„най-опасният звук, който можеш да чуеш в джунглата, е тишината…“

Из романа „Другите светове на Алби Брайт“ на Кристофър Едж, издателство Софтпрес.

„Единственият домашен любимец, който съм имал, беше хамстерът Хокинг. Мама и татко ми го подариха за десетия рожден ден в опит да смекчат факта, че се наложи да се върнем в Клакторп. Името беше по предложение на татко, макар че аз понякога го наричах „Хокай“, защото ми звучеше по-свежо.

За съжаление, котаракът на съседите Дилан явно беше решил, че името му е „Хамбургер“, защото когато направих площадка за Хокинг в задния двор, Дилан прескочи оградата и го изяде. Бях с гръб само за секунда, но когато отново се обърнах, Дилан стоеше посред площадката и дъвчеше хамстера ми. Развиках се. Мама изтича навън и се опита да накара Дилан да го пусне. Той обаче го направи едва когато вече беше твърде късно за Хокинг.

Интересно… като се замисля, май плаках повече при смъртта на Хокинг, отколкото когато мама си отиде. Не че съм обичал хамстера си повече от мама. Честно казано, понякога ставаше досаден – например, когато решеше да търчи в скърцащото си колело, докато аз се опитвам да заспя. Мисля, че плаках толкова, защото когато го видях на тревата, след като Дилан избяга, осъзнах, че няма начин да поправя стореното. За разлика от сега.

Дилан е на госпожа Карингтън, лудата старица, която живее до нас. В задния ни двор вече не кацат птици – страх ги е, че Дилан може да се е спотаил някъде в храстите, готов за скок. А ако някое врабче е твърде глупаво, че да прочете табелката ПАЗИ СЕ ОТ КОТЕТО на портата в задния двор на госпожа Карингтън, единственият спомен, който оставя след себе си, е петно с цвят на кетчуп по тревата, докато Дилан се мотае наоколо и вади пера измежду зъбите си.

Дилан дори има заповед за домашен арест от общината, според която във вторник сутрин, когато боклукчиите събират боклука, той трябва да стои затворен вътре в къщата. Стигна се дотам, след като скалпира един боклукчия с нокти, задето онзи го обезпокоил, докато дремел върху кофата. Госпожа Карингтън дойде да се оплаче у нас и се опита да накара мама и татко да подпишат петиция за свободата на Дилан, но татко тъкмо се канеше да откара мама в болницата и заяви на госпожа Карингтън, че си има по-сериозни грижи.

Когато от НАСА решили да летят до Луната, избрали най-жилавите тестови пилоти, за да оцелеят при пътуването. Щом търсех котка, за да проверя Теорията на квантовия банан, Дилан беше кандидат номер едно. Единственият проблем беше как да го вкарам в кашона.

Най-отгоре на купчината до леглото ми е една от най-любимите ми книги: „Наръчник по оцеляване в дивата природа“ на Снейк Мейсън. Книгата излезе като допълнение на любимото ми предаване „Оцеляване в дивата природа“. Снейк Мейсън е приключенец, който пътува по света и показва на звездите как да оцеляват в природата. Обучавал е поп певци как да се борят с крокодили, ловил е отровни змии с футболисти от Висшата лига и е спасявал звезди от реалити предавания от тигри човекоядци. Ако не искам да се простя с живота си, докато ловя Дилан, трябва да се вслушам в съветите в книгата на Снейк.

Разгръщам страниците и се натъквам на план как се хваща бенгалски тигър чрез изравяне на трап капан. Той представлява дълбока яма, изкопана в земята и покрита с клони и листа за прикритие. Бенгалският тигър тръгва да броди из джунглата, стъпва на замаскиращите клони и пада в капана. В книгата Снейк твърди, че това е един от най-добрите начини за улов на опасни едри котки.

Разбира се, бих могъл да изкопая яма в задния двор, да я покрия с клони и листа и просто да изчакам Дилан да прескочи моравата както обикновено, за да се облекчи в цветните лехи, и да падне право в капана. Обаче не мисля, че ще се справя, без дядо Джо да ме забележи, а и татко ще откачи, ако разровя моравата.

Така че насочвам вниманието си към втората част от плана на Снейк.

За да заловите опасния тигър, трябва да оставите примамки. За целта можете да прибегнете до диви прасета, кози и сърни, с които да примамите тигъра в капана.

Не мисля, че има храна за котки с вкус на диво прасе, а единствените кози и сърни в околността се намират в парка за диви животни „Стормбридж“. Все пак в кухнята може и да открия нещо, с чиято помощ да подмамя Дилан в кашона.

Поемам надолу и чувам, че дядо Джо хърка. Надниквам в хола. Спи непробудно в креслото си със зяпнала уста, а по телевизията Док Браун показва на Марти Макфлай колата машина на времето. Няма да се наложи да обяснявам на дядо защо търся котешка храна, а не пуканки.

От занятието за домашните любимци в училище научих, че има цял тон храни, които котките не бива да ядат. Какао, кафе, компот – тези ги знам, защото госпожица Бенджамин ми възложи да проуча храните с буквата „к“. Другите не ги помня, но докато ровя из шкафовете в кухнята в търсене на котешки лакомства, си мисля, че не бива да рискувам с нещо, което може да отрови Дилан. Особено преди да изпробвам Теорията за квантовия банан.

Намирам търсеното в дъното на шкафа за варива. Пакетче „Лолкет Трийтс“ТМ с пиле. Мама купи от тях, след като госпожа Карингтън ни помоли да гледаме Дилан по време на гостуването при сестра й в Хъл. После обаче стана нещастието с Хокинг и мама каза на госпожа Карингтън, че в крайна сметка се съмнява, че бихме могли да гледаме Дилан предвид обстоятелствата. Госпожа Карингтън й заяви, че не трябвало да оставям хамстера си да тича без надзор из задния двор и че Дилан вероятно го е взел за плъх. След това не разговаряха особено често.

Отстрани на пакетчето пише: „Всяка котка е щастлива, когато си хапне от тези вкусни хапки. Само тръснете пакета и вашето коте ще дотича на мига!“ Надявам се наистина да са вкусни и да изкушат Дилан да последва следата, която ще му оставя.

Качвам се в стаята си и проверявам дали всичко си е на място. Обръщам кашона с отвора към вратата, сложен настрани, за да може Дилан да влезе лесно. Лаптопът на мама е все така свързан с гайгеровия брояч в дъното на кашона, а пред него е поставен бананът. Всичко е готово… с изключение на мен.

Пределно ясно е, че няма да се опитвам да ловя Дилан, котарака психар, без защита. Когато ловеше тигри човекоядци в гората Дундарбан, Снейк Мейсън беше облечен в цял костюм от камуфлажен кевлар, с каска с изрисувано на тила лице, защото тигрите обикновено нападат в гръб. Аз трябва да се задоволя с чифт градинарски ръкавици, старите протектори за беемхикса, които вече са ми омалели с два размера, и маска на страшния клоун за Хелоуин, сложена наобратно. Изглеждам нелепо, но ако така ще се опазя от ноктите на Дилан, не ми пука.

Хващам пакета „Лолкет Трийтс“ТМ с ръкавица и излизам в задния двор. Готов съм да оставя следата.

Стомахът ми шепти с малки мехурчета вълнение и не успявам да овладея едно тихо оригване. Ако се получи, ще се озова с една стъпка по-близо до това да намеря мама.

Решавам да сложа първата гранула в началото на пътеката в двора. Тя е точно до бараката, която татко предпочита да нарича „моята работилница“, въпреки че напоследък изобщо не влиза в нея – прекарва цялото си време на работа в Дълбокоминната лаборатория. Дилан обича да се крие сред цветните лехи тук, дебне в засада и изскача, ако някоя птица направи грешката да кацне в двора.

Този път обаче в гъсталака няма и следа от него, а единственият звук, който чувам, е жуженето на една пчела над розите. Все пак Снейк Мейсън казва, че най-опасният звук, който можеш да чуеш в джунглата, е тишината. Тя е знак, че някой едър хищник е тръгнал на лов и всички останали животни са побързали да офейкат. Така че когато дори пчелата престава да жужи, някакво шесто чувство за самосъхранение ме кара да се обърна. Дилан е приклекнал пред бараката, готов за скок…“

 

Из романа „Другите светове на Алби Брайт“ на Кристофър Едж, издателство Софтпрес. Превод – Александър Маринов.

Още откъси от книгата:

“Ако мислите, че разбирате квантовата физика, значи не разбирате квантовата физика…”

 

Какво би направил, ако разполагаш с кашон, поизгнил банан и свръхмощен компютър?

Ако баща ти е учен, написал наръчник по квантова физика, вероятно ще постъпиш точно като Алби Брайт. Когато губи майка си, Алби е готов на всичко, за да я види отново, и Теорията за квантовия банан е единственият му шанс. Вдъхновен от идеята за паралелните вселени, той се впуска в пътешествие през пространството и времето в търсене на други светове. Предстои му да срещне неочаквани свои копия, да се сблъска с най-големите си страхове и да открие отговор на важни въпроси.

 

Книга с много ум и голямо сърце! Авторът на наръчника „Как да пишем страхотни истории!“ Кристофър Едж доказва уменията си на практика с незабравим роман, в който са вплетени необичайни приключения, научни факти, много хумор и емоции, които вълнуват всяко хлапе.

„Кристофър Едж заслужава собствен елемент в периодичната таблица на детските писатели!“, Таймс

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: