Особености на “женската литература”. Разлика между любовен роман, чиклит и съвременна проза.
“Женска литература” е термин от издателския бизнес, рядко използван от читатели, но в огромна услуга на писатели, разпространители и издателства, който обхваща широка гама литературни жанрове, чиито главни герои обикновено са жени, намиращи се на ръба на личностно израстване или сериозна промяна в живота. Тъй като привличат главно женска аудитория и обикновено са написани от жени, най-честото определение, което можете да срещнете е “романи, написани от жени и за жени”. Казват, че били по-емоционални, че засягали тематики, които не вълнували мъжете, и ред други оправдания защо определена аудитория не ги чете, но женската литература е доказала популярността си, извоювала е свои почитатели и няма нужда да се оправдава за спецификите си –любовни романи, исторически, фентъзи, мистерия, паранормални, еротични, чиклити, романи за подрастващи и още много други с всичките им миксове предлагат разнообразие за всеки вкус. “Чакайте! Можем ли наистина да смесваме жанровете?”, ще попитате. “Не сте решили – не сте ги смесили”, ще кажем ние. Дали обаче е добра идея?
Пазарът е залят от миксове на жанрове. Някои се възприемат направо като родени един за друг – май на романса всичко му отива, фентъзи върви доказано добре с романи за подрастващи (всъщност с последните вървят добре всякакви литературни сегменти, освен еротика). От друга страна исторически роман с фентъзи елементи, исторически с чиклит като че ли не предвещават масови аплодисменти.
В един перфектен свят може би нямаше да съществуват жанрове в литературата – щяхме просто да избираме сред всякакви страхотни текстове и никой нямаше да се интересува дали са писани от мъж или жена, щом четивото е добро. Поставянето на етикет обаче е съвсем естествен процес – налага се, дори когато трябва да препоръчаме четиво на приятел. Всъщност жанрът е най-вече маркетингов инструмент. Той е маркер за категория, който показва в коя секция на книжарницата ще се продава книгата ви, и именно по тази причина вие като автор трябва да сте напълно наясно за кого пишете и къде бихте искали да ви потърсят и открият вашите читатели, както и да сте в състояние да отговорите на техните нагласи.
В тази статия сме ви приготвили анализ на очакванията от 3 поджанра на женската литература, които даже прекалено често размиват границите си, макар от това не винаги да се получава нещо по-добро. Което не означава, че непременно трябва да спазвате жанрова хигиена в романа си, но ако смятате да издавате и разпространявате книгата си по конвенционалния метод, трябва да се съобразявате с насоките.
Каква е разликата между чиклит и любовен роман? Знаете ли кое ги отличава от съвременната проза, “писана от жени и за жени”? Трябва ли да ги разграничаваме?
Представете си, че издавате чиклит, “маркирате” го с характерните му визуални знаци (цветове на корицата, шрифт на заглавието) и го определяте като такъв, както с резюмето на гърба на книгата, така и в каталога на издателството, за да попадне в книжарници и сайтове на подходящи рафтове. И го купуват и четат жените – все пак това доскоро беше един от най-продаваните жанрове, – но оценките им са… объркващи и не съвсем възторжени. Критикуват възрастта на героинята (например 45?), професията (инженер, учителка, управител на магазин?) и проблемите ѝ (свързани с взаимоотношенията със съпруга ѝ?), стила ви (“тежък и сериозен”, “твърде изтънчен”, “литературен”). Трябва да ви кажем, че човек, чел поне 5-6 чиклита през живота си, още преди средата на романа ще започне да се връща на корицата, на резюмето на гърба на книгата, ще търси отзиви в интернет – объркан, че чете съвсем друг жанр, разочарован. Нищо че след време с изненада би прочел, че книгата печели куп призове на критиката (е, не като чиклит, а в категорията на съвременна проза). Това е все едно да ви се гледа романтична комедия, но да се озовете на прожекция на сърцераздирателна история за умираща жена, която оставя след себе си съкрушен съпруг, три деца и огромна празнота…
Това, което авторите просто трябва да приемат, е, че читателите обичат да знаят какво следва – каква е формулата на даден жанр, какво могат да открият там. Границите между въпросните поджанрове на женската литература са доста разтегливи и въпреки всичко всеки си има особености – от корица, структура, акценти в сюжета, начин на изразяване, интензитет на емоцията – които са предпочитани за едни и отблъскващи за другите читатели. Което, разбира се, не означава, че в любовните романи няма място за самоирония и хумор, или че в чиклитите не могат да се засягат сериозни теми и наситени емоции. Феновете на любовните романи просто очакват да четат за забранена или трудно достижима, изпепеляваща любов – е, могат да се зарадват на оригиналното ви чувство за хумор, но не искат да ги разсейвате с мода, клубове и бляскави професии. Любителите на съвременната проза с удоволствие ще се задълбочат в размисли за живота, смисъла на семейството и жертвите в името на децата на 40-годишната ви героиня, но няма да приемат, че тя посещава толкова често салона за красота, за да си прави маникюр с гел лак или за поддръжка на изкуствените мигли, ако ще страда, че няма време за децата си, и ако вярва, че ще успее да върне вниманието на съпруга си с тунингован вид.
Какво да е количеството на любовта в чиклита, да има ли изгаряща любов в съвременната проза, колко самосързерцателност е позволена на необвързано работещо момиче в чиклита, колко лукс и мъдрост са допустими в любовния роман? В поредица от статии ще разгледаме в подробности особеностите им, но нека тук накратко да сравним какво означават трите поджанра за своите почитатели:
*
ЗАЩО ГИ ПРЕДПОЧИТАТ ФЕНОВЕТЕ ИМ?
Чиклитите и любовните романи спадат към комерсиалните жанрове, които предлагат на своите читатели бягство от действителността, забавление или възможност за убиване на време.
Любовните истории предоставят красивата възможност на читателите си да се докоснат до истинската пламенна любов, която сякаш вече не съществува в реалността, да се разходят до екзотични кътчета по света и да се порадват на двама души, които въпреки препятствията ще намерят път един към друг.
Чиклитите често са леки и забавни четива за пазаруване и връзки. Героините им имат атрактивни професии, посещават лъскави заведения, носят маркови дрехи – читателите съпреживяват притесненията и амбициите на млади героини в една изключително динамична среда. Книгите се “изяждат” с кориците за ден-два и феновете им не протестират срещу това, че бързо ги забравят.
При съвременната проза за жени читателите търсят и откриват отговори на житейски въпроси, ангажират умовете си с теми, образи и емоции. Въпреки че се засягат обикновено теми за развод, за мястото на жената в обществото, за неизлечима болест, предателство, загуба на близък или работа, те често играят ролята на терапевтично средство, преподават житейски уроци, а засегнатите теми дълго резонират в умовете и сърцата на читателите.
*
ЗА КАКВО СА КРИТИКУВАНИ НАЙ-ЧЕСТО?
Любовните романи най-често са порицавани заради натруфен език, изобилието си от клишета, предвидимите “захаросани и нереалистични” сюжети и идеализираните си герои.
Чиклитите обикновено се окачествяват като “зле написана” проза за празноглави материалистични момичета.
Романите със съвременна проза редовно се определят като мудни, понякога хаотични или безсюжетни текстове, засягащи тежки теми и използващи сложен език, с герои, които са твърде дълбокомислени. Масово се приемат за елитарен жанр на литературата и затова въпреки високите оценки на критиката, не могат да се похвалят с масови продажби.
*
СТРУКТУРА И СЮЖЕТ
Любовните романи следват абсолютно стриктни структури, докато разглеждат романтичните отношения между двама души и преодоляването на редица препятствия по време на пътя им един към друг – първа среща, отхвърляне на възможността за връзка, даване на шанс, криза, втори шанс, раздяла, жертва на нещо скъпо и… винаги, ви-на-ги!!! завършват с хепиенд.
Чиклитите често се фокусират върху борбата между половете, проблемите на работното място и не-романтичните борби на образите. Едно необвързано момиче има цел в живота и преживява поредица от провали на фона на шепа успехи по пътя към постигането ѝ, паралелно намирайки най-верния път към себе си. Обикновено са доста динамични и ясни като действие, финалът е хубав – независимо че може да не е бил заветната цел на героинята.
Съвременната проза е с абсолютно свободна конструкция – можете да построите и представите историята си, както сметнете за най-оригинално. Тя е характерна с многопластовост, по-бавна динамика на сюжета (но такъв задължително има!), който е с акцент върху вътрешното пътешествие на героинята към себе си и израстването ѝ като личност. Вярно е, че в тези сюжети рядко ще срещнете преследвания с коли и експлозии, но нещата се случват и там. Започва се с конфликт, следва обрат, свързан с грешно решение от страна на героинята, продължава с редица анализи на ситуацията, втори обрат на събитията заради правилното решение и финална победа с анализ на последствията. Финалът е често отворен или по-скоро “удовлетворителен, реалистичен и жизнеутвърждаващ”, отколкото щастлив.
*
ГЕРОИНЯ. ДА, ЖЕНА.
В чиклитите героинята е обикновено 20-30-годишно неомъжено работещо момиче с чувство за хумор, което се справя със забързаното ежедневие и предизвикателствата на големия град. Обикновено може да си позволи глезотии като модни дрешки и посещения в хитови клубове, но е с характер и отношение към живота и работата, които читателите харесват. Има и приятели, които цени също толкова много, колкото семейството или партньора си, ако има вече такъв.
В любовните романи героинята най-често е над 30-годишна интелигентна неомъжена жена, идеализираща любовта или невярваща в нея по някаква причина, която осъзнато или подсъзнателно отчаяно иска Принцът на бял кон да я открие и спаси. Много е емоционална, обикновено е кротка и с благ характер, и има стабилни принципи в живота си.
В съвременната проза героинята е по-важна от сюжета. Образът й може да бъде противоречив, да има недостатъци, да се гмурка в микс от емоции, страхове, вътрешни борби. Но за читателите тя още с първите страници се превръща в аватар, с помощта на който те изминават нейния път, преживяват нейните състояния и наравно с нея стигат до изводите за своя живот, наложителността от промяна, продължаването напред.
*
ЕЗИК.
Любовните романи наблягат на описанията – в обстановката, външността на героите и техните емоции, природните картини, които често са в унисон с настроението на героинята. Прилагателните и наречията са в изобилие, което създава особено усещане за “напудреност” на прозата.
Характерен за чиклитите е лекият динамичен език с чувство за хумор и самоирония. Разказът е с гледната точка на главната героиня, обикновено от първо лице.
Романите със съвременна проза се свързват с елегантен и богат на метафори и уникални сравнения език, понякога поетичен и мелодичен.
*
ПО КОРИЦИТЕ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ.
Върху кориците на любовните романи най-често има разгърден или гол до кръста млад мъж със завидно телосложение, или прегърнати и целуващи се влюбени. Заглавието и името на автора обикновено са с позлатени релефни букви, често изписани с красив, ръкописен шрифт. Цветовете са наситени, най-често преобладава червено и бордо или “нощни” цветове.
На кориците на чиклитите обичайно присъстват стилизирани образи на забързани елегантни млади дами с високи обувки на фона на градска среда, както и модни аксесоари в близък план. Преобладават графичните корици в чисти пастелни цветове. Шрифтовете са “закачливи”.
Кориците на романите със съвременна проза са по-художествени и чисти, а ако се използва картина, тя обезателно дава идея за настроението на текста. Заглавието им акцентира върху посланието.
***
Изборът на правилната категория в художествената литература е от изключителна важност за вашия роман. Познаването на очакванията на аудиторията ще ви помогне да поставите книгата си пред очите на най-правилния читател, за да я купи, прочете, хареса и препоръча – да му дадете обещание за жанр и “чистота” на историята, и да го спазите. Разбира се, познаването на аудиторията не бива да се превръща в самоцел на писането – за това в крайна сметка са професионалистите в лицето на редакторите, дизайнерите на корици, пиарите в издателствата, които познават пазара и читателите, а вашият приоритет е създаването на история, която наистина искате да разкажете.
Ако сте написали история, за която ясно осъзнавате, че е микс от жанрове и се чудите как да я определите в писмото до издателството, не я дефинирайте като жанр, а изчакайте издателят да го направи – освен, че ще има по-добра яснота за пазара и начините да достигне до точните ѝ читатели, той би могъл и да ви даде ясни инструкции за редактиране, за да паснете по-точно на читателския интерес.
