“Нима бяха намерили онова, заради което бяха поели на тази идиотска експедиция?”
Из разказа “From Hell” от сборника “Разкази за родината” на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела.
“FROM HELL*
– Михаил Семьонович! Събудете се! Там такова… – Асистентът на професор Готлиб го раздруса за рамото.
Готлиб изпъшка и се обърна на другата страна. Нищо “такова” не можеше да има в тази бездарна и безсмислена експедиция. Нищо освен някоя кръвожадна зла муха, способна навярно да изяде за десет минути цяла крава. Нищо освен комари с размерите на охранен помияр, нищо освен пот и водка. Както и прах, мръсотия и камънаци.
Припътувало му се на стари години.
– Разкарай се – предложи Готлиб на асистента си.
– Михаил Семьонович! – не се отказваше онзи. – Михаил Семьонович! Сондата пропадна! И намерихме нещо!
Професорът отвори очи. През брезента на палатката проникваха първите лъчи на изгряващото слънце. До възглавницата се въргаляше блистер аналгин и многостенна чаша. Наблизо лежеше дебелата тетрадка, в която записваше теоретичните си изчисления. Когато експедицията завършеше, той спокойно можеше да нареже на ситно карираните листове, да ги залее със слънчогледово олио и да ги подпали. Напразно похабено време. Защото ако Готлиб се осмелеше да представи теориите си в Академията на науките, научните му опоненти щяха да му наврат тази тетрадка по техния си начин. Ректално.
– Михаил Семьонович! – отчаяно провлачи асистентът. – Хората работиха цяла нощ… Тръгнаха да ви будят чак в последния момент, когато разбраха, че са намерили…
–- Какво са намерили? – най-после се разсъни професорът.
– Не знаем!
Готлиб бързо се надигна, зиморничаво обгърна окосмените си рамене и въздъхна.
– Добре. Ти се връщай там… Аз сега. Ще се приготвя…
Нима бяха намерили онова, заради което бяха поели на тази идиотска експедиция? Експедицията, заради която се беше скарал с жена си. Заради която се бяха изострили хроничният му простатит и остеохондрозата… А уж през последните двайсет години се бяха научили да водят мирно съвместно съществуване! Експедицията, заради която след спокойната кабинетна работа Готлиб отново се беше решил да излезе на терен.
За какво му трябваше всичко това?
За това, защото преуспелият и признат доктор на геолого-минералогичните науки професор Михаил Семьонович Готлиб, съветски и руски учен, изобщо не беше доволен от положението си. Той беше влязъл в науката, за да стане велик. За да направи открития, които да преобърнат света. А беше успял да си спечели в най-добрия случай само ред и половина в енциклопедията. И ако не дай си боже опнеше петалата, онези безсмъртни магарета от Академията на науките щяха да дойдат да потъпчат върху гроба му, а после щяха да направят всичко възможно дори този ред и половина да не бъде включен във второто издание! Врагове…
– Господи, какво става там?! – извика някакво момиче на улицата.
Жени.
Готлиб си намъкна панталоните, сложи си очилата – същите като на Кисинджър, нахлузи си мрежата против комари и напъха непослушните си крака в гумените ботуши. Притрябвала му е тая полева романтика! Поради някаква причина, когато с възрастта стане невъзможно да си извърташ главата настрани, изчезва и желанието да я въртиш. А какъв прекрасен и уютен кабинет си има! Там е топло и няма кърлежи, и няма зли мухи, и клозетът е на десет крачки по коридора, и за да си кипне чай, не се налага да праща никого за вода от реката…
В същото време точно в този кабинет той беше направил най-важното откритие: предположението, че разлом на земната кора ще се появи на ново място. Ако се окажеше прав, само след три-четири милиона години територията на днешна Русия щеше да се окаже разцепена между два нови континента! А това вече е държавен въпрос.
Но разбира се, за такава бунтовна мисъл първосвещениците от Академията веднага щяха да го разпънат. Стига да не успееше да представи доказателства… Проби от скалната маса… Свидетелство за процесите, които протичат още в момента – засега на голяма дълбочина…
На следващия ден след юбилея си – отпразнува седемдесет и пет – той все пак се реши. Прецизно изчисли къде трябва да се намира търсеното място, договори се с един стар приятел, който от геолог изследовател се беше издигнал до директор на минно предприятие; издейства си субсидия, скара се с жена си, натъпка половината си куфар с лекарства, три денонощия се въргаля в спалния вагон, после още три се друса с газка по черните пътища и ето че вече половин година виси в сибирските пущинаци.
И всичко е напразно.
– Професоре! За бога, погледнете го!
Какво, да не са изкопали останки от мамут? Или някакъв трилобит?
Готлиб отметна покривалото на палатката, потътри се покрай охраната зад оградата – малко ли са зверовете в тайгата – и се спря до входа на шахтата. Наоколо се тълпяха работници и геолози, пазачът стоеше, вдигнал двуцевката пред гърдите си. Хората шушукаха уплашено, сочеха с пръсти…
Какво толкова имаше там?! Готлиб си проправи път в кръга.
В средата му лежеше и потреперваше с огромните си кожени криле противна твар. От смачканата й плоска глава беше изтекла локва червена кръв. Погледът на зелените очи с тесни хоризонтални зеници беше неподвижен. Но клепачите все още се повдигаха и спускаха от време на време, а ребрата се раздвижваха в редки тежки въздишки.
– Никита го застреля – съобщи асистентът на Готлиб и кимна към пазача алкохолик.
– Отначало си помислих – катеричка – изхълца Никита и незнайно защо си обърса ръката в мръсната моряшка фланелка. – Тоест това помислих, катеричка.
Професорът се приближи до тварта и я побутна с гумения накрайник на бастуна си.
– Откъде се е взело? – попита той.
– От шахтата – отвърна някой от работниците.
– Интересно как е попаднало в шахтата? – обърна се към гласа Готлиб.
– То там… си беше – отвърна шепнешком работникът. – Ние го освободихме.
– Изключено – отряза го професорът. – На дълбочина от три километра? Това е антинаучно!
Внезапно звярът потрепери и повдигна глава…”
*От ада (англ.) – бел. прев.
Из разказа “From Hell” от сборника “Разкази за родината” на Дмитрий Глуховски, издателство Сиела. Превод: Васил Велчев.
Още откъси от сборника:
– …Русия не може да се разбере с разум…
– В Русия може само да се вярва – прекръсти се Президентът.
Дмитрий Глуховски е патриот. Избрал е да покаже обичта, но и тревогата си за родината по най-добрия начин, който владее – пишейки, точно както направи с хитовата поредица „Метро 2033“, „Метро 2034“ и „Метро 2035“, както и с великолепната антиутопия „Бъдеще“.
„Разкази за Родината“ е сборник с изумителни фантастично-хумористични разкази, които пародират, но и разкриват реалността в Русия; шеметни лупинги от политическа сатира, които доказват, че перото наистина може да е по-силно от меча.
В тези разкази политиците са от други планети; учен открива, че властниците въртят бизнес с пъклото; мутрите си купуват силиконови мозъци; вятърът от запад се улавя и използва за икономически подем; НЛО каца насред Москва; изборите вече се правят от машини, за да няма грешки; Третата световна война идва… и си отива, а руският народ дори не забелязва промяна в живота си.
Каква е нашата Родина? Разкрасена версия на „Седемнадесет мига от пролетта“? Какво е руски патриотизъм? Какво е властта? Как на практика се управлява нашата страна? „Разкази за Родината“ е метароман, който създава скандален, но цялостен образ на нашата Родина – такава, каквато е в действителност.
