„Удавниците“ на Дженифър Макмеън, изд. Бениториал

Автор: Валентина Мизийска

Две малки сестрички обичат да играят на една забранена игра в басейна пред къщата на баба си в Бранденбург. Захранван от извори, с тъмни ледени води, в които не можеш да видиш дори краката си, докато плуваш на място, басейнът е свързан със смъртта на малката сестра на майка им, която се е удавила там на 7-годишна възраст, поради което на момичетата им е забранено да влизат в него, ако няма кой да ги наглежда, да плуват една без друга и да припарват до там нощем. Когато играят „на умрели“, момичетата се носят във водата с лице към дъното, сдържат дъха си възможно най-дълго и са с отворени очи, за да не пропуснат малката Рита, ако случайно дойде от дъното на басейна за тях.

2000 г. „Двете със сестра ми се носехме по повърхността.

Две мъртви момичета, рамо до рамо, с докосващи се едно друго тела.

Сами, но заедно.“

2019 г. Един ден социалната работничка Джакс се прибира от работа и заварва няколко пропуснати обаждания от сестра си Лекси. Тъй като подозира, че тя отново е изпаднала в някой от маниакалните си епизоди, пренебрегва неспирните ѝ опити да се свърже, но на следващия ден новината за сестра ѝ я застига – Лекси се е удавила в басейна в имението на баба им. Джакс пристига в „Спароу крест“, за да погребе сестра си и да прегледа вещите ѝ, при което открива, че в последно време Лекси се е занимавала с разследване на историята на семейството и имота им. И колкото по-дълбоко се заравя в записките на сестра си, толкова по-тъмни тайни изплуват от миналото.

1929 г. Трийсет и седем годишната Етел Монро наскоро се е омъжила и отчаяно иска дете. В опит да я разсее, съпругът ѝ я отвежда на почивка в най-новия и модерен хотел с естествени извори във Върмонт. Още с пристигането, Етел научава слуховете за свръхестествените способности на изворната вода: тя сбъдва желания. Етел обаче няма как да знае, че изворът отнема също толкова, колкото и дава.

Разгърнат в две преплитащи се сюжетни линии, разказът носи всички белези на добрата мистерия и модерния трилър. Героините са направо завладяващи и прекрасно изградени като образи, поради което като читател добиваш усещане за кинематографичност на произведението, допълнено от страхотната атмосфера в двата времеви отрязъка на фабулата. Сюжетът е подреден логично и не страда от разпилявания в излишни подробности, но което е още по-важното – няма пропуски и скалъпвания, а тече със стабилна динамика, като от самото начало направо „влачи“ към кулминацията на историята. Всеки поддържащ герой си има своята ценна роля, която запълва сложния пъзел на романа и умело хвърля трошички от улики от самото начало. Страхотни диалози и автентични детайли от заниманията на двете главни героини, подкрепени с прекрасно изградени емоционални състояния на всички образи. Финалът не е протяжен, а доста оригинален.

Авторката Дженифър Макмеън е родена през 1968 г. в щата Върмонт, САЩ. Дебютният ѝ роман „Promise Not To Tell“ излиза през април, 2007 г. и оттогава досега има издадени още 10 книги, последната от които е „Удавниците“ (2021), единствената преведена на български засега. „Препоръчвам да четете книгата на светнати лампи и далеч от басейни с тъмна вода!“, пише самата Дженифър Макмеън в предговора към българското издание на романа. Послушайте я!

Данни за книгата:

Автор – Дженифър Макмеън

Превод – Илияна Бенова-Бени

Издателство – Benitorial

ISBN – 9786197639001

Година на издаване – 2021

Корица – Мека

Страници – 392

Формат – 13,5×20

Език – Български