“Такава любов не може да е без грях!”
Из романа “Къщата с ангелите” на Любов Кронева, издателство Жанет 45.
“Всеки ден на път за болницата Тетка минаваше по хубава тиха уличка, сумрачна заради огромните липи на тротоарите, със стари, стабилни къщи. Малко поовехтели откъм фасадите, но всяка – със своето лице и с градинка. Една от къщите ѝ харесваше най-много. В подножието на външната стълба стояха два усмихнати ангела, посивели от прахоляка и дъждовете, с изящно отпуснати криле, с дълги дрехи на фини гънки. Босите им крака бяха заровени в пръстта или в трева – според сезона, а до ангела отляво беше поставена напукана делва с пълзящо растение и то се увиваше в нежните пръсти на ръката му. Горе имаше дървена масивна врата с витраж на цветя и прозорците на първия етаж бяха с витражи – жълто, синьо, зелено. Тетка винаги забавяше ход, когато минаваше край тази къща. Понякога поспираше, палеше цигара, искаше ѝ се да я погледа по-дълго, да се подържи за дантелената ѝ ограда и да я гледа, но ѝ беше неудобно.
Тетка живееше в кооперация. Пак в центъра, но пети етаж, апартамент, съседи. Чудно ѝ беше как ли ще се чувства в къща, близо до земята, каква ли ще е отвътре светлината през цветните стъкла. Но отвътре – това вече беше чужд живот, май не ѝ се щеше да го знае, нейният ѝ беше предостатъчен. И отминаваше бавно…
И на̀, в двора на тази къща буквално за една нощ разцъфтя черешата. Дърветата в другите дворове едва бяха напъпили, а тази – цялата в бяло. Тетка ахна като я видя сутринта. Клоните ѝ, увиснали през оградата, пръснаха в лицето ѝ цвят и роса, а тя си каза, че на другия ден там ще върже мартеницата си. Какво ѝ пречеше да я върже още тогава? И на другия ден въобще да не се отбива. Какво я спря? Тетка не знаеше. Ако някой знаеше, не е могъл (или не е искал) да ѝ каже.
А другият ден беше 25 март. Благовещение. В света идва благата вест, че Дева Мария ще зачене син от Господ. Тетка дори не знаеше датата, защото до заплата оставаха близо две седмици, за какво ѝ е да помни кой ден сме. После ѝ се струваше смайващо, че всичките ѝ беди са почнали на Благовещение.
Стискаше мартеницата в шепа, бързаше към цъфналата череша и като приближи, видя, че са се събрали хора. Стояха, шепнеха си.
На оградата, от двете страни на черешата, бяха подпрени два сребърно-черни капака на ковчези. Ангелите зад тях се усмихваха нежно.
И чу свистене, не толкова го чу, повече го усети отвътре. Усили се, ушите ѝ писнаха, и внезапен студ я плисна, чак пръстите ѝ изтръпнаха. Помисли си безучастно: край, това вече е краят, макар да разбра, че става дума за нея… Но през свистенето, което пак така рязко почна да затихва, долови панически шепот: не, не, не… “И двамата в една нощ, каква любов, каква любов!” – каза някой. Тетка тръсна глава и попита високо:
– Какво е станало?
– Ама те бяха възрастни хора! – веднага реагира жената до нея, изскочила набързо от къщи, навлякла яке над пеньоара и подпетени мъжки обувки върху плетените си терлици – да не изпусне нещо. – Ташев беше май над осемдесетгодишен… Бог да ги прости! – добави и се прекръсти.
– Защо? – попита Тетка с внезапно озлобление. – Какво да им прощава?
– Е, как? – зачуди ѝ се жената. – Така се казва…
Озърна се, повъздиша, не издържа и, прикривайки устата си в шепа, задърдори приглушено:
– Такава любов не може да е без грях!”
Из романа “Къщата с ангелите” на Любов Кронева, издателство Жанет 45.
Още откъси от романа:
*
“От какво се интересува добрата литература? От хората извън светлините на прожекторите, от самотните, онези, които имат странни сънища и видения, които се вълнуват от добротата и вярват в честността. Те обикновено плащат високата цена да бъдат различни, изпитанията не ги отминават, все се оказва, че пречат на някого и често са в “окото” на бурята. Такива са Тетка и Ташко – героите в новия роман на Любов Кронева “Къщата с ангелите”. Покрай красивата стара сграда и в нея, под погледа на мраморните ангели-хранители се случват събития, познати ни от последните 18 години – апетитите към имоти в морския град не я отминават. Но макар историята да граничи с криминалното, романът се интересува далеч повече от усилията, нужни да продължиш да живееш с достойнство, дори когато всичко наоколо ти се разпада, размества, разпилява, а властта на парите заменя всички ценности. Време, в което често само въображаемото е убежището на духа. След “Островът на сънищата” и “Черни лалета за Кант” Любов Кронева отново демонстрира разказваческо умение и надделяващо над тъгата чувство за ирония. Тъкмо то изтрива саждите, с които сме покрити. Влезете ли в къщата с ангелите, ще се смеете и ще плачете, но няма да си тръгнете до края.”, Силвия Чолева
