„Образована“ на Тара Уестоувър, изд. Ентусиаст

„Образована“ е от онези книги, за които се притесняваш да разказваш или пишеш каквото и да било заради усещането, че и с максималната си оценка няма да успееш да заложиш достатъчно високи очаквания. Това е една много, много силна книга, бих казала съвсем накратко, но колко ни говори вече този израз и не я ли приравнявам неволно към издания, които съм оценявала подобно в миналото, но са отпадали в съревнованието със следващите силни заглавия във времето? Защото лично за мен „Образована“ е връх сред почти всичко, което съм изчела за последните 10 години, и – което е по-важното – вярвам, че ще остане такъв и след още 10, поради което определено ще я препоръчвам на всички ценители на качествената литература, които познавам.

Всъщност неслучайно самият Бил Гейтс казва, че тази книга е „дори по-добра от това, което сте чули“ за нея. Какво обаче я прави изключителна? Със сигурност това не е отговор, засягащ една-две характеристики на книжно издание. Не само историята е добра, не само е написана прекрасно, не само вълнува от всяка страница, не само преподава житейски уроци, не само остава в сърцето дълго след четенето. Това е една история с изключително плътни и майсторски изградени образи – може би защото историята е истинска, защото персонажите са действителни личности, защото конфликтите са толкова сериозни и не са един-два, защото изборите са безкрайно много, защото обратите държат нащрек докрай. Защото е изживяна и изстрадана, преборена, излята.

Тара е отгледана в семейство на мормони сървайвалисти, които прекарват живота си в подготовка за Края на дните – през лятото консервират праскови, през зимата пренареждат запасите. Баща ѝ се занимава със събиране на желязо за скрап на сметището, впрегнал е всички деца от семейството в бригадата си – работата е ужасно тежка, поведението му на терен е изключително опасно, отделно от това той никога не е доволен. Но което е по-ужасяващото – убеден е, че правителството има за цел да промие мозъците на хората, поради което децата от семейството не посещават училище, не ходят на лекар, а четири от седемте от тях нямат акт за раждане. Рани, тежки изгаряния, мозъчни сътресения – всичко се лекува с билки и енергийно лечение от майката, която подкрепя съпруга си почти безусловно като много често прави жестокия избор да бъде повече вярната съпруга на един все по-радикален и луд човек, вместо майката, която милее за физическото и психическото здраве на децата си. Като допълнение към това един от големите братя на Тара е насилник, родителите в началото като че ли не забелязват това, а с времето дори категорично го отричат. Защо? „В семейство като моето няма по-голямо престъпление от това да казваш истината“, казва Тара Уестоувър в едно интервю.

Когато става на 16, Тара решава да се запише да учи в университет – това е начинът ѝ да избяга от съдбата, която чертае семейството ѝ за нея. Купува си наръчник за АСТ, по-късно – и учебници, и оттам нататък учи здраво сама всяка сутрин преди работата на сметището, където цял ден сортира желязо наравно с баща си и братята си. Изучава трудно, но успешно алгебра и тригонометрия, без никога преди да е познавала математическите символи. И, без да е била на изпит до този момент, още с първото си явяване постига добър резултат, а с втория си опит е приета със стипендия в университета „Бригъм Йънг“, въпреки че няма гимназиално образование. А липсата на такова в началото личи отвсякъде. На първата си лекция по европейска история Тара задава на всеослушание въпроса „Какво е Холокост?“ и миг след това реакцията на професора и състудентите я кара да осъзнае, че по някакъв начин е направила колосална грешка. Как да обясни на всички тези хора, че не е расист?

Животът на образован човек предоставя на Тара съвсем различни възможности за бъдеще, но колко лесно ще ѝ е да се откъсне от отровната среда, в която е израснала, от опасните родители и брат си? Тара стига удивително далеч не само според географската карта – учи в Харвард и Кеймбридж, където дори се дипломира като доктор по историческите науки, но наред с това израства и като личност, въпреки грешните възприятия за света, култивирани у нея от баща ѝ – да се подчинява безусловно, да огъва волята си пред брат си и баща си, да вярва, че мястото на жената е в къщи. Самият факт, че по-малко от половината от семейството ѝ я подкрепя в начинанието да разкаже какво е преживяла в този мемоар, а останалите се отричат от нея, е показателен.

За да напише „Образована“, Тара Уестоувър преминава през още едно самообразоване. Чете мемоари, за да добие представа за жанра и да усвои основите на писателския занаят. Без да е писала някога в живота си! „Не знаех какво е промяна в напрежението, гледна точка“, казва тя. „Всичко, което пишех в началото, ми е струваше ужасно.“ Удивителното обаче е, че за такава житейска и писателска предистория качеството на текста е като на излязло изпод перото на истински майстор на разказа. И тук не става въпрос само за красивия набор от думи, богатия език, прекрасния избор на конструкция, за да се подредят събития от толкова много години, без да се изгуби вниманието и интереса на читателя, да се гради напрежение в разказа и да се представя една изключително силна гледна точка на зрял човек като се пресъздават автентично сцени от живота му от времето, когато е бил незрял и необразован. Балансът на наратива е просто съвършен – самосъзерцанието на разказвача, анализът на събития и личности по никакъв начин не натежава, въпреки десетките страници повествования, описания и разсъждения, в които почти липсва пряка реч – нещо, за което читателят би жадувал в обичайната художествена проза. Невероятната сила на думите лъха от почти всеки абзац – еднакво изпълнен и съвършен, като че ли е търсен, реден и полиран дума по дума – като това:

„Странно е колко голяма власт над нас даваме на хората, които обичаме – бях записала в дневника си. Но Шон разполагаше с повече власт над мен, отколкото въобще можех да си представя. Той беше определил каква съм за самата мен. И това беше възможно най-голямата власт, която можеше да притежава.“

„Написах книгата, която ми се щеше самата аз да бях прочела, докато прекъсвах връзката със своето семейство“, казва тя. „Докато преминавах през това, осъзнавах колко значими са историите, които учат човек как да живее – как да се чувстваме, когато трябва да изпитваме гордост, когато трябва да се срамуваме. Губех семейството си и вярвах, че няма истории, разказващи какво да правиш, когато лоялността към семейството ти е в конфликт с лоялността към самия теб.“

Романът „Образована“ оглавява престижната класация на „Ню Йорк Таймс“ от момента на публикуването си и се задържа там в продължение на 132 седмици. Вестникът я включва в списъка си с най-добрите книги на 2018, книгата е избрана за Книга на годината на Американската асоциация на книгоразпространителите, а през 2019 авторката получава място сред 100-те най-влиятелни личности на списание „Тайм“. До момента романът е продаден в над 45 държави в тираж от над 4 милиона екземпляра.

Данни за книгата:

Автор – Тара Уестовър

Издателство – Ентусиаст

Превод – Илияна Бенова-Бени

ISBN – 9786191643684

Година на издаване – 2020

Корица – мека

Страници – 408

Формат – 14×21

Език – български