Психология на зарязването.
Или как да напишем роман, който читателите ще прочетат до край?
Един лъч светлина, насочен към причините, каращи читателя да зареже дадена книга, със сигурност може да е от голяма полза за начинаещи и дори професионални писатели. През юли 2013 г. Goodreads публикува инфо графика с проучване на най-честите причини, поради които читателите четат до край и не зарязват дадена книга. На първо място, с огромна преднина от 36,6% като причина е “обичам да завършвам започнатото”. И вие ли сте от тези читатели? Ако обаче сте и писатели, значи знаете добре, че не можете да разчитате само на такава аудитория.
2,3% от запитаните читатели отговарят, че “обикновено са приятно изненадани, че авторът успява да доведе всичко до край”. Интересно. Ето че имало и читатели, които четат до край, само и само за да видят как ще подредите пъзела. Смисълът на заложените в началото капани, на сюжета с множество обрати, на мултипластовата история, на особената структура, която те държи до край в напрежение. Дали зад този отговор не стоят писатели? Както всички знаем, когато започнеш да се занимаваш с писане, се променяш и като читател. Обръщаш внимание на всякакви неща, които на обикновения читател дори не му хрумват, да не говорим, че не му правят впечатление. Някои ваши познати да са ви казвали вече “Абе, човек, чети за удоволствие, бе!” Ако е така, значи вече започвате да звучите като по-особена категория читатели в ушите на вашите близки.
2,6% от анкетираните споделят, че причината да четат до край е, че се “ангажират от поредици”. Нали знаете къде започва лоялността на такива читатели? В първата ви книга от поредицата. Защото, колкото и да ви се иска да тръбите от самото начало “в момента държите в ръце книга Първа от трилогия”, ако не сте се постарали майсторски да въведете плътни образи в историята, да омесите богат сюжет с тях, да завършите интригата, но в същото време да дадете достатъчно храна за следваща (поне една) книга, никой няма да ви последва нататък. “Боже, защо почти всеки начинаещ писател си мисли, че трябва да напише трилогия”, възкликва не един редактор, четейки писмото, придружаващо кандидатстващия ръкопис. Ето, ако и вие сте от тези писатели, значи не сте сами, но просто не парадирайте с това. Предайте първия си ръкопис, без да биете барабана за трилогията, а ако направите фурор с произведението си в издателството, можете в последствие с редактора да поработите върху залагането на капани, кукички и тем подобни примамки, водещи към следващите части от трилогията.
3,2% от анкетираните читатели казват, че четат до край, защото “съдят за книгата по нейния финал”. Този отговор страшно много се доближава до онзи от рода на “правя-струвам, но започната книга не зарязвам, така са ме учили мама/тати/баба”. Но не съвсем. Един добър емоционален, разтърсващ, майсторски изграден финал, затварящ всички отворени по-рано скоби, решаващ всички проблеми по най-правилния начин, нищо че не на всеки от героите това ще е угодно, може да издигне книгата до висотата на масово препоръчван роман и оставя чувството за удовлетвореност у всеки читател – нищо, че историята може да не е вървяла с най-динамичното темпо и на много места на читателя му се е струвало, че съдържа безсмислени детайли/сцени. Чели сте такива книги, нали? И само онези ваши близки и познати, които са ги започвали, но не са стигали до край, могат да ви се чудят как сте “изчели това“! Нека се чудят. Всеки млад писател има какво да научи от срещи с такива произведения: Че добрия финал оставя дъха от историята в ума и устата на читателя. И че вече знае как би могъл да го направи по-добре, ако той бе написал това.
7,4% от анкетираните читатели отговарят, че не зарязват книги, защото “то е същото като с филмите: чета и гледам до край, колкото и нелепо да е всичко”. Хубаво е, че има такива читатели. Не са рядкост, но не са и мнозинство. В днешния забързан свят болшинството от хората четат на път за работа, за приспиване вечер, по време на отпуска и ясно осъзнават, че времето за четене им е ограничено, та предпочитат нещо динамично, ангажиращо, оставящо следи в съзнанието им почти на всяка страница, за да могат лесно да се подсещат какво се е случило на мястото, където са поставили разделителя, вместо да губят време в подсещане с четене през пръсти няколко страници назад (общо взето толкова, колкото са прочели на предходното четене).
9,3% от запитаните смятат, че четат до край книги, защото са “попаднали на книгата в точния момент”. Тоест четат, ако им е било достатъчно интересно за състоянието, в което са се намирали в момента. Емоционално. Всеки се е сблъсквал с книги, които в един момент се е опитвал да прочете, но въпреки почудата на близки и приятели, които са били очаровани от книгата, не е успявал да довърши. Затова пък един ден, на един по-късен етап, в една съвсем друга обстановка и в едно съвсем различно емоционално състояние ги е подхващал от началото и ги е прочитал на един дъх. Молбите на всеки писател: дано книгата ми попада при подходящите хора в подходящия за тях момент и те на свой ред да се оказват бъбриви, за да предават нататък мнението си за нея, та да достига тя и до много други…
13,4% от анкетираните смятат, че да четеш до край им е “досаден навик”. Да им пожелаем повече безсънни нощи и още повече приятни четива на такива читатели, за да запълват “досадните си моменти”!
25,2% от анкетираните читатели чувстват, че не могат да зарежат книга, защото “трябва да разберат какво се случва”. Имайте предвид, че в тази категория попадат хора, които са страстни читатели и не четат единствено по време на отпуск. Това са хора, които умеят да се радват на доброто четиво, независимо дали то върви бавно или на тъгъдък. Дали героите са 3-4 или са заринати с второстепенни и епизодични такива, та се налага да си водят записки в тетрадка за връзката помежду им. Те умеят да ценят майсторството на автора да увлича от самото начало, или да рисува живописни места и детайли. Те усещат доброто писане и затова искат да знаят какво ще се случи до края. За тях четенето е пътешествие, наслада.
36,6% читателски вот – “обичам да завършвам започнатото”. Водещият в класацията. “Не ми пука, дали някой читател мрази някоя от историите ми, стига да чете до край книгата ми”, казва Роалд Дал. А, не е съвсем така! Защото човекът едва ли го е казал, докато е писал първия си ръкопис, а всеки може да бъде по-ларж, когато стане популярен. Всеки млад писател трябва да знае, че “заклетите” читатели не са рядкост, но е добре да се целим в по-широка аудитория, когато изпипваме историята си. А защо не вземем пример от такива читатели и не приложим метода им в писането си? Не е нужно първият вариант на ръкописа ни да е шедьовър. Той просто трябва да бъде завършен. И после майсторски да бъде редактиран.
Вижте още:
Как да напишем роман, който читателите не могат да оставят настрана?
