“ИСТОРИЯ ЧЕТИРИНАЙСЕТА, в която оказваме първа помощ на приятел на пътя”
“Из “Кралство Заувари” на Любивое Ршумович, издателство Емас.
“Присъствахме на страшна сцена – пред нас една кола блъсна куче, което прекосяваше пътя. Водачът на автомобила продължи, сякаш нищо не се бе случило.
Спряхме и всички заедно изтичахме да махнем от пътя кучето, което бе успяло да се надигне, но стоеше неподвижно, сякаш размишляваше какво му се е случило. Скимтеше, но като че ли повече от страх, а не защото имаше някакво счупване.
Стоеше мирно, опипвахме го внимателно, когато Цар неочаквано се провикна:
– Очите му са бели!
Едва тогава обърнахме внимание на очите му. Размахах ръка пред муцуната му, но то не отреагира.
– Сляпо е! – възкликнах.
Обръщаше се по посока на гласовете ни и нервно потрепваше при звука на преминаващите коли, ала не виждаше нищо.
– Как да му помогнем? – попита Комар.
– Да го заведем на лекар – предложи Кими.
– Боя се, че не му трябва такава помощ – казах.
– А какво му трябва? Не можем да го оставим така сляпо… – обади се Цар.
– Трябва да го пренесем от другата страна на магистралата, за да отиде там, накъдето е тръгнало – обясних аз.
– А как ще знаем накъде е тръгнало?
– То знае, щом е тръгнало. Стойте тук, аз ще го пренеса там и ще го пусна…
Така и направих. Оставих кучето по-далеч от шосето, на една пътека, по която сигурно щеше да тръгне, ако беше успяло да пресече магистралата. Но щом се обърнах, кучето ме последва.
– Чарли, внимавай! – извика уплашено Комар.
Вдигнах го отново, казах на авантюристите да влязат в колата и да ме чакат.Отнесох кучето още по-далеч, по посока на близкото селище, към което пътеката се губеше…
То беше спокойно. Питах го накъде е тръгнало, скарах му се, задето така непредпазливо пресича магистралата, но то мълчеше. Само от време на време обръщаше инстинктивно глава към лицето ми и скимтеше.
Наближих първата къща и го оставих през оградата в двора. Постоях малко и бавно тръгнах обратно.
– Благодаря ти, младежо! – чух глас зад себе си и се обърнах.
Един доста възрастен, побелял мъж стоеше в двора, прегърнал кучето, и го галеше по главата.
– Няма за какво! – казах и се върнах.
– Той, клетият, нищо не вижда! – каза мъжът и ми подаде ръка.
– Как е ослепял? – попитах.
– Старост, катаракта! И тях, също като нас, ги сполетява това, станат ли на години…
– Не би трябвало да го… – започнах, но мъжът ме прекъсна.
– Преди живяхме там, от другата страна… После купихме тази къща, той, горкият, сигурно си спомня къде се е родил, къде е живял, мине не мине и побегне. Пообиколи малко и се върне… Не мога да му попреча, намира начин, прави дупка под оградата… Влече го сила някаква натам … Съдба някаква…
– Едва не загина! – казах.
– Щеше да се отърве от мъките!
– Не говорете така…
– Казвам това, ама не мисля само за него, повярвай ми!
Стори ми се, че видях сълзи в очите му. Обърна се и тръгна към къщата. Постоях още малко, а после и аз си тръгнах, вече малко загрижен за авантюристите – какво ли правеха без мене?!”
Из “Кралство Заувари” на Любивое Ршумович, издателство Емас. Превод – Ася Тихинова-Йованович.
Още откъси от книгата:
“ИСТОРИЯ ВТОРА, в която авантюристите получават нови, авантюристични имена”
*
Един баща тръгва на път с тримата си сина. На път в Авантюрата. На път за Кралство Заувари. На езика на автора заувари означава дребните неща от детските години, които той ревниво е събирал и пазел и които са съставлявали кралството, чийто суверен е бил. Заувари е метафора на детството и на всичко онова, което го прави щастливо. Или с други думи един баща тръгва на път с тримата си сина към своя Роден край и към своето детство.
По време на това весело пътуване трите деца ще задават много въпроси и ще научат най-разнообразни полезни неща за природата, за растенията, историята, културата. Ще срещнат интересни хора, каквито няма в градовете, ще станат свидетели на майсторлъка на майстори със стари занаяти, ще помогнат дори да се изроди теленце в един селски обор. Чрез житейските си преживявания децата, заедно със своя баща, ще открият какво значи да бъдеш благороден и добър, какво значи обич и разбирателство, защо и как трябва да изчезнат омразата, неправдата и сълзите в света, в който живеем. И ще дадат пример как могат да общуват деца и родители.
Една добра книга, написана на разкошен, богат и достъпен за децата език. Книга, която развеселява, поучава, натъжава, обогатява и не оставя никого равнодушен.
*
ЛЮБИВОЕ РШУМОВИЧ е най-известният съвременен сръбски детски писател. Автор е на повече от 85 книги за деца, дълги години работи като редактор на Детската програма на Радио “Белград”, след което преминава в ТВ “Белград”, където пише и поставя над 600 предавания за деца. Много от стихотворенията и емисиите му остават незабравима част от детството на редица поколения. Носител е на почти всички литературни награди в бивша Югославия и днешна Сърбия, както и на редица престижни международни награди.
