“Chatroom” на Хелен Фресвейк – книга, която всяко момиче и всеки родител трябва да прочете
Валентина Мизийска
Сляпото доверие не е характерно само за млади момичета, общуващи в мрежата. Дори родители в прекрасни отношения и диалог с подрастващите си деца невинаги подозират всички опасности, на които тийнейджърите ежедневно се излагат.
Марсия и Флор са 15-годишни холандски момичета, съученички и най-добри приятелки. Марсия е по-спонтанна и смела, а Флор – по-плаха и разумна, но се допълват и разбират чудесно, поради което са заедно почти всеки ден след училище. Един ден Марсия показва на приятелката си снимка на момчето, с което разговаря от известно време в чата, и успява да я убеди да потърси и тя късмета си там. “Тук е пълно с лузери. Да се обзаложим, че ще открием твоя човек там.” В продължение на няколко месеца двете момичета се срещат в мрежата с всякакви “момчета” – на най-различна възраст, с най-различен подход и най-различни намерения. Марсия е по-провокативна, Флор тепърва се разчупва, но прикрити зад фалшиви имена и добавили по някоя година зрялост в профила си за престиж, и двете вярват, че владеят положението и мрежата е безопасно място за експерименти.
Един ден Флор получава покана за пробна фотосесия от известна модна агенция, а след като подбира и изпраща свои снимки в отговор на същия имейл, Марсия също се сдобива с подобно предложение. Двете момичета са впускат в едно опасно приключение, изпълнени с мечти за кариера на модели и твърдо убедени, че всички хора са добронамерени. Докато един дъждовен летен ден възрастна двойка не намира двете момичета край спирката на междуградския автобус – легнали в калта, полуголи, в безсъзнание.
За съжаление историята на Марсия и Флор нито е първата, нито последната подобна в ерата на технологиите и засилената роля на интернет в ежедневието ни. Застанали зад “безопасния” екран в “безопасния” си дом не само млади момичета, но и възрастни хора твърде често стават жертва на доверието си в човека, с когото мислят, че общуват.
Подготвена от резюмето на задната корица, четях книгата с постоянно нарастващо напрежение от въвеждането на всеки нов персонаж, влизащ във връзка с момичетата в чата. Момчета, с които двете щяха да се видят в близкия град през уикенда и заради които Марсия остана по бельо пред екрана, а Флор напъха в сутиена си тоалетна хартия; младите мъже с откровени предложения за секс срещу пари; агресивният чичко, който разтваря ципа на панталона си пред камерата, а после ги тормози с безброй обаждания по телефона; миловидното момче, което засега не демонстрира лоши намерения… Вероятно подготвена от фабулата или от мъдростта, която възрастта ми дава, стоях на тръни при всяка провокативна “мъжка” реплика и поздравявах мислено момичетата при всяко категорично отхвърляне на разговор с безпардонен индивид. Неслучайно отбелязах, че това е книга, която всяко младо момиче и родител е добре да прочете. Героините от романа растат в контрастиращо различна семейна среда – Марсия е едно от три деца в семейство пред развод, никога не е била близка с родителите си и у тях не среща никаква подкрепа; Флор има прекрасен диалог с майка си, информира я за пътуванията си и разговаря с нея за предложението от агенцията, заедно разглеждат сайта й и обсъждат сериозността на ангажимента. И въпреки всичко това се случва с двете. Което далеч не изглежда толкова трудно – дори и аз, присъстваща единствено в ролята на ням свидетел на действието, съм убедена, че на тяхната възраст и с техния опит щях да приемам нещата сериозно и всичко щеше да ми изглежда достоверно.
Първото, което бих искала да похваля в тази книга, е автентичният диалог – не само между тийнейджъри, но и между родители, деца и родители, възрастни манипулатори и деца, разследващи и жертви. Чист, вървящ леко и без разпилявания, той изпълнява най-важната си функция като основен елемент на разказа – предава необходимата информация, носи белезите на характера на всеки от героите и движи историята напред. В тази връзка държа да отбележа, че намирам историята за разказ със страхотна динамика, действието нито за миг не замира, не досажда, не позволява на читателя да остави книгата задълго. Структурата на сюжета е построена безпогрешно – историята започва с момента на откриването на Марсия и Флор от възрастната двойка, след което авторът връща действието назад, за да проследим действията, довели до това събитие, а щом отново достига момента със сигнала за двете намерени момичета, предава щафетата в ръцете на разследващия екип, който прави всичко възможно да открие виновника, докато последният почти успява да убеди читателя, че ще се измъкне. Всички образи са изградени изключително майсторски, без излишни описания, и стоят на място в историята не само като художествени образи, необходими, за да се получи вълнуваща всяка сцена от нея, а и като оправдани носители на послание, чието всяко малко действие дава повод за размисъл. “Chatroom” не е просто историята на две наивни момичета и не е просто един тийн роман. Това е история за едно приятелство, за отношенията между родители и деца, за подлъгващата сигурност на екрана на домашния компютър, за професионализма и отдадеността на хората, посветили живота си на борбата срещу интернет измамите.
Книгата е писана по действителен случай. Авторката – Хелен Фресвейк е бивша полицейска служителка, която във връзка с работата си често е срещала млади момичета, жертви на злоупотреба и насилие вследствие на интернет измами. Този роман тя пише с мисията да предупреди младите хора да не се доверяват на случайни запознанства в чата, а книгата е номинирана за Наградата на Германия за детско-юношеска литература и е избрана от Младежкото жури на Холандия за книга на годината.
Данни за книгата:
Автор – Хелен Фресвейк
Превод от нидерландски – Василка Ванчева
Издателство – Емас
ISBN – 9789543574186
Година на издаване – 2019
Корица – мека
Страници – 320
Формат – 13×20
Език – български
