За сравненията

Йордан Йовков: “У мене няма много сравнения; не знам, това може би е индивидуална особеност; но аз и съзнателно ги отбягвам. Имам чувството, че за моите работи и за моя начин на гледане и изобразяване те не подхождат. Когато съм се натъквал на такива сравнения, винаги съм имал чувството, че спирам вниманието на читателя специално върху тях, че по тоя начин те излизат извън плоскостта, върху която слагам изобразяваното, и че създавам едно раздвоение. Напротив, кога пиша, всичкото ми внимание е в това да направя езика си колкото се може по-прост, по-естествен, по-самопонятен, та читателят да мине през него, без да се усети, за да спре върху изображението. Разбира се, това не изключва ни най-малко мъката да се привнесат в езика най-различни художествени качества, преди всичко ритъм, който ускорява или забавя; колорит за далечни или близки събития; тон, съзерцателност, лирическо движение и пр. нашите критици обикновено не се спират върху тия неща, а в тях е може би всичко.”