„Пещера с размери, за които умът му не разполагаше със сравнение…“

Из „В ярката им светлина“ на Йордан Желязков, издателство Ентусиаст.

373 дена след падането на Сетен

Жив щяха да го изгорят! Боговете жив щяха да го изгорят, задето смееше да направи тези няколко крачки!

Сърцето на момчето блъскаше ребрата му като чук, докато краката му – и те натежали като камък – го пренасяха отвъд завоя. Отвъд завоя и в светлината. С вцепенено съзнание, Круон нямаше и представа какво точно очакваше да види, но поне си въобразяваше, че е готов на всичко.

Не беше.

Първи го увари въздухът. Много по-горещ, отколкото в тунела, нажежен почти до цвят, той пареше в ноздрите му и за миг, докато очите се приспособяваха към светлината, огънят в носа му обзе изцяло мислите му. „Що за…“ – начена той, но го застигна и осъзнаването за тътена в ушите му. Смесица измежду гръм от каменно свличане и клокочене на казан със супа и той надмина всичко, което момчето си представяше допреди малко. Само миг по-късно и очите му също започнаха да разчитат гледката, разтворила се пред тях.

Пещера с размери, за които умът му не разполагаше със сравнение. От края на тунела, където то стоеше, земята се спускаше в полегата пътека надолу. След това се изравняваше и продължаваше навътре в планината с площ, вероятно достатъчна за цял Сетен. Таванът пък се издигаше на поне двойно по-високо от Круон, спрямо дълбочината си. Огромни каменни шипове се спускаха оттам и сочеха застрашително надолу. Определено щеше да побере цял Сетен, преглътна тежко момчето. Особено ако се построяха високи къщи като тези, за които бе чувало, че има в Етиене и Чуатан и още по̀ на североизток. С такива къщи щяха да се поберат и всички нашественици в града!

Стига, разбира се, да го нямаше огънят. Огън, какъвто Корсаковият син не бе виждал друг през живота си. Искрящи реки и езера от течен пламък се стичаха по скалното дъно и образуваха мрежа от хълмове и пътеки помежду си. „Като пчелен мед!“ – осъзна след кратка вечност момчето. „Искрящ и горящ мед.“

Огнените реки огряваха цялата огромна пещера. Сенки на скалните издатини над повърхността хвърчаха във всички посоки, но бяха и приглушавани от светещите отвсякъде пламтящи басейни. Привикнали към тъмнината на тунела зад него, очите му щипеха отвън и боляха отвътре, но той продължаваше да се взира като омагьосан в божествената красота, разстлана пред него, докато сухите му дробове поглъщаха горещия въздух.

– Божествена… – отрони Круон гласно и чак тогава умът му започна отново да скърца и стене по пътя си към следващото неизбежно заключение. – Боговете!

Приказността на открилата се пред погледа му гледка съвсем бе заличила наскоро ужасилите го сянка и ръмжене, но ето че споменът се върна. Стреснато, момчето развъртя глава и бавно приспособяващи се към светлината очи във всички посоки. По стената на тунела сянката бе преминала от ляво на дясно, а не надолу, така че пещерният вход, през който влезе той, трябваше да се разклонява още тук. В нито една от двете посоки обаче нямаше дори подобие на пътека и на няколко крачки и вляво, и вдясно го очакваха водещи стръмно надолу скали. Стените на пещерата си бяха все толкова почти отвесни тук, колкото и навсякъде другаде, където погледът му стигаше. Нима притежателят на сянка и ръмжения се движеше по стената?

„Та те Боговете си се движат и по небето! Богове натиках се при Боговете!“

Прилепил гръб в парещата стена, Круон трескаво замята очи във всички краища на огромната пещера. Трябваше да бяга. Знаеше това. Усещаше го и в мускулите, и в костите си. Трябваше да хукне обратно по тунела и да не се обръща, докато не стигне мястото под каменната река. Но не можеше. Не и докато не видеше поне за миг появилото се пред входа на пещерата преди малко. Да видеше Бог със собствените си очи!“

 

Из „В ярката им светлина“ на Йордан Желязков, издателство Ентусиаст.

Още цитати от романа:

“Колко ли изгрева си видяла? Повече от мен, сигурно.”

 

Корсак Сухибряг е военен ветеран на средна възраст, винен за инвазията, сполетяла град Сетен. Съпругата му, синовете му, както и всички сетенчани го държат отговорен за загубената битка, довела до падането на града. Изгубил в нея и първородния си син, Корсак се чувства напълно победен, дори и без чуждото осъждане. Ситуацията му се влошава допълнително и от това, че прекарва първите няколко месеца след сражението извън града и после се завръща в него заедно с чуждоземно и друговерско момиче.

Разгромен, отчаян и предал се, последното му желание е да изживее живота си кротко и тихо. Това се оказва невъзможно обаче, когато политическата и религиозната обстановка в Сетен ескалират и Корсак е въвлечен в центъра на тези сътресения, а чуждоземното момиче и най-малкият му син попадат в една невъзможна и ужасяваща ситуация.

А междувременно Те захождат към Сетен за сетен път.

„В ярката им светлина“ е първата книга за нов, просторен фентъзи свят и дава началото на събития, които тепърва ще обхванат всичките му краища.

Романът е първият на автора Йордан Желязков.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: