Диана Петрова: Мисля за читателя в себе си

Не съм си мислела, че на тези години ще чета приказки и че ще го правя изключително заради себе си, а не заради някой друг. Е, да, но ги чета – чета ги в кафенета, докато изчаквам да се съберем с приятелки, чета ги в парка, докато децата си играят. Планирам, че ще ги чета... Continue Reading →

Advertisements

Деница Дилова: Чувствам се пораснала

Докато четях началото на "Безумецът от Таро", много се ядосвах на Деница. Така хубаво и леко пише, а излива купища подробности в роман с оскъдна дебелина. Не че ми изглеждаше ненужно или ми звучеше недобре. Свидеха ми страниците! Стисках си основната сюжетна линия, защото ей го – скоро ще "омета" една третина от книжлето, а интригата... Continue Reading →

Васил Панайотов и цената на късмета

На Васил Панайотов тепърва ще му се налага да раздава много интервюта. Новият му роман "Другата" излезе тези дни, но аз едва сега прочетох първия ("Убиец", 2016) и дори пред Васил ми се наложи да се обяснявам, че и да бе написал още много други работи за тези 2 години, дори да бяха на вселени... Continue Reading →

Стефани Евгениева: Не минава и ден, в който да не чета

За себе си Стефани казва, че носи душа, настроена за творчество, и че когато пише, се чувства цяла и завършена. Обича фотографията и винаги, когато има време и възможност, работи с различни фотографи. Обожава да чете, да пътува и да опознава нови места, култури, ценности, а мечтата й е да замине за страна от Близкия изток,... Continue Reading →

Георги Бърдаров: Всеки текст се нуждае от редактор

С Жоро бях решила да съм 100% откровена. Не знам защо изпитвах нужда да му кажа, че ми бяха подарили книгата му преди близо 2 години, но намерих воля да я прочета едва преди 2 месеца. Може би, за да му подчертая, че намирах "Ръкописът" за формат, който изважда от един писател състезателя, а аз... Continue Reading →

Димитър Риков, издателство „Софтпрес“: Важно е качеството

Освен ако не сте един от най-продаваните автори в България и всеки втори българин знае името ви (ако не защото е читател, то поне защото гледа телевизия и чете новините в интернет), и особено ако се очертава да сте ново име за пазара, то най-вероятно вие се вълнувате кое издателство ще публикува бъдещия ви роман.... Continue Reading →

Изабела Шопова: Писането е въпрос на практика

Най-вероятно, като чуете думата "пътепис", си спомняте единствено за "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов (въпреки че пътеписи от големите ни автори са писали и Вазов, и Страшимиров) и си спомняте за времето в училище, когато изучаването на литературно произведение, особено от този тип, не носеше вълнуващи емоции. Не че сте от хората, които... Continue Reading →

Рандал Силвис: Стремя се към перфектното изречение

Завиждам на хората, които тепърва ще се срещат с творчеството на Рандал Силвис. Завиждам за трепета, който ще изпитат от живописния му език, от поетичните описания, от майсторските сравнения и ще преоткриват криминалния жанр и насладата, която той може да носи на читателя-ценител. След това не им завиждам. С вдигната от Рандал летва трудно се... Continue Reading →

Владимир Полеганов: Вече не излизам без бележник

Да представя Владимир Полеганов в интервю е изключително приятно. Твърде земен и балансиран е за сценарист и за критик, поне по мое мнение – за писател и преводач, разбира се, е толкова перфектен, може би защото като занимание да пишеш и превеждаш е така самотно занимание. И няма да крия, че очаквах ексцентрик – та... Continue Reading →

Христо Раянов: Не се разпилявам

Христо Раянов е едно от онези момчета, на които отдалече им личи, че са умни и свестни хора, но ти става ясно, че за бонус са и симпатяги, едва когато отворят уста. Кротък и "обран", но изключително забавен, без да парадира с постиженията си до тук, без да обсебва разговора, без да се натрапва с... Continue Reading →

Леа Коен: Избягвам да се самооценявам

Към поканата за интервю на сайта ни към Леа Коен подходих с голямо притеснение. Честно казано, не съм се вълнувала така, дори когато съм опитвала да привлека за гости писатели от чужбина. Утвърден български автор с толкова сериозно образование и респектиращ опит на дипломат и политик не се вербува всеки ден. Признавам, минах по по-дългия,... Continue Reading →

Мария Чунчева, издателство „Ентусиаст“: Една от най-честите грешки е „разтягането“ на историята

Току що сте приключили с последната редакция на първия си роман. Може да сте от хората, за които самото писане е достатъчна емоция – разпечатвате си ръкописа и го прибирате в чекмеджето, защото следващата ви идея вече чака. Ако сте от авторите, които вярват, че могат да се справят с разпространението на книгата сами, или... Continue Reading →

Радостина А. Ангелова: Вдъхновена от живота

Въпреки богатата творческа биография на Радостина А. Ангелова, признавам си, допреди няколко седмици не бях чувала за нея. Доверих се обаче на издателство Софт-прес, което ми препоръча последния й роман "Афиши в огледалото", и съм страшно доволна, че такова стойностно българско четиво премина през ръцете ми. Историята се развива в две сюжетни линии – една... Continue Reading →

Петър Крумов и бурния празник на езика

В търсене на поредния съвременен автор, когото да ви дам за пример за добро (и българско!) писане, в списъка с нови заглавия на издателство Colibri попаднах на "Катафалка, два носорога" на Петър Крумов. Зачетох първата глава и определено още тогава имах усещането, че съм уцелила "нашия" човек. Да се опитвам да ви заблуждавам, че съм... Continue Reading →

Людмила Филипова: Много съм взискателна към себе си

Дебютният й роман "Анатомия на илюзиите" излиза през 2006 година и от тогава до днес има издадени общо 11 романа, като още с първата си публикувана книга успява да се наложи като един от най-търсените автори в България. Историите й за загадки, открития, наука, философия, мистика, религия са преведени на английски, руски, турски, гръцки и... Continue Reading →

Юси Адлер-Улсен: Никога не подценявам читателите си

Гледах преди няколко години един много хубав датски криминален филм – "The Keeper of Lost Causes". Спомням си как се вълнувах със сюжета, колко впечатлена бях от динамиката, от оригиналните герои и фабула, и как си мислех: "Този филм е правен по книга, няма начин да е просто някакъв брилянтен сценарий". След година и нещо... Continue Reading →

Мария Пеева и Люси Рикспуун: Писмо до сестра ми

Те са две авторки, а книгата им е една. Започват общия си проект спонтанно, но благодарение на сходството в характерите и умението да разказват увлекателно и искрено, романът им се превръща в едно изключително завладяващо четиво, което пленява стотици читателски сърца на ден. Мария Пеева е достатъчно известна във виртуалното пространство – нищо че повечето... Continue Reading →

Дейвид Мосъп: Преводът е изкуство, опит и усет.

С Дейвид се запознах преди 7 години. Тогава активно пишех, без да имам нещо завършено за превод, но ми беше интересно да си поприказваме за работата му, за него. На едно приятно кафене пред Народния театър проведохме една продължителна и изключително полезна опознавателна среща, след която си тръгнах щастлива, че един ден, когато реша да... Continue Reading →

Марк Леви: Животът има повече въображение от мен

Помня първата книга на Марк Леви, която ми попадна преди 6 години. "Къде си?" – едва 230 страници, но толкова разтърсваща, че и до днес си спомням чувството на празнота, което ме обзе, когато я прочетох. Превърна се в емблема на създателя си – с толкова хора съм говорила за нея и за Марк, на... Continue Reading →

Мартин Колев: Пиша така, че да се харесам на свой двойник от алтернативна вселена

"Нейде из тайните улици на София задуха вятър. Той довя мрак и мълчание. Въздухът не биваше да помръдва и лампите не биваше да угасват, а човешката реч не биваше да секва. Но всичко това се случи." И не само се случи, но и Мартин Колев го разказа в "Софийски магьосници". И не само го разказа,... Continue Reading →

Клеър Фулър: Първият вариант на ръкописа обикновено е ужасен

Знаех, че ще искам да интервюирам Клеър, още преди да прочета "Our Endless Numbered Days". Романът й беше в краткия ми списък за четене на дебютни романи, написани от първо лице и превърнали се в бестселъри (едно мое проучване във връзка със статия, която скоро ще излезе, както и мой личен писателски проект – не... Continue Reading →

Христо Блажев, издателство „Сиела“: Доброто писане си проличава на мига

Знаете ли, че Джейн Остин е писала в продължение на повече от 20 години, преди да публикува своя първи роман, а Стивън Кинг изхвърля в боклука първия си ръкопис на "Кери", тъй като е смятал, че не е достатъчно добър? Двамата упорито работят по усъвършенстването си и, въпреки че преминават през редица трудности, успяват да... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑