“Заподозреният”, Фиона Бартън, изд. Ентусиаст – Страхотен пример за майсторски написан трилър!
Искаш да откриеш сина си и да отразяваш ексклузивно заплетен случай? Внимавай какво си пожелаваш!
Кейт Уотърс е дългогодишен репортер с добре развит нюх за вълнуващия репортаж и да се добере първа до близките на жертвата, мястото на събитието или ключов свидетел винаги е било изключително важно за нея, понякога дори по-важно от семейството ѝ. За разлика от клиширания образ на топ журналистите с разбит брак, тя се радва на разбирането на съпруг и пораснали момчета, но далеч не е представена като “безгрижна” кариеристка – по-големият ѝ син внезапно е прекъснал обучението си в университета и от две години “търси себе си” някъде в Югоизточна Азия, а поддържането на контакт с него граничи с невъзможното…
Алекс е спестявала в продължение на цялата си последна учебна година, за да отиде с най-добрата си приятелка до Тайланд преди университета. В последния момент обаче се оказва, че поради невъзможност да събере парите, приятелката ѝ няма да я придружи и на нейно място отива друго момиче от випуска – Роузи. Алекс е очаквала с нетърпение това пътуване, планирала е всичко до последния детайл, но още от самото начало Роузи показва, че не се съобразява с чужди планове и знае по-добри начини за прекарване на времето. И ето я 18-годишната Алекс, която трябва да играе ролята на родител на безгрижната си приятелка, но и да поддържа фейсбук имиджа си на забавляваща се в Тайланд… След няколко седмици обаче родителите на момичетата в Уинчестър изгубват регулярната връзка с децата си и вдигат тревога в местната полиция. Детектив Боб Спаркс задвижва процедурата с Интерпол, но вярвайки, че Алекс и Роузи скоро сами ще се появят с някое глупаво извинение, се обажда на репортерката Кейт Уотърс, с която вече имат добре установено сътрудничество, и ѝ подхвърля идеята за статия, с която да призове хората да се оглеждат за момичетата и да сигнализират, ако ги видят някъде.
След няколко дни момичетата са открити, само че са мъртви. И това е едва началото на историята. В един типично скучен откъм събития август новината би накарала всеки репортер да потрие ръце от задоволство – Кейт е командирована в Банкок, за да отразява случая с разпознаването на телата от съсипаните родители, разследването на местната полиция, свидетелски показания на евентуални очевидци. И няма никаква идея какво я чака там.
“Заподозреният” на Фиона Бартън е трета книга от поредицата за репортерката Кейт Уотърс и детектив Боб Спаркс, но спокойно може да бъде четена, без да сте запознати с предишните две. Героите са представени с пестеливата елегантност на автор, уважаващ както верните си почитатели, така и новите си читатели, чрез умело използване на похвата “show, don’t tell” чрез действия, реплики и отношения към заобикалящите ги среда и персонажи, като са маркирани и ярки моменти от досегашните два случая, разгледани във “Вдовицата” и “Детето”. Този път обаче Кейт не само нищи с преднина пред Боб Спаркс събитията, а се превръща и в център на самата история.
Книгата се чете изключително леко, което за почитателите на Фиона Бартън няма да е никаква изненада. Фиона е невероятен разказвач – говори живописно, но без излишни думи и претенции. Умее да улавя безпогрешно човешките емоции и да ги представя естествено в абсолютно пълната им гама с най-точните щрихи. Няма герой – независимо дали е главен, второстепенен или епизодичен, който да не усетите като пълнокръвно присъствие в сюжета – с невероятния си усет за чисти реплики и маркиране на състоянието им, авторката ги превръща в толкова кристално ясни образи, че ще имате усещането, че сте “там”, на мястото на събитието, че сте свидетели на всеки жест, вибрация във въздуха и аромат.
Тук е моментът да спомена, че Фиона Бартън е с 30-годишна кариера като журналист и също като героинята си Кейт никога не се е осланяла на готово поднесена информация за събития, а винаги е предпочитала да види с очите си, да чуе с ушите си и да подуши с носа си обстановката; и тя е стояла пред домовете на хората, чукала по вратите им, убеждавала ги е да ѝ дадат ексклузивно интервю. Работила е в някои от най-престижните британски медии – “Дейли Мейл”, “Дейли Телеграф”, “Мейл он Съндей” и др., отразявала е много съдебни дела и дори е носител на наградата Репортер на годината. През 2008 г. напуска работа и става доброволец в Шри Ланка, Зимбабве и Мианмар, за да работи с изпратени в изгнание застрашени журналисти, но точно там, далеч от родината си, тя вече се чувства достатъчно свободна и вдъхновена, и на 60-годишна възраст започва да пише. Работата ѝ като съдебен репортер играе роля на основното ѝ вдъхновение не само за първата ѝ книга – психотрилъра “Вдовицата”, който веднага се превръща в бестселър и вече е издаден в 36 държави. Историите “Детето” и “Заподозреният” също отразяват емоционалния ѝ живот в нюзрума и съдебната зала, където е наблюдавала не само поведението на обвинени в сериозни престъпления, но и на техните близки – невинни хора, попаднали в драматичните и конфликтни ситуации далеч не по свое желание.
С времето, прекарано в четене на такива хубави трилъри като “Заподозреният”, съм придобила свободата да реагирам спонтанно на изненадващите обрати в сюжета, а такива в тази книга определено има много! “О, Боже! Каквооо?! Не, не може да бъде!” – ако вие си имате някакви други типични възклицания за шок, определено ще ги чуете от собствените си уста! Истината е, че откриването на изчезналите момичета почти в самото начало на книгата ми се стори адски странно и просто не ми се вярваше оттам нататък историята да се занимава само и единствено с разбулване на обстоятелствата, довели до смъртта им. Има нещо магично обаче, което държи читателското внимание през цялото време на пътуването на журналистката до Тайланд, контакта със съсипаните родители, добиването на първите впечатления от чуждата земя и порядки, и върхът беше, когато в един момент за нея нещата просто станаха от лични – най-лични! “Тук не съм репортер. Тук съм майка”, казва си тя съвсем в началото на пребиваването си в Банкок – съвсем малко след като се е отдала на яда си, че на косъм е изтървала ключовия си свидетел! Човек трябва много да внимава какво си пожелава – сигурна съм, че това ще си каже всеки читател, още на следващата страница, понеже точно там си го казах аз, – защото това може да се окаже неговият най-голям кошмар.
Интересно е как кошмарът на Кейт се превръща в противоречив стимул за скоростно отгръщане на страниците на романа. От една страна притеснително често се чувствах изложена на изкушението да отгърна на последната страница и да видя какво (по дяволите!!!) ще стане накрая, защото не издъ̀ржах на напрежението, докато от друга прекрасно осъзнавах, че книгата върви към своя финал, а на мен не ми се иска тя да свършва. Освен брилянтно изложената тема за страховете на родителите и лутането между инстинктите да бъдеш репортер или майка, Фиона Бартън обръща внимание и на още две, за жалост масови днес, явления – ползването на социалните мрежи от младите хора за изграждане на идеален имидж пред обществото, обикновено твърде далечен от действителния им образ, и грешната представа, която много родители имат за собствените си деца, с които вярват, че общуват качествено.
Силна история, множество гледни точки, обрати в сюжета, високи залози, подходящо темпо, напрежение, баланс в диалога, интригуващи образи – “Заподозреният” е един страхотен пример за майсторски написан психологически трилър! Като взискателен читател бих могла още да добавя, че третата книга от поредицата за мен е върхът в писателската кариера на авторката, която все по-умело и все по-свободно борави с всички елементи на добрия разказ и не се притеснява да изследва в дълбочина необичайни ситуации, палитри от емоции и богатство на образи, поради което още от сега очаквам следващата ѝ книга.
Данни за книгата:
Автор – Фиона Бартън
Превод – Маргарита Терзиева
Издателство – Ентусиаст
ISBN – 9786191643523
Година на издаване – 2020
Корица – мека
Страници – 408
Формат – 14х21
Език – български
