“Хората планират живота си така, както планират облеклото си. Искат да е добре изгладено и подходящо…”
Из сборника с разкази “Да мечтаеш отвъд” на Александър Ненов, издателство Изток-Запад.
“РАЗВОД
Милуш стоеше на плажа, заровил краката си в топлия пясък. Стоеше, вгледан в далечината на плиткото синьо море пред него, и се опитваше да събере мислите си, но не му се получаваше. Намираше се във втората седмица от своя развод.
Преди 15 години, когато беше на 20, той смяташе развода за някакво тъмно петно във времепространството, от което няма излизане и след което няма нищо освен непрогледен мрак. Без звезди, светлина, дори случайно блуждаещи фотони – нищо. Сега се намираше на екватора, излегнал се спокойно на плажа, а слънцето игриво го бодеше в очите – нещо, което той мразеше, но в този случай му напомняше, че нито преди няколко седмици, нито сега, се намира в онова ужасяващо мрачно пространство на развода, което чертаеше съзнанието му.
А какви бяха плановете му… каквито на всички останали. Хората планират живота си така, както планират облеклото си. Искат да е добре изгладено и подходящо. Гладят дрехите си, обличат ги, а те започват да се мачкат по тях още от първия момент и никога не са в перфектно състояние. Понякога добре планиран тоалет още от предния ден, с правилно подбрани цветове, се разбива само защото липсват правилните чорапи и целият ансамбъл рухва под недоволното пъшкане на човека, който отново ще се впусне в безконечно и безсмислено гладене на дрехите и подбирането им с надежда за съвършенство, което ще бъде нарушено от първата палава гънка, която ще се появи още при обличането.
Интересен беше и начинът на отчитане на времето – втора седмица на развода. Оказа се, че събитието не е еднократен момент – прас… и всичко свършва. Цялата реалност рухва. Това беше по-дълъг процес от съзнателни разговори, които той не разбираше, не искаше да разбере, а как ли щяха да разберат всички останали…
Той се бе оженил на 20 години за далеч по-възрастна жена на име Ема. Тя бе всичко за него, бе сигурен, че ще прекара живота си с нея и би направил всичко, за да може съвместният им живот да продължи. Тя твърдеше същото допреди 2 седмици, когато изненадващо го зашлеви с новината, че трябва да се разделят.
Трябва беше от думите, които и двамата не харесваха – това беше сигнал, че не тя, не той, а нещо друго е взело решението и те трябва да се съобразят с него. Дали беше болна? Може би умираше и не искаше той да страда, докато тя си отива от този свят в неистови мъки. Тя беше 20 години по-възрастна от него и сега вече наближаваше 55, макар да изглеждаше значително по-млада. Нормално бе да се случи нещо такова и той бе наясно с проблемите от една връзка между много по-млад човек и значително по-възрастен. Но все пак разликата им не беше нещо шокиращо и ако й оставаха няколко месеца живот, той щеше да е до нея. Но нещо не беше наред.
– През всичките тези години си ми имал доверие, нали?
Той кимна със стиснати устни в знак, че потвърждава казаното, а и за да прикрие треперещия си глас.
– Повярвай ми и сега. Аз трябва да си тръгна и трябва да го направя точно тук. Скоро ще се почувстваш по-добре. По-скоро, отколкото си мислиш.
Тя се усмихна чаровно и родилният белег на бузата й във формата на подкова се разтегли под напора на радостната й усмивка. Беше наистина щастлива и не приличаше на човек, който умира. Нито сега, нито след няколко седмици.
Тя го беше оставила на плажа, след което знаеше, че няма да е намери никъде. Така се бяха разбрали, за да е по-лесно и за двамата, макар че не беше лесно. Поне беше слънчево.
Ема, мислеше си Милуш, беше единствената подобна жена и макар и по-възрастна, едва ли щеше да срещне някоя като нея. Особено когато бе свикнал на интелекта, комуникацията и разбирането от нейна страна… изобщо и не искаше да помисли за по-млада жена, или изобщо за друга освен за Ема.
Докато се самосъжаляваше и се опитваше да приеме неприемливото, за което се готвеше от две седмици, на шезлонга до него се настани младо момиче с разрошена, морковена на цвят коса. Той инстинктивно се обърна към нея, като смяташе, че жена му Ема се връща, за да му каже нещо, но периферното зрение и идентичния цвят на косата го бяха подвели. Пред него стоеше поне с 10 години по-младо от него момиче.
– Здравей – заговори го момичето, когато видя опуления му поглед, – откъде си?
– Здравей – сподавено каза Милуш с глас, който изненада и самия него, прегракнал от подутото му от стягане гърло. – От Полша. Аз съм Милуш, приятно ми е – и подаде ръка, като се протегна ниско над шезлонга си.
– Аз съм Ема, от Исландия – с усмивка отговори момичето и й ставаше все по-весело, като гледаше още по-изненадания поглед на Милуш.
Той беше колкото изненадан, толкова и бесен, и още по-отчаян. Беше изоставен от по-възрастната с 20 години Ема на този плаж, а сега до него сядаше почти идентично нейно копие, с 10 години по-млада от него. Беше бесен за това, че някой като че ли се подиграваше с него, при това с доста безвкусни шеги. Но момичето го гледаше с усмивка, която явно показваше интереса й към неговото захласване, а игривият й белег с форма на подкова се разтягаше нежно по гладката й кожа.
Дали заради развода, или по други причини, нещата между младата Ема и Милуш се развиха изключително бързо. След като се прибраха от почивката, на която случайно се бяха запознали, той бе напълно убеден, че е намерил същата онази Ема, която винаги е била с него, и без да търси обяснение как тя се е подмладила с около 30 години, просто я прие, ожени се за нея и заживяха щастливо.
Когато той почина на 65 при глупав инцидент в работата си, Ема не успя да понесе загубата. Продаде цялата покъщнина, взе парите от семейната застраховка, спестяванията и дори продаде годежните си пръстени. С внушителната сума успя да закупи новата услуга, която рекламираха в последно време, но тя беше достъпна само за най-богатите – пътуване във времето. Планът й бе прост – тя искаше да изживее колкото се може повече време със своя Милуш, затова щеше да се върне години, преди той да я срещне. Тя щеше да е по-възрастна от него, а той само на 20 години, но това й даваше достатъчно време да поживее с него… просто трябваше да го напусне, преди той да срещне… Ема…”
Из сборника с разкази “Да мечтаеш отвъд” на Александър Ненов, издателство Изток-Запад.
Още откъси от сборника:
Авторът – серийният интернет предприемач Александър Ненов – доказва с всеки свой следващ проект, че непостижимото е само ограничение в ума ни. След три успешни книги в областта на интернет предприемачеството той издава успешния фантастичен роман „Летящата планета“. Никой не подозираше, че бизнес ориентиран мозък може да говори така пленително за Космоса, бъдещето на Земята и любовта в различните ѝ проявления. Е, оказва се, че книгата се харесва на широка аудитория читатели и Александър Ненов е готов да ги изненада с нещо различно.
* * *
В ръцете си държите сборник с разкази, който ще ви провокира да надскочите границите на възможното в съзнанието ви. Този път авторът използва кратката форма, за да разкаже 19 истории, всяка от които пренася читателя през различни измерения – на времето и пространството, на голямата любов, на метафизичното. За разлика от „Летящата планета“, където основната част от действието се развива на нова планета, в „Да мечтаеш отвъд“ героите са обикновени хора, които живеят на Земята. Това обаче не им пречи да живеят необикновен живот, дори само в собственото си необятно въображение. Точно на това ни учи сборникът – невъзможно е само това, което не е оживяло в съзнанието ни.
Александър Ненов е български интернет предприемач, автор на книгите „На 1 клик разстояние“, „Как да печелим от интернет?“ и „Интернет безопасност“, гост-лектор на различни семинари и обучения, сред които TEDx Varna, StartUp Blagoevgrad 2013, Маркетинг с нулев бюджет, Интернет с нулев бюджет, TravelMind. Става известен още в зората на интернет, когато заедно с брат си, Асен Ненов, през 1999 година създават сайта Мошеник.bg. Проектът е включен в книгата на Жюстин Томс „Първите в българския Интернет“.
През 2001 г. заедно с Цветомир Георгиев създава сайта TeenProblem.net, който в продължение на 13 години остава лидер сред тийнейджърските медии в страната. През 2007 г. година реализира най-голямата публична сделка в българския интернет, като продава сайта на медийната група на Инвестор.БГ АД.
Александър Ненов е роден на 26 май 1982 г. в София. Завършва 55-то СОУ „Петко Каравелов“ с профил биология и химия. Между 2001 г. и 2003 г. учи биотехнологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2013 г. завършва специалността Медицинска кибернетика в Нов български университет. През 1999 г. Александър Ненов създава сайта Мошеник.bg заедно с брат си Асен Ненов. Сайтът има за цел да защитава правата на потребителите във времената на преход. Макар и само на 17 години, той участва активно в учредяването на e-Cunsumers Club – Клуб на интернетпотребителите към Българска национална асоциация на потребителите (понастоящем Активни потребители). Благодарение на активните действия на Мошеник.bg и БНАП в България функционира регистър към КЗП срещу непоисканите търговски съобщения. През 2003 г. Александър Ненов учредява Националното сдружение Алтер-Натива – неправителствена организация с приоритети в развитието на младежките таланти, образование, непрофесионални приложни изкуства, култура и промоция на здравето чрез спорт. Сдружението издава сборник стихове с име „Алтерика“ промотираща млади поетични таланти, сред които и Георги Савчев. Най-известна е кампанията на сдружението за освобождението на българските медици в Либия и събиране на помощи за тях посредством уникалния телефон 3733 (FREE). Впоследствие кампанията прераства в инициативата „Не сте сами“. През 2010 г. Александър Ненов организира кампанията „Якото четене“ за популяризиране на четенето сред младите. Кампанията, в която взимат участие Microsoft, Samsung, десетки издателства и стотици автори и техните произведения, е първата по рода си насочена към младежката аудитория. Впоследствие подобни кампании са подети и от БНТ.
