„…сетне вдигал нагоре острието, аха да пробие небесата, и крещял като побъркан, но из устата му не излизал звук…“

Из ръкописа на романа „Спартак. Легендата“ – книга І на Манолов&Манолов. Художник Евгений Йорданов.

„Лицето на Родопис отведнъж се сгърчило, придобило алабастрова бледност, големите й очи, изкусно очертани с персийско чернило, се разтворили още по-широко, от възторг ли, или от ужас, Спартак не разбирал, но тя се втрещила, сякаш отпреде й се възправила мечка стръвница. Напрягала се да докосне мислите на момъка и да му покаже страховитото си видение от преди малко, в което той играел главната роля. Това върнало смразяващо-величавото зрелище в ума й – над бойното поле, осеяно с хиляди осакатени и изтърбушени тела, все така се стелели и огъвали във всякакви форми оловните облаци, създаващи зловещи парейдолии на гърчещи се в гнездото си преплетени змии, а помежду тях час по час прескачали тънки като косъм и удивително безшумни яркосини светкавици. Те имали напълно смъртоносен вид, вонели на яростна гръмотевична буря и прорязвали полумрака в тая жива картина през няколко мига, ала, странно, самите гръмотевици липсвали! Тишина… Не съвсем… Имало нещо… Сегиз-тогиз, все едно изпод десетина планини, се чувал или по-скоро подсъзнателно се долавял басов тътен, толкова дебел, тежък и гъгнив, че ушите се отказвали да го регистрират, тъй че той нагнетявал вибрациите си право в стомаха, а като че ли и дълбоко в мозъка на Родопис.

Спартак все така крачел по нападалите тела в окървавената си броня, която напомняла най-вече на римска. (Родопис била виждала римски подразделения в Тесалонике, та била уверена, че доспехите им имали тъкмо такъв вид.) От време на време Спартак се привеждал, за да забие ръждивия си гладиус в някой недовършен враг, сетне вдигал нагоре острието, аха да пробие небесата, и крещял като побъркан, но из устата му не излизал звук. Чувал се само подземният грохот. Вече рекохме, лицето му било изцяло закрито от шлема, но Родопис не се съмнявала, че това е именно той, понеже от дете разпознавала людете по сияйната им вътрешност, а на тленните им обвивки не обръщала внимание. Спартак продължавал да мъкне на рамо омотаното в червено центурионово наметало човешко тяло, което сега й се видяло дребно – май на младо момче, и зовял без глас разпасаните си кохорти, надъхвайки ги да не изостават сред вълмата прах. Те не чакали покана… катерели се тежко по камарите от трупове и сегиз-тогиз насичали на парчета някой пъплещ надире им оцелял противник… Гърлата им зейвали в неми победоносни викове. А гробовният тътен продължавал да огъва пространството отвъд всяко човешко възприятие.

– Пак те съзирам!… – прошепнала Родопис и Спартак схванал защо част от камериерките твърдят, че девойката не е съвсем с всичкия си. – Вървиш пред легионите си!!! Войската ти не е обикновена и формена като тая на владетеля Типас и на татко… Много по-огромна е!… А и не е войска като войска, ами някаква тълпа люде от разни народи и племена, кои снаряжени, кои не, кои с мечове и маждраци, кои с боздугани, топори, тризъбци, кои пък с тояги, остени, вили, коси и сърпове, сякаш са потеглили на жътва, а не на бран!!!…

И още много подобни небивалици изговорила младата господарка на прислужника, докато мърдала конвулсивно ръце с взор, впит в Левкиповата празнота. Спартак се уплашил, че в душата й се е вмъкнал зъл демон или е добила от ония припадъци, дето им викат божествената болест… После Родопис се поуспокоила и зениците й се свили до нормална величина, но се отпуснала потна, бледа като лоена кандела, отмаляла и със сгърбени рамене – явно видението произвеждало грамадно вълнение в нейното съзнание. Ала разсъдъкът й така и не досегнал тоя на Спартак, телепатията й не успяла да се протегне до скептичната сърцевина на неверника… Примитивният планинец останал равнодушен като воденичен камък пред нейните прорицания, а колкото до емоциите му, съвсем се раздвоил – от една страна, чувствал силно неудобство, каквото изпитва читав човек, общувайки с безумец, от друга – свръхестественият екстаз на момичето го превръщал в още по-загадъчно и привлекателно за очите му създание.“

 

Още откъси от ръкописа:

“Какъв бил тоя човек, кой бил и човек ли бил всъщност?”

 

Cover-Project
L.Manolov
Любомир Манолов

През 70-те години на ХХ век Любомир Манолов (р. 1944 г.) пише сценарий за комикс, озаглавен “Спартак – син на непокорните меди”, който, оценяван от днешна гледна точка, се оказва първият, най-пространният, цялостен и издържан според световните стандарти на комикс жанра български графичен роман. Творбата е публикувана през 80-те години на страниците на легендарното списание за разкази в картини „Дъга“ (отново първо у нас), на което Манолов е един от създателите. Негови популярни навремето илюстровани поредици са: “Елемаг – воинът на Кан Тервел” (исторически роман), “Справедливите” (уестърн), “Стас и Нели” (адаптация по Х. Сенкевич). Илюстрациите в оригиналния комикс за Спартак са дело на художниците Владимир Коновалов и Георги Шуменов.

Full page fax print
„Спартак – син на непокорните меди“, художник В. Коновалов
Full page fax print
„Спартак – син на непокорните меди“, художник Г. Шуменов

Днес синът на автора – Теодор Манолов, – заедно с екип от популярни български литератори, историци и художници, работи по осъвременен, разширен и допълнен римейк на тази творба в два варианта – серия романи и комикс-албуми под наслов “Спартак. Легендата”. Очаква се корпусът от 10 книги и 10 албума да види бял свят в следващите няколко години. В момента се подготвя за печат Първа книга – “Синът на непокорните меди”, която Манолов-младши класифицира на шега като “културологичен исторически фентъзи-екшън”.

T.Manolov
Теодор Манолов

Теодор Манолов е дипломиран художник и графичен дизайнер, магистър по изящна и приложна графика, завършил Националната художествена академия. От години се занимава основно с лейаут и илюстриране на книги, учебници и периодични издания. Бил е оформител и художествен директор на списанията “За хората”, “M-teller”, “Море”, “Лов и либолов”, “LOVEstyle” и др. В момента е художествен директор на светско списание №1 у нас – “Story”. Покрай това продължава да участва в общи изложби и биеналета за графика и илюстрация у нас и в чужбина, а от време на време организира и персонални изложби. Може би най-известна в България е работата му като експериментален музикант. От 1992 година насам има десетки концерти и няколко официално и неофициално издадени албума с електронната рок формация DST. Инцидентно работи и като редактор, сценарист и журналист за редица издателства и медии.

Тандемът Манолов & Манолов вече има няколко издадени книги и комикс поредици, сред които “Ave Caesar” (роман за епохата на Кан Тервел), “Долините на времето” (сборник разкази за времената на комунистическия режим), “Спасителят” (комикс албум за живота на Христос, изд. в Израел, САЩ и други страни), “Адам и Ева” (комикс-албум по Библията, изд. в Израел, САЩ и други страни).

Реклами

One thought on “„…сетне вдигал нагоре острието, аха да пробие небесата, и крещял като побъркан, но из устата му не излизал звук…“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: