“Защото това беше казано по време на хипнотичен транс…”

Из трилъра “Преследвачът” на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст.

“ЗАСТАНАЛА ЗАД ЕРИК, НЕЛИ ПРОСЛЕДЯВА КАК ТОЙ ВАДИ НА ЕКРАН пациентската база данни. Набира името на Роки Ширклюнд и установява, че осъденият е бил изпратен в областната болница „Карсуден“.

– „Карсуден“ – изрича на глас.

Нели отмята падналия над челото ѝ рус кичур, поглежда го с присвити очи и пита:

– И защо говорим тъкмо за този пациент?

– Жертвата на Роки Ширклюнд е била нагласена в посмъртна поза. Лежала е на пода с напълно обезобразено лице, а ръката ѝ е била поставена около врата. Преди малко, докато хипнотизирах Бьорн Керн, той описа детайли, които моментално ми напомниха за онова старо убийство.

– За извършеното от свещеника ли?

– Не мога да твърдя със сигурност, разбира се, но Бьорн Керн заяви, че лицето на жена му е било напълно нарязано и тя е седяла с ръка на ухото.

– Какво казва полицията по този въпрос?

– Не знам – промърморва Ерик.

– Не си казал на лейтенант Силвърман?! – възкликва озадачено Нели.

– Нищо не съм ѝ казвал.

– И защо?

– Защото това беше казано по време на хипнотичен транс – промърморва Ерик.

– Но той се е подложил доброволно на хипнозата, нали?

– Може и просто да ми се е причуло – побързва да се измъкне Ерик.

– Да ти се е причуло ли? – поглежда го скептично Нели.

– Просто всичко беше един голям кошмар. От тогава насам не съм в състояние да разсъждавам трезво – прошепва лекарят.

– Ерик, може и да ти се е причуло – изрича спокойно Нели, – но въпреки това трябва да кажеш на полицията! Нали затова са тук!

Той се насочва отново към прозореца. Районът на двора, където пациентите пушат, вече е пуст, но навсякъде се виждат фасове и обвивки от бонбони, а от кошчето стърчи върхът на синя обувка.

– Наистина беше отдавна, но за мен… знаеш ли колко кошмарни бяха онези седмици? Не исках Роки да бъде пуснат на свобода – изрича бавно Ерик. – Цялото онова престъпление… подсказваше всичко. Бруталността, очите, ръцете…

– Да, знам. Чела съм докладите – обажда се Нели. – Не си спомням подробности от твоята експертиза, но добре помня заключенията ти – че той е особено опасен и че има сериозен риск от рецидивизъм.

– Ами ако са го пуснали? – възкликва Ерик. – Трябва веднага да се свържа с „Карсуден“!

Вдига телефона и набира номера на главния психиатър Симон Касилас. Нели присяда на дивана и кима окуражаващо на Ерик, докато той говори с колегата си. Слънцето се скрива зад облак и в стаята се възцарява мрак – сякаш пред сградата внезапно е застанал някакъв огромен великан.

– Роки продължава да си лежи в отделение Д-4 – съобщава накрая Ерик. – И нито за час не е бил пускан в отпуск.

– Е, това успокоява ли те? – пита Нели.

– Ни най-малко – прошепва колегата ѝ.

– Ерик, добре ли си наистина? – пита тя, но с толкова сериозна и загрижена физиономия, че той не успява да сдържи усмивката си.

Въздъхва, покрива лице с ръце, после бавно ги сваля надолу, притиска с пръсти клепачите си, плъзга ги по бузите си и едва тогава поглежда към Нели.

Тя седи с изпънат гръб и го наблюдава внимателно. Между тънките ѝ вежди се е появила миниатюрна, но съвсем видима бръчица.

– Добре де – изрича накрая Ерик, – знам, че това е ненормално, но при един от последните ни разговори с Роки той заяви, че има стабилно алиби за нощта на убийството. А аз не исках да го пускат само защото е успял да си купи свидетел.

– Какво се опитваш да ми кажеш? – пита разтревожено Нели.

– Никого не уведомих за това.

– Хайде бе!

– Да. Можеше да го пуснат и…

– Божичко! Ама ти нямаш право да постъпваш така!

– Да, знам, но той беше виновен и можеше пак да убие – отговаря Ерик.

– Това не е наша работа! – изтъква Нели. – Ние сме психолози, а не детективи, още по-малко съдии!

Скача на крака, прави няколко развълнувани крачки напред–назад, после спира, поклаща глава и промърморва:

– По дяволите! Това е същинска лудост! Ти напълно…

– Ядосана си ми.

– Как няма да ти бъда ядосана! Нали знаеш, че ако това се разчуе, моментално ще изгубиш работата си?!

– Да, знам, че тогава не постъпих правилно – отговаря той. – От тогава насам тази мисъл не е спряла нито за миг да ме тормози. Но едновременно с това съм напълно убеден, че по този начин спрях един сериозен убиец!

– Мътните те взели! – промърморва Нели.

Ерик вдига визитната картичка, оставена на бюрото му, и започва да набира номера на лейтенант Марго Силвърман.

– Какво правиш? – обажда се Нели.

– Трябва да ѝ кажа за алибито на Роки и за цялата тази работа с ръката и ухото, и…

– Давай! – прекъсва го тя. – Но ако си бил прав? Ако алибито му наистина е било фалшиво? В такъв случай всички тези сходства могат да се окажат просто съвпадения!

– Не ми пука.

– Тогава побързай да си зададеш въпроса какво ще правиш с остатъка от живота си – не го оставя на мира тя. – Ще трябва да се откажеш от работата си на психиатър. Ще изгубиш доходите си. Възможно е дори да те обвинят, без да броим скандала и клюките в медиите…

– Сам съм си виновен.

– Виж какво, хайде първо да провериш дали алибито му отговаря на истината, а? Обещавам ти, че ако е така, аз лично ще те докладвам на лекарската комисия!

– Благодаря! – разсмива се той.

– Говоря съвсем сериозно! – отвръща Нели.”

 

 

Из трилъра “Преследвачът” на Ларш Кеплер, издателство Ентусиаст. Превод от английски – Антоанета Дончева-Стаматова

Още откъси от книгата:

“Имай предвид, че не можем просто да нахлуем на частна оргия!”

“Значи пак ще чакаме някой да открие трупа…”

*

Разтърсващият пети трилър от бестселър поредицата за разследванията на Юна Лина ще ви остави без дъх с фино заплетения си сюжет и смразяващо напрежение.

СПУСНЕТЕ ЗАВЕСИТЕ

В Отдела за криминални разследвания на Стокхолм е получено видео, показващо млада жена, която е в дома си и очевидно не подозира, че някой я наблюдава. Полицията не го приема сериозно… докато не я откриват убита.

ЗАКЛЮЧЕТЕ ВРАТАТА

Когато пристига следващото видео, детектив Марго Силвърман отчаяно се опитва да идентифицира жертвата. Но е твърде късно. Защото по времето, когато записът е изпратен, убиецът е вече в дома ѝ.

ПРЕДИ ДА Е СТАНАЛО ТВЪРДЕ КЪСНО

Скоро Стокхолм е в хватката на ужаса. Коя е следващата мишена на Преследвача?

*

Ярък, дълбоко интуитивен психотрилър, който се гмурка в най-дълбокото на човешкото подсъзнание и изплува с история за обсебваща любов, секс и вледеняващи обрати.

*

„Мрачна, сложна и смразяващо интелигентна, „Преследвачът“ е от книгите, които ви грабват от първата страница и ви държат запленени докрая.“ Мег Гардинър

* * *

Съпрузите Александър (р. 1967) и Александра (р. 1966) Андорил в живота са щастливо шведско семейство с три дъщери. В литературата те са избрали псевдонима Ларш Кеплер за своя писателски тандем неслучайно, а като почит към световноизвестния шведски писател Стиг Ларшон и големия учен Йохан Кеплер. И двамата имат свои творчески биографии и известност, но решават да създадат нова идентичност, с която читателите да свържат криминалните романи, написани съвместно от тях. Опитали са се да опазят в тайна кой се крие зад псевдонима Ларш Кеплер, но успели да устоят на интереса на журналисти и читатели само три месеца.

В едно интервю, на въпроса как са могли да напишат толкова смразяващ трилър като „Хипнотизаторът“, и въобще защо шведските трилъри са толкова добри, те обясняват: „По някакъв начин шведското общество е много добро, почти перфектно на повърхността си, а това подтиква писателите да видят това, което е под повърхността… Ние се чувстваме сигурни в Швеция. Ето защо можем да пишем тези ужасни книги и да открием онова, което е истински плашещо…“

Александър Андорил има девет свои книги преди „Хипнотизаторът“, но с никоя не е преживял толкова голям успех и световната слава, така както с този първи роман на Ларш Кеплер.