“Отдавна няма нещо, което да ме задържа в мъжа, който съм…”

Из романа “Тяло под роклята” на Галин Никифоров, издателство Сиела.

“Коридорите на мюнхенската клиника и лицето на доктор Чанд Прорайма, седнал върху бюрото си с безгрижно полюшващи се крака като момче, което се кани да скочи от мост…

Образите от краткия му престой в клиниката преди два месеца идват последни и прогонват останалите образи. И за кой ли път думите на доктор Прорайма зазвучават в паметта му с гласа на преводачката, която е следвала Борис неотлъчно.

– Доколкото разбирам искате да се превърнете в жена, защото имате много грехове като мъж и вече не можете да живеете със себе си? – Въпросът на доктора, който идва след разказа на Борис, е учтив, няма толкова изненада в звученето му, колкото в значението му. Преводачката превежда сухо, тя е свикнала да се обезличава.

– Не е толкова просто. – Борис седи в удобно кожено кресло срещу доктора, преводачката е на табуретката до него. Дневната светлина, която влиза през единствения прозорец в стаята, изглежда прекалено бледа заради опушеносиния цвят на стените. – Ако махна мъжа от себе си, ще остане жената и се надявам тя да бъде по-полезна на всички, които са ми скъпи. Защото аз не съм полезен на никого. – Не може да му каже всичко, няма смисъл.

– Не ме разбирайте погрешно – не се опитвам да Ви разубедя. Има много причини някой да иска да си смени пола. – Доктор Прорайма е открит и говори с лекота. – В Германия вече се прави по една такава операция на ден, а в Америка средно по четири и тези причини, които Вие изтъкнахте, са не по-лоши от всички други, които съм чувал. Въпреки че не знаете какво точно Ви очаква.

– Работил съм повече от три години като санитар и парамедик, познавам медицинския език и съм изчел всичко по въпроса. Така че съм сравнително добре подготвен.

Докторът поглежда преводачката, която се затруднява с последното изречение, после връща очи към Борис.

– Има статистика, че в дългосрочен аспект 88% от хората, подложили се на пластични корекции, са недоволни от последствията – продължава доктор Прорайма. – А смяната на пола е чудовищна промяна с чудовищни последствия. Няма друг аналог в медицината за подобно предизвикателство. И за доктора, и за пациента.

– Мога да го понеса. Отдавна съм свикнал да не щадя тялото си.

– Все пак съм длъжен да ви кажа някои неща. Колкото и да смятате, че сте подготвен. – Няма ирония в думите му, само загриженост. Може би това, че е индиец, го прави да изглежда по-човечен. Нелепо широката му манта и обикновена зелена риза под нея подсилват усещането. – В повечето държави извън Европа половото раздвояване се приема за сериозно психическо разстройство. Тук обаче сме по-толерантни и по принцип се съобразяваме с желанията на пациентите. Обикновено ги подлагаме на кратка психотерапия, за да установим дали не става въпрос за хомосексуализъм, а не за транссексуалност.

– Аз не съм нито едното от двете. Причината не е в секса, а и както виждате не чупя китки и не въртя очи, нито имам проблем с идентичността. Не искам да прелъстявам никого и не искам да водя “тестостеронните войни” на моя пол. Отдавна няма нещо, което да ме задържа в мъжа, който съм. Искам да изживея остатъка от живота си като жена. И не само искам, а и се налага да го направя. Не ме карайте да Ви обяснявам защо. – Прозвучава по-рязко, отколкото е очаквал, затова меко добавя: – Минах задължителната психотерапия, минах и тестовете след нея и знам, че сте запознат с резултатите. Останалите изследвания също са наред – така че за какво говорим?!

Неравномерни пулсации се усещат в гласа на преводачката: тя е притеснена.

– Да, изследванията Ви са много добри. – Докторът вдига умирително ръце. – Хормоналната терапия е променила в подходящи граници баланса между естрогена и андрогените и вече са индуцирани някои вторични белези на женския пол. Физически сте в страхотна форма, документите Ви са одобрени, затова не се притеснявам за нищо около операцията. Държа обаче да Ви кажа, че освен всичко друго, аз съм и невероятно горд да имам такъв пациент като вас.

Борис свежда за кратко очи, защото в официалните документи, които е попълнил, има няколко дребни лъжи, включително и наизустени отговори. Освен това терапията не е продължила необходимите две години, а малко повече от шест месеца макар и с чудовищно медикаментозно и хормонално натоварване. А за двете задължителни декларации, които препоръчват извършването на операцията, трябваше да плати цели четири хиляди евро, за да направи двамата терапевти, които ги написаха, по-благосклонни към молбата му.

– И защо се гордеете се мен?

– Защото за разлика от повечето пациенти мъже, Вие сте осъзнали едно нещо, което другите обикновено не осъзнават. Нещо, което и обществото рядко разбира.

– И кое е то?

– Че във вас има и жена. За повечето пациенти не става дума за ценностно израстване, а само за физическа промяна.

– Не гледам на нещата по този начин.

– Ние, мъжете, не осъзнаваме някои от проблемите си. Шаблоните, които са ни наложили в обществото, не ни допускат много надалеч. Истината е, че границата между половете е по-тънка, отколкото светът си мисли. Природата отдавна ни го е показала, но по стар навик ние извръщаме очи от нея. – Доктор Прорайма кротко се усмихва. Двамата с Борис са почти на една възраст и това малко смущава Борис. Не трябва ли докторите да са по-възрастни от пациентите си, за да им вдъхват повече доверие?

– Сигурно ще ми говорите за мъжките и женските полови хормони – че всъщност само условно се наричат така, защото и едните, и другите ги има и в мъжете, и в жените.

– Това всеки го знае. – Доктор Прорайма се привежда напред за по-убедително. Преводачката го следи с очи, бузите й са зачервени, челото й лъщи от пот. – Половите вариации, на които светът робува от сътворението си, всъщност никога не са били само “мъжки – женски”, защото част от животинските видове живеят извън това статукво, а са естествени! Да не говорим, че много растения се размножават безполово, както и някои по-низши организми. Но да се върнем на човека… Няколко седмици след зачатието всички ембриони са женски, след това природата хвърля “ези-тура” и чрез биохимичните си механизми избира дали да бъдем мъже, или жени: всеки от нас е можел да се роди от другия пол! Освен това е факт, че един на всеки двеста души е интерсексуален: мъже с необичайно малък пенис и празен скротум, жени с прекалено големи клитори и чудовищни нива на тестостерона и още много други от този вид. Статистически интерсексуалните хора са горе-долу колкото червенокосите.

Преводачката се е задъхала, последните няколко изречения са били истинско предизвикателство за нея.

– Не го знаех… – Борис чувства, че трябва да каже нещо, за да поохлади доктора, който видимо се е разпалил, и дори не се опитва да го прикрива. Започва все повече да го харесва.

– Има безброй примери все в този дух, дори и в религията. Освен това полът се учи, въпреки че умът го определя още на тригодишна възраст. В Индонезия има райони, в които, когато се родят само момчета в семейството, последното от тях се отглежда като момиче. И психолозите са единодушни, че точно това дете расте най-щастливо и се чувства най-добре! То живее извън шаблоните, на него са му разрешени повече неща отколкото на другите деца и емоционално е по-малко осакатено, защото всички приемат неговата двойственост!

– Аз самият бях такова дете, въпреки че никой не ме отглеждаше като момиче. Обличах рокли, защото понякога нямаше какво друго да облека. И това не ме притесняваше. – Борис е изненадан, че го казва толкова леко.

– Полът е спектър, това имам предвид – продължава доктор Прорайма. – И всеки сам трябва да избере своята позиция в този спектър, като опознае природата си. А не да слуша обществото или тези, които го отглеждат.”

 

Из романа “Тяло под роклята” на Галин Никифоров, издателство Сиела.

Още откъси от романа:

“За него смъртта е непонятна, както и животът, който неочаквано се е променил…”

 

Авторът на „Лисицата” се завръща с мащабен и неочакван роман за изкуплението.

Книгата напълно ще промени представата ви за социалните, езиковите и общочовешките граници. За лимитите, които човешкият дух може да надскочи в стремежа си към доброто.

„Тяло под роклята“ е провокативен, оголващ човешката психика до най-елементарните частици и същевременно жесток и мълчалив роман.

 

Борис е най-самотният човек на света. Човек, изгубил част от себе си и готов да подложи плътта си на страшна болка. Да заличи личността си, да я унищожи, за да пречисти душата си. Но може ли от смъртта да се роди нов живот?

„Тяло под роклята” е история за изкуплението. И за обичта между брат и сестра – близнаци, които се допълват един друг и всеки не е пълноценен без другия. До момента, в който връзката между тях не е болезнено прекъсната, а човешкото у всеки един от тях – поставено на карта.

Приказка за клетката на реалността, която всеки от нас изгражда с изборите си и за птицата на надеждата, която попада в клопката ѝ. Ще може ли любовта да я пусне отново на свобода или ще я остави да умре?

 

Галин Никифоров е роден през 1968 г. в Добрич, където завършва математическа гимназия. Има две висши образования: инженерно-химическо (Пловдив) и икономическо образование (Варна) и е работил като журналист във Варна. Автор е на седем романа – “Умерено нежно” (Корпорация Развитие, 2003) с награда “Развитие” за нов български роман 2003 г; “Добро момче” (Жанет-45, 2006), с който печели награда “Светлоструй” 2008 г; “Фотографът: Obscura Reperta” (Сиела, 2009); “Лятото на неудачниците” (Сиела, 2010), награден с награда “Български роман на годината” 2011 г. на Фонд “13 века България”; “Къщата на клоуните” (Сиела, 2011), с който печели наградата “Елиас Канети” 2011 г; “Лисицата” (Сиела, 2014) и “Тяло под роклята” (Сиела, 2018). По новелата му „Нощта на мечтите“ през 2011 г. е създаден едноименен пълнометражен филм.