“Уви, нивото на роклята беше много над нивото на любовта й към младоженеца…”
Из романа “Лара” на Ния Йотова, издателство Софтпрес.
“Първата сватба, на която Лара присъства през живота си, беше нейната собствена. Нямаше пари да плати самолетните билети на родителите и брат си до Австралия и отхвърли предложението на бъдещия си мъж да им покрие разходите, “за да може новото му семейство да присъства на сватбата”. Все пак в нейната глава това не беше “истинска” сватба и инстинктивно пазеше родителите си от това да бършат насълзени от емоция очи на псевдосъбития. Обясни им го по телефона, а те, както винаги, приеха позицията й, без напълно да я разбират.
Майка й само напомни да внимава, тъй като в главата на съпруга сватбата вероятно е истинска. Напомни й да изпрати снимков материал, ако има намерения за възпроизводство с младоженеца. Беше нужно да бъдат представени снимка на съпруга в анфас, профил и цял ръст. Профилната снимка служеше на тъщата за оценка на носа. Кандидат-правещия-внуци-на-майката-на-Лара трябваше да има хубав нос, за да неутрализира гърбицата на Лариния, която, слава Богу, беше видна само в профил, но все пак съществуваше. Същевременно обаче носът на обекта не биваше да е къс и чип “като на неандерталец”.
От толкова грижи по ДНК на жениха майката на Лара не се сети да поиска снимка на сватбената рокля, а Лара не се сети и да й изпрати.
За жена, която бе привързана към роклите си дотам, че да гледа на тях като на одухотворени същества, Лара проявяваше необяснимо безразличие, когато ставаше дума за сватбени рокли. За разлика от майката на Съквартиранта. Бъдещата свекърва беше обиколила магазините в Сидни и заведе Лара при идеалния избор. Роклята наистина беше перфектна – кремава, с прилепнала кройка, дантелени ръкави и невидим тюл на деколтето. Лара започна да гледа на свекървата с новооткрито уважение – тази жена имаше вкус. Помисли си, че ако беше истински влюбена в първия си съпруг, би престъпила разбиранията си, че трябва да се омъжи по дънки и риза, и би приела предложението на това бижу. Но роклята беше толкова красива, че Лара искаше да я облече за някого, към когото изпитва емоции.
Уви, нивото на роклята беше много над нивото на любовта й към младоженеца. За случая много по-подходящ се оказа един бял костюм с панталон и сако с дълбоко деколте. Лара го видя месец преди сватбата в едно списание. Носеше го Анджелина Джоли. Първият съпруг и майка му одобриха идеята и на Лара беше ушит същият на вид бял костюм, който й стоеше страхотно.”
Из романа “Лара” на Ния Йотова, издателство Софтпрес.
Още откъси от романа:
Емоционална като песен на Queen, хапливо откровена като Кари Брадшоу, многолика като всяка жена, хаотична, като времето, в което израства, и неподправено истинска като самата себе си. Запознайте се с Лара от „Лара“. Това е роман, който може да ви ядоса, да ви зарадва, да ви разсмее, но няма да ви остави безразлични. Лара има съпруг, две деца, три гардероба с рокли и кратък списък с убеждения, които следва. Няма задръжки, когато споделя. Разказва откровено за детството, за изневерите, за всички свои страхове и многобройни грешки.
Ще обикнете Лара. Ще я презирате. Ще обичате да я мразите. Може би понякога дори ще откривате частица от зеления й поглед срещу вас в огледалото. Защото Лара иска всичко – да е прекрасна майка, стихийна бизнес дама, страстна любовница и любяща съпруга – роли, за които скрито или явно мечтаят милиони жени по света.
„Лара“ ще ви преведе през трийсет и девет години от един живот, който се случва между Австралия и България, между дома и офиса, между семейното легло и хотелски стаи в Барселона, между „какво ще кажат хората“ и „какво искам аз“. Ще ви върне назад към годините на „Шатовалон“ и образцовите домове и ще ви накара да погледнете напред с усмивка. Ироничен, неподправено истински и хапливо откровен, „Лара“ не е просто „женски“ роман, той е роман жена – многолик, хаотичен, изпъстрен с противоречиви настроения и много любов. Роман, в който има всичко.
Като малка Ния Йотова вярва, че ще стане художник или писател. Днес работи в IT сферата и въпреки корпоративната среда, казва, че работата ѝ носи голямо удоволствие точно защото голяма част от нея е свързана с текст. За „Лара“ – първия си роман, тя черпи вдъхновение от собствения си живот. Подобно на своята героиня завършва образованието си в Сидни, Австралия, пътува много и в сърцето си се смята за гражданин на света.
