“да убия цялата компания и да се махна оттук…”

Из романа “Една съвсем различна история” на Хокан Несер, издателство Емас.

“29 юни 2002

Не съм като другите хора.

И не искам да бъда. Ако някога през живота си намеря среда, в която се почувствам комфортно, това би означавало, че съм изгубил чувствителността си; че житейската рутина и човешката глупост са изпилили маята сетивност. Нещата са такива, каквито са, и нищо не е в състояние да промени тази фундаментална причинно-следствена връзка. Аз съм избран – знам го.

Навярно беше грешка да остана тук. Навярно трябваше да се вслушам в първоначалния повик на интуицията си и да откажа. Ала отборът на най-слабото съпротивление е много силен и Ерик ме заинтригува още първите дни. Във всеки случай той не е излят по калъп. Тръгвайки на път, не потеглих с никакви предварително изготвени планове или стратегии. Важното беше да поема на юг. Ала тази вечер чувствам известно колебание. Нищо не ме задържа тук, по всяко време мога да си стегна багажа и да се махна. Ако не друго, това обстоятелство поне ми вдъхва известна сигурност за бъдещето. Хрумва ми да си тръгна още сега, в момента; часът е два, а монотонното бучене на морето в тъмното на няколкостотин метра от терасата, където съм седнал да пиша, ми подсказва, че предстои прилив. Нищо не ми пречи да се спусна до брега и да поема на изток. Какво по-просто от това?

Известна инертност, съчетана с умората и алкохола в кръвта ми, ме възпира да осъществя намеренията си. Поне до утре. А вероятно ще ме задържи тук още няколко дни. Няма закъде да бързам, а не е изключено ролята на наблюдател да ме изкуши достатъчно, за да остана и по-дълго. Навярно ще си намеря материал за писане. Когато съобщих на доктор Л. за намеренията ми да се отправя на дълго пътуване, отначало той реагира доста резервирано, ала след като му обясних, че се нуждая от време, за да размисля над случилото се и да го претворя на хартия, и от известно географско отдалечаване – това е целта ми, наблегнах аз, – той кимна одобрително. После дори ми пожела успех в начинанието – прозвуча ми съвсем искрено. Все пак се занимаваше с терапията ми от година и нещо и навярно лекари като него се чувстват победители, когато, макар и рядко, се случи техен пациент да се върне към нормалния живот.

Колкото до Ерик, той постъпи крайно великодушно, позволявайки ми да живея тук съвсем безплатно. Твърдеше, че е наел къщата заедно със своя приятелка, ала междувременно скъсали. Поискали да отменят резервацията, но било твърде късно. В началото го заподозрях в лъжа: че е гей и иска да се възползва от мен. Явно обаче съм грешал. Не вярвам да е хомосексуалист, но далеч не съм сигурен. Навярно е бисексуален. Ерик не може да се нарече просто устроена натура. Вероятно затова не ме дразни толкова. Мистериозните кътчета в него ме привличат – поне докато ги разгадая.

Освен това е богат и къщата е достатъчно голяма, за да не си омръзнем бързо. Разбрахме се да си делим разходите за храна по време на престоя ми. Всъщност споделяме и друго: един вид уважение, струва ми се. Откакто ме качи от околностите на Лил, изминаха четири денонощия. Три – откакто дойдохме в къщата. Обикновено хората ми писват за много по-кратко време.

Ала тази нощ – докато пиша – ме нападат първите сериозни съмнения. Всичко започна по време на дългия обяд в Беноде следобед: осъзнах, че представлява прелюдия към тежка вечер. Тези неща личат по множество знаци. След като най-после си намерихме места в претъпкания ресторант и успяхме да обясним на сервитьора какво искаме да поръчаме, през ума ми се стрелна дори мисълта да убия цялата компания и да се махна оттук.

Това би било най-простото решение за всички замесени и изобщо няма да ме засегне.

Само да имаше начин. Поне да разполагах с оръжие и възможност за бягство. Навярно това беше само идея, породена от горещината. От жегата до лудостта има само една крачка. Както и да размествахме масите и чадърите, за да си осигурим сянка, палещите слънчеви лъчи ме изгаряха, особено когато се облягах на стола си. Изобщо, не ми беше никак удобно. Цялото съществуване ми се струваше досаден сърбеж, натрапливо раздразнение, пулсиращо неумолимо в цялото ми тяло.”

 

Из романа “Една съвсем различна история” на Хокан Несер, издателство Емас. Превод – Ева Кънева.

Още откъси от романа:

“Ненавиждам етикета, както ненавиждам и хората, които се съобразяват с него…”

“носеше само ефирна, полупрозрачна туника, която скриваше тялото й колкото стена на аквариум…”

 

Бретан, 2002 г.

Шестима шведи са избрали за летния си отпуск крайбрежното селце Мустерлен. Шестимата не знаят нищо един за друг, свързват ги морето, хубавата храна, голото нощно къпане и възможността за летен романс…

Един ден на плажа към компанията се присъединява красиво 13-годишно момиче. Подкупващият й чар и относително зрялото за възрастта й тяло осигуряват на малолетната място на яхтата, с която шестимата шведи тръгват на кратък круиз. Никой не подозира предстоящата трагедия…

 

Шумелинге, 2007

Инспектор Барбароти е на почивка с любимата си Мариан. Но раят му е помрачен от писмо, в което анонимният автор заплашва да убие човек на име Ерик Бергман. Дали е сериозно намерение, или поредната “партенка” на някой смахнат? Докато Барбароти се чуди какво да предприеме, трупът е намерен. А е получил и ново писмо с нова заплаха…

 

Хокан Несер ни поднася една наистина съвсем различна история – криминална, но отличаваща се от традиционните криминални сюжети, съчетана майсторски от изненадващи събития, неочаквани развития, дълбоки причинни връзки и северна тайнственост.

Една история с осезаем скандинавски привкус.