“– И ти не си се родила готова да пишеш разкази, нали? Не ти ли се наложи да научиш първо азбуката? Да започнеш от най-простите неща?”

Из романа “Еротични истории за пенджабски вдовици” на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад.

“– Вие сте знаели! – бяха първите думи на Ники, щом Кулвиндер вдигна телефона.

Изобщо не си направи труда да започне със сат сри акал – нямаше намерение да проявява уважение към тази подмолна жена.

– Какво съм знаела? – попита Кулвиндер.

– Че жените не могат да пишат.

– Разбира се. От теб се очакваше да ги научиш.

– Те НЕ МОГАТ да ПИШАТ – натъртено изрече Ники. Искаше тези думи здраво да проникнат през спокойната външност на Кулвиндер. – Вие ме измамихте! Мислех, че ще преподавам творческо писане, а не курс за начална грамотност на възрастни. Те не могат да напишат даже имената си!

– От теб се очаква да ги научиш – повтори Кулвиндер. – Каза, че искаш да преподаваш писане.

– Творческо писане. Разкази. Не азбуката!

– Че научи ги как да пишат, а после може да напишат колкото разкази им дойдат на сърце.

– Имате ли представа колко време ще отнеме това?

– Курсът е два пъти седмично.

– Ще бъде нужно нещо повече от занимания два пъти седмично. И вие добре го знаете.

– Това са много способни жени – каза Кулвиндер.

– Шегувате се, нали.

– И ти не си се родила готова да пишеш разкази, нали? Не ти ли се наложи да научиш първо азбуката? Да започнеш от най-простите неща?

Ники долови презрението в гласа на Кулвиндер.

– Вижте. Опитвате се да ми кажете нещо – разбрах го. Че съм модерна и си мисля, че мога да направя всичко, което искам. Ами наистина мога!

Тъкмо щеше да обяви на Кулвиндер, че напуска, но думите някак заседнаха в гърлото й. Обмисляше положението, докато стомахът й се стегна от познатото чувство на тревожност. Ако напусне тази работа, означаваше да няма как да оставя пари на мама и Минди. А още по-лошо, те щяха да разберат, че се е отказала още след първото занимание, тоест са били прави – че Ники не може да изкара нищо до края, прави всичко през куп за грош и избягва отговорностите. Сети се за закъсалата кръчма и си представи как Сам, заринат до шия в неплатени фактури, с извинителен тон й съобщава, че ще трябва да я освободи от работа.

– Предложението за работа беше представено по подвеждащ начин. Бих могла да подам оплакване срещу вас заради това – каза Ники накрая.

Кулвиндер само изсумтя, сякаш добре знаеше колко напразна е тази заплаха.

– И пред кого ще подадеш оплакване? – опълчи се тя.

Изчака отговора, но Ники не знаеше какво да каже. Посланието беше съвсем ясно: Ники бе попаднала на нейна територия и трябваше да играе по нейните правила.”

 

Из романа “Еротични истории за пенджабски вдовици” на Бали Каур Джасвал, издателство Изток-Запад. Превод – Валентина Рашева-Джейвънс.

Още откъси от романа:

“Някои хора дори не знаят, че това място съществува – щеше да им каже. – Хайде да променим това!”

 

Всяка жена има таен живот…

Когато Ники приема да води курс по творческо писане в сикхския храм в Лондон, вече си представя литературните шедьоври, които ще се родят под нейно ръководство. Ученичките й обаче се оказват полуграмотни вдовици, които се събират, за да обменят клюки и истории. Ники отдавна е скъсала с индийските си корени, опитвайки се да живее живота на еманципирана млада жена. За нейна изненада траурният бял шал на вдовиците крие не старици, прекарали целия си живот в сянката на своите бащи, съпрузи и братя, изпълнявайки покорно дълга си на съпруги и майки, а жени, чийто вътрешен живот е също толкова богат и плодотворен, колкото и неразказаните им истории. Но когато те започват открито да говорят помежду си за женствеността, сексуалността и тъмните тайни, скрити в общността, Ники осъзнава, че дръзките разкази, които тайно си разменят по време на курса, може да ги поставят в опасност. Братството – група консервативни младежи, самоназначили се за „морална полиция“, вече търсят авторите на пикантните истории, разбунили духовете.

Изтокът се среща със Запада, а традицията се сблъсква с модерността в този роман за две различни култури. С намигване, с истории като от „1001 нощ“ или „Декамерон“, книгата повдига въпроса за културната идентичност, за приятелството и любовта, но най-вече – за личната отговорност за щастието.

 

Бали Каур Джасвал е сингапурскa писателка с корени от Пенджабския регион. Родена е в Сингапур, но е израснала в страни като Япония, Русия, Филипините, Австралия и САЩ. Получава стипендии по креативно писане от университета в Източна Англия и технологичния университет в Нанянг и е обявена за най-добър млад австралийски романист през 2014 г. от “Сидни Морнинг Херълд”.