“Не можеше да позволи да остане жива погребана наред с телата на мъртвите червеи и пъплещите стоножки…”

Из романа “Огънят в мен” на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела.

“А една друга нощ бе хладна, безлунна и мъглива, земята – тинеста, лепкава и студена. Катрин вървеше през гора от изпепелени борове и зъзнеше, облечена единствено с къса рокличка с тънки презрамки. Вонящата тиня влизаше между пръстите на босите й крака и жвакаше с гаден звук при всяка нейна стъпка. Мъглата се просмукваше през кожата и се кълбеше в тялото й, притискаше болезнено всички органи, лепнеше в гърлото й, затрудняваше дишането и лютеше на очите й.

Някакъв корен я сграбчи за глезена с грапавите си твърди пръсти и я просна по лице, след това я задърпа силно, сякаш искаше да я свали при себе си под земята и да я обрече на бавна и мъчителна смърт вследствие на задушаване. Катрин простена и се задърпа ожесточено. Не можеше да позволи да остане жива погребана наред с телата на мъртвите червеи и пъплещите стоножки. Докато се бореше с корена, тя усети нещо, което почти я изкара от равновесие от ужас – нечие зло и нечисто присъствие, невидими очи, които гледаха с пламнала жестокост, уста, от която се разнасяше глухо ръмжене, и две хищни, люспести ръце, протегнати в мрака към крехкото й беззащитно тяло. Не можеше да види създанието, но го почувства с всяка фибра, с цялото си същество, то беше някъде наблизо и я дебнеше. Ръмженето се приближи, а коренът продължаваше да я стиска със силния си захват и да я тегли надолу. Вече беше затънала почти до кръста. Пляскаше безпомощно с длани по студената черна тиня в безуспешен опит да се хване за нещо и да се издърпа нагоре.

Борбата я изтощи, но Катрин събра последните останали й сили, вдигна ръце над главата си, съсредоточи се и ги пусна обратно надолу, създавайки над себе си защитна сияеща полусфера. Изглеждаше така, сякаш се намира под стъклен похлупак. Коренът пусна крака й, тя се измъкна от задушаващата прегръдка на земята, отпусна се в лепкавата кал и задиша тежко. Този път беше успяла да се спаси.

Събуди се от собствения си вик. Едва дишаше, въздухът излизаше трудно и със свистене от гърлото й, усещаше тялото си като премазано, всичко я болеше и не можеше да помръдне. Трябваха й няколко минути, за да се разсъни напълно. В стаята цареше мрак, вероятно беше среднощ. Направи безуспешен опит да раздвижи ръцете си, но единственото, което успя да постигне, беше засилване на болката. Тя стана толкова нетърпима, че очите й се насълзиха. Лежеше неподвижно, скимтейки тихо като ранено животинче, и трескаво разсъждаваше. Не искаше да позволи на паниката да я обхване. Опита се да си внуши, че всичко е било само сън, но знаеше, че не е така, че се самозалъгва. След десетина минути болката стихна дотолкова, че й позволи да седне в леглото. Запали нощната лампа и на светлината й погледна пръстите на ръцете си. Бяха почернели. Отметна завивката, за да види краката си, и дъхът й спря – около левия й глезен кожата беше протрита, имаше следа от стискане. Пресегна се към нощното шкафче, взе мобилния си телефон, избра добре познатия номер и зачака. Когато от другата страна някой се обади, тя каза с треперещ глас:

– Моля те, ела. Случи се нещо, нуждая се от теб.”

Из романа “Огънят в мен” на Даниела Богоева-Гюргакова, издателство Сиела.

Още откъси от романа:

“Нищо от юг не може да ми навреди!”

Катрин Дюроа е красивата собственичка на магазин „Пет сезона“ – езотерика и антиквариат, намиращ се на тиха уличка във вълшебния Париж. С лумнала червена коса и покоряващи зелени очи, тя е горда наследничка на поколения умни и силни жени, вещи в магията. И знае, че най-важното е да пази стриктно тайните, които владее, защото в неподходящи ръце те могат да причинят много злощастия.

Но макар умът ѝ да знае, че трябва да внимава, сърцето ѝ жадува за истинска любов. И след едно жестоко опарване с неподходящ мъж, който се е опитал да открадне късчета от нейната магическа същност, Катрин се е зарекла, че няма да погледне друг.

Докато не среща Ален. Сериозен и прагматичен, той не вярва в магии и подобни глупости. Но вярва на сърцето си, а то го тегли към Катрин въпреки всички пречки и неразбираеми събития около нея. Катрин е привлечена от Ален и същевременно е объркана – защото е сигурна, че го е виждала и преди. Но къде ли?

И двамата не знаят, че красивата магьосница е в огромна опасност и нейните повтарящи се огнени сънища са само предупреждение за кошмара, който се задава. Защото някой е готов на всичко, за да навреди на Катрин – и е призовал могъщи сили от отвъдното.

В „Огънят в мен”, завладяващия дебютният роман  на Даниела Богоева-Гюргакова, почти всичко е истинско – от парижките улици и барове, през заклинанията и историите за вавилонски, шумерски и древноегипетски богове, та до ритуалите и съставките на магическите благовония. А измислицата… е, колко пък може да е измислена любовта между двама влюбени, които са готови да се изправят не само срещу целия свят, но и срещу онова, което се простира отвъд него?