„Някои хора дори не знаят, че това място съществува – щеше да им каже. – Хайде да променим това!“

Из романа "Еротични истории за пенджабски вдовици" на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад. "Най-сетне Ники забеляза мястото за обяви близо до входа на трапезарията за лангар*. Имаше две големи табла, които заемаха почти цялата стена: БРАКОВЕ и УСЛУГИ ЗА ОБЩНОСТТА. Докато дъската за услуги за общността изглеждаше печално празна, брачната секция едва побираше всички залепени... Continue Reading →

Реклами

„Цяла година не позволил на никого в семейството да сложи траур. Дори на тъща си, Анастасиината майка, казал да свали черната си забрадка…“

"{26 ноември 2014, сряда} Милю Касабов остарял отведнъж. Бил само на петдесет и седем, а се усещал остарял. Държал се цяла година подир изчезването на сина си Георги, ходил, питал и разпитвал, връщал се в Стара Загора и пак тръгвал да дири сина си. Три пъти писал молби до царя, веднъж до Народното събрание и... Continue Reading →

„Онеправдано дете, онеправдана съпруга…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Колкото и елегантна да е била старата сграда в стил "Адам", колкото и красиво да се е извисявала над парка, стените надали бяха толкова масивни като на заместилата я шотландска готика и в помещенията й сигурно не бе настъпвала такава гробовна тишина, каквато понякога захлупваше дома на... Continue Reading →

„Трябва да разрежеш седалките и да извадиш изолацията. После се опаковайте в нея. Включително главите…“

Из романа "Тишина" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Ясмин чу името си по радиостанцията. – Добре, Ясмин, готов съм да се хвана на бас, че слушаш радиостанцията. Беше я включила преди петнайсет минути, за да има за компания гласовете на останалите шофьори. Сега усили звука. Беше Коби. – Ако сте ме... Continue Reading →

„Моето семейство е затвор. Татко е директорът на затвора. Мама е готвачка…“

"– Излизам – обяви Роберт. – Имам нужда да се поразтъпча и да изпуша две-три цигари. Защо всичко трябва да е толкова трудно? – Кое по-точно? – попита Кристина и наля още вино в чашите – нейната и на Хенрик – от втората бутилка, която Роберт бе донесъл. Няколко капки паднаха върху покривката. "Божичко, вече... Continue Reading →

„Много просто – отвърна. – Една картина е завършена, когато я подпиша!“

Из романа "Послепис" на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "Колкото по̀ не го приемаха в Художествената академия, толкова по-заинатено Стоян рисуваше картини. Рисуваше едни равнодушни овчици с ръбести крака като краката на козата за прескок във физкултурния салон, обаче с човешки очи. Руното на всяка овца беше тъй фино пипнато, че отсетне мнозина се чудеха... Continue Reading →

„От онзи 30 май не съм палила камината…“

Из романа „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали, издателство Колибри. "От широкия ни, огрян от късното майско слънце чардак се виждаше Пирин. Най-нащърбената и най-романтичната част от България. Седях с чаша гръцко ципуро, произведено от дядо ти Георгиос, този от Неос Ставрос, на затопления от слънчевите лъчи дървен под, на половин час мое шофиране (двайсет минути... Continue Reading →

„Да не сме се притеснявали, Фиш нямало да живее дълго, имала го от близо десет години…“

Из разказа "Фиш" от сборника "Бразилски храст" на Велина Минкова, издателство Колибри. "ФИШ Двамата с Дилън се бяхме излегнали блажено на прохладното кожено канапе в хола на малката ни къща в подножието на холивудските хълмове. Както всяка събота четяхме вестниците, списанията и книгите, които цяла седмица се бяха събирали в голямата пощенска кутия под жасминовия... Continue Reading →

„Влизаше в сънищата на умиращи хора, които обитаваха граничната пещера, и се опитваше да ги накара да се почувстват по-добре…“

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Намираха се в затворено помещение, което приличаше на кулата на баба му. Той стоеше прав върху черния куб, а главата, която междувременно се беше сдобила и с тяло – или поне за това загатваха очертанията под големия бежов шлифер – на белия. Маноло беше започнал разговор... Continue Reading →

„Човек трябва да се стреми, ама наистина, да не обръща внимание на сполуките и несполуките; тук те хвалят, там мълчат…“

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. Превод – Мариана Неделчева. "Понеделник, 12 май* Намираме се в разгара на писателския сезон; тази сутрин Мъри**, Елиът*** и аз сме в ръцете на читателите. Може би по тази причина се чувствам леко, но определено потисната. Изчетох целия "Кю Гардънс"; бях отложила тази неприятна задача за... Continue Reading →

„Някъде към десетата тетрадка може евентуално и нещо да се получи…“

Из романа "Една и съща нощ" на Христо Карастоянов, издателство Жанет 45. "{2 февруари 2013, събота} Все по това време седнал и написал едно след друго пет писма до хора, които да покани. Написал им, че почва ново списание, което нарекъл "идеално" и което щяло да се казва "Пламък". Щяло да е нещо съвсем различно,... Continue Reading →

„А може би точно това е наказанието. Да живееш толкова дълго и всеки ден до теб да е онова дете. Изоставеното…“

Из романа "Физика на тъгата" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "Хлябът на тъгата Виждам го ясно. Едно момче на три. Заспало е върху празен чувал от брашно, в двора на мелницата. Някакъв тежък бръмчащ бръмбар минава ниско над него и му открадва съня. Момчето само леко открехва очите си, спи му се още, не... Continue Reading →

„Калният ров край пътя, пълен с още димящи тела, истина ли беше, или мираж?“

Из романа "Перлите на Ади Ландау" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "Бившият офицер от въоръжените сили на германската провинция Остмарк лейтенант Антон Оберле също пътуваше. През всичките тези дълги месеци той имаше чувството, че се движи през сивата непрогледна мъгла на кошмарен сън. За огромно негово съжаление подозренията му напълно се бяхаоправдали. В Европа се... Continue Reading →

„Аз мълчаливо лежах в тъмната половина на стаята, те мълчаха в светлата…“

Из романа "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, издателство Сиела. "Нощем баща ми се връщаше уморен и мълчалив от представление, сядаше на стола, подпираше глава с лакът и забиваше поглед в отсрещната стена. Майка ми ставаше също тъй мълчалива от машината, сипваше вечерята и му я поднасяше. Той мълчаливо изяждаше две-три хапки и буташе... Continue Reading →

„човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина…“

Из "Дневникът на една писателка", Вирджиния Улф, издателство Ентусиаст. "Неделя, Великден, 20 април* Чувството за празнота, което те обзема след написването на дълга статия – тази за Дефо е втората за месеца, – ме подтикна да извадя дневника си и да се зачета; човек винаги препрочита онова, което е написал, с напрегнатото усещане за вина.... Continue Reading →

„Всичко се нареждаше като лош роман от подлистник…“

Из "Естествен роман" на Георги Господинов, издателство Жанет 45. "БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА Ето я историята на тази история. Като редактор в един столичен литературен вестник получих една тетрадка. Беше напъхана в голям саморъчно правен плик, адресиран до редакцията и с моето име като получател. Пликът нямаше обратен адрес, лепилото беше излязло навън и засъхнало. Признавам,... Continue Reading →

„Последният бисер“

Из "Събрани приказки и разкази" Том 2 на Ханс Кристиан Андерсен, издателство Ентусиаст. "Имаше едно време една богата къща, щастлива къща; всичко в нея, господарите и прислугата, заедно с приятелите, бяха много щастливи и радостни, защото през този ден се бе родил наследник, син; и майката, и детето се чувстваха добре. Лампата в уютната спалня... Continue Reading →

„целта на операцията бе не да убие Матю, а да спаси Марк…“

Из романа "Законът на детето" на Иън Макюън, издателство Колибри. "– Аз мисля, че не трябва да се предаваме. А ти? – Този, който напуска, си ти. – Мисля, че и ти имаш роля в това. – Но не аз се готвя да унищожа брака ни. – Само казваш така. Изрече го с равен тон,... Continue Reading →

„За пръв път, откакто се помнеше, друг, а не Кристофер, създаваше проблеми…“

Из романа "Човек без куче" на Хокан Несер, издателство Емас. "Кристофер намери телефона на брат си, скрит под възглавницата. "Ха!" – каза си той. Защо, по дяволите, си каза "Ха!"? Виеше му се свят. Стана дванайсет и половина. Кристофер бе изпил две чаши вино и макар другите да не забелязаха, се чувстваше силно замаян от... Continue Reading →

„Защото дървото знае най-добре, че и в корените, и в листата тече една и съща кръв…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Дървото. Коренът дава силата, стволът посочва слънцето, клоните се разстилат и оглеждат света. A листата... Листата днес са тук, утре кой знае къде. Помагат на дървото да диша, но са най-нетърпеливи да го напуснат. Заради онзи миг на полет и свобода преди пръстта.... Continue Reading →

„Какво се е случило с онзи, истинския, който е бързал да ме посрещне на дрезденската гара?

Из романа "Германия, мръсна приказка" на Виктор Пасков, издателство Сиела.   "От какво се срамуваше? Защо очите ти гледаха с услужливия кокершпаньолски поглед? Какво те пречупи? Не, няма да захленча сега "…татко, татко, защо ме изостави…". Един-единствен упрек няма да чуеш от мен. Не се надявай. Само това искам да зная – какво се е... Continue Reading →

„На колко години трябва да стана, колко още трябва да надебелея и погрознея, за да мога най-накрая да правя това, което обичам, без на хората да им е странно?!“

Из разказа "Петима на Рожен" от сборника "Незнайните образи хорски" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "…Така се запознах с новите си колеги. На втория ден от пристигането ми ръководителят Ралчев ме извика на кратък инструктаж. Моята работа беше да отговарям за софтуера, да поддържам хардуера, интернет страницата, да помагам на другите в програмирането и на... Continue Reading →

„Не е толкова трудно да се повярва, че красива жена може да извърши убийство…“

Из романа "Погребални обреди" на Хана Кент, издателство Изток-Запад. "Маргарет се събуди рано на следващия ден. Полицаят, който спеше в отсрещното легло, за да я защитава от престъпницата, хъркаше. Гъргорещото му дишане беше проникнало в съня й и я беше събудило. Маргарет се завъртя към стената и натика краищата на одеялото в ушите си, но... Continue Reading →

„Двайсетина живи обитатели в блок 10 ли бях казал? Май силно преувеличавах…“

Из новелата "Зимно преброяване на вампирите" от сборника с разкази "Две луни" на Елена Павлова, издателство Изток-Запад. "Зимно преброяване на вампирите Напук на метеоролозите, февруари не беше студен. Чудесно време на грабна фотоапарата и да скитам из квартала в утринния здрач. Все пак виждах изгрева само през три месеца в годината. Поспрях до оградата на... Continue Reading →

„Най-сетне бяха непознати, миналото им бе забравено…“

Из романа "Изкупление" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Двамата се загледаха объркани, неспособни са подновят разговора, усещайки, че нещо едва-що възникнало между тях може да им се изплъзне. Това, че бяха стари приятели още от детството, сега беше преграда – срамуваха се пред самите себе си, каквито бяха досега. Приятелството им бе станало малко неопределено... Continue Reading →

„Харесва ми да си представям всички сгушени и заспали на топло…“

Из романа "Тишина" на Розамънд Лъптън, издателство Ентусиаст. Превод – Мария Чайлд. "Притискам се към мама и усещам, че сърцето й бие наистина бързо; също като на малкото мишленце, което Трипод беше уловил (макар че има само три крака, той пак умее да ги хваща). Зная, че мисли за татко. Не е забелязала, че съм... Continue Reading →

„Не помня звездна или лунна беше светлината. Навсякъде наоколо беше война…“

Из романа "Английският пациент" на Майкън Ондатджи, издателство Лъчезар Минчев. "– Какво се случи три години преди това? – Тя беше ранена. Беше през 1939-а. Мъжът й катастрофира със самолета. Планувал е самоубийство и две убийства наведнъж. Ние дори не бяхме любовници по това време. предполагам, че постепенно се е разчуло за нашата връзка и... Continue Reading →

„тези неща, че и още толкова други, едва ли биха се случили без самоличност…“

Из повестта "Разказвачът" от едноименния триптих "Разказвачът" на Сава Василев, издателство Жанет 45. "Димът ми завъртя главата – цигарите бяха едновременно силни и меки, може би заради аромата на жасмин или на нещо друго, което ми бе трудно да определя. Около ни се настани атмосфера на недостъпност. Почувствах се особено. Вече ми бе все едно... Continue Reading →

„Всъщност може да се каже, че партито вече се е състояло, с мен или без мен…“

Из романа "Часовете" на Майкъл Кънингам, издателство Локус Пъблишинг. "– Не знам, Клариса, не знам дали ще успея да издържа – каза ѝ той. – Да издържиш какво, Ричард? – Да се правя на горд и храбър пред всички. Спомням си съвършено ясно как стоя – болен, невменяем, една развалина, която протяга треперещите си ръце,... Continue Reading →

„Мислела си, че ще разрушиш брака ми и ще заживееш при мен, обаче тук сбърка…“

Из романа "Операция "Сладкоугодник" на Иън Макюън, издателство Колибри "На зазоряване си взех ароматна вана. В седем бях готова. Каква заблудена глупачка – да си взема сак с бельото, което той харесва (черно и мораво, разбира се), гуменки за разходките в гората. Бях на автобусната спирка в девет и двайсет и пет, притеснена да не... Continue Reading →

„как ще стигне до онова състояние, в което ще може да сънува, когато си поиска и каквото си поиска…“

Из романа "Последната територия" на Момчил Николов, издателство Сиела. "Решението за край на домашните кинопрожекции не беше на майка му, а негово. От една страна: беше изгледал всичко, което можеше да се гледа, даже и най-глупавите филми, по много пъти. От друга: контрастът между логиката на филмовите сюжети и сюжетите в истинския живот беше започнал... Continue Reading →

„Осем хиляди и петстотин кинаджии, между които и баща й, останаха на улицата за един ден…“

Из романа "Анна и планината" на Невена Митрополитска, издателство Жанет45. "Дори за нейните седемнайсет години две години и половина не изглеждаха кой знае колко. Точно толкова време беше изтекло от телефонния звън с новината за сваления Живков, прекъснал хубавата им семейна вечер. А колко неща се случиха оттогава… Допреди 10 ноември семейството й нямаше материални... Continue Reading →

„Насърчих мъжа в него… мъжа, който не би се обвързал толкова лесно, който ще избира, защото знае какво иска…“

Из романа "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова, издателство Софтпрес. "Именно до лимоните Беноа Мармонтел постави чашата на Ева, а след секунди – и своята. От невидима в стената ниша издърпа два сгъваеми стола, същите, както ратановите столове в трапезарията, отвори ги и ги разположи около масата. Явно официалностите щяха да изчакат резултатите... Continue Reading →

„В моя случай беше имейл – съвременният вариант на червилото по яката…“

Из романа "Момичето от влака" на Паула Хоукинс, издателство Ентусиаст. "12 юли 2013, петък Сутрин Изтощена съм, главата ме цепи от безсъние. Когато пия, не мога да спя. Дремвам час-два, после се събуждам, ужасена от съня си, ужасена от себе си. Има дни, когато не пия, тогава изпадам в дълбок сън, все едно съм в... Continue Reading →

„това море, дето толкова си го искал цял живот, нарочно ти е било отказано…“

Из повестта "Жажда" на Захари Карабашлиев, издателство Сиела. "Но сега разказвам за студентския лагер, спирка "Почивка" и моята първа среща с морето, което така и дотогава не бях виждал. Може би точно тази жажда да го видя, ме е хвърлила да плувам сам сутринта рано. Даниел, аз бях сърдит, бях гневен, че не можех да... Continue Reading →

„Адина караше дъщеря си да седи само в ъгъла, покрита с някакви парчета картон, и да не мърда…“

Из романа "Перлите на Ади Ландау" на Соня Тодорова, издателство Колибри. "НА ПЪТ Март 1941 – септември 1942 година Адина натисна Лита към земята и ѝ прошепна да не мърда. Стъпките приближаваха, между силуетите на дърветата вече се виждаха поклащащите се светлини на фенерите. И точно тогава плъхът Густав реши, че му се пишка, и... Continue Reading →

„Зареждам безжично телефоните на всички в радиус от 150 метра…“

Из "Дневникът на един татко звероукротител" на Калоян Явашев, издателство Софтпрес. "Развъждането на челяд е, както разбрахме, трудоемък, на моменти дори зловещ етап в живота ни. Безвъзвратно сбогували се с безгрижния живот, родителите неусетно се озоваваме в бездушна пустиня, през която крачим монотонно. Прекарваме повечето си време в страх, че ще ни ядосат и ядосани,... Continue Reading →

„Потъналият манастир“

Из "Събрани приказки и разкази" Том 2 на Ханс Кристиан Андерсен, издателство Ентусиаст. "Край селцето Нойкирх се намира, насред тъмната гора, една самотна поляна с малко езерце; това място се посещава рядко, много малко хора го познават. В черната борова гора наоколо има нещо меланхолично, нещо, от което те побиват тръпки, то като че хвърля... Continue Reading →

„Но нещо се случва, нали?“

Из романа "ЛАМЯ ЕООД" на Марин Трошанов, издателство Фаетон. "Зад следващата врата ги очакваха нови изненади. Влязоха в широко сумрачно помещение. По дължината на едната стена беше разположена масивна библиотека. Високите етажерки побираха стотици, ако не и хиляди взискателно подредени книги. Някои томове бяха подвързани с кожа. Наоколо се носеше уютната миризма на вехта хартия.... Continue Reading →

„– Фиона, кога спахме заедно за последен път?“

Из романа "Законът на детето" на Иън Макюън, издателство Колибри. "Лондон. Краят на първата седмица от летния триместър на съдебната година. Неумолимо юнско време. Фиона Мей, съдия във Висшия съд*, бе у дома си в неделната вечер. Лежеше по гръб на един шезлонг, а погледът ѝ минаваше покрай обутите ѝ в чорапи крака и се... Continue Reading →

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑