“Ако мислите, че разбирате квантовата физика, значи не разбирате квантовата физика…”

Из романа “Другите светове на Алби Брайт” на Кристофър Едж, издателство Софтпрес.

“– Търсиш книга за какво?

Госпожа Форест ме поглежда над очилата, а печатът на библиотеката застива над купчина книжки “Страховитото в историята”.

– Квантова физика, госпожо. За научния ми проект.

Госпожа Форест не обича да се определя като “библиотекарка”. Казва, че е книжен доктор, който може да предпише подходящото четиво за всекиго. Последната книга, която ми даде, се казва “Дани – шампион на света”. Разказва за някакво момче на име Дани, което живее в каравана с баща си. Баща му прекарва повечето си време да измисля всякакви яки неща, например хвърчила, колички за картинг и балони с огън, за да компенсира факта, че майката на Дани е умряла. Ако трябва да съм честен, зарязах я след няколко глави, защото само ми напомняше колко зле се справя собственият ми баща. Всички си мислят, че е страшно хубаво баща ти да е телевизионна звезда и да знае как работи Вселената, обаче аз съм готов да го разменя начаса за обикновен татко, който знае как се пуска хвърчило.

На последното занятие на класа в библиотеката госпожа Форест ни каза, че има книги, които могат да ни отведат навсякъде. В чисто нови страни, на незабравими места, в чудни земи. После Уесли Макнамара вдигна ръка и я поправи, че бърка книгите с “Раянеър”*, а останалите се разхилиха. В момента обаче искрено се надявам госпожа Форест действително да ми намери книга, която да ме отведе в някоя паралелна вселена.

Тя оставя печата за книги и ме повежда към научния раздел, скрит зад ъгъла. Оглежда средната полица и преравя с извита вежда няколко книги със сини лепенки на гърба.

– Това е цялата ни научна литература, Алби, но не мисля, че ще намериш книга за квантовата физика. Темата не е в списъците за това образователно ниво, разбираш ли? Защо не попиташ татко си? Той вероятно знае за науката повече от всички автори, събрани тук.

– Много е зает в работата – бързам да отговоря. – Просто търся книга, от която да науча основното.

– Аха… – госпожа Форест издърпва една книга от средата на полицата. – Май баща ти все пак ще успее да ти помогне.

Подава ми книгата и когато навеждам очи, от корицата ме гледа лицето на татко. “Вселенският пътеводител на Бен Брайт: от астероидите до спектрално двойните звезди и всичко между тях”. След като предаването му стана толкова популярно, татко получи покана да напише книга за деца към него и се затвори в кабинета си, за да работи над нея. Беше последното лято, което имахме заедно, преди всичко да се обърка, а той просто го пропиля.

Мама се беше опитала да ме ободри.

– Иска да се гордееш с него, Алби. Пише книгата за теб.

Тогава не й повярвах, но сега се надявам да е била права.

Сядам в читалнята и отгръщам направо на показалеца. Айнщайн, астероиди, атоми, Големият взрив, космически лъчи, тъмна материя, черни дупки и още купища думи, които дори не разбирам. В средата на страницата обаче намирам точно каквото търся.

Квантова физика 108 – 109.

Връщам на 108 страница. Първото, което прочитам, е:

Ако мислите, че разбирате квантовата физика, значи не разбирате квантовата физика.

Страхотно начало на обяснението, татко.

Квантовата физика е изключително шантава наука. Тя се опитва да обясни странните начини, по които се държат атомите и частиците. Въпросът е, че в миниатюрния квантов свят даден атом или частица може да бъде на повече от едно място в едно и също време и дори да се намира в две различни състояния едновременно! Според квантовата физика всичко е възможно, докато не погледнеш.

Почесвам се по главата. Татко вече успя да ме обърка. Как е възможно нещо да е на две различни места, че дори да е две различни неща в един и същи момент? В това няма никакъв смисъл.

За да си почине умът ми, насочвам вниманието си към илюстрацията в средата на страницата. На нея е нарисувана зомбирана котка, затворена в кутия с чук, надвесен над бутилка с отрова, гайгеров брояч и светеща радиоактивна буца. Под злокобната картинка има обяснителен текст.

64252771_1171530356376206_2840043963384070144_n

За да демонстрира странния механизъм на действие на квантовата физика, ученият Ервин Шрьодингер измислил следния експеримент: поставил котка в кутия с парче радиоактивен уран, за който има 50-процентова вероятност да започне разпад. Това означава, че във всеки момент съществува 50 процента вероятност парчето да излъчи радиоактивна частица. Ако гайгеровият брояч засече радиоактивна частица, ще отпусне чука и той ще счупи бутилката с отрова. В този случай котката ще умре. Да, но квантовата физика постановява, че докато кутията не бъде отворена и ние не погледнем вътре, частицата се намира едновременно и в двете си възможни състояния: хем е в разпад, хем не е в разпад. Тоест котката е мъртва и жива едновременно!

Клатя глава и се опитвам да осмисля откачения експеримент на най-ужасния стопанин на домашен любимец в историята. Как така котката е жива и мъртва по абсолютно едно и също време?

 

–––––––––––––

* Раянеър (англ. “Ryanair“) – ирландска авиокомпания. – б. пр.”

 

Из романа “Другите светове на Алби Брайт” на Кристофър Едж, издателство Софтпрес. Превод – Александър Маринов.

Още откъси от книгата:

“най-опасният звук, който можеш да чуеш в джунглата, е тишината…”

 

Какво би направил, ако разполагаш с кашон, поизгнил банан и свръхмощен компютър?

Ако баща ти е учен, написал наръчник по квантова физика, вероятно ще постъпиш точно като Алби Брайт. Когато губи майка си, Алби е готов на всичко, за да я види отново, и Теорията за квантовия банан е единственият му шанс. Вдъхновен от идеята за паралелните вселени, той се впуска в пътешествие през пространството и времето в търсене на други светове. Предстои му да срещне неочаквани свои копия, да се сблъска с най-големите си страхове и да открие отговор на важни въпроси.

 

Книга с много ум и голямо сърце! Авторът на наръчника „Как да пишем страхотни истории!“ Кристофър Едж доказва уменията си на практика с незабравим роман, в който са вплетени необичайни приключения, научни факти, много хумор и емоции, които вълнуват всяко хлапе.

“Кристофър Едж заслужава собствен елемент в периодичната таблица на детските писатели!”, Таймс