Даниела Богоева-Гюргакова: За добър резултат самонадеяността трябва да е прибрана в джоба

Имах една съученичка от гимназията – много лъчезарно момиче със страшно богато въображение. Един ден ми разказваше съня си, ей така – надълго и нашироко, с цветове, с детайли, с коментари. И до днес си спомням как завърши разказа й: "Качихме се в кабриолета и, представи си, само надписи на филма липсваха". От съня на... Continue Reading →

Реклами

Сава Василев:  Денонощието има 25 часа

Деля хубавите книги на два основни типа. Първите са четива, които се прелистват гладно заради неповторимите истории, пулсацията в стила, изненадващите им обрати и финал. Такива книги ги четат и най-заклетите читатели, и хора, срещащи се с книга единствено по време на годишен отпуск. Книги, подходящи за пътуване, изчакване, убиване на време, викане на сън…... Continue Reading →

Елена Щерева и Николай Янков: Индия направи от нас тандем

Как се пише книга от двама автори? Въпросът, който абсолютно винаги се питам, когато видя на корица повече от едно име, води след себе си още поне дузина, свързани с процеса на планирането, писането, редактирането, работата с редактор… Затова, когато двама автори отново стигнат до консенсус, че "ще отговарят за постъпките си" в тандем пред... Continue Reading →

Розамънд Лъптън: Едно от удоволствията на писането е това да откриваш готовността на хората да ти помагат

Розамънд Лъптън не е единствената, която като млада си е мислела, че след като прехвърлиш четирийсетте, хубавите работи ще спрат да ти се случват. И какво друго би могла да си помисли бъдещата авторка на бестселърите "Сестра" (2010), "После" (2013) и "Тишина" (2015) още в качеството си на обикновена лондонска домакиня, майка на две малки... Continue Reading →

Ян Стокласа: Много бих искал да прочета книга като моята

На 28 февруари 1986 година шведският министър-председател Улоф Палме е застрелян в центъра на Стокхолм, докато се разхожда към дома си след кино прожекция в компанията на съпругата си. "За това убийство ще се пишат книги", пише в писмо до колега от британския вестник "Сърчлайт" Стиг Ларшон, бъдещият световно известен автор на трилогията "Милениум", все... Continue Reading →

Радостина А. Ангелова: Пиша, когато ми се пише, и не пиша, когато не ми се пише.

Част от съпътстващата програма на кампанията "Походът на книгите" 2-23 април 2019 година беше срещата на Радостина А. Ангелова с начинаещи писатели в Part Time Language and Culture Center на 21 април – събитието под надслов "Как да напишеш успешен роман". Авторката на поезия, разкази и 6 романа, след които "Виенски апартамент" (изд. Жанет 45,... Continue Reading →

Георги Стоянов: Ако си ревнив, дръж си текста в шкафчето

Изключително ми е приятно да ви запозная с Георги! Обичам да представям автори с дебют, обичам хубавите български романи, обичам разговорите с интелигентни хора. И още докато четях романа "Блъф" и си нахвърлях по тефтери, разпилени листи и салфетки въпросите, които да задам в интервюто, вярвах, че разговорът няма да хвърля само онзи лъч светлина... Continue Reading →

Катерина Хапсали: Аз съм своят най-голям критик

Спомням си, изключително живо си спомням как миналата зима си избирах книги от сайта на издателство Колибри. Исках нещо българско, исках да е силно, а ако беше и дебют – ехе! Спомням си и посещението си в книжарницата два дни по-късно, спомням си и думите на милото момиче, което ме обслужи като ми донесе книгите... Continue Reading →

Боряна Дукова: Харесва ми, когато романът започне сам да подсказва или изисква промени

Да, аз съм от хората, които само бяха чували за Яна Язова и свързваха личността й само с поезия. И стиховете й не съм познавала в дълбочина, животът и произведенията й ми бяха абсолютно чужди, а за необикновената й съдба дори не подозирах. И да, четох "Извън редовете" като обикновен роман… Но благодарение на него... Continue Reading →

Христо Карастоянов: Хора, четете умни книги днес, за да не ви се налага да четете утре забранени!

Не познавах Христо преди романът му "Една и съща нощ" да съживи един от най-разпознаваемите образи на поети от страниците на учебниците по литература и кориците на някогашни сборници със заглавието "Избрани творби". Невероятен срам ме хваща в подобни мигове – да не си чувал името на автор с библиография с такъв мащаб. Но слава Богу, подобни... Continue Reading →

Мария Касимова-Моасе: Чувствам се свободна и неатакуема

Първата книга на Мария заобикалях в продължение на година. Който я беше чел, горещо ми я препоръчваше, а аз се инатях като магаре, че не чета такива книги (да се разбира нехудожествени текстове). По-късно, когато вече си я взех, ме хвана срам за твърдоглавието ми като читател – сега единственото оправдание, което имам, е, че... Continue Reading →

Радостина А. Ангелова: Пиша за обикновените хора и обикновения им живот, в който нищо не е обикновено

Преди година и нещо за първи път се срещнах с Радостина. Първо ми попадна новата й книга – "Афиши в огледалото", посочена ми с думите "това ще ти хареса" и която оправда всички очаквания, които някой би могъл да има след подобна реплика. Изчетох книгата за дни – веднага си личи, когато авторът е и... Continue Reading →

Елена Павлова: Писането само̀ си намира време

С годините започнах да харесвам разказите, да не се съпротивлявам срещу началото на всеки нов, защото предният е бил страхотен. За човек с особена симпатия към дълги четива обикнах кратките изложения, мимолетните отрязъци от време, влюбих се в истории, които обожавам да разказвам (в подробности!) на всеки свой човек. И естествено, колкото повече чета разкази,... Continue Reading →

Невена Митрополитска: Имам голям късмет с редакторите си

Онзи ден разговарях с една наша авторка за елементите на хубавия разказ. Да се запомня – бяхме единодушни. Не толкова съвършенството на изказа, колкото това да провокира размисъл, емоция у читателя. Да не забравяме и яркия финал. "Анна и планината" на Невена Митрополитска е роман-дебют, който чудесно илюстрира всичко изброено. И въпреки че е роден... Continue Reading →

Соня Тодорова: Писателят не бива да се превръща във функция на съветниците си

Някой път така със закъснение като попаднеш на добра литература, чак те хваща срам. Заглеждаш се в книжарницата, вземаш си книгата, вкъщи насаме се зачетеш сериозно и изведнъж започваш да се интересуваш, да ровиш в интернет и – я, това било трето заглавие за автора. Добре поне, че и останалите книги са отскоро и са... Continue Reading →

Калоян Явашев: С появата на близнаците се сдобих с мотивация и истории за разказване

Писането по форуми за гледането на деца било женска работа. Гледането на близнаци било тежък труд. Шестицата на класно по литература по произведение, което виждаш за първи път, било мираж. Постове на тема ежедневието ти в социални мрежи следели само твои близки и шепа приятели-клюкари, а издателите си имали и по-добра литература да четат. Плюс... Continue Reading →

Велина Минкова: С всеки редактиран текст се уча

Новата й книга ми бе любезно препоръчана от издателство Колибри още миналото лято, но докато си я взема и докато времето й за четене дойде, на етажерката с новите ми книги подуха всевъзможен вятър – довя заглавия, която ме разтърсиха; такива, след които не остана много, но часовете ми с тях бяха вълнуващи; такива, които... Continue Reading →

Георги Томов: Ядосвам се не на слаби текстове, а на пропуснати възможности

Той смята, че е чел много романи, по-добри от своите, а аз бързам да призная, че "Розариум" ми върна вярата в модерната БГ литература. Според него много малко сборници с разкази са конкурентни на неговите, но като заклет читател се налага да го коригирам: Няма други наши сборници на същото ниво, господин Томов. Нито като... Continue Reading →

Стефан Коспартов: Да знаеш какво пишеш е рядък късмет

Когато някой каже, че даден автор пише хубаво, няма начин да не ме заинтригува. Очакванията ми към книги се изчерпват точно с това – не толкова да видя колко оригинална е идеята и колко напрегнат е сюжетът, колкото да проверя вярвам ли в една история, в състояние ли съм да забравя, че чета, склонна ли... Continue Reading →

Проф. Кай Долеруп: Дори някои от приятелите на Андерсен са се съмнявали в стойността на приказките му

По повод публикуването на двата тома "Събрани приказки и разкази" на Ханс Кристиан Андерсен от издателство "Ентусиаст" през октомври в България пристигна датският изследовател на Андерсен – професор Кай Долеруп от Университета в Копенхаген. За периода 23-26 октомври с него бяха проведени поредица от публични лекции, както и срещи със студенти и читатели, в които... Continue Reading →

Паула Хоукинс: Винаги нося бележник, за да си записвам идеи

Преди да стане писател Паула Хоукинс работи 15 години като журналист. Родена и израснала в Хараре, Зимбабве (Южна Африка), когато навършва 17 години, тя се мести със семейството си в Лондон. Няколко години по-късно родителите ѝ се връщат в Зимбабве, но тя решава да остане в Англия, където живее и до днес. Учи в Оксфорд... Continue Reading →

Момчил Николов: Писането започва далеч преди първия написан ред.

Подходих към "Последната територия" с известно притеснение. Коментарите из интернет повтаряха "роман от световна величина", "европейски роман", "роман с главно Р", "антиутопия", "сюрреалистичен трилър", "да бъдеш господар на живота си", "изследване на съня", а аз като че ли все още се респектирах от тематиката, от обема и нивото на романа, и странях от него. Но... Continue Reading →

Галин Никифоров: Аз съм си най-злият редактор

Ревюта на новата книга на Галин Никифоров ме намираха дълго преди романът да се добере до мен и почти с нищо не подсказваха за фабулата. Многократно влизах в положението на читатели, подхождащи с огромно недоверие към хипер възторжените отзиви за книги, чийто сюжет не съумяват да отнесат към по-познати форми. Защото какво говори "история за... Continue Reading →

Златина Бахова: Не си падам по парадирането нито в живота, нито в писането

Помня участието на Златина в "Ръкописът". Тогава тя за мен не бе Златина, а Учителката по литература, която бе написала роман и с ръкописа си се бореше с конкуренти, за да сбъдне своята мечта да го види публикуван. Впечатли ме с културата си, с дисциплината, с желанието за победа. Не успя да се пребори. И,... Continue Reading →

Ния Йотова: Да излееш себе си в книга

Поради непредвидим ангажимент на премиерата на "Лара" бях на косъм да не отида, което щеше да ми се отрази емоционално много зле – очаквах събитието вече повече от месец и накрая нещо тривиално щеше да ме провали. Подчертавам, че на премиери ходя много рядко. Там никога не съм в ролята на фен или изпълнен с... Continue Reading →

Марин Трошанов: Творецът се храни с емоция

Заобикалях "ЛАМЯ ЕООД" близо година и половина. Още в началото си беше обявена като поредица от 3 книжки – за времето ми на гравитация около нея книжлетата набъбнаха до 2, но тъй като появата на третата ще бъде много скоро факт, взех се в ръце. Не ме разбирайте погрешно. Не страня от българска литература. Имам... Continue Reading →

Дженифър Лам: Проучването за Наталия често заприличваше на детективска работа

От такива книги в Холивуд правят страхотни филми. Сюжети в книги като тази обикновено се базират на художествена измислица. Но такъв живот е като взет от завладяващ филм или велика литература! Животът на Александър Пушкин и Наталия Гончарова – живот като литература. Роман от първо лице. Но не това на руския гений, а на една... Continue Reading →

Явор Цанев: Ако писането не ви носи радост, то едва ли ще ви донесе нещо друго

Ако стилът на писане на Явор Цанев все още не е сред фаворитите ви, значи малко фантастика и хорър разкази сте чели. А ако не сте го срещали сред жанровата БГ литература, значи не сте чели почти нищо от родните четива. Защото онзи, който е попадал някога на нещо, писано от него, помни. И най-активно търси... Continue Reading →

Христо Буковски: Не се бойте да бъдете себе си

"Изключително силна, но много тежка" – с точно тези думи ми препоръчаха от издателство Изток-Запад книгата "Хванеш ли самовила" на Христо Буковски. Замислих се и осъзнах, че всъщност никога не ме е било страх от тежки книги, а силните четива ги предпочитам пред онези, които само мога да похваля с думи като "много вълнуващо" и... Continue Reading →

Георги Тенев: Текстовете ми имат пряка връзка с пулса на живота

Георги Тенев е роден през 1969 година в София. Завършва НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1994 г. е един от абсолвентите в експерименталния клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев в НАТФИЗ. Избран е за Хердеров стипендиант от българския носител на Хердеровата награда Константин Илиев и продължава следването си... Continue Reading →

Елена Павлова: Непременно си намерете добър редактор!

Отговорните родители гледат да отделят време за "проверка" на литературата, която е предназначена за децата им и влиза по един или друг повод в дома им. Дали фабулата ще е атрактивна, даже не е най-същественото – какви са повдигнатите теми, какъв пример за подрастващите биха били образите в тях и с какъв език борави авторът... Continue Reading →

Ей Джей Фин: Просто исках да напиша трилър с емоционален и психологически оттенък

Бях разучила сюжета, бях чела интервюта с автора, бях заинтригувана и обсебена, още преди да взема книгата в ръце. Историята на писателя беше достатъчна причина за това! Бивш редактор в издателство излиза със страхотен трилър. FOX закупуват правата за филм, още преди романът да е публикуван. Споменах ли, че книгата е дебют? Уникален разказвач е... Continue Reading →

Емил Йотовски: Обожавам мисловния експеримент

Има няколко вида разказвачи. Такива, които само така се наричат и с писането си не могат да те ангажират с нищо – нито имат какво толкова да кажат, нито могат да заложат на индивидуален стил. Други, които претендират за оригиналност, но след прочита на произведенията им оставаш повече замислен теб ли правят на невеж или... Continue Reading →

Диана Петрова: Не вярвам в стриктното подчинение на определен жанр

Очаквах новия роман на Диана с огромно нетърпение. Ами така е, като ми е пусната муха. Един сюжет, който ме бе заинтригувал преди половин година (имам си приказка с "мой човек" в издателството), един талант, който познавах от романите и сборниците й с приказки до тук (а те не са малко, никак не са малко),... Continue Reading →

Димитър Цолов: Никога не знам къде ще ме отведе една история

Много земен и забавен човек е Митко Цолов. Обичам автори, които с удоволствие не само пишат, но и разговарят. И които с желание разказват за изкуството си, защото смятат, че на своите читатели и млади пишещи събратя го дължат. А още повече обичам автори, които съумяват да ме ангажират с това, което пишат – да... Continue Reading →

Светлозар Стоянов: Без конфликт разказът е невъзможен

Авторите на разкази са изумителни творци. Напомнят ми за фотографи и художници. Вдъхновяват се от малките неща, вадят ги от тривиалната среда като ги открояват с подходяща светлина, за да ги видят и онези, за които само скоростта, същественото и материалното са от значение в живота. В кратка форма, за да бъдат чути. С точни... Continue Reading →

Николай Николов – Козия: Редактирам по много пъти

Сборникът му с разкази "Парчета" ми препоръчаха с по 2 ръце очарователните дами от издателство Изток-Запад на Пролетния панаир на книгата. Започнах да чета още в тролея, до вечерта почти го преполових, оставих си нарочно и за следващия ден, защото ми бе адски драго, че попадам за пореден път на БГ автор с талант, който,... Continue Reading →

Васил Панайотов: Истината боли

Ще ми се смеете навярно, но Васко ме спечели с втората си книга още преди да е издадена, преди дори да знам, че е добър писател, т.е. преди да съм прочела и "Убиец" – с един предварителен анонс от отговорния редактор, докато от издателството чакаха тиражът да се отпечата. Ей така, с едно ревю за... Continue Reading →

Мартин Колев: Вярвам повече на собствения си писателски инстинкт

Ако преди година знаех, че Мартин Колев ще напише продължението на "Софийски магьосници" толкова скоро, навярно щях да си кажа, че е по-добре да го изчакам, за да му задам накуп въпросите си за създаването на успешния БГ фентъзи роман. И в това нямаше да има нищо лошо. Въпреки че сякаш сега стана дори по-хубаво.... Continue Reading →

Диана Петрова: Мисля за читателя в себе си

Не съм си мислела, че на тези години ще чета приказки и че ще го правя изключително заради себе си, а не заради някой друг. Е, да, но ги чета – чета ги в кафенета, докато изчаквам да се съберем с приятелки, чета ги в парка, докато децата си играят. Планирам, че ще ги чета... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑