“Готвеше се за последни действия, когато с ужас осъзна, че шофьорското стъкло не е свалено…”

Из романа “Блъф” на Георги Стоянов, издателство Сиела.

“Въпросния вторник обаче Гиви напусна квартирата към 11 преди обяд. Въпреки жегата бе облечен с мърляво яке и каскет, допълващ вида му на редови квартален пияница, който се шляе по улиците. Огледа се в огледалото, провери джобовете и намести шапката. Излезе на улицата и с нехаен вид се отправи към набелязания квартал. Наближи го след около десет минути. Огледа се – ситуацията отговаряше на описанието на Женя. Почти пусти улици, тук-таме детска глъч и спорадичен автомобилен шум. Отправи се към уреченото място, като си придаваше небрежен вид. Спря и запали цигара. Не бързаше, подритваше камъчетата по пътя си и се придържаше към естествена, леко прегърбена походка. Бе уверен, че дори да срещне хора, никой не би му обърнал особено внимание. Обедната жега настъпваше агресивно. Дишането ставаше тежко и Гиви усети потта по тялото си, резултат от топлината и напрежението. Беше привикнал на екстремни условия и това нямаше да му повлияе.

Наближаваше все повече възловото кръстовище. След миг съзря двата въпросни светофара – работеха. Часовникът в главата му отчете, че е с няколко минути по-рано от планираното. Забави крачка. Улиците пустееха, а на булеварда имаше една-единствена кола. Скоро зае позицията на тротоара, от която можеше да следи и двата светофара – точно както му го беше описал Женя. Чу шум от приближаваща кола и потрепна. Впери поглед в посока на шума. Видя белия автомобилен силует и с известно разочарование установи, че ще чака още. Искаше му се всичко да свърши по-бързо. Очакваше червена кола. Следеше работата на двата светофара – единият пешеходен и другият – на малко кръстовище. Бяха много близо един до друг и на практика функционираха така, че бе невъзможно да се премине и на двата на зелено. Сигналите им се пресичаха и това бе съществена част от плана.

Въпреки че съгласно наблюдението червената кола трябваше да е минала преди минути, булевардът пустееше. Започна да мисли, че всичко ще остане за утре. Още една нервна нощ… Нищо, ще издържа. Чакането не му бе непривично, а когато беше необходимо да се свърши работа, издържаше стоически. На съседния тротоар мина майка с бебешка количка. Не му обърна внимание. Секунди по-късно всичко беше огласено от рев на мощен мотоциклет. Спря на пешеходния светофар. Гиви, който все така си придаваше нехаен вид, застана нащрек и ръката му неволно посегна към якето. Изминаха десетина дълги секунди, в които времето сякаш спря. Последва зелен сигнал, мотористът потегли с мръсна газ и съответния шум. Направи десен завой на следващия светофар и се стопи в далечината. Гиви отново зачака, булевардът пак потъна в горещата обедна тишина. Продължаваше да се поти обилно. Започна все по-често да използва ръкава на якето, за да попива капките около очите си. Тъкмо когато се канеше да пресече улицата и да отложи мисията, отново се чу шум от кола. Вгледа се в далечината и през маранята фиксира очаквания червен автомобил. Разклати рязко главата си и примигна няколко пъти, за да прогони съмненията, че въображението му си прави шеги. Червена кола наистина идеше. Веднага прехвърли погледа си на светофара и направи простата калкулация. Колата щеше да премине на зелено на пешеходния. Следователно щеше да спре на следващия. Гиви тръгна натам с по-бързи крачки. Колата продължаваше пътя си. Вече се виждаше ясно, когато премина първия светофар. Нямаше съмнение, че това е чаканият обект. Гиви бе почти при мястото за пешеходно пресичане. Оживи се. Спря да изпитва жега, беше максимално съсредоточен и в готовност. Бръкна в страничния си джоб, извади цигарите и захапа една направо от кутията. Остана с нея в уста, докато колата, намалявайки, мина близо до него. Готвеше се за последни действия, когато с ужас осъзна, че шофьорското стъкло не е свалено. Въпреки жегата и въпреки категоричните резултати от наблюденията. Замръзна в колебание как да действа. Да му… Всичко останало беше перфектно – пустошта наоколо, никакви минувачи, никакви други коли. Помисли, че ще успее, въпреки пречката със стъклото. Можеше да импровизира. Но инструкциите бяха безкомпромисни и армейската дисциплина у него надделя. Въздъхна ядосано и тръгна да пресича. Още една нервна нощ все пак… В същата секунда обаче стъклото започна бавно да пада и той взе решение инстинктивно. Всичко се случи за не повече от 4 секунди.

Бе вече съвсем близо до колата. Все още с незапалена цигара в уста, посегна към вътрешния джоб на якето. Междувременно направи още две крачки и съкрати дистанцията до колата на по-малко от два метра. Жената зад волана го погледна машинално за момент и извърна глава. Очевидно подсъзнателно игнорира палещия цигара пияница. Гиви се приближаваше още. Спря внезапно непосредствено до колата. Извади стария „Макаров“ от вътрешния джоб и протегна ръка. Приближи максимално възможно цевта до русата къдрава коса зад волана и застана неподвижен като статуя. Жената понечи отново да погледне странника, когато проехтяха двата последователни изстрела, качествено превърнати от заглушителя в наподобяващ пляскане шум. Получилата се гледка беше жестока дори за изстрадалите очи на Гиви. Въпреки това се окопити бързо, огледа пустия булевард, преглътна силно и прибра обратно пистолета. Чевръсто закрачи към парка.”

Из романа “Блъф” на Георги Стоянов, издателство Сиела.

Още откъси от романа:

“Неговият филм продължаваше с пълна сила…”

В началото на 90-те в черноморската столица на Украйна – Одеса, царува законът на джунглата. Властта е разпределена между престъпни групировки, които си оспорват територии и водят постоянни войни помежду си. В смутните години след разпадането на Съветския съюз умните и смелите преуспяват, стига да нямат излишни морални задръжки.

Романът описва престъпната действителност в онези благодатни за нея времена, като се фокусира върху необичайната история на главния герой Юри.

За него животът губи смисъл още в детските години, когато нелеката съдба го превръща в затворен и гневен на обществото мъж. Благодарение на ума си и на силното си влияние върху околните Юри достига до най-високите нива на престъпната йерархия в държавата. По този път обаче връщане назад няма. Или поне така изглежда.

Имат ли милост престъпниците? Правосъдие ли е да убиваш убийци? Каква е цената? И кой ще я плати?

Oснован на реални събития, дебютният роман „Блъф“ на Георги Стоянов е завладяваща панорама на криминалните среди в постсоциалистическите общества.