Марин Трошанов: Творецът се храни с емоция
Заобикалях “ЛАМЯ ЕООД” близо година и половина. Още в началото си беше обявена като поредица от 3 книжки – за времето ми на гравитация около нея книжлетата набъбнаха до 2, но тъй като появата на третата ще бъде много скоро факт, взех се в ръце. Не ме разбирайте погрешно. Не страня от българска литература. Имам предпочитания за жанр и това определено не е фентъзито, но пък обичам да ме изненадват хубаво. Да ме изненада авторът едва ли щеше да се случи – ехе, че аз вече бях дочула и прочела доста за качествата на “ЛАМЯ”-та: масово читателите бяха впечатлени, едва ли щях да блесна с претенция за нещо свръх това, какво “разбирам” аз от жанрова литература като един типичен неин незаклет фен. Но пък така харесвам книги, в които фантастиката е като естествен елемент. Книги, които не поставят граници за аудиторията си. В които имаме герой (с характер!), около който се върти сюжет, а не пионка, ползвана, за да създава “изнасилени” обрати. Е, книгите в жанр фентъзи обикновено се въртят около други работи. Ако не си намерят майстора да ги върти на пръста си добре.
Като любител на хубавата българска литература обаче се оказа, че и за “ЛАМЯ”-та мога да кажа много по-хубави неща, отколкото очаквах. Първото, което ме порази, бе, че не ми звучеше като тийн роман, бях поласкана от това. Не че подрастващите няма да намерят всичко, което търсят в един вълнуващ фентъзи сюжет, но същото биха могли да кажат и по-зрелите му почитатели – тук имаме герой, който се отличава със свои принципи, с упоритост, не се лашка от сцена в сцена, колкото историята да го “нарани” и авторът да го затрупа с новите препятствия, за да върви напред. Героят Миро има плътност, има осезаемо присъствие, достоверен, характерен е, крои и пренарежда планове, за да се справи със събития, които не винаги предвижда, но го прави методично, става по-добър, променя се и носи всички белези от своето израстване с честта на воин – без да парадира с новия си опит, става по-находчив, по-нахъсан, по-любим. С две думи – личеше си, че авторът е зрял човек. Много зрял и много чел. Нещо, което още повече ме впечатли – второстепенните герои също са подчертано истински, със свой морал, не са безлични образи, натоварени единствено с функция да водят диалог с главния герой. Хорър картини, фантастични елементи и т.н. е естествено, че има – не са ми страст, но и не бяха прекалени (все пак, залага се на достоверност с градско фентъзи, съвременен сюжет). Динамика, уникално усещане за обстановка на локации в Бургас и София, задълбоченост в проучванията при фолклорно-приказни елементи, свръхестествени феномени. И едни прекрасни илюстрации из книгата! Да не говорим за успешното залагане на капана на очакването във всяка от първите две части на трилогията – гаранция за читателски интерес във всяка следваща част от поредицата.
Като единствен недостатък отбелязвам прекалено поетичната описателност, насищането с епитети в картини и външен вид на герои – не толкова, защото те разсейват като читател, колкото защото сякаш много не вървят в този жанр.
Марин Трошанов е роден през 1984 година в Бургас, където завършва Английска езикова гимназия “Гео Милев” в Бургас. Има магистратура по Международни отношения в Софийския университет, а отскоро е магистър и по бизнес администрация към Шефилдския университет. Работи на лидерска позиция в IT сферата, където се развива професионално от 13 години и е носител на награда “Бизнес лидер от ново поколение” на в-к “Капитал”. Обича да се описва като “красив, висок, интелигентен, забавен и много доволен от живота и себе си” и разбира се, че е! Пише разкази, стихове, пътеписи, сценарии за комикси, член е на писателския клуб “Лазарус” и е един от рекордьорите на програмата “Писател назаем” към сайта “Аз чета”, а “ЛАМЯ ЕООД” (2016) и “ЛАМЯ ЕООД – Освобождение” (2018) са първите две книги от трилогия, чиято трета част се очаква до края на 2018 г.
Марин Трошанов: Развитието ми като автор е непрекъснат процес
Интервю на Валентина Мизийска
Снимка: Николай Пандев
Пишеш поезия, разкази, пътеписи, романи. Коя форма на изразяване предпочиташ?
Когато пиша поезия, това се случва спонтанно и съвсем искрено. Никога не е планирано. Стиховете се появяват внезапно, провокирани от конкретен усет или емоция. Те жужат известно време като досадни насекоми и за да създам нещо красиво, трябва бързо да ги уловя, преди да отлетят. Разбира се, че има доста работа, докато бъдат претворени в истинско стихотворение, но творческият импулс, вдъхновението, искрата пламват сами.
Прозата изисква планиране, отговорен и методичен подход, страшно много време.
Най-голямото удоволствие от работата е срещата с публиката. Когато творбите вълнуват читателите, когато ги подтикват към мисъл и чувства, тогава идва и задоволството от добре свършената работа. Формата няма значение. Тя е техническа подробност. Творецът се храни с емоция.
Какво те вдъхнови за историята от “ЛАМЯ ЕООД”? Какво “видя” първо – нечий образ, сцена, друго? Кога и как пламна искрата?
Помня много ясно кога започна всичко – януари 2014-а година. Сега ми се струва толкова отдавна. Бях се отправил към апартамента на моя приятелка, за да отпразнуваме рождения ѝ ден. Може би тук е моментът да споделя, че обичам да се разхождам в дългите и топли софийски вечери. Наслаждавам се на всички малки тайни, които притихналият град пожелае да ми разкрие. Е, онази вечер не беше никак топла. Вървях по тротоара на булевард “България” и навред се стелеше студена, гъста и непрогледна мъгла. В мен се зароди онова странно усещане, което кара кожата да настръхва, а сърцето възторжено и неспокойно да трепти? В такива моменти една невидима вратичка в дебрите на съзнанието се открехва с тихо скърцане и не знаеш какво може да изскочи оттам. Като нашите древни прародители, за които светът извън пещерното убежище е бил непознато и враждебно място, аз също се питах, какво ли остава скрито от погледа ми? Тогава реших да съчетая фантастични и страховити мотиви с тривиалната българска действителност. Първоначално си представях историята като приключенска хорър комедия, но когато прекарах няколко пролетни дни в Бургас, се появи образът на Мая. Тогава осъзнах, че мистерията, романтиката и трагизмът ще вземат превес над мрачната комедия.
Към каква аудитория е насочена трилогията? Знам, че получаваш сериозна обратна връзка от читатели – нещо, за което доста от българските писатели могат откровено да ти завиждат. Какви хора те четат и различават ли се от онези, които си адресирал, докато пишеше?
Хора от всички възрасти. Таргет групата ми бяха моите собствени връстници, но “ЛАМЯ ЕООД” може да бъде и една поучителна тийнейджърска история, провокираща към много въпроси. Книгите стигат и до по-възрастна аудитория. Получавал съм снимка на 90-годишната си читателка от Ловеч, баба Жечка – дано все още е жива и здрава! Тя не e единствена. Радва ме, че всеки открива по нещо в тези истории.
Абревиатурата сама роди името на фирмата на главния ти герой или дейността му случайно те насочи към това удачно изписване и в последствие – заглавие?
Не помня как се случи, но тогава ми се стори като адски добра игра на думи. Това автоматично ме обрече на ужасяващи мъки при всеки опит за превод.
Кога осъзна, че пишеш трилогия, а не просто роман?
Една ранна сутрин или дълбока нощ (както предпочитате) – около 02:00 часа. Беше преди служебен полет и трябваше да стана в 04:00, за да поема към Виена. Тогава ясно осъзнах как ще се разплете възела на историята. В началото и аз самият не бях сигурен какво се е случило с Мая.
Как взе решение каква част от разказа да влезе в първа част, къде да “спре” втора и какво да предложиш в трета? Колко подробно планираш историите си?
Това винаги ми е било ясно. Планирам подробно, но трябва да съм подготвен и за малки или по-големи изненади.
Какви проучвания се наложи да направиш, за да изградиш сюжета достоверно? Какви източници на информация използва – интернет, библиотеки, консултанти, друго?
Интернет, специалисти в дадени области, архивни видеоматериали и какво ли още не… Дяволът е в детайлите и аз съм страшно педантичен и сериозен в това отношение. Полицейски инспектор ми помогна да изградя образа на главен комисар Добрев, за чийто персонаж ще прочетете повече в последната книга.
Появиха ли се все пак идеи, които влязоха в разказа на по-късен етап като сюжетни линии, или всичко по разпределението на герои и събития ти беше ясно от самото начало и не си се разпилявал в промени? Имаше ли моменти, в които някой герой предизвикваше обрат в историята, поради по-голяма логичност след негова реплика/реакция?
Да, но промените не са фундаментални, защото сюжетът е обмислен много внимателно и обсъден с хора, на които се доверявам. В главата ми се раждат алтернативни възможности, но искам да оставя най-правдивото, логично и надявам се интересно решение. Вярвам, че читателите ми заслужават сериозно отношение и много труд вместо лекомислени прищевки и импровизации, освен ако подобни резки завои действително не направят текста по-добър.
Колко време ти отне писането на всяка от трите части на историята? Би ли казал, че по всяка следваща работеше все по-лесно?
Суровата работа по всяка книга ми е отнемала малко повече от година. Изгражда се рутина, но трябва да се има предвид влиянието на множеството странични фактори, защото ролята на писател не е основната в живота ми.
На какво се учеше, сам от себе си?
Прецизност, търпение, упоритост… Писането е занаятчийство. Уча се да създавам изящество, емоция и красота.
Какви черти от характера на главния ти герой си заимствал от теб? Има ли нещо, за което дори му завиждаш?
Миро е парадоксален образ – свободен и непримирим дух, но въпреки това жертва на самия себе си. Имаме сходни черти, но долавям и много разлики. Бих желал да съм част от неговите приключения, но също така често ми се е искало да го разтърся с думите: “Хей, глупако! Осъзнай се!”
Рисунки в книга за възрастни – при това какви! Разбрах, че идеята да има илюстрации в романа е била твоя и че сам си се спрял на художника Веселин Чакъров. Ти или издателството избра сцените, които да бъдат илюстрирани?
Моя е, независимо дали ще я наречем идея или прищявка. Не съм правил книгата с цел да печеля от нея, а за да провокирам емоции в българските читатели. Ето защо бях готов да поема известни рискове в името на цялостното изживяване, което предоставят романите. Бях виждал как работи Веско, защото имам досег с комикс средите като сценарист на много от легендарните художници от списание “ДЪГА”, но все още не го познавах лично. Той прочете първата книга, влюби се в нея и тогава го попитах дали би желал да се включи в проекта. Останалото е история. Веско е невероятен творец и приятел. Страшно обичам и уважавам този добър и толкова истински човек.
В интервюто си за bgstoryteller Явор Цанев споделя, че въпреки че вече е имал разказ за сборника “Вой” на Клуба на авторите на хорър “Лазарус”, когато видял корицата на Петър Станимиров, решил да напише още една история, в която да присъства изобразената сцена. Ти имаше ли моменти, в които дописваше/променяше сцена или описание заради “идея” на художника?
Може би някои фрагменти в описанието на култовата кукерска маска, нарисувана от Пепи Станимиров, която се превърна в една от емблемите на поредицата. Когато художниците се захващат с рисунките, текстът тъкмо преминава финална редакция в издателството. Аз оставям моите художници да дадат воля на въображението си и не се заяждам за детайли. В сферата си и двамата са много по-добри професионалисти от мен. Страшно се гордея с Пепи и Веско. За мен е чест, че останаха с мен до края.
Как се спря на “Фют”? Премина ли през задължителното изпращане на ръкописа до различни издателства и безкрайното чакане на отговор?
Стана случайно. Те ме потърсиха, защото ръкописът попадна в главната редакторка Катя Латева и тя остана силно впечатлена.
Издателствата по-скоро се “плашат” от дебютни трилогии. Как убеди издателство Фют в потенциала на творбата си? В каква степен беше готова трилогията тогава? Представи им завършен ръкопис на първа част и подробен синопсис на останалите две части или…?
Първата част беше завършена, а в онзи момент издателите бяха готови за експеримент. Не се наложи да ги убеждавам. Мисля, че просто искаха да надзърнат в неизследвана територия с роман за възрастни.
Издателството създава бранда “Фаетон” – литература за възрастни, заради твоя роман, но предполагам, че са искали първо да видят успеха на първа част и после да ти дадат зелена светлина за писане на втора част, а после същото се е повторило и с трета част, или греша? Имаше ли период, в който се притесняваше за успеха на историята?
Договорът беше подписан за три книги. Издадоха ги в сравнително голям за България тираж. Успехът дойде с представянето на първата част, когато се появиха близо 400 души. Не бяха доставени книги за всички желаещи. Въпреки всичко българският пазар е страшно ограничен, а разпространението – много трудно и скъпо. Макар и с успешен старт, книгите не са културен феномен. Боря се с всички предизвикателства, съпътстващи млад български автор на жанрова литература.
Вярвам, че идването на всички тези хора на премиерите се дължи най-вече на теб. В какво предварително трябва да се постарае един начинаещ писател, за да привлече толкова почитатели на представянето на първата си книга?
Да е добър, активен и интересен човек. Да покаже, че носи стойност за себе си и другите.
Кои са индикациите на успешност, които регистрира писателят покрай тясната си работа с издателството? Информираха ли те за нивото на продажбите или други факти по разпространението? До каква информация още ти се искаше да имаш достъп?
Имам известна информация, пък и не съм настоятелен и изискващ. За мен е ясно, че Фют са изградено и авторитетно име на пазара за детски книги и това издание е нещо странично за тях.
Върху какви елементи на първа част работихте най-задълбочено с редактора? Диалози, описания, изграждане на образи, разгръщане на фабулата, нещо друго?
Всеки възможен детайл.
Беше ли си “научил урока” с ръкописа на втора, а след това – на трета част?
Надявам се, че ставам все по-добър.
Наред със суперлативите за излезлите до момента части на трилогията се срещат и критики, касаещи прекалената обстоятелственост в описанията на епизодични герои и картини, на няколко места даже се споменава “липса на твърда редакторска намеса”. Но в книгите ти има посочено име на редактор. Не беше ли достатъчно “твърда” Екатерина Латева или просто срещна сериозен отпор в твое лице?
Книгите се радват на няколко редактори, въпреки че зад тях формално стои името на Катя. С моя приятел и съавтор Евгени Пройков обсъждаме цялата история на концептуално ниво, всяка една глава преди и след като е написана. Въвеждаме много промени, за да подсилим емоционалния заряд, за да подобрим диалозите и т.н. Филологът Алекс Митев прави допълнителни корекции, а след като цялата книга е готова, се намесва Катя. В първата част ми помогнаха и двама млади писатели, но с всяка следваща книга ставаме все по-взискателни.
Как гледаш на тази критика сега, след време? Мислиш ли, че съвременния читател има основания за подобен коментар? Опита ли се да се самокоригираш в трета част, за да отговориш на очакванията за израстването си като писател?
Всеки има право на мнение, а развитието ми като автор е непрекъснат процес. Вслушвам се в съдържателните коментари като се старая – както аз, така и екипът ми – да ставаме все по-добри, за да сме на нивото, очаквано от най-взискателните читатели.
Кога една поредица спира?
Когато няма какво повече да каже на читателите. Не сте ли забелязали, че поредицата Star Wars реално е спряла? J
Да хвърлим малко светлина и върху писателските навици на Марин Трошанов. С какво се занимаваш и кога ти остава време за писане?
Работя на лидерска позиция в IT сферата, доскоро се потях над втора магистратура по бизнес администрация в Шефилдския университет, срещам се с читатели. Самият аз обичам да се скрия в парка с книга в ръка. Пиша вечер, до полунощ.
Къде предпочиташ да пишеш?
Може би най-удобното място е офиса, когато повечето колеги се приберат да почиват.
Показваш ли предварително творбите си на някого – приятел, член на семейството, колега писател? На чие мнение най-много разчиташ за градивна критика?
Редакторите, за които споменах преди малко – Евгени и Алекс. Показвам фрагменти от ръкописите на близки до сърцето ми хора. Разчитам за градивна критика най-вече на професионалисти или други творци. За щастие познавам много талантливи български автори.
Как сверяваш писателския си часовник? Какво предпочиташ да четеш?
Обичам спекулативна литература, но имам засилен интерес към много сфери на живота и това помага във всеки аспект на писането.
Имаш ли си любими БГ автори, независимо дали пишат в твоя жанр?
Разбира се. В малка държава като нашата човек често има щастието да познава много от най-добрите в професионалната си сфера.
Ти си един от рекордьорите на програмата “Писател назаем” към сайта “Аз чета”. Знам, че при срещите си с писатели учениците се интересуват от възможностите за реализацията си в бъдеще, а ти си чудесен пример за успешно реализиран в професията си човек, който дори е много по-популярен с творчеството си. Кои аспекти на писателя Трошанов интересуват учениците в най-голяма степен?
Интересуват се от пътешествия и технологии, понякога даже и от книги. За да задържиш вниманието на учениците трябва да си половин стендъп комедиант. Много вълнуващо, изискващо и зареждащо предизвикателство. Бил съм както в големи градове, така и в закътани местенца като Гълъбово, Исперих и Попово, където се сдобих с много нови приятели.
Какво следва след като приключиш с ЛАМЯ-та? Мислел ли си за роман, без елементи на фантастика? Върху какво работиш в момента?
Искам да продължа да работя в сътрудничество с талантливи български художници. За мен книгата е произведение на изкуството. Обмисляме нещо с Ралица Мануилова, но е твърде рано за прогнози.
Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?
Добрият писател трябва да съчетава несъвместимите роли на отшелник съзерцател и виден общественик, да носи вълнуващи и интересни послания, да пише не само за себе си, но и за публиката, да чете много и да е свръх изискващ към себе си…
