“Синът” на Ю Несбьо, изд. ЕМАС – дайте ми скала, за да напиша максимална оценка на книгата!
Ревю на Валентина Мизийска
Още преди книгата да излезе на българския пазар, бях чувала за нея, че е “най-доброто, което Несбьо някога е писал”, което на фона на блестящата поредица за инспектор Хари Хуле ми се струваше твърде преувеличено – колко може да е по-добър “Синът”, та да надмине книги като “Снежния човек”, “Фантом” и “Жажда”? Въпреки че впечатленията ми от “Макбет” – отново вън от серията за Хари – бяха като за една от най-великите книги, които някога съм чела. Е, никога не е късно да изсърбаш супата на глупавите си предубеждения. Особено когато говорим за Несбьо, читателят винаги трябва да има едно наум – този автор просто става все по-добър и по-добър. Освен че няма слаба книга, наистина мога да кажа, че очаквам само най-хубавото от него.
30-годишният Сони Лофтхюс лежи в затвора от 12 години за няколко тежки престъпления, за които е направил пълни самопризнания. Но които не е извършил. И такива неща се случват. Сони е син на полицай, който преди години се самоубива пред изгледите да бъде разобличен като корумпиран служител, и истината отключва зависимостта на сина към наркотиците. Което е по-интересното в случая – в замяна на поемането на чужда вина Сони редовно е получавал доставки на дрога в затвора. Надзиратели, адвокати, полицаи и дори свещеник полагат усилия да държат Сони доволно надрусан и зад решетките, което го превръща в мълчалив и “даващ опрощение” слушател на други затворници за извършените от тях престъпления. Докато един ден един от затворниците не признава истината за смъртта на баща му и Сони не организира бягството си от зависимостта и супер модерния затвор, за да раздаде правосъдие на немалко хора – истинските виновници за признатите престъпления и отговорните за смъртта на баща му. Както всеки се досеща, неедин ще иска да спре кървавата вендета на Сина – не само застрашените, но и полицията в лицето на инспектор Симон Кефас. Който всъщност също като Хари Хуле е много противоречив образ – той е изключително находчив следовател и отдаден полицейски служител, най-добър приятел на бащата на Сони в миналото и бивш комарджия, чиято съпруга се нуждае от скъпоструваща операция, за да се спаси зрението ѝ. Гангстери, брутални убийства, наркотици, корупция – книгата изобилства от характерните съставки за мрачните скандинавски трилъри, но определено е четиво на световно ниво.
При Несбьо никога не е имало прости сюжети – историите му винаги изобилстват от детайли, безбройни обрати и са майсторски изпипани. Така е и при “Синът”. Образите са ясни, плътни, съвършено изградени и наистина уникални, да не говорим колко естествено стоят, заради естеството на вътрешните си борби, мотивациите, които ги движат напред, както и емоционалната им връзка един с друг. Типично за трилъра, темпото е скоростно, въпреки че в началото Несбьо дава достатъчно време на историята да набере мащаб, за да я пусне по страховития наклон, обричащ я на галопиращо развитие. Да не забравя да спомена и още нещо, което винаги ме е впечатлявало у Несбьо – нещо напълно нетипично за царете на трилъра – брилянтното му владеене на езика. Хуморът му е фин, освен това като автор е невероятно находчив в употребата на метафори и сравнения, езикът му на места е така изящен, че би трябвало да буди завист у доста автори на съвременна проза с претенции. С две думи – дайте ми скала, за да посоча максималната си оценка за книгата.
Данни за книгата:
Автор – Ю Несбьо
Превод – Ева Кънева
Издателство – Емас
ISBN – 9789543574551
Година на издаване – 2020
Корица – мека
Страници – 516
Формат – 13х20
Език – български
