Още няколко съвета за писмото до редакцията.

Приключихте ли с ръкописа? А колко пъти редактирахте? 🙂 Просто проверяваме дали подхождате сериозно.

Ако сте приключили с най-същественото писане и вече даже сте прочели статията ни за съдържанието на придружаващото ръкописа и синопсиса писмо, значи до момента, в който вие вече ще очаквате писмо или обаждане, остава малко. А как мина писането на писмото?

Не е нужно писането на писмото до издателствата да е мъчително начинание. Просто приемете, че то е уникалният ви шанс да говорите за книгата си и че никой друг не може да го направи по-добре от вас самите. Защото неговата цел е много проста: да накара един зает човек (редактора) да прояви интерес към сюжета и героя ви дотолкова, че да му се прииска да прочете още за тях.

Дано със съветите и примерите в другата ни статия да сме били достатъчно полезни. За да не изпадаме в подробности, тогава ви спестихме по-маловажните неща, но в тази статия държим да ви ги подчертаем. Те не са съвсем за подценяване и идеята ни е да не ги пренебрегнете в степен, че да се превърнат в недостатъци на вашето писмо:

Писмото трябва да е чисто и професионално. Колкото и да се различава то от писането на историята ви и колкото и “презентационен” контекст да носи то, писмото не е поле за творческите ви изяви в сферата на форматирането. Дистанцирайте се от цветови решения, игра с размер на фонт. Използвайте стандартен черен шрифт – някой от най-популярните като Times New Roman с големина 12 pt е чудесно решение. Отчетливи параграфи, без акцентирания с bold, italic или подчертаване.

Писмото трябва е пример за вашето писане. Не го забравяйте! Проверете го за правописни и граматични грешки, избягвайте недомлъвките и многоточията, оформете добре абзаците. Ако не сте в състояние да изпратите едно безгрешно и добре изглеждащо писмо, как ще убедите редактора, че в ръкописа не гъмжи от грешки и елементарни проблеми с форматирането?

Писмото трябва да съдържа само адекватна информация. Целта на писмото ви е да “обясни” на редактора възможно най-ясно и адекватно събитията, които книгата ви отразява. Това не е мястото, което ще събира предварителните отзиви за нея. Не и кой я е харесал, какво мислят бета-читателите ви за нея или как “разчупва” жанровите граници, езика и самата литературна история!

Писмото трябва да уважава изискванията на издателствата. Повечето издателства имат условия, с които (най-малкото от уважение) трябва да се съобразите: обем на изпратения ръкопис (“цял ръкопис”, “първите 30/50/ХХ страници”, “откъс по ваша преценка”, др.), формат на файла (.docx, .doc), наличие на други прикачени документи (синопсис, биография на автора, нещо друго). Никога не изпращайте цял ръкопис, в случай че изискването е за по-малък обем – освен да ви сметнат за разсеян, може да ви категоризират и като нахален, което и в двата случая няма да е във ваша полза. Както се казва, покажете уважение и уникалност с писането си, вместо да демонстрирате невъзпитание с игнориране на няколко прости и ясни инструкции.

Писмото трябва да си има тема. Още нещо важно, което не бива да подценявате – полето за темата на вашия имейл. Питате се възможно ли е нещо толкова прозаично да ви провали? Представете си, че редакторът отваря електронната си поща сутринта и насред купищата нови писма, по които само плъзва поглед, колкото да се увери, че са поредните за триене (реклами, оферти за групово пазаруване, друг спам), вижда вашето писмо – име на напълно непознат контакт и тема от рода на “Rakopis”, “(няма тема)”, “Zdravejte, kazvam se…”, “Няма време”/”Prazni prikazki” (вашето заглавие на ръкопис), “На вашето внимание изпращам ръкопис”, “За разглеждане” и т.н. Ако се замислите, това ще е първото, което редакторът или упълномощеното лице ще види. Искате да го изтрие, преди въобще да го е отворил, или да създадете добро първо впечатление? Нашето предложение за заглавие на писмото:

• Име на редактора, заглавие на ръкопис, жанр: На вниманието на И. Иванов, “Неделя по никое време” – съвременна проза. Или: Attn. П. Петров, “Бележка под вратата” – фентъзи разкази
• Цел на писмото, заглавие на ръкописа, жанр: ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ на ръкопис: “Пробуждане” – фантастика, антиутопия

Нещо друго, което нарочно не включваме в част от горните подточки, но не бива да се подценява като опция: възможно е да бъдете “проверени”. Най-вероятно това ще стане само в случай, че предизвикате достатъчен интерес с писмото си. Което уж е идеята на самото писмо, нали? А какво ще кажете за имиджа си в социалните мрежи? Да речем, че предизвикате любопитството на редактора с едно учтиво, добре структурирано писмо с ангажираща тематика/история… Е, да, но редакторът решава да ви намери във Фейсбук, Туитър, Инстаграм и остава изненадан от образа ви там. Никой не обича груби и агресивни хора, прекалени фанатици, или онези, които прекарват 90% от деня си в социалните мрежи, поствайки провокативни снимки, подигравателни картинки и неща от този род. Не че произведението трябва да диктува начина ви на живот, но не забравяйте, че работата на редактора с автора е работно и дългосрочно взаимоотношение и никой не обича да си има работа с невъзпитан, ограничен или откровено агресивен тип, особено когато сам “избира” дали да “задълбае” в отношение с него.

Сигурно се питате до колко издателства да изпратите ръкописа си? В България няма толкова много издателства, които издават български автори и които да са без претенции за конкретни жанрове или са обявили контакти за получаване на ръкописи за разглеждане (има и такива, които не приемат непоръчани ръкописи). Така че като нищо ще разполагате с избор от едва ли повече от 10 издателства, които да са подходящи за вашето произведение. Като се вземе предвид, че повечето открито посочват, че не пишат откази, а се свързват с вас само при интерес, не си струва да изпращане до 1-2 издателства, на които уж най-много държите и да чакате техния срок (2-3 месеца) да мине, за да преминете към план В, С, за да опитате късмета си другаде. Както се казва, по-добре един ден да се чудите чие предложение да приемете, отколкото да губите време в изчакване на отговор от прекалено заети редактори и издателства, които няма и да отворят писмото ви.

Едва ли е нужно да напомняме, че е важно да сте сигурни, че ръкописът ви е готов за изпращане при бърза ответна реакция от някое издателство – че е редактиран добре, че е прегледан за правописни грешки. Никога не пишете до издателство, докато сте още “в процес на финална редакция”. И на последно място – бъдете упорити. Почти всеки утвърден автор може да ви разкаже история за това как и колко пъти е бил отхвърлян, преди да бъде издаден за първи път. Не се отказвайте!

Вижте още:

Изпращане на ръкопис до издателство. Какво да напишем в писмото?

Как да напишем синопсис на романа си?

Най-честите грешки в писането на синопсис

Христо Блажев, издателство “Сиела”: Доброто писане си проличава на мига

Мария Чунчева, издателство “Ентусиаст”: Една от най-честите грешки е “разтягането” на историята