "омета" една третина от книжлето, а интригата... Continue Reading →

Васил Панайотов и цената на късмета

На Васил Панайотов тепърва ще му се налага да раздава много интервюта. Новият му роман "Другата" излезе тези дни, но аз едва сега прочетох първия ("Убиец", 2016) и дори пред Васил ми се наложи да се обяснявам, че и да бе написал още много други работи за тези 2 години, дори да бяха на вселени... Continue Reading →

Стефани Евгениева: Не минава и ден, в който да не чета

За себе си Стефани казва, че носи душа, настроена за творчество, и че когато пише, се чувства цяла и завършена. Обича фотографията и винаги, когато има време и възможност, работи с различни фотографи. Обожава да чете, да пътува и да опознава нови места, култури, ценности, а мечтата й е да замине за страна от Близкия изток,... Continue Reading →

Георги Бърдаров: Всеки текст се нуждае от редактор

С Жоро бях решила да съм 100% откровена. Не знам защо изпитвах нужда да му кажа, че ми бяха подарили книгата му преди близо 2 години, но намерих воля да я прочета едва преди 2 месеца. Може би, за да му подчертая, че намирах "Ръкописът" за формат, който изважда от един писател състезателя, а аз... Continue Reading →

Изабела Шопова: Писането е въпрос на практика

Най-вероятно, като чуете думата "пътепис", си спомняте единствено за "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов (въпреки че пътеписи от големите ни автори са писали и Вазов, и Страшимиров) и си спомняте за времето в училище, когато изучаването на литературно произведение, особено от този тип, не носеше вълнуващи емоции. Не че сте от хората, които... Continue Reading →

Рандал Силвис: Стремя се към перфектното изречение

Завиждам на хората, които тепърва ще се срещат с творчеството на Рандал Силвис. Завиждам за трепета, който ще изпитат от живописния му език, от поетичните описания, от майсторските сравнения и ще преоткриват криминалния жанр и насладата, която той може да носи на читателя-ценител. След това не им завиждам. С вдигната от Рандал летва трудно се... Continue Reading →

Владимир Полеганов: Вече не излизам без бележник

Да представя Владимир Полеганов в интервю е изключително приятно. Твърде земен и балансиран е за сценарист и за критик, поне по мое мнение – за писател и преводач, разбира се, е толкова перфектен, може би защото като занимание да пишеш и превеждаш е така самотно занимание. И няма да крия, че очаквах ексцентрик – та... Continue Reading →

Христо Раянов: Не се разпилявам

Христо Раянов е едно от онези момчета, на които отдалече им личи, че са умни и свестни хора, но ти става ясно, че за бонус са и симпатяги, едва когато отворят уста. Кротък и "обран", но изключително забавен, без да парадира с постиженията си до тук, без да обсебва разговора, без да се натрапва с... Continue Reading →

Леа Коен: Избягвам да се самооценявам

Към поканата за интервю на сайта ни към Леа Коен подходих с голямо притеснение. Честно казано, не съм се вълнувала така, дори когато съм опитвала да привлека за гости писатели от чужбина. Утвърден български автор с толкова сериозно образование и респектиращ опит на дипломат и политик не се вербува всеки ден. Признавам, минах по по-дългия,... Continue Reading →

Радостина А. Ангелова: Вдъхновена от живота

Въпреки богатата творческа биография на Радостина А. Ангелова, признавам си, допреди няколко седмици не бях чувала за нея. Доверих се обаче на издателство Софт-прес, което ми препоръча последния й роман "Афиши в огледалото", и съм страшно доволна, че такова стойностно българско четиво премина през ръцете ми. Историята се развива в две сюжетни линии – една... Continue Reading →

Петър Крумов и бурния празник на езика

В търсене на поредния съвременен автор, когото да ви дам за пример за добро (и българско!) писане, в списъка с нови заглавия на издателство Colibri попаднах на "Катафалка, два носорога" на Петър Крумов. Зачетох първата глава и определено още тогава имах усещането, че съм уцелила "нашия" човек. Да се опитвам да ви заблуждавам, че съм... Continue Reading →

Людмила Филипова: Много съм взискателна към себе си

Дебютният й роман "Анатомия на илюзиите" излиза през 2006 година и от тогава до днес има издадени общо 11 романа, като още с първата си публикувана книга успява да се наложи като един от най-търсените автори в България. Историите й за загадки, открития, наука, философия, мистика, религия са преведени на английски, руски, турски, гръцки и... Continue Reading →

Юси Адлер-Улсен: Никога не подценявам читателите си

Гледах преди няколко години един много хубав датски криминален филм – "The Keeper of Lost Causes". Спомням си как се вълнувах със сюжета, колко впечатлена бях от динамиката, от оригиналните герои и фабула, и как си мислех: "Този филм е правен по книга, няма начин да е просто някакъв брилянтен сценарий". След година и нещо... Continue Reading →

Мария Пеева и Люси Рикспуун: Писмо до сестра ми

Те са две авторки, а книгата им е една. Започват общия си проект спонтанно, но благодарение на сходството в характерите и умението да разказват увлекателно и искрено, романът им се превръща в едно изключително завладяващо четиво, което пленява стотици читателски сърца на ден. Мария Пеева е достатъчно известна във виртуалното пространство – нищо че повечето... Continue Reading →

Марк Леви: Животът има повече въображение от мен

Помня първата книга на Марк Леви, която ми попадна преди 6 години. "Къде си?" – едва 230 страници, но толкова разтърсваща, че и до днес си спомням чувството на празнота, което ме обзе, когато я прочетох. Превърна се в емблема на създателя си – с толкова хора съм говорила за нея и за Марк, на... Continue Reading →

Мартин Колев: Пиша така, че да се харесам на свой двойник от алтернативна вселена

"Нейде из тайните улици на София задуха вятър. Той довя мрак и мълчание. Въздухът не биваше да помръдва и лампите не биваше да угасват, а човешката реч не биваше да секва. Но всичко това се случи." И не само се случи, но и Мартин Колев го разказа в "Софийски магьосници". И не само го разказа,... Continue Reading →

Клеър Фулър: Първият вариант на ръкописа обикновено е ужасен

Знаех, че ще искам да интервюирам Клеър, още преди да прочета "Our Endless Numbered Days". Романът й беше в краткия ми списък за четене на дебютни романи, написани от първо лице и превърнали се в бестселъри (едно мое проучване във връзка със статия, която скоро ще излезе, както и мой личен писателски проект – не... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑