„За пръв път, откакто се помнеше, друг, а не Кристофер, създаваше проблеми…“

Из романа „Човек без куче“ на Хокан Несер, издателство Емас.

„Кристофер намери телефона на брат си, скрит под възглавницата. „Ха!“ – каза си той.

Защо, по дяволите, си каза „Ха!“?

Виеше му се свят. Стана дванайсет и половина. Кристофер бе изпил две чаши вино и макар другите да не забелязаха, се чувстваше силно замаян от алкохола. Явно затова реагираше толкова идиотски.

Долу останаха Кристина, Хенрик и Роберт. Кристина е хубава, пък и е негова кръстница. Ако майка му умре – или загине при трагични обстоятелства, както се изразяват по телевизията, – Кристофер се надяваше Кристина да я замести. „Леле! – помисли си той в същия идиотски дух. – Какво ли е усещането Кристина да ти е майка!“ Изведнъж в главата му пламна нажежена до червено мисъл: грешно е да желаеш смъртта на родителите си. Ако има Господ, ще впише за вечни времена това прегрешение в сметката на Кристофер.

Момчето обаче не вярваше в Господ. А и имаше право да очаква майка му да прилича поне малко на красивата Кристина: нали все пак имаха сходни гени, аминокиселини и всякакви там наследствени глупости.

И Роберт имаше сходни гени. Приличаше малко на Кристина, но изглеждаше по-тъжен. Като пълен нещастник. И как иначе, все пак е лъскал бастуна пред очите на милион зрители!

Тази вечер не обсъждаха случката. Сякаш искаха да я погребат в миналото и всячески се стараеха да избягват темата за разразилия се скандал. Кристофер, разбира се, не беше гледал това предаване – в дома на семейство Грунт на улица „Стокрусвеген“ в Сундсвал такива простотии не се гледаха – и слава богу, да, слава богу, благоразумно бе послушал майка си и не се бе хвалил пред съучениците си, че вуйчо му участва във „Fucking Island„. Понякога мама Ева – дължеше й това признание – се оказваше права.

Мобилният на Хенрик беше включен и не се наложи да въвежда парола. „Чудесно – зарадва се Кристофер. – Май алкохолът ми вдъхна кураж. Кой да предположи, че нещата ще се развият така и в тази воняща бърлога? Ей сега ще изпратя на Линда предизвикателен есемес. Дяволите да ме вземат, ако не го направя!“

Първо го формулира наум. Справи се бързо. Думите се лееха елегантно като течаща вода: „Здравей, Линда. Желая те. Искаш ли да си разменим Коледни подаръци? Ела до лавката на Биргер в девет в четвъртък вечерта.“

Звучеше оригинално. Направо неустоимо.

„Не ми отговаряй, този телефон е на брат ми. Просто ела. Кристофер.“

Усмихна се. Дали не е прекалено смело да й напише, че я желае? Не, никак даже, мацки като Линда си падат точно по такива дръзки реплики. Само не бива да се страхува. Кристофер цял живот действаше прекалено плахо, именно това беше проблемът. Продължава ли по същия начин, никога няма да разбере… какво е да докосваш женска утроба.

Натисна едно копче и екранът светна. Ново съобщение, пишеше там.

С други думи – ново съобщение за Хенрик. „Хм – помисли си Кристофер. – Дали да не… Защо пък не?“ Достатъчно е само да натисне „прочети“. Хенрик няма да разбере. Освен това Кристофер ще изтрие копието на есемеса си в „изпратени“ и ще заличи следите си. Ще прочете съобщението на брат си за няколко секунди. Дали е от Йени? Сигурно му пише някакви мръсотии… Кристофер се питаше дали Хенрик спи с нея. Сигурно. Какво друго да прави в Упсала? Купонясва и чука мацки. Само в неделя учи по малко, за да не изостава съвсем. На Кристофер много му се щеше да се уреди и той в такава среда. Да можеше да прескочи четири-пет години… ох, пак тези мисли за прескачането. „Край – реши той. – Ще мисля само за Линда Гранберг. Тук и сега.“ Е, по-скоро до лавката на Биргер в четвъртък. Кристофер погледна часовника на дисплея: 00:46. Прочети? Избра опцията.

„Хенрик, принце мой. Желая те. Обгръщам тялото ти с ръце. Прониквам в теб насън. Й.“

Прочете краткия текст три пъти. Какво по… Прониквам в теб? Какво означава това? Дали… дали иска да каже, че прониква в сънищата му? Не, невъзможно, авторът по-скоро бе вложил друго значение. Й. сигурно е съкратено от Йени. Но защо му пише, че…? Кристофер се зачуди дали пък не е пропуснал да се осведоми за някоя по-особена сексуална поза. Но как би проникнала жена в мъж? За скромните си четиринайсет години той не беше гледал много порнофилми, но не беше и съвсем бос в тази област. Знаеше как изглежда половият орган на жената от всевъзможни перспективи и под различен ъгъл. За каквото и обаче да го използва човек, няма как да проникне с него в нещо друго. Всъщност ставаше точно обратното.

И как би могъл човек да проникне в Хен…?

„Божичко! Ами ако… Това прилича на…“

За секунда в съзнанието му остана само бяло петно. После Кристофер се опомни и реши да разбере какво означава всичко това. Бързо, още преди да си е задал въпроса наум, запомни номера, от който бе изпратено странното съобщение, и влезе в указателя на телефона. Започна да преглежда номерата от началото. Хенрик – също като него – явно записваше само малкото име на притежателя. Кристофер се прехвърли на буква Й. Ето! Очите му се разшириха от изненада. Не можеше да повярва.

Йенс – пишеше срещу номера.

„Значи такава била работата: Йени не съществува. Йени всъщност е Йенс.“ Хенрик не излизаше с чаровна студентка по медицина от Карлскуга, а с момче на име Йенс, което… копнееше да си напъха члена в неговия задник!

Цял рояк противоречиви импулси атакуваха интоксикирания мозък на Кристофер, но след като бурята поотмина, го напуши на смях.

Батко му е педал.

Супер-Хенрик се чука с момчета.

Най-малкото с едно: Йенс.

Какъв… какъв неочакван обрат! Да, точно така го възприе. Съвсем спонтанно в главата му се появи точно това определение за ситуацията: обрат! Кристофер осъзнаваше, че не е редно да мисли така, но въпреки това – за пръв път – се почувства, все едно… все едно намери доказателство, че брат му не е толкова съвършен, колкото изглежда. „Слава тебе, изобретателю на мобилните телефони! – благослови го наум Кристофер Грунт. – Това променя изцяло положението! Откачена работа!“

Написа съобщение на Линда, изпрати го и изтри копието от телефона на Хенрик. После се върна на началния екран и пъхна телефона под възглавницата, където го бе скрил брат му.

Йенс!

Кристофер изгаси лампата от своята страна на скрина, но остави другата да свети. Обърна се към стената, загледа се в една от по-светлозелените вертикални линии и си помисли, че откритието му ще състари мама Ева и татко Лейф с десетина години.

За пръв път, откакто се помнеше, друг, а не Кристофер, създаваше проблеми.“

 

Из романа „Човек без куче“ на Хокан Несер, издателство Емас. Превод – Ева Кънева.

Още откъси от романа:

“За какво са ти врагове, ако имаш братя?”

 

Eдин от „големите“ в скандинавското крими. Носител на Европейската награда за криминална литература.

 

В малкото шведско градче Шумлинге Карл-Ерик и Росмари Хермансон очакват трите си деца и се подготвят да отпразнуват двоен юбилей: 65-годишнината на Карл-Ерик и 40-годишнината на дъщеря им Ева.

Децата се прибират в бащиния дом, но всяко донася своите грижи и сякаш ги „мята“ върху плещите на чувствителната Росмари. Ева винаги се е държала дистанцирано към майка си, Роберт се е сдобил с ужасяващо за всеки родител прозвище, и то в национален ефир, а най-малката, Кристина, е непроницаема както винаги…

Историята, започваща със семейно тържество, се превръща постепенно в семейна драма, а не след дълго и в злокобна мистерия – в два последователни дни от къщата в Шумлинге изчезват синът Роберт и внукът Хенрик.

Инспектор Гунар Барбароти се заема с разследването на случая, ала при всеки разговор с роднините на двамата изчезнали се сблъсква с безпомощно вдигнати рамене. Никой от роднините не е забелязал нищо необичайно в поведението им…

Реклами

One thought on “„За пръв път, откакто се помнеше, друг, а не Кристофер, създаваше проблеми…“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: