„За какво са ти врагове, ако имаш братя?“

Из романа „Човек без куче“ на Хокан Несер, издателство Емас. Превод – Ева Кънева.

„Братята лежаха в леглата си в стаята с площ дванайсет квадрата и стени, облепени с тъмнозелени тапети на тънки вертикални линии в малко по-светъл зелен нюанс. В стаята имаше скрин с три чекмеджета и две еднакви лампи, върху чиито дървени стойки бе издълбан надпис „Смьоген“. На вратата на вградения гардероб висеше голям календар от 1988-а с реклама на местния футболен отбор „Реймер“. Играчите носеха зелени тениски и зелени гащета.

Кристофер се взираше в белия таван и мислеше за Линда Гранберг, Хенрик съчиняваше есемес на мобилния си телефон. Свеж тих дъждец чукаше по прозореца като шепот от космоса.

– На кого пишеш? – полюбопитства Кристофер.

– На един приятел.

– Аха…

Кристофер затвори очи. Линда не му излизаше от ума. Направо не издържаше. Мисълта колко хубаво би било да прескочи няколко дни отново се появи.

По-точно два. Два дни му се струваха достатъчни. Ако беше сряда вечер, а не понеделник, щеше вече да си е вкъщи в Сундсвал, да лежи в леглото си в своята стая, а не в тази гадна бърлога; да е по-близо до Линда, защото тя живее само на няколкостотин метра от тяхната къща на „“Стокрусвеген“. Ще може да й се обади и да си уредят среща. Да й обещае коледен подарък.

По дяволите, защо по-рано не му хрумна да й се обади, да я покани на среща до лавката на Биргер, да й подари суперготин коледен подарък, а после да си купят хамбургери, да се поразходят и да изпушат по цигара; да си побъбрят, да се поцелуват… Само да се прибере вкъщи и ще оправи кашата с Линда. Абсолютно сигурно.

Кристофер се наруга наум, задето си изгуби мобилния телефон. Дали ще му подарят нов за Коледа? Защо сега да не напише есемес на Линда от телефона на Хенрик? Ами да!

– Ще ми дадеш ли за малко телефона си, като свършиш?

– Ммм… Какво?

– Ще ми дадеш ли телефона си?

– Знаеш отговора: не.

– Защо?

– Много добре знаеш.

– Много ти благодаря. За какво са ти врагове, ако имаш братя?

Никакъв отговор.

– Казах: за какво са ти братя, ако имаш врагове.

– Чух. Но имаше предвид обратното, нали?

– Как така обратното?

– Ами ти каза: за какво са ти братя, ако имаш врагове.

– Не съм казвал такова нещо.

– Напротив.

– Не съм.

Мълчание.

– Не съм.

Мълчание.

– Не съм.

– Кристофер, понякога адски ме изморяваш. Ще млъкнеш ли за малко, поне да изпратя есемеса?

– На кого пишеш?

Никакъв отговор.

– На кого пишеш? На някоя мацка ли? Как се казва? Да не е онази Йени?

– Да, представи си. Защо и ти не си намериш приятелка, Кристофер? Така поне ще си имаш смислено занимание.

– Благодаря за съвета. Ще го имам предвид. Готина ли е?

– Какво?

– Готина ли е тази Йени?

– Нямам никакво желание да го обсъждам с теб.

– Чудесно. Браво. Единственият ми брат отива в университета и става толкова надут, че не иска дори да говори с мен.

– Престани, Кристофер. Млъкни за малко да си довърша есемеса.

– Не можеш ли да пишеш и да говориш едновременно? Аз, например, мога.

– Защото пишеш и говориш само глупости.

– Много си мил. С такива врагове за какво са ти братя?

– Пак го обърка.

– Кое?

– Размени местата на „врагове“ и „братя“.

– Не е вярно.

Мълчание.

– Не е вярно.

Мълчание.

„По-грозни тапети не съм виждал – помисли си Кристофер Грунт. – Всъщност цялата стая е повече от отвратителна, между тези четири стени сигурно дори аз изглеждам красив.“

Дали не може да си блъсне главата в една от тях и да остане в безсъзнание за два дни?“

 

Из романа „Човек без куче“ на Хокан Несер, издателство Емас. Превод – Ева Кънева.

Още откъси от романа:

(публикацията предстои)

 

Eдин от „големите“ в скандинавското крими. Носител на Европейската награда за криминална литература.

 

В малкото шведско градче Шумлинге Карл-Ерик и Росмари Хермансон очакват трите си деца и се подготвят да отпразнуват двоен юбилей: 65-годишнината на Карл-Ерик и 40-годишнината на дъщеря им Ева.

Децата се прибират в бащиния дом, но всяко донася своите грижи и сякаш ги „мята“ върху плещите на чувствителната Росмари. Ева винаги се е държала дистанцирано към майка си, Роберт се е сдобил с ужасяващо за всеки родител прозвище, и то в национален ефир, а най-малката, Кристина, е непроницаема както винаги…

Историята, започваща със семейно тържество, се превръща постепенно в семейна драма, а не след дълго и в злокобна мистерия – в два последователни дни от къщата в Шумлинге изчезват синът Роберт и внукът Хенрик.

Инспектор Гунар Барбароти се заема с разследването на случая, ала при всеки разговор с роднините на двамата изчезнали се сблъсква с безпомощно вдигнати рамене. Никой от роднините не е забелязал нищо необичайно в поведението им…

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: