Как да напишем добър чиклит? 10 съвета към начинаещите за очакванията от жанра.
Какво си мислите, когато чуете “чиклит”? Напудрени романи за празноглави героини? Лъскави чантички, обувки на 12-сантиметрови токчета, дизайнерски дрехи? Елитни клубове, атрактивни професии, пари, бижута… Не се притеснявайте, много читатели и дори страшно голяма част от авторите се отнасят с пренебрежение към текстове от този жанр, но това не ги прави ни най-малко по-непопулярни като литература. Да, винаги ще има зле написани чиклити с посредствени образи, липсващи интриги и сюжети, но това в крайна сметка се случва с романи във всякакви жанрове. Онова обаче, което винаги ще търсят издатели и запалени по жанра читатели, се намира в другата крайност – леки, забавни и оригинални истории за проблемите на съвременните жени, интелигентно писане, както и симпатични героини с отличителен глас, с които читателите да се олицетворяват. Ще попитате за любовта. Всъщност романтичният елемент от историята не е задължителен, отношенията на героинята със семейството и приятелите ѝ са също толкова важни, колкото едни любовни отношения.
“Дневникът на Бриджит Джоунс” – историята на неомъжената 30-годишна лондончанка, която се опитваше да внесе смисъл в живота и любовта си – лансира нов жанр в съвременната женска литература през 90-те. Днес, близо 25 години по-късно, чиклитите продължават да са изключително популярен жанр, главно заради автори като Хелън Филдинг, Лорън Уайзбъргър, Кандис Бушнел, Мариан Кийс. Много начинаещи писатели упорито се заблуждават, че дебютирането с подобни романи ще им осигури пътя към славата, но това, че са забавни и леки, не означава, че се пишат лесно. Както и при другите литературни категории, добрият чиклит има нужда от познаване на тънкостите на жанра. Затова ето няколко съвета, които могат да ви бъдат полезни в писането на добър роман на такава тематика:
*
1. Четете чиклити. Не е странно, не е смешно и забавно не е, но наистина има доста автори (пишещи във всякакви жанрове), които пишат много и малко четат. И това много си личи. За да следва тенденциите в жанровата литература и най-вече за да не зацикля в собственото си развитие, един автор трябва да намира време за четене, при това поне половината от книгите, които чете, е добре да бъдат в жанра, в който пише. Независимо дали ще се възхищавате на написаното от друг или откровено ще му се присмивате на “некадърността”, вие имате постоянна и истинска нужда да сверявате часовника си. Чиклитът си има специфика и дори да не спазвате фанатично границите му, трябва да ги познавате, за да сте в състояние да отговорите на очакванията на аудиторията.
*
2. Създайте интересна героиня. Пишете за жена, която ви е интересна, а не такава, която просто смятате за популярен литературен прототип. Това е най-важният елемент от всеки роман с акцент върху героя. Ако читателите не се свържат с героинята ви, каквито и акробатики със сюжета да правите, те няма да харесат книгата ви. За да бъде тя обаче атрактивна, не бива да залагате на външния ѝ вид, а на характера и недостатъците ѝ – направете я отличителна, направете я несъвършена, за да може читателят лесно да повярва, че на нейно място би могъл да бъде той. Дайте ѝ амбиции, но ѝ отпуснете и правото на грешки. Дайте ѝ хъс, емоции, но и страхове, вътрешни борби и път, който трябва да измине до края на романа, за да го завърши като много по-стойностен човек, отколкото е била в началото му.
*
3. Използвайте автентичен глас. Първото нещо, което трябва да направите, е да си изберете гледна точка на разказа. Най-често използваната перспектива за писане на роман е от трето лице – разказвате нечия чужда история, независимо дали сте в ролята на всезнаещия разказвач (който знае предисторията, мислите и съкровените вълнения на всеки от героите) или на полу-всезнаещият (който познава в детайли само ограничен кръг от тях). Може да пишете и от първо лице (от гледната точка на героинята, но имайте предвид, че не на всеки му се удава възможността да улучи тона и езика на 20-годишно момиче, особено ако е бил на тази възраст преди повече от 15-20 години) – доста често срещан подход при авторите на чиклити (без това да е правило), в който като автор сякаш играете ролята на героя си и наратива ви прилича на разказ на личната ви история. Чиклитите са характерни с лекия си стил и чувството за хумор и самоирония на главната героиня – уверете се, че героинята ви е наистина остроумна и оригинална, а не повтаря изтъркани вицове и заучени метафори. Въпрос на практика, практика, практика. И дисциплина, дисциплина, дисциплина.
*
4. Изберете подходяща сцена за разгръщането на историята. Чиклитите се подчиняват на сюжети с фокус върху главния герой и като всички такива за тях е от изключителна важност усещането за реалистична атмосфера. Използвайте градската среда, за да изградите героите си и да моделите техните характери и начин на живот. Повечето чиклити прилагат средата на големия град за сцена на развитие на сюжетите си и това дава на читателите необходимото усещане забързания начин на живот. Използват се главно реално съществуващи места, но и това не е задължително – при всички случаи е по-добре да си измислите град, който да познавате добре, вместо да пишете за Ню Йорк, без някога да сте стъпвали там – читателите бързо надушват такива неща (между другото, според едно проучване на сайта Chic Lit Central на читателките вече им е омръзнало да четат сюжети със сцена на действието в Ню Йорк). Съветваме ви да гледате клипове в youtube, да четете пътеписи, да разглеждате туристически забележителности в интернет, за да усетите живота в избрания град – така ще можете да пишете за него, все едно сте живели там наистина. Вашата героиня трябва да носи всички белези на модерната жена – да носи модерни дрехи и обувки, да слуша последните хитове на мобилния си телефон, да посещава актуалните клубове в града. Но ако вие не познавате в детайли този стил на живот, никога няма да звучите автентично. По-добре направете героинята си любител на класическия стил на обличане и я представете като “захлупено” на тема мода момиче от малкия град, отколкото насилено да се опитвате да звучите като редактор от модно списание – не че редакторите звучат зле, но все пак при чиклитите говорим за литература.
*
5. Представете ефектна професия. Чиклитите обикновено описват жени с атрактивни професии – често заемат длъжности в издателския, рекламния бизнес, модния и кино бранш. Нещо, което читателите също биха искали да работят. Но не забравяйте едно от най-важните правила в писането – пишете за това, което познавате. Описвайте свят, който разбирате, употребявайте браншови жаргон, както го правят истинските професионалисти, а не както сте чували по филми и чели в книги на други автори. На героините често им се налага да се конкурират с колежка “кучка” или отвратителен шеф, поради което ще ви се наложи да познавате наистина полето на интриги в бранша. Та, подсигурете се с героиня с лъскава професия, но ѝ дайте и работната динамика, характерните войни на половете, за да я направите по-смислена, а не само празноглава красавица, която се интересува от обувки и пазаруване.
*
6. Осигурете динамика на сюжета. Чиклитите се характеризират с бързина на действието – сцените се редуват динамично, няма разпилявания с описания и дори диалозите са стегнати и изключително конкретни. Всичко, което се случва, придвижва историята напред – нищо че понякога героинята ще се хвърля слепешком в неправилни връзки, ще скубе коси в самосъжаление или ще взема грешни решения. Всяка сцена трябва да си има логично и силно последствие и задължително да води към израстването на героинята до края на романа.
*
7. Създайте обрат в сюжета. Това че книгите от този жанр се четат лесно, не означава, че трябва да бъдат повърхностни. Сюжетът ви в никакъв случай не бива да е лесно предвидим. Включете обрат в действието. Стъжнете още повече живота на героинята си, за да я накарате с мъка да се справи. Нека да я уволнят, гаджето ѝ да скъса с нея или я принудете да си търси нова квартира в най-напечения сезон за професията ѝ, след като съквартирантката ѝ я зарязва. Обратът в сюжета е чудесен начин да зарибите читателя.
*
8. Ако искате любов, дайте ѝ опасен романс. Героинята ви трябва да се увлече по мъж, който не е за нея – разбира се, тя няма да разбере това, докато не стане твърде късно и той не разбие сърцето ѝ, но читателите ви и второстепенните герои трябва да виждат това. Тя ще ближе рани, докато не осъзнае, че животът ѝ без него наистина е по-добър или докато не осъзнае кого наистина обича.
*
9. Осигурете ѝ някой, който да я съветва. Най-добра приятелка, съквартирантка, колежка – героинята ви ще има нужда да бъде отрезвявана от някой, който вижда живота ѝ отстрани и на когото има доверие, нищо че няма да следва съветите му сляпо. В някои чиклити тази позиция се заема от приятел гей, но към момента това е решение, което се смята за изтъркано, и повечето съвременни автори гледат да го избягват.
*
10. Дайте на читателя удовлетворителен финал. При чиклитите, за разлика от любовните романи, хепиендът не е задължителен. Или може би е добре да погледнем от друг ъгъл на щастливия край. Финалът в чиклита трябва да е… добър. Героинята може да не заживее с мъжа, към който се е стремила през по-голямата част от сюжета (или може най-накрая да осъзнае, че най-добрият ѝ приятел е най-добрата партия за нея, нищо че досега го е използвала за кошче за душевни отпадъци), но при всички случаи това, с което тя ще остане след финала, трябва да е добро за нея – не само читателите да смятат така, а и тя да го осъзнае. Че онзи кретен само се е възползвал от нея, че заслужава повече, че вече не иска такава връзка, че държи на други неща. При всички случаи от финала и от пътя до него трябва да лъха послание.
*
Очаквайте статиите ни за структуриране на роман и изграждането на симпатична героиня в чиклита. Писането в този жанр е много по-сложно, отколкото ви звучи, така че не спирайте да четете, да пишете и да се редактирате, защото един талант не е достатъчен, за да напишете хубава книга!
***
Вижте още:
Особености на “женската литература”. Разлика между любовен роман, чиклит и съвременна проза.
