“…хората не смееха да се сближават с Миша, за да не ги изяде шефката им…”

Из романа „Миша“ на Надя Брайт, издателство Ай Пи Медиа:

„Миша се беше разбрала с Константин, да се включи в екипа, който извършваше дю дилиджънс за компанията на Тоби. Тя трябваше да бъде нещо като последната точка на одобрение, преди документите да стигнат до Константин и съответно да станат официални. Това щеше да му спести много време и работа, а и тя имаше много енергия за изразходване.

Когато стигна до офиса му, той я хвана под ръка и я заведе в една от залите. Там се беше събрал екип юристи за документацията на компанията на Тобиас. Константин поздрави на висок глас:

– Здравейте, хора! Как сте? – усмихна се и някак си успя да погледне всеки за кратко.

Екипът се състоеше от двама мъже и три жени. Мъжете не бяха с нищо интересни за Миша. Макар че за няколко секунди през главата ѝ минаха грешни мисли, за по-младото момче. Очевидно стажант, очевидно тренира редовно… Не е лошо, каза си Миша и му се усмихна с излъчването на красиво месоядно цвете.

Бяха ѝ нужни точно 4 секунди, за да разбере, че две от трите жени много искаха да спят с Константин. Чудеше се какъв е случаят на третата – асексуална ли е, гей ли е… Опита се да прецени какво да очаква от другите две.

Едната беше по-скоро безопасна игла. Сигурно само въздишаше по ъглите и ако се случеше някога Константин да я докосне, тя щеше да припадне като гургулица. Твърде вероятно – като се свести, да би му направила незабравима програма. Такива гургулици не бяха хич за подценяване. Но Миша знаеше, че Константин е хищник и обича плячката да мърда, а не да припада.

Втората беше съвсем друг случай… Видимо на възраст, в която все още е много привлекателна, но е очевидно ясно, че вече глупости не ѝ минават. Миша си пожела и тя да изглежда толкова добре на тази възраст. И ако може – и на нея глупости да не ѝ минават. Дамата огледа Миша от глава до пети и се спря с пренебрежителен поглед на простата ѝ сребърна гривна. За разлика от Миша, тази жена беше облечена с доста предварително внимание. Костюм с къса пола (кой носеше още къси поли в офис?), а бижутата по ръцете ѝ се виждаха отдалеч.

Миша се засмя вътрешно: Ако не внимавам – ще ме хапне като котка цаца. Слава богу, тя не ревнуваше от хищната жена – определено не ѝ изглеждаше като някоя щастливо оправяна. Виж, ако ревнуваше, щеше да се наложи да се хванат за косите и да стане малко… жалко.

Междувременно Константин я представяше в залата:

– Някои от вас я познават, други – не. Това е Миша, мой партньор в сделката, по която работите в момента. Тя има грижата да преглежда всичко, което се случва тук, и след това с нея ще преминем към финализиране. Ако имате някакви въпроси – обръщайте се към нея, аз ще съм по-трудно откриваем. – Константин ги огря с усмивката си тип Лорънс Арабски, погледна въпросително, дали имат нещо да кажат и като видя, че никой не се обажда, напусна залата.

Миша се ръкува с хората и се запозна с тези, които не познаваше до този момент. Като хищната жена например. Тя се казваше Камелия. Така се казваше и майката на Миша, но от това жената срещу нея не ѝ ставаше по-симпатична. Камелия я погледна с нещо, което проформа беше усмивка, а в реалната си форма – показване на кучешки зъби и каза:

– Аз съм ръководител на този екип. Честно казано – малко съм изненадана, че има още един ръководител между мен и Константин.

Миша наум подбели очи и си каза: Ох..., а на глас отговори:

– Аз на нищо не съм ръководител, само събирам и комплектовам информация. А и мога да съм полезна, ако има неясноти, защото от самото начало съм в процеса. Много се радвам, че ще имаме възможност да работим заедно, Камелия, аз съм чувала добри неща за работата Ви – излъга я с толкова мазна усмивка, че можеше да се намаже на филия.

– Да, за мен също ще е удоволствие – Камелия се усмихна и седна над папките.

Денят в залата протече нормално. С изключение на това, че хората не смееха да се сближават с Миша, за да не ги изяде шефката им. Нормални неща…

По някое време на Миша ѝ стана едновременно скучно и смешно и прати съобщение на Константин: Спал ли си с Камелия?.

Той отговори: Не. Да нямаш фантазия?

Миша: Хахахахах : ) Аз не обичам доминатрикси.

Константин: На твое място бих се притеснявал с кого спи Алекс. Аз само минавам, а той се влюбва от секс.

Миша я обля гореща вълна, като прочете съобщението. Ах, ти… Досетливо копеле… Едновременно се ядосваше и беше лекичко възхитена от това как Константин винаги се досеща за всичко. Реши до последно да не се дава. Твърде вероятно беше да е блъф.

Отговори му само: Ако си на мое място, не трябва да се притесняваш от нищо.“

***

Из романа „Миша“ на Надя Брайт, издателство Ай Пи Медиа:

Още откъси от книгата:

“Аз съм виновна, че на мъжете им не може да се вярва…”

***

“Миша” е първият роман на Надя Брайт, която повечето хора познават като стендъп комедиант. С много остроумие авторката разказва за живота на млада жена, която “си има всичко, но нищо не ѝ е на мястото”. Какво можем да кажем за Миша? Някои ще се припознаят в нея, други ще ѝ завидят, трети ще искат да ѝ покажат правилния път. Но по-важното е какво иска тя самата от този живот.

И дали изобщо го знае.