„…Чакаха я да слезе, след това щяха да я отвлекат, преди да е изминала и пет метра. Какво можеше да направи?…“

Из романа „Вътрешна сигурност. Бягството на Кери“ от Андрю Каплан, издателство Сиела.

„Тя изтича навън. Алеята водеше към улица, но имаше и паркинг, обграден с бодлива тел. Насочи се към него и забави ход точно когато се чу приглушеният звук от изстрел зад нея, след което се промъкна през една дупка в бодливата тел и излезе на авеню „Чарлс Малик“, широка главна улица с натоварен трафик и тълпи от хора. Изтича до средата на улицата, избягваше колите, които надуваха клаксоните си. Светофарът светна зелено и трафикът се раздвижи във всички посоки покрай нея. С крайчеца на окото си тя погледна назад към страничната улица и видя трима от мъжете от мерцедеса на тротоара, оглеждаха се за нея. Щяха да я забележат след секунди.

Намираше се по средата на уличното движение, между две ленти, по които преминаваха колите само на двадесет сантиметра разстояние. Усети как нечия ръка опипва задника й от движеща се в противоположната посока кола. Не изгуби време да погледне кой го беше направил – трябваше да действа бързо, за да се измъкне от полезрението на преследвачите си.

Едно споделено такси тъкмо я подминаваше. Имаше свободно място отзад. Тя махна с ръка пред стъклото на шофьора и извика: „Хамра“!. Таксито вече се насочваше в същата посока, на запад, а в квартала „Рас Бейрут“, не много далече от „Хамра“, имаше нелегална квартира на ЦРУ, стига тя да успееше да се промъкне там незабелязано. Таксито спря насред трафика, клаксоните зад тях свиреха и тя се метна почти в движение на задната седалка.

Салам алейкум – „Здравейте“, тихо поздрави останалите пътници, като пак обу обувките си, които носеше в ръка, измъкна черен хиджаб от джоба си и го сложи на главата си, за да промени външния си вид. Преметна единия край на покривалото през рамо, докато се оглеждаше бързо. Един от мъжете на тротоара сочеше към таксито и говореше нещо. Тя се облегна назад, за да се прикрие зад другите двама пътници на седалката – възрастна жена, облечена в сив костюм, която я зяпаше с неприкрит интерес, и млад мъж по анцуг, вероятно студент. На предната седалка до шофьора се бе настанила млада жена, която не обръщаше внимание на никого и разговаряше по мобилния си телефон.

Уа алейкум салам – „Здравейте“, тихо отвърнаха на поздрава й студентът и възрастната жена.

– Къде по-точно в „Хамра“? – попита шофьорът, като натисна педала на газта и кривна в свободното пространство между колите отпред, успявайки да се придвижи няколко метра.

– Централната банка – отвърна тя като не искаше да издава точната локация на нелегалната квартира, особено след като продължаваха да я преследват. Достатъчно близо до мястото, където искаше да отиде. Тя подаде две банкноти по хиляда лири на шофьора, след това извади компактна пудриера от дамската си чантичка и се опита да я насочи под ъгъл, така че да улови с поглед огледалото за обратно виждане. Зад тях нямаше нищо, само обичайният трафик. Ако автобусът или мерцедесът я следваха, те бяха изостанали твърде назад, за да може да ги види. Макар че продължаваха да я преследват. Беше сигурна. Заради нея всички от службата бяха в опасност. Трябваше да се измъкне колкото се може по-скоро, помисли си. Отметна кичура коса от очите си и след като се огледа, прибра пудриерата.

– Не бива да правите такива неща – обърна се към нея възрастната жена. – Да заставате насред трафика по този начин.

– Има много работи, които не бива да правя. – После, давайки си сметка, че тази жена проявява твърде силен интерес към нея, добави: – Това ми казва и мъжът ми през цялото време – като направи така, че жената да забележи брачната халка, която винаги носеше при установяване на контакт, въпреки че не беше омъжена, а за да може да се предпази от това, което Върджил, нейният инструктор по операциите за внедряване, наричаше „секс на Еверест“. Секс, който беше нежелан или с неподходящ партньор, „защото такива неща стават, Кери“.

Движеха се по авеню „Фуад Шехаб“, магистралата, която пресичаше северен Бейрут от изток на запад, и трафикът беше станал малко по-бърз. Ако се готвеха да я нападнат в таксито, това щеше да стане сега, помисли си тя, като местеше погледа си във всички посоки. Навсякъде имаше коли и камиони, а момичето на предната седалка говореше: „Знам това, хабиби, знам мили. Чао“. То приключи разговора и веднага започна да праща текстови съобщения.

Шофьорът зави покрай високата правоъгълна сграда „Ал-Мур“ към булевард „Фахредин“. Всички постройки в този район бяха нови – старите бяха разрушени по време на дългата гражданска война. По-надолу по булеварда можеха да се видят високи кранове, вдигаха още нови сгради. Таксито зави наляво и след няколко пресечки шофьорът забави ход, търсейки място, където да остави пътничката си.

Кери хвърли поглед навън през страничното стъкло. Те продължаваха да я следят. В трафика, четири коли по-назад, в мерцедеса, готови да се приближат. Чакаха я да слезе, след това щяха да я отвлекат, преди да е изминала и пет метра. Какво можеше да направи? Таксито намали скорост и спря до висока жилищна сграда. Кери беше напрегната. Сега ли щяха да я нападнат? Можеха да спрат до таксито и да блокират пътя му, за да не успее то да потегли в трафика. Беше попаднала в капан. Трябваше да направи нещо, и то веднага.

Възрастната жена кимна на останалите пътници и слезе от таксито. Секунда по-късно Кери слезе от другата страна, заобиколи и я улови под ръка.

– Мислех, че отивате до централната банка – рече жената.

– Аз съм в беда, моля ви, госпожо – каза Кери.

Жената я погледна.

– Каква беда? – попита тя, докато двете вървяха към входа на жилищната сграда. Кери хвърли поглед през рамо. В момента, в който таксито потегли, мерцедесът намали и спря на неговото място до бордюра.

– Възможно най-лошата. Трябва да тичаме или те ще убият и вас, госпожо – каза Кери и побягна, теглейки жената след себе си. Двете тичешком влязоха в сградата, спряха пред асансьора и натиснаха копчето.

– Не натискайте копчето за вашия етаж – каза Кери. – Натиснете по-висок етаж и след това слезте по стълбите надолу. Заключете вратата си и не отваряйте на никого поне един час. Извинете ме. – Тя докосна ръката на жената.

– Почакайте – каза жената и започна да рови в дамската си чантичка. – На паркинга е моето червено рено. – Тя й подаде ключовете.

– Изчакайте един час, преди да съобщите за кражбата – предупреди я Кери, като взе ключовете. – Нали знаете къде е хотел „Краун Плаза“, до мола?

Жената кимна.

– Ако мога, ще оставя колата там – обясни Кери и вече тичаше към страничния изход за паркинга. – Шокран – извика тя, благодарейки на жената, която се качваше в асансьора.

Излезе на паркинга. Червеното рено беше спряно сред редицата коли до ниската ограда и живия плет. Тя изтича до него, отключи, качи се и запали. Докато нагласяше огледалата, ги видя. Двама мъже. Същите, които я бяха преследвали в църквата. Тя включи на заден, потегли и се отправи към изхода. Мъжете изтичаха след нея – онзи, който беше стрелял след нея, зае позиция за стрелба и се прицели в колата. Тя инстинктивно се наведе, докато завиваше на улицата, вземайки рязко завоя и ускорявайки, доколкото можеше. Куршумът се заби в задното стъкло, а около дупката се оформи паяжина от пукнатини.

Тя отново сви рязко, наблюдавайки паркинга, където стрелецът се прицелваше в нея. Налагаше й се да мине точно пред мястото, където той бе застанал. В последната секунда натисна спирачката и блъсна главата си в подглавника на облегалката. Вторият куршум мина през страничното стъкло, като проряза въздухът пред лицето й. Пак натисна газта, зад нея силно изсвири клаксон на кола и тя с пълна скорост потегли по улицата, търсейки свободно пространство в трафика. Погледна в огледалото за обратно виждане и за миг видя, че мерцедесът още стои до бордюра. Някакъв човек тичаше по тротоара към него. Господи, надяваше се да не са сторили нищо лошо на възрастната жена. Защо бяха стреляли по нея? Какво ставаше? Агент на ЦРУ, взет за заложник, беше нещо ценно за Хизбула или за Сирия, или за всеки друг, който стоеше зад всичко това. Една мъртва жена, дори да е агент на ЦРУ, не струваше толкова много.

Тя рязко, без да подава мигач, се намести в дясната лента и зави на ъгъла, гумите й свиреха, докато ускоряваше нагоре по тясната уличка. Пред нея някакъв мъж пресичаше по средата на улицата, но вместо да удари спирачки, тя натисна клаксона, без нито за секунда да намалява скоростта, и успя на косъм да го заобиколи, а той й направи знак с вдигнат палец – еквивалент на средния пръст в Близкия Изток. Тя не намали, а сви в следващата пресечка вляво, като пак погледна в огледалото за обратно виждане. Засега зад нея нямаше никого.

Отново зави наляво по „Ром“ и назад към „Хамра“, тясната улица, претъпкана с коли и хора. Ако бяха зад нея с мерцедеса или друга кола, нямаше как да я настигнат в този трафик. Тротоарите бяха задръстени от хора на всякаква възраст, мнозина от тях елегантни, няколко жени с хиджаби, кафенетата и ресторантите – ярко осветени от неонови реклами, а звуци на хип-хоп музиката се носеха през отворената врата на един клуб.

Тя зави надясно по „Хамра“, като поглеждаше в огледалата, а градът с всичките си цветове се въртеше около нея. Свали единия прозорец и чу звуците на хората и музиката, долови миризмата на печен дюнер шаварма и на тютюнев дим с аромат на ябълка от кафенетата, предлагащи наргиле. Не забеляза някой да я следи. Можеше да са се прехвърлили в друга кола от мерцедеса или микробуса, но, доколкото успя да прецени, те я бяха изпуснали. И въпреки всичко не можеше да се успокои. Щяха да претършуват целия град, за да я намерят. Ако бяха докопали шофьора на таксито, той трябва да им е казал, че е тръгнала към „Хамра“. Можеше да са навсякъде. А тя можеше само да се надява, че не са се добрали до възрастната жена. Време беше да се отърве от колата.“

 

Из романа „Вътрешна сигурност. Бягството на Кери“ от Андрю Каплан, издателство Сиела. Превод – Иван Костурков.

Още откъси от романа:

(публикацията предстои)

 

Предисторията на хитовия сериал на телевизия Showtime „Вътрешна сигурност”

„Най-добрият трилър по американската телевизия”, New York Post

Бейрут, 2006. Агентът на ЦРУ Кери Матисън едва се спасява от засада, докато отива на среща с нов информатор. Тя влиза в конфликт с шефа си и бързо е изпратена обратно в САЩ. Кери обаче разбира, че се готви мащабен терористичен акт и че в работата на Бюрото има сериозни пропуски. Тя започва собствено разследване, което ще я отведе обратно в Бейрут, а след това и в още по-горещи точки като Багдад и Рамади.

Матисън скоро открива, че зад коварния заговор стои злият гений на лидера на „Ал Кайда” в Ирак – организацията, която по-късно ще се преобразува в Ислямска държава. Решена да спре терористите, Кери се озовава в центъра на бойните действия.

Романът „Вътрешна сигурност” е изпълнен със същото напрежение и същите неочаквани обрати, които превърнаха едноименния сериал в едно от най-обсебващите телевизионни явления. Тази завладяваща история ще ви запознае с неразкривани досега факти от миналото на главните герои в поредицата и ще потопи феновете още по-дълбоко в живота и в психиката на брилянтната Кери Матисън.

 

Книгите на Андрю Каплан са определяни като „златен стандарт” в жанра и са преведени на над 20 езика. Това е първият му роман по сериала „Вътрешна сигурност”.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: