Драма срещу мелодрама (продължение)
4. Драмата се чете между редовете. Мелодрамата крещи. Диалозите са може би най-чувствителната на мелодрама зона в едно произведение. Не случайно, когато съвременният читател си избира книга в книжарницата, наред с прегледа на резюмето на последна страница и прочита на два абзаца от първа, той “преслушва” диалога – колко често героите “излайват”, “изпищяват”, “изръмжават”, “смотолевят”, сякаш не се справят с човешка реч достатъчно добре; колко често в една и съща сцена ползват обръщения един към друг, все едно се опасяват, че от реплика до реплика ще си забравят имената; колко сложни и натруфени са изреченията от по два-три реда, защото всички са “родени философи”, работят като лектори в университет и не умеят да общуват в разговорен стил…
Това, че някой път – дори след щателна проверка за сигнални светлини – ще се заварите вкъщи с роман, в който всеки диалог е серия от кризисно повдигани въпроси, с пренатегната фаталност и емоции, често надхвърлящи границата на психично здраве, не можете да предотвратите с четене в книжарницата по диагонал. Иска се потапяне в историята (което всеки автор е целил и към което като читател се стремите), за да “повярвате”, че – да, наистина – тук всеки диалог е като своеобразна кулминация на романа: започва с “Дължиш ми обяснение!”, “Ти обеща да не опитваш да ме променяш!”, “Престани да контролираш всяка моя стъпка!”, минава през дължимо кратко обяснение и следват развълнувани прегръдки или поне мирно приготвяне за лягане в леглото. Нима, ако героят е потресен от реакцията на друг и инициира спешен диалог, ще се задоволи с просто обяснение? Ще се задоволи с обяснение въобще? Ще е в състояние да прояви разбиране и да се отнесе към случая като с обикновено дискутиране на времето навън и графика за уикенда? Или героят е невротик, или авторът е подценил сериозно аудиторията си и епохата на творчеството си. Разликата между емоционална и мелодраматична сцена е като между това да дърпаш тънки струни в сърцето и да се опитваш да извадиш нечие сърце с всичка сила. Прекалено удобните сцени заплашително клонят към клише. Преборете ги с автентичност.
Разбира се, реалният живот създава предпоставки за крайни емоции. Раждане, смърт, загуба, предателство – някои ситуации изискват интензивен отговор, който може да отнеме време да се поднесе, да се “смели” от отсрещната страна и да се приеме. Читателят не се нуждае от електрошок на всяка втора страница, за да не заспи. Той сам ще стане и притичвайки ще си приготви следващо кафе, за да остане с вас, ако героят го вълнува.
5. Драмата изкачва хълмове. Мелодрамата се спуска без спирачки. Във възхитителен опит да запазят доверието на читателя някои писатели опитват да пресъздадат сериозните събития в реално време. Това води до дълги параграфи или цели страници на силни емоции и неизбежно – мелодрама. Въпреки че реалният живот устоява на такъв интензитет за дълго време, невъзможно е писмената реч да го повтаря без да го адаптира за читателско око.
В оперното изкуство актьорите обикновено пеят най-дългите и сърцераздирателни песни, когато са умиращи или отхвърлени в любовта (което за тях е равносилно на умиране), понякога дори и в периода им на влюбване. Подобно на това, автори на художествени произведения опитват всячески да напоят тъжни или емоционални сцени и създават усещане, че просто не знаят кога и как да спрат. На героите им липсва финес и провъзгласяват своите любов, мъка, копнеж, страхове в безспирни излияния. Но колкото е по-болезнен или емоционален моментът, толкова повече като автори трябва да се опираме на правилото “по-малкото е повече”. Стойте далеч от безкрайно леене на сълзи, протестиране и изповядвания като на смъртен одър.
Ако един проблем не е достатъчно съществен за героя, той не го поднася за обсъждане, не го анализира до… заспиване. Дискутирането на маловажни теми се вади от диалога, за да се поддържа ритъм и да се придвижи историята напред по съществените точки от нея. Ритуали, обикновени и досадни действия също отпадат, защото читателят не се нуждае (и не иска) да вижда миенето на кола в реално време, докато Павел размишлява над проблем в работата му. По същия начин сцените с интензивни емоции трябва да бъдат достатъчно дълги, че да доведат до подходящо убеждаване, но не чак толкова, че да загубят аудиторията. Опишете добре емоцията, изградете съчувствие в читателя си, максимизирайте ефекта на думите, но не прекалявайте с гостоприемството.
6. Мелодрамата във вид на хапче против стрес. Не го предлагайте нито на героите си, нито на читателите си. Занижаването на емоциите по време на съспенс е също толкова неестествено и мелодраматично, колкото преекспонирането им, когато на автора му е удобно. Героите може и да се хващат здраво за ръка преди да пристъпят в тъмното гробище, за да се видят с Лошия. Вероятно героят, който трябва да премине през портала към непозната страна, си поема дълбоко въздух и изпъва рамене. Или нечий ум се прояснява преди армиите да се срещнат и разбира какво наистина би означавало да убиеш друго човешко същество. Но нима това работи в живота?
Не е нужно да има проблясващи сълзи, “буря от емоции” или сълзливи признания в любов, за да засилите подобни моменти – в действителност подобни неща само биха занижили стойността на историята ви, – но на кого в най-критичния момент напрежението му спада с едно магическо поемане на дъх? Ако изграждате съспенс, изкуственото занижаване на емоциите превръща тихата силна емоция в крещене, а вече знаете, че драмата не ползва подобни децибели.
Започва да изглежда, че героите ви изразяват подходящи за сюжета чувства. Силните емоции предполагат разгръщане в интимност, докогато образът ви има нужда, не стъпкване на недоизпушена цигара, когато автобусът се задава.
7. Драмата гради доверие. Мелодрамата го проиграва. Емоционалните ситуации, обтягащи до крайност доверието на читателя са склонни да се обръщат в мелодрама. Не си играйте с това доверие.
Дъщерята на главния ви герой се изгубва в мола и я търсят с часове. Следващата седмица пада с колелото си и е със сътресение на мозъка. По-следващата в къщата става пожар и детето е сериозно обгорено по ръката. Още по-следващата го отвличат от училище… Конфликт след конфликт, след конфликт – до степен да стане невъзможно някой да повярва, че всички тези смъртни опасности могат да се случат на един човек. Не карайте читателя си да гадае как ли ще опитате да убиете невинното дете в следващата глава.
Героят ви си има две приятелки, обича си ги много, а те са влюбени с еднаква сила в него и се харесват взаимно и на тримата ситуацията им е комфортна. Всеки един от споменатите фактори опъва веригата на доверието. Ако читателят може да понесе това, всяка следваща жена, в която героят ще се влюбва, ще пренапряга веригата до степен, в която всичко ще се разхвърчи като в анимационен филм.
Веднага ще се сетите за фентъзитата, където има магия и много неща, които се случват различно от начина, по който се случват в нормалния живот, но когато става въпрос за магия, можете да понесете доста повече. Образът може да бъде най-големият Герой, почти да не осъзнава способностите си и читателите да продължават да се интересуват от него, защото това са дарби. Но перфектните любовни триъгълници с пълна липса на ревност и деца, на които все нещо катастрофално им се случва, за да придвижват напред сюжета за родителите си (главните герои в романа ви) – признайте, че нещата стават вече глуповато нереални.
Авторите преминават границата. Те са отчаяни да оправдават реакцията на героите си, защото наистина се нуждаят от тези емоционални реакции. Трупат купчина от клишета, перфектни образи и несъстоятелни обяснения, за да оправдават сюжета си и падат с гръм и трясък в собствения си капан на мелодрама.
Накратко, съветът за избягване на мелодрама е: започнете с добри намерения да разкажете чисто една история за реални хора, които преживяват реални емоции, хванати в капана на заплетени ситуации, които може и да не са реалистични, но в известна степен да звучат достоверно. Опитайте да не бъдете предвидими. Позволете на героите си да израстват и да се променят, дори негативните образи и злодеите. Размийте границите между доброто и злото. Използвайте загатване, особено при откровения, и правете логични обрати. Разгърнете драмата като карате емоциите да резонират под влияние на действието. Внимавайте кога да се отдръпнете, кога да разкарате цигулките. Направете основния конфликт сложен и изпълнен с трудни избори. Внимавайте с жестовете и реакциите на героите – не им обръщайте много внимание, само от време на време, не след всяка реплика. Ако не можете да изградите емоционални реакции достоверно от това, което се е случило до тук в сюжета и в предисторията на героя, просто приемете, че не можете да извлечете тези реакции и продължете напред. Мелодрамата може да забавлява, но не ни кара да мислим, драмата ни помага да опознаваме себеподобните.
Ще ви е интересно още:
