Двама автори, един роман.
Или как да пишем с удоволствие в тандем.
Вероятно на много пишещи хора идеята се струва странна – все пак писането е нещо толкова лично и самотно занимание. Как е възможно двама души да си партнират като “омесват” творчеството си успешно, се питат повечето хора и немалко на брой писатели. Как създават сюжета, как пишат главите (без да се изпокарат) и, което е по-важното, как постигат единен писателски глас?
Но както са доказали някои писателски дуети, предизвикателството може да завърши и със супер хит. Нийл Геймън и Тери Пратчет пишат заедно “Добри поличби”, Стивън Кинг и Питър Строб са съавтори в “Талисманът”, съпрузите Александър и Александра Андорил под псевдонима Ларш Кеплер създават заедно “Хипнотизаторът”.
Вероятно повечето опитали от авантюрата ще кажат, че в началото е било сравнително лесно. Единият подхвърля идеята, другият я “захапва”, започват да се нахвърлят идеи за сюжета, структурата, образите, обратите във фабулата. Срещат се лично или пишат от разстояние като си пращат написаното един на друг, за да са наясно откъде да продължат или какво да считат за “разказано”, за да продължават да пишат адекватно разпределените части от общото произведение. После идва трудното. Двамата държат да напишат една и съща сцена, да развият един и същи образ. На единия не му харесва как другият го е “направил”. Понякога и “търгуването” не сработва – “Добре, ти ще напишеш сцената с партито, но аз ще взема сцената с битката!”, “Ще сложим хумор в тази сцена, но искам да направим сцената ти с чудовището по-сериозна!” А от там нататък?
Навярно се познавате добре като човек. Независимо колко сте добър като писател, имате представа с какъв успех бихте работили в тандем с друг. Това че харесвате уединението на писателското творчество навярно ви говори, че ще имате проблем в компанията на лице, което ще е с интерес да си комуникирате по-продължително по общия проект. Как сте с позицията в семейството си, в професията? На ръководна длъжност ли сте, вие ли решавате и носите последствията от решенията пред други хора? Как пишете, как редактирате и как се отнасяте към критиката и към критикуването на не-ваши грешки – може би това са отговорите, които трябва да си зададете, преди да отговорите на предложението за съвместен труд.
И все пак, писането в тандем може да бъде изключително полезно и обогатяващо преживяване. Писателите могат да научат много един от друг, да засилят силните си страни, да се мотивират и вдъхновяват. Ето няколко насоки, които ще ви помогнат да организирате отношенията и писането, преди да се гмурнете в общия проект:
1. Избирайте мъдро партньора си. Най-добрият ви пишещ приятел не е задължително най-добрият ви пишещ партньор. Въпреки че приятелството ви ще се развие с писането, вие имате по-скоро нужда от предизвикателство и порив за развиване професионално. Нуждаете се от човек, на когото ще можете да се доверите, някой, който няма да вади лични извинения за несвършената работа. Намерете човек, който ще ви вдъхновява и ще ви прави по-добър – и като човек, и като писател. Най-вероятно ще си допадате по нещо – темперамент, характер, стил. Необходимо е да познавате творчеството си, включително силните и слабите си страни, и да жадувате да направите съвместния проект, заради вярата, която имате в отсрещните способности. Бъдете честни. По въпроси, касаещи вас. По въпроса дали можете да работите в партньорство с друг. По въпроса дали харесвате как другия пише. По всеки въпрос.
2. Бъдете гъвкави. Дано не прозвучи прекалено крайно, но и за двама ви писането трябва да е или хоби, или професия. В противен случай ще има жертви – домашни задължения, професия и други ангажименти ще изместват писането при единия, докато другият ще пише по призвание. Не искате да сте на мястото нито на единия, нито на другия. Избирайте партньор, който ще пасва. Ще научите много за децата, домашните любимци, семейния живот, работата и други отговорности на пишещия ви партньор, когато непредвидими проблеми дойдат на дневен ред. Така че бъдете гъвкави. Работата ще налага нова програма и ако сте маниак на тема контрол, това може да ви причини доста нерви и неудобства.
3. Обсъдете личните си цели. Най-успешните партньори споделят общи цели. Ако единият партньор очаква да “прави пари” от жанра, а другият – да “създава литература”, очаквайте търкане. Възможно е и да се споразумеете различните ви цели да се допълват, но затрудненията ще бъдат неизбежни.
4. Бъдете с ясна визия за книгата от самото й начало. Опишете проекта си. Тон, фабула, структура, герои. Художествена или нехудожествена литература, мемоар. Направете си план на историята. Не всеки писател работи с план, но за двама писатели в тандем това е много полезно. Това не означава, че ревностно трябва да следвате сценария, но разполагането със структура ще ви движи в една посока. Един от вас може да е с идеята, че героят ви си пада леко “долен”, другият – че той е “срамежлив и интровертен”. Ако тези уточнения не са договорени навреме, това ще причини неудобства и спорове на по-късен етап.
5. Уточнете структурата и стила на книгата. Можете да се споразумеете за всякакви вариации на структура и стил, но онова, което двама автори обикновено избират, е да се използва повече от една гледна точка в романа (повече от един главен герой, като всеки от героите се поема от различен автор) и избор на структура, която позволява лесна размяна на глави и сцени между авторите.
6. Трябва да знаете как ще завърши романът. Може и да ви се струва смешно, но твърде много автори в началото не знаят накъде са тръгнали, но те все пак пишат и решават сами. Когато говорим за тандем обаче, общата посока и цел е от критично значение. Цялостният тон на историята ще следва посоката, в която сте обърнати. Героите ви ще се развиват и ще реагират като директен ефект в посока “финал”. Двама автори при всички случаи трябва да се мерят в една и съща цел.
7. Споразумейте се за реалистичен срок. И очаквайте проектът да се проточи поне двойно повече от предвиденото. Имайте предвид, че всеки от вас ще има и индивидуални работни проекти по същото време. Разбира се, има и структури, които позволяват лесно разделяне на работното време, включително редуване на писането на глави или писане от различна гледна точка, но идея за краен срок трябва да има задължително.
8. Договорете се какво ще правите съвместно и кое – отделно. Какво ще включва проектът ви и какво ще можете да използвате за лични цели? Продължения, предходни истории, конкурентни творби? Какво ще се случва с отхвърлените идеи, герои и сцени?
9. Опишете процеса на писане. Единият ще напише историята като повествование, а другият ще оформи сцените и ще напише диалога? Всеки ще пише вариант на всяка сцена и после ще се подлагат да дискутиране и гласуване за оставане? Някои автори ще са в състояние да генерират идеи съвместно, други ще предпочитат да го правят насаме. Разпределяйте си работата. Въз основа на плана договорете откъсите, които всеки ще пише, отчитайки силните си и слаби страни. Единият може да е по-добър в диалозите, другият – в описанията, но и двамата да обичате сцените с повече действия. Не бъдете крайни. Разделянето на работата не означава непременно разпределянето на главите. Може да означава разпределяне на сцените в главите, да пишете една и съща глава. Това обикновено завършва в един микс, вземащ откъси от всеки и подреждайки ги в една глава. Ако в някоя сцена доминира диалогът ще я вземе единият, другият ще напише сцена с доминиращи описания. Ако се чувствате несправедливо натоварен, не се колебайте да се възпротивите. Колкото по-рано, толкова по-добре.
10. Правете си чести срещи за анализ и ъпдейт по работата. Дори да живеете под един покрив, ако сте партньори в писането, вие имате нужда от специални срещи за анализ на прогреса на работата, за да си задавате въпроси, да генерирате идеи по текущи проблеми, да анализирате написаното. Това ще ви държи винаги информирани. Никога не си мислете, че знаете какво е в главата на другия. При творците от отделни домакинства не е нужно тези срещи да са физически. Може да се срещате по Skype и Viber. Не е нужно и да се виждате въобще – може да общувате в чат. Важното е да сте по едно и също време на една и съща “страница”.
11. Пишете разделени. Може да сте в състояние да пишете в една и съща стая, но е по-добре да го правите в отделни. По този начин елиминирате разсейващите фактори като това да се прекъснете с въпрос, идея, прочит на параграф и друго, защото “така и така сте заедно”. Отделно, няма нищо по-дразнещо от това на някого да му върви в писането и да трака настървено по клавиатурата, докато другият не е в състояние да “изцеди” две-три последователни изречения за 15 минути.
12. Подгответе се за конфликтите. Ще имате разногласия. Гледайте на тях като на знак, че нещо по ръкописа не сработва. Изслушвайте се. Отърсете се от егото си и погледнете на проблема под нов ъгъл – чуждия. Писането в тандем не е въпрос за това кой е прав или е по-добър. Всеки от вас внася различни качества в общата творба и всеки може да предложи интересно решение за момент, който не се получава. Всеки от двамата трябва да остави настрана егото си и да е отворен за предложения за създаване на силна, ангажираща и необикновена творба. Ако не можете да се разберете, решете в такива ситуации кой ще има последната дума. Принципно, писателят с “идеята” за съвместния проект е решаващият. Или си намерете доверен трети човек, който да решава тези спорове.
13. Установете основни правила за критика. На първо място трябва да се уважавате. Това е Златното правило за съвместното писане. Разбира се, това не означава, че трябва да сте съгласни по всеки въпрос. Просто изразявайте несъгласието си с уважение. Без квалификации (“това е тъпо”, “абсурд, не става”, “много ти е постен диалога, дай да ти го оправя”), без ултиматуми, без повишаване на глас. Някои могат да понесат критика и сарказъм, без да трепнат, докато други биха се радвали на деликатен подход. Колкото по-дълго продължи процеса ви на работа, толкова по-лесно ще става. Просто не бива да забравяте, че другарската критика може да бъде безценна. Някой друг просто иска да помогне нещата да станат по-хубави.
14. Редактирайте работата си взаимно. Болезнено, но наложително. Това са два ума, които имат една обща цел – творбата да стане по-добра, отколкото ако са я писали поотделно. Не забравяйте, че и позитивните коментари са безценни. Ако партньорът ви е наистина добър в нещо и е “ударил десетката” с дадена сцена, признайте му го. А когато той критикува вашата работа, опитайте се да останете обективни. Дискутирайте проблема, без да се цупите. Обосновавайте се. Използвайте предложенията на партньора си, докато пренаписвате. Ако не се получи по-добре, това не е краят на света, но поне дайте шанс на произведението си да стане по-добро.
15. Игнорирайте дребните неща. Включването в проект с партньор обикновено означава, че трябва да отпуснете част от контрола и да започнете да правите компромиси. Вашият партньор може да има друго виждане за дадена сцена, герой, проблем. Това е хубаво нещо. Вие обичате диалозите да са изчистени, без тагване и пояснения кой герой как “преживява” репликата си. Партньорът ви счита, че така не става ясно кой говори. Спрете се на компромисен вариант – “той каза, “тя каза” през няколко реплики, когато диалогът е между две лица, и по-често и по-ясно, когато е между повече от двама герои. Дребна работа, но е за по-добро.
16. Възнаграждавайте се. Когато завършвате глава, отваряйте бутилка с шампанско, дори всеки да го прави у дома си, на разстояние от океани и континенти. Когато завършите първия вариант на ръкописа, “излезте на вечеря”.
Още няколко договорки, които е добре да направите в началото или преди съвместния процес на писане – не толкова творчески, колкото организационни – очаквайте скоро в друга статия в bgstoryteller.
Още за писането в тандем:
