Как да пишем силни сцени в романа си?
Който смята, че писането е лесна задача, да вдигне ръка! Може да сте от авторите, за които читателите масово вярват, че пишат велико, текстовете им се четат лесно, книгите им никога не са скучни, но само вие си знаете колко мисъл и старание влагате в планирането на историята и редактирането на ръкописа си. Истината е, че немалко от пишещите хора прекарват доста време в създаването на обстановка, изграждането на силни герои и конфликти, които тласкат героите към целите им, но подценяват функцията на отделната сцена в цялостната картина на произведението. В тази статия ще се опитаме да ви убедим в три неща: колко важна трябва да е всяка сцена от романа ви, как да я направите добре и как ако продължите по стария начин просто ще пълните книгите си със съдържание, без което произведението не само няма да осакатее, но и би станало още по-добро.
Може да не сте от хората, които в подробности планират сюжета си, или да сте от онези, които знаят само в общи линии за какво им се иска да пишат, но все имате представа какво следва в близко бъдеще в ръкописа, върху който работите. То може дори да не се измерва в брой глави или сцени, но че например възнамерявате да изпратите героинята си обратно в дома родителите й, знаете добре. Да, казвате си, това ще се случи съвсем скоро, само да завърша изграждането на конфликта с приятеля й и да опиша колко ще се разстрои тя от това. И понеже познавате добре миналото й (колко голяма роля за душевния й комфорт винаги са играли родителите) и знаете колко много е залагала на тази връзка, това ви изглежда логично. С това не доказваме, че всеки автор знае как да изгради всяка сцена от романа си, а че винаги, или почти винаги има представа какво следва нататък. И това е напълно достатъчно за момента. Как обаче да напишете силна сцена в романа си? Има ли формула за това?
Първото нещо, което трябва да отбележим, е, че вида на всяка сцена зависи много от мястото й в произведението:
Първите сцени се занимават главно с представянето на героите и създаването на обстановка. Те задължително определят конфликта, дефинират целта на главния герой и препятствието, което стои на пътя му към него, и обикновено съдържат голяма част от предисторията.
Сцените в средата на произведението съдържат главно допълнителни усложнения за героите, доказват качествата им, предизвикват обрати в сюжета и нахъсват все повече героя към преследването на целта.
Кулминационните сцени засилват напрежението, поради което може да са по-кратки и емоционални.
Важно уточнение, което трябва да направим – няма стандарт в писането на перфектната сцена. Жанрът, в който пишете, също диктува стила, дължината и структурата й, така че най-хубавото, което можете да правите, докато си почивате от писането, е да четете книги в съответния жанр и да се учите от добрите автори. А ето нашите съвети, които ще ви обърнат внимание за какво да внимавате и върху какво да работите, когато пишете сцени:
*
1. Определете основната цел на сцената. Можете ли да си отговорите на въпроса защо тази сцена е в книгата ви?
Професионалистите в областта ще ви кажат, че всяка сцена трябва да придвижва историята напред, да развива героя или да прави и двете неща; също така трябва да има добра динамика, да показва, вместо да разказва (show, don’t tell) и да създава по-силна връзка на читателя с героя…
Замисляли ли сте се кое ни движи в реалния живот? Нещо се случва, ние реагираме, анализираме случилото се и вземаме решение за следващо действие. Действие-реакция-анализ-решение-новодействие. Всяка сцена трябва да има своето логично място в историята, което я подрежда точно там: след предишните сцени и преди следващите. И то така, че ако по някаква причина я махнете или изпуснете, да се усети липсата й. Ние ще ви го кажем малко по-различно: ако можете да отговорите на въпросите “Какво показвам с тази сцена?”, “За какво ми служи тя?”, “Как ще придвижи историята напред?”, вие ще знаете със сигурност дали сцената има място в ръкописа ви или просто… на вас повече ви харесва тя да е там.
Героинята ви остава сама след тежък конфликт с партньора си. Тя е независима млада жена със самочувствие, добър професионалист и изглежда страхотно – реално погледнато, не би било трудно да си намери нов мъж в живота. Но ви се иска въпреки всичко да страда след тази раздяла, въпреки че тя е била инициатора на кавгата, тя е поискала да се разделят. Защо? Защото вие я познавате по-добре от всеки друг и знаете колко много означава този мъж за нея. А сигурни ли сте, че и читателят знае това? И не, не говорим за вариант, в който в ролята на всезнаещ разказвач на историята разказвате това на читателите си в прав текст.
Имате ли сцена, в която ясно се усеща какво прави този човек за нея? Колко нужен й е, когато тя се прибира уморена от работа, когато е имала тежък разговор с шефа си, когато се чувства отчаяна, че няма да се справи на важната среща утре? Показахте ли какъв ефект има жестът му да я погали по гърба, докато минава покрай нея рано сутрин преди тежък ден, вечерта да й каже “искаш ли да отида да купя нещо сладко и да си пуснем един филм?”, след като е бърсал сълзите й (че кой няма да избърше сълзите на плачеща хубава жена)? Показахте ли колко мил е с децата им? Да, тя е имала сериозни причини да държи на този мъж и да му е обидена за онова предателство, но читателите повярваха ли ви, видяха ли картината през нейните очи?
Ето тази сцени, тези малки жестове можете да наместите по-напред в сюжета. Нищо че не сте от авторите, които планират историите си – върнете се назад и допишете детайлите, напишете нова сцена, изтрийте такава, за която не можете да дадете ясна причина да бъде там – “ето тук показвам отношението му”, “ето тук рисувам идеалната връзка”, “ето тук показвам как работи тя в офиса”… – момент, защо ви трябва сцената в офиса? Ами, тя показва, че Мая е страхотен професионалист, контрастира на чувствителността й у дома, отделно по-нататък в историята, когато остане сама, ще се види, че емоционалното й състояние се отразява пагубно на работата й, защото и тя е човек от плът и кръв. Точно така, тази сцена наистина има място в историята.
А има ли излишни? Ако имате три сцени в романа, в които героинята излиза на вечеря с героя, сигурни ли сте, че са ви нужни всичките? Ще кажете – тя трябва да опознае този мъж, не е жена, която ляга с някого на първа среща. А запитахте ли се дали не отегчавате читателя с еднообразие? Отличават ли се тези срещи не само по посещаваните заведения и тоалетите на героинята ви? Вълнува ли се тя различно преди всяка от тях (преди първата например да се пита дали човекът ще продължи да й е симпатичен и насаме; преди втората – дали той няма да предложи нещо, за което тя не е готова още; преди третата – дали е вече време да направи нова стъпка към развитието на връзката), разкрива ли всяка от тях нови черти от характера на двамата, долавят ли се някакви конфликти… Всяка сцена трябва да има основателна причина да е там. Не дублирайте целта й с друга.
*
2. Поставете началото на сцената. Грабнете вниманието на читателя.
Всяка сцена в романа ви е малка история с начало, среда и край. Тя трябва да бъде достатъчно завладяваща, нещо трябва да се случва, въпреки че не е нужно това да бъде всеки път повествование – може да е извод, до който героят достига по време на вътрешен диалог, може да е описание.
Не всяка сцена започва с нов ден от живота на героя ви, нали? Не всеки път описвате какво се е случило след края на предишната? Както обичаме да казваме и в други статии, литературата пресъздава само най-интересната част от живота, не е нужно да занимаваме читателя с прозаични действия, подразбиращи се реплики, ненужни описания. Но също така не само началото на романа ви има за цел да ангажира читателя. Всяка сцена трябва да обещава добре прекарано време с книгата, затвърждаване на връзката с героя, емоция. Затова започнете от средата на действието вместо постепенно да водите читателя към него. Няма нужда героят ви да върши някакви маловажни действия “за атмосфера”, за да приеме това обаждане – дайте му направо това обаждане, дайте разговора от средата или защо направо не започнете с начина, по който той връща слушалката върху телефонния апарат? Стреснете читателя, дайте му да се разбере, че при вас няма празни приказки, ангажирайте го.
Случващото се не трябва да е кой знае какъв екшън, но е задължително да бъде интересно. И в този смисъл избягвайте начало на глава с вътрешен диалог или дълго описание. Освен ако не започвате с въпрос, при който читателят да премигне в шока си, най-много да прекъсне четенето, колкото да избърше очилата си, и пак да продължи да следва размислите на героя. Или ако не започвате описанието с изречение, приковаващо вниманието на мига.
*
3. Създайте серия от събития, които водят до същината на сцената. Дайте на читателя някакво ново разкритие.
Приятелката на героя ви тъкмо му е съобщила по телефона, че има други планове за вечерта, въпреки първоначалната им уговорка. Героят ви може и да не е разтроен от това – нормално е излизането с приятелите му да не е толкова атрактивно в нейните очи. И ето, единният от приятелите му идва да го вземе, иска си питие (защо да не стане ясно, че героят ви по някаква причина не пие), разбира, че приятелката му е вързала тенекия, започва да му чете конско за избора му на жени, да му рисува перспективи. О, това вече успява да го подразни. Обаждането на приятелката му наистина го е ядосало, точно в този момент. И той вече тръгва с друга нагласа за това излизане. Като читатели трябва да сте убедени, че ще му се случи нещо съдбовно. Както и че ако не беше тръгнал с тази нагласа (ако не му се бяха случили тези малки събития в предходната сцена), той можеше и да не му обърне внимание.
Какво да кажем за диалога? Диалогът трябва да предоставя само нужната информация (не ни интересува как е минал денят на приятеля на главния герой, нито да осветлява колко сестри и братя има героят ви, дори това да има някаква връзка с по-нататъшната история – сигурно изборът на броя и пола им е обоснован), при това само онази част от нея, която спешно ни трябва и която няма начин да се сподели и на по-късен етап – всичко това в името на постигането на целта на сцената. Да не тежи, но да побутне с поне още една стъпка историята напред, да доразвие образ, да накара читателите още повече да му симпатизират.
Последователността от действия трябва да води героя към нова локация, ново откритие за него или разбулване на информация за читателя. Жанрът също диктува последователност от действия – в любовния роман действията водят до развиване на романтичната страна на сюжета, тласка героинята и героя един към друг; в криминалния жанр всяка сцена разкрива нова улика, прави стъпка напред към определянето на мотива и залавянето на убиеца.
В случай, че за определена сцена сте заложили героят да достигне сам до някакво прозрение (тоест сцената ви представлява вътрешен диалог), запомнете следното – не хвърляйте читателя направо в морето му от мисли. Започнете с някакво действие, което да покаже колко е фрустриран от предишната сцена, или с каквото и да е, за да ангажирате читателя, после потопете героя си в разсъждения, без да го забравяте под водата прекалено дълго и непременно го накарайте да достигне някакво прозрение, да вземе решение за действие – нещо, с което да докажете на читателя, че тази сцена е имала важно място в историята и четенето на страница без диалог и действие може да бъде приятно.
*
4. Определете края/връхната точка на сцената. Накарайте читателя да иска още!
Завършете с въпрос, нуждаещ се от отговор. Зарибете читателя. Направете преминаването към следващата сцена логично – нищо че в сюжета може и да не следва сцена от същата подсюжетна линия. Нека следващия път, когато читателите срещнат този герой, той да бъде още под афекта на тази сцена, да влезе в нея с настроението, с което читателят го помни, защото… читателите помнят. Ако сте ги впечатлили с финала на някоя сцена, те очакват с нетърпение развитието на историята в следващата. Вие може и да сте се успокоили, докато в продължение на седмици сте писали други сцени с други от героите, но читателят чете по-бързо, отколкото пишете, и помни само онова, което сте му “казали” (в случай, че се чудите защо понякога за вас някои неща са логични, но бета читателите ви твърдят, че не виждат логика в тях).
И спрете, когато естествената пауза го изисква.
Завършете глава, когато имате нужда от смяна на гледната точка, място на действието или от следващата сцена ви дели “време”. В случай, че главите не съвпадат със сцените, тоест имате по няколко сцени в една глава, отделете ги една от друга с * * * или друга графична форма на прекъсване, за да избегнете объркването на читателя.
*
Структурирането на всяка сцена, така че тя да придвижва историята напред и да държи вниманието на читателя, кара читателите да продължават да държат книгата в ръце, дори когато много им се спи или им се налага да излизат спешно, без да вземат книгата със себе си. Читатели, които започват да пропускат сцени с определени герои, да четат по диагонал описания и вътрешни диалози, спешно се нуждаят от нова книга и при първа възможност ще ви заменят. На вас ви трябва конфликт на всяка страница – нещо като (пореден) външен фактор, който пречи на героя да постигне целта си, или вътрешна борба със стари спомени и рани. Но това не трябва да са безсмислени конфликти като кавги за вдигната седалка на тоалетната чиния, за непростряно пране или за вредата от тютюнопушенето. Освен ако конкретните аргументи не разкриват информация, която ще оправдае вземането на решение от героя по-нататък или ще доразкрива част от характера му.
Всяка сцена, дори онези със самоанализирането, трябва да натрупва напрежение, вътрешен конфликт и да вдига залога. Инструкторът по творческо писане Джеймс Скот Бел казва: “Във всяка сцена трябва да има смърт” – на мечта, връзка, план. Помислете как се чувства героя преди и след дадена сцена. Различен ли е след случилото се? Трябва да е. И просто подчертайте неговата промяна.
***
Вижте още:
Идеи и техники за ефектна пауза, или как да приключим глава в роман
