Диана Петрова: Мисля за читателя в себе си

Не съм си мислела, че на тези години ще чета приказки и че ще го правя изключително заради себе си, а не заради някой друг. Е, да, но ги чета – чета ги в кафенета, докато изчаквам да се съберем с приятелки, чета ги в парка, докато децата си играят. Планирам, че ще ги чета... Continue Reading →

Advertisements

Деница Дилова: Чувствам се пораснала

Докато четях началото на "Безумецът от Таро", много се ядосвах на Деница. Така хубаво и леко пише, а излива купища подробности в роман с оскъдна дебелина. Не че ми изглеждаше ненужно или ми звучеше недобре. Свидеха ми страниците! Стисках си основната сюжетна линия, защото ей го – скоро ще "омета" една третина от книжлето, а интригата... Continue Reading →

Васил Панайотов и цената на късмета

На Васил Панайотов тепърва ще му се налага да раздава много интервюта. Новият му роман "Другата" излезе тези дни, но аз едва сега прочетох първия ("Убиец", 2016) и дори пред Васил ми се наложи да се обяснявам, че и да бе написал още много други работи за тези 2 години, дори да бяха на вселени... Continue Reading →

Стефани Евгениева: Не минава и ден, в който да не чета

За себе си Стефани казва, че носи душа, настроена за творчество, и че когато пише, се чувства цяла и завършена. Обича фотографията и винаги, когато има време и възможност, работи с различни фотографи. Обожава да чете, да пътува и да опознава нови места, култури, ценности, а мечтата й е да замине за страна от Близкия изток,... Continue Reading →

Георги Бърдаров: Всеки текст се нуждае от редактор

С Жоро бях решила да съм 100% откровена. Не знам защо изпитвах нужда да му кажа, че ми бяха подарили книгата му преди близо 2 години, но намерих воля да я прочета едва преди 2 месеца. Може би, за да му подчертая, че намирах "Ръкописът" за формат, който изважда от един писател състезателя, а аз... Continue Reading →

Изабела Шопова: Писането е въпрос на практика

Най-вероятно, като чуете думата "пътепис", си спомняте единствено за "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов (въпреки че пътеписи от големите ни автори са писали и Вазов, и Страшимиров) и си спомняте за времето в училище, когато изучаването на литературно произведение, особено от този тип, не носеше вълнуващи емоции. Не че сте от хората, които... Continue Reading →

Рандал Силвис: Стремя се към перфектното изречение

Завиждам на хората, които тепърва ще се срещат с творчеството на Рандал Силвис. Завиждам за трепета, който ще изпитат от живописния му език, от поетичните описания, от майсторските сравнения и ще преоткриват криминалния жанр и насладата, която той може да носи на читателя-ценител. След това не им завиждам. С вдигната от Рандал летва трудно се... Continue Reading →

Владимир Полеганов: Вече не излизам без бележник

Да представя Владимир Полеганов в интервю е изключително приятно. Твърде земен и балансиран е за сценарист и за критик, поне по мое мнение – за писател и преводач, разбира се, е толкова перфектен, може би защото като занимание да пишеш и превеждаш е така самотно занимание. И няма да крия, че очаквах ексцентрик – та... Continue Reading →

Христо Раянов: Не се разпилявам

Христо Раянов е едно от онези момчета, на които отдалече им личи, че са умни и свестни хора, но ти става ясно, че за бонус са и симпатяги, едва когато отворят уста. Кротък и "обран", но изключително забавен, без да парадира с постиженията си до тук, без да обсебва разговора, без да се натрапва с... Continue Reading →

Леа Коен: Избягвам да се самооценявам

Към поканата за интервю на сайта ни към Леа Коен подходих с голямо притеснение. Честно казано, не съм се вълнувала така, дори когато съм опитвала да привлека за гости писатели от чужбина. Утвърден български автор с толкова сериозно образование и респектиращ опит на дипломат и политик не се вербува всеки ден. Признавам, минах по по-дългия,... Continue Reading →

Радостина А. Ангелова: Вдъхновена от живота

Въпреки богатата творческа биография на Радостина А. Ангелова, признавам си, допреди няколко седмици не бях чувала за нея. Доверих се обаче на издателство Софт-прес, което ми препоръча последния й роман "Афиши в огледалото", и съм страшно доволна, че такова стойностно българско четиво премина през ръцете ми. Историята се развива в две сюжетни линии – една... Continue Reading →

Петър Крумов и бурния празник на езика

В търсене на поредния съвременен автор, когото да ви дам за пример за добро (и българско!) писане, в списъка с нови заглавия на издателство Colibri попаднах на "Катафалка, два носорога" на Петър Крумов. Зачетох първата глава и определено още тогава имах усещането, че съм уцелила "нашия" човек. Да се опитвам да ви заблуждавам, че съм... Continue Reading →

Людмила Филипова: Много съм взискателна към себе си

Дебютният й роман "Анатомия на илюзиите" излиза през 2006 година и от тогава до днес има издадени общо 11 романа, като още с първата си публикувана книга успява да се наложи като един от най-търсените автори в България. Историите й за загадки, открития, наука, философия, мистика, религия са преведени на английски, руски, турски, гръцки и... Continue Reading →

Юси Адлер-Улсен: Никога не подценявам читателите си

Гледах преди няколко години един много хубав датски криминален филм – "The Keeper of Lost Causes". Спомням си как се вълнувах със сюжета, колко впечатлена бях от динамиката, от оригиналните герои и фабула, и как си мислех: "Този филм е правен по книга, няма начин да е просто някакъв брилянтен сценарий". След година и нещо... Continue Reading →

Мария Пеева и Люси Рикспуун: Писмо до сестра ми

Те са две авторки, а книгата им е една. Започват общия си проект спонтанно, но благодарение на сходството в характерите и умението да разказват увлекателно и искрено, романът им се превръща в едно изключително завладяващо четиво, което пленява стотици читателски сърца на ден. Мария Пеева е достатъчно известна във виртуалното пространство – нищо че повечето... Continue Reading →

Марк Леви: Животът има повече въображение от мен

Помня първата книга на Марк Леви, която ми попадна преди 6 години. "Къде си?" – едва 230 страници, но толкова разтърсваща, че и до днес си спомням чувството на празнота, което ме обзе, когато я прочетох. Превърна се в емблема на създателя си – с толкова хора съм говорила за нея и за Марк, на... Continue Reading →

Мартин Колев: Пиша така, че да се харесам на свой двойник от алтернативна вселена

"Нейде из тайните улици на София задуха вятър. Той довя мрак и мълчание. Въздухът не биваше да помръдва и лампите не биваше да угасват, а човешката реч не биваше да секва. Но всичко това се случи." И не само се случи, но и Мартин Колев го разказа в "Софийски магьосници". И не само го разказа,... Continue Reading →

Клеър Фулър: Първият вариант на ръкописа обикновено е ужасен

Знаех, че ще искам да интервюирам Клеър, още преди да прочета "Our Endless Numbered Days". Романът й беше в краткия ми списък за четене на дебютни романи, написани от първо лице и превърнали се в бестселъри (едно мое проучване във връзка със статия, която скоро ще излезе, както и мой личен писателски проект – не... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑