„Но нещо се случва, нали?“

Из романа „ЛАМЯ ЕООД“ на Марин Трошанов, издателство Фаетон.

„Зад следващата врата ги очакваха нови изненади. Влязоха в широко сумрачно помещение. По дължината на едната стена беше разположена масивна библиотека. Високите етажерки побираха стотици, ако не и хиляди взискателно подредени книги. Някои томове бяха подвързани с кожа. Наоколо се носеше уютната миризма на вехта хартия.

Когато Тодор пусна осветлението, преливащите се сенки по отсрещната стена също добиха форма и яснота. Миро онемя при вида на разкошните дърворезби, изобразяващи сцени от народни приказки и легенди. Приближи се. Видя млад юнак, възседнал буен жребец с развята грива. Недалеч разлютена триглава хала беше впила нокти в дървото със златната ябълка, а люспестата й опашка се извиваше като змия. Красива босонога девойка стискаше в нежните си ръце сандъче със скъпоценности. Баба Яга приготвяше магическа отвара във врящ казан край къщата си на кокоши крака. Уродливи голи дяволи с виснали тумбаци бяха наобиколили гърне с жълтици. Могъщ орел с разперени криле се рееше над остри заснежени зъбери. Върху сламен покрив на селска къща петел с издути гърди посрещаше слънцето, а сляп гъдулар редеше жална песен, вдигнал кухи очи към пълната месечина. Композициите бяха обрамчени с изкусно изваяни лозници, бодили и цветя, чиито деликатни стъбла се преплитаха досущ като истински. Майсторът резбар беше вложил години труд в самобитните творби, украсяващи снежнобялата варосана стена.

Почти в дъното, от тавана до пода, беше опъната шарена, ръчно тъкана черга. Върху нея бяха окачени няколко кукерски маски – гротескни рогати лица от напукано старо дърво, с бради и коси от овча козина, обкичени с парчета плат и пискюли от цветна прежда. От ушите на повечето висяха медни и бронзови чанове с дълги изплезени езици.

С това изненадите не свършваха. На специално пригодени постаменти, досущ като музейни експонати, бяха разположени различни артефакти. Миро веднага разпозна захабен от времето средновековен меч с нащърбено острие и очукан метален шлем, хайдушка сабя с позлатен ефес* и кама с чирени от биволски рог, винтовка „Бердана 2“ и излъскан до блясък револвер „Смит и Уестън“. Имаше и други – разнородни стари оръжия на безименни воини, кръстосвали българските земи и умирали по тях преди стотици години.

В далечния край, досами прозорците, беше разположено голямо дъбово писалище с безброй чекмеджета и тайници. През малка пролука между плътните пердета Миро успя да зърне вътрешната градина на имението и околните ридове, потънали в дълбоки глухи сенки.

По ъглите на помещението имаше камери, които ги наблюдаваха с немигащите си блестящи очи.

– Това е кабинетът на господин Селезньов – поясни Тодор. – Както сам виждаш, като за човек с неговите възможности колекцията е по-скоро скромна. Той обича нашата природа и традиции, затова пожела да има свое кътче, където да улови и запази духа на България. Веднъж, съвсем случайно, се запозна с един майстор дърворезбар от Трявна. Талантът на човека толкова го впечатли, че изкупи всичките му творби.

– Има защо – Миро сви рамене. – Наистина са много красиви.

– Останалите предмети са подаръци – от бизнес партньори, от приятели, от благодарни хора, на които е помагал. Маските са от един етнографски музей, на който господин Селезньов направи дарение…

– Но нещо се случва, нали? И то тук, в кабинета му, където трябва да е най-сигурното място, неговото светилище?

Тодор кимна.

– Точно така. Не мога да си го обясня по никакъв начин и затова се радвам, че открихме тъкмо теб. През повечето време кабинетът е празен. Както споменах, господинът пътува често. Наскоро обаче сподели, че когато работи до късно, изпитва неразположение, кошмарно главоболие. Веднъж-дваж му се стори, че чува гласове, и дори накара охраната да пусне прожекторите и да обходи цялото имение от край до край.

Станимир започна да обикаля из помещението. Докосна с ръка изящните дърворезби. Почука по библиотеката със свит на две показалец и напрегна слух, сякаш очакваше невидимо същество, спотаено сред книгите, да отвърне на призива му. Приведе се над нащърбеното острие на средновековния меч и подуши въздуха около него. Изправи се рязко и погледна Тодор.

– Тук има толкова много стари предмети… Нищо чудно някой от тях да е акумулирал определена… енергия.

– Какво може да се направи? – неуверено попита домакинът му.

– Трябва да открием източника на тази… активност – Станимир се замисли. – Ако изобщо сме на прав път, разбира се. Можеш ли да ми посочиш някой конкретен предмет, внесен в помещението непосредствено преди да започнат оплакванията?

– Ако не ме лъже паметта – започна Тодор, – сабята и камата са последното, което добавихме. Били на някой си Първан войвода. Доколкото разбрах, той бил истинско страшилище за турците. Кръстосвал Западния Балкан. Доживял Освобождението и даже участвал като доброволец в Сръбско-българската война.

Погледът на Миро падна върху извитото лъскаво острие.

– Кой друг влиза в кабинета освен Селезньов? – попита той.

– Прислугата, охраната, аз. Много рядко са идвали и негови гости – по-скоро за да им покаже оръжията, дърворезбите или часовниците в коридора.

– Някой оставал ли е задълго?

Тодор понечи да каже нещо, но замълча. Станимир го погледна въпросително. След известно колебание Тодор прошепна:

– Когато господин Селезньов сподели, че има проблем, помолих едно от момчетата да остане будно и да пази кабинета през нощта.

– И какво се случи?

– И аз не знам – за пръв път в тона на Тодор се прокрадна нотка на смущение. – Към три-четири сутринта започна да крещи. Дежурният ме събуди и веднага го изведохме навън. Стискаше главата си с ръце и говореше несвързано. После не помнеше нищо.

– Какво показват камерите? – Миро кимна към устройствата.

– Ела! – подкани го Тодор. – Ще ти покажа.

Отново прекосиха Коридора на времето. По гърба на Станимир полазиха студени тръпки: помисли си, че десетките часовници сякаш го наблюдават и съжалително цъкат с езици.“

 

–––––––––––––––

* Ефес – дръжка на сабя, шпага, меч

 

Из романа „ЛАМЯ ЕООД“ на Марин Трошанов, издателство Фаетон.

Още откъси от романа:

“между отчаянието, гнева и любопитството…”

 

„ЛАМЯ ЕООД“ е мрачно красива приказка, която започва на брега на морето, кръстосва улиците на София, криволичи из зловещи загадки и надниква в тайни, за чието съществуване никой не е подозирал. Едно фантастично приключение за любовта, която цял живот упорито преследваме, илюстрирано от художника Веселин Чакъров. Автор на корицата е Петър Станимиров – доайен на списание „Дъга“ и илюстратор на изданията на Стивън Кинг за България.

Действието започва през 1999 г. в Бургас. Мая – приятелката на Станимир Гелев (Миро), внезапно изчезва и нито семейството ѝ, нито полицията успяват да разберат какво я е сполетяло. Но той не се отказва. В продължение на 15 дълги години Миро проучва свръхестествени случаи, за да узнае истината. Вече преподавател в Софийския Университет той създава дружеството ЛАМЯ ЕООД (Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления) и започва да помага на други хора, изпаднали в безизходица. Това го въвлича в невероятни приключения и опасности, а всяка следваща загадка сякаш все повече го приближава към отговора на въпроса: „Къде е Мая?“

Книгата е жанрово гранична – в нея се преплитат елементи на урбан-фентъзито, криминалната драма с нюанси на ноар, трилъра… „ЛАМЯ ЕООД“ е роман за любителите на съспенса и доброто писане.

 

„С този роман, споделя авторът Марин Трошанов, исках да предложа стремително и спиращо дъха пътешествие – като спускането с онези ужасни влакчета в големите лунапаркове. Дали читателите ще възприемат случващото се като едно фантастично приключение, или ще открият метафорично изражение на живота около нас, е изцяло въпрос на избор.“

 

Марин Трошанов е автор на множество статии, разкази и международно наградени сценарии за комикси („Дамга“). Член е на „Lazarus“ – първият клуб на българските хорър писатели.

Реклами

One thought on “„Но нещо се случва, нали?“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: