Как да напишем роман, който читателите не могат да оставят настрана?
Някой да знае кои са най-честите причини, поради които читателите зарязват започната книга? “Върви мудно”, “много тъпа”, “авторът пише много зле”, “прекалено много герои с ужасно сложни имена”, “нелепо развитие на историята”, “неприятен/неморален герой”, “ужасно много грешки” – разпознавате ли някои от подбудите си да забравите за роман, преди да сте го завършили? Ако това ще ви подейства успокояващо, едни от най-хитовите романи водят класациите по най-недочетени книги. “Вакантен пост” на Дж. К. Роулинг най-често е зарязвана заради “други очаквания” от книгата. Читатели са се отказвали от “50 нюанса сиво” на Е. Л. Джеймс с честото обяснение, че “не е за всеки” и че кара читателя “да се чувства неудобно”. “Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт е оставяна настрана, защото е смятана за “отблъскваща” с “хленчещата” си и “обсебена от себе си” героиня. “Момичето с драконовата татуировка” на Стиг Ларшон е смятана за “трудно увличаща” с “бавно начало”!
Сега по-добре ли се чувствате? “Толкова много книги, толкова малко време” е казал Франк Заппа. Не дължите никому времето си – ако дадена книга не ви харесва, чувствайте се свободни да я оставите настрана, да я подарите, продадете или направо да я изхвърлите. Но какво бихте казали, ако има вероятност това да се отнася за вашите истории?
През юли 2013 г. Goodreads публикува инфо графика с проучване на най-честите причини, поради които читателите зарязват дадена книга. На първо място, с огромна преднина от 46,4% като причина е “мудна, отегчителна”. Връзва ви се, нали? С цялото ни уважение към Лев Толстой, Достоевски, Емил Зола, Балзак, убедени сме, че има поне едно “правило” за писане на роман, и то е: Не отегчавай читателя! Или ако можем да се изразим по-ясно: Открийте нещата, които читателите не харесват и… просто не правете тези неща!
Нека да разгледаме топ 5 от “тези неща”:
Противен главен герой. 4,9% от читателите споделят, че причината да не довършат книгата е това, че не харесват главния герой. Герой с прекалено много или силно изразени пороци, непостоянен, наивен, прекалено заинтересован от работата/бизнеса си за сметка на семейството… Трикът да пишете за герой, който малко или много е противен (т.е. върши неща, които общо взето не одобряваме), е да дадете на читателя нещо, за което да се “хване”. Скарлет О’Хара, например, има характер и решителност. Дайте на читателите поне една причина да се надяват, че героят може да се промени.
Абсурден сюжет. 8,5% от читателите споделят, че захвърлят книги преди да са стигнали финала, поради неправдоподобно развитие на историята или “изкуствено усложнени истории”. Авторите на трилъри са особено предразположени към това. Те почти винаги започват гръмко, мащабно, кинематографично. Не забравяйте, че всеки сюжет се нуждае от известна нишка правдоподобност. Колкото е по-ексцентричен, толкова повече трябва да работите, за да го оправдаете. Така че, работете.
Глупав, наивен сюжет. 8,8% от читателите споделят, че зарязват книги, поради наивни решения в сюжета и генерално “нагласени истории”. Читателят добива чувството, че авторът е нямал какво толкова да каже, но много му се е пишело. Любовни романи, фентъзи истории попадат в тази категория като с “абонамент”. Препоръката към подобни автори е да започнат да четат книги с литературни награди в съответния жанр, за да видят каква е разликата между произведения, в които е вкарана концепция, има изграждане на герои, сюжетът е добре обмислен и всички елементи на добрия разказ си помагат един на друг, за да доведат историята до шедьовър.
Слаби писателски умения. 18,8% от читателите признават, че причината да зарежат някоя книга най-често е неумението на автора да увлича и въобще да пише. Романтичната литература попада много често в тази категория. Това, което дори рядко четящият читател подсъзнателно търси, е малко стил в четивото, или онова, което редакторите наричат “отличителен глас”. Съсредоточете се върху четене извън вашия жанр. Или четете поезия, както съветва Рей Бредбъри. Просто вкарайте малко добри майстори на словото в главата си и това ще обогати стила ви почти автоматично.
Мудност, отегчителност. 46,4% читателски вот. Тузарът в класацията. Попадали сте на такива книги. Въпреки че в рамките на едни 700 страници историята се движи със скоростта на куц охлюв, предлагат ви се поредица от изключително малко на брой или дребни събития с нищожна важност за придвижване на историята напред (но, да – ако се доберете до финала, осъзнавате, че може и да са имали някакъв принос, но спокойно е можело да минете и без тях), набляга се на описания на местности, история на предмети и т.н. – ако не сте зарязвали подобна проза, преди да стигнете финала, значи сте от хората, които живеят с усещането,че имат цялото време на света или в детството им е набивано в главата, че започната книга се дочита до край. Ако сте автор, който задължително иска да избегне подобно падане в собствен капан, вероятно можете да предположите, че след подобна книга бихте имал нищожен брой верни почитатели, които да тръпнат в очакване на следващата ви “тухла”. Чували ли сте за Аксиомата на Хичкок? Когато го питали кое превръща една история в завладяваща, той отвръщал, че това е “животът, без тъпата част от него”.
Сред останалите “дребни” причини за зарязване на книга се намират “вулгарна/неморална” книга, “много грешки” (в това число правописни, граматически и преводачески грешки, както и редакторски пропуски) и всякаква комбинация от изброените тук и по-горе причини.
Ако основните принципи на писането на завладяваща история, която читателите искат да “изядат с кориците”, можеха да се формулират в телеграфна форма, вероятно щяха да звучат като нещо казано от Джеймс Скот Бел, американски писател, автор на редица наградени бестселър трилъри:
Създайте завладяващ герой и го вкарайте в “смъртоносна среща/битка” с опонент (смъртта да бъде физическа, професионална или психологическа) и пишете само сцени, които по някакъв начин рефлектират или въздействат върху тази битка.
Принципът е прост и ясен. Да се научите как да го правите, отнема време, практика и учене, които никога не трябва да свършват.
Вижте още:
Как да подобрите стила си на писане
Христо Блажев, издателство “Сиела”: Доброто писане си проличава на мига
