“Обичаш ли чуждестранни филми?”

Из романа “Наръчник на оптимиста” на Матю Куик, издателство Емас.

“Клиф ме разпитва за вечерята при Вероника по начин, който ми показва, че мама вече е обсъдила въпроса с него – вероятно в опит да ме накара да нося ризите от “Гап”. За разлика от мен, тя толкова ги харесва. Веднага щом сядам в кафявото кресло, Клиф повдига въпроса, пощипвайки брадичката си, както винаги, когато ме пита нещо, на което мама вече е отговорила.

Макар играта на Клиф да ми е ясна, все пак развълнувано му разказвам, че е бил прав за блузата от брат ми. За моя изненада на него не му се говори за дрехи; иска да говорим за Тифани и без спиране ме пита какво мисля за нея, как ме кара да се чувствам и дали ми е харесала компанията й.

Отначало съм учтив и отговарям на въпросите му. Казвам му, че Тифани е симпатична и добре облечена, а и тялото й си го бива, но Клиф продължава да се ровичка като другите терапевти, защото всички те имат някаква ясновидска дарба и благодарение на нея виждат през лъжите ти и затова знаят, че рано или късно ще се умориш от тези игрички и ще изплюеш камъчето.

Накрая казвам:

– Ами, проблемът е… не ми се иска да го казвам… но Тифани си пада малко уличница.

– В смисъл? – рита Клиф.

– Държи се като пачавра.

Клиф леко се поизправя. Изглежда изненадан и явно му е толкова неудобно, че и на мен ми става неловко.

– На какво базираш наблюдението си? Провокативно ли беше облечена?

– Не. Вече ти казах. Носеше хубава рокля. Но веднага щом приключихме с десерта, поиска да я изпратя до тях.

– И какво от това?

– Нищо. Но като пристигнахме, предложи да имаме полов акт и то не с тези думи.

Клиф сваля ръка от брадичката си и се обляга назад:

– О.

– Именно. И аз бях шокиран, особено след като тя много добре знае, че съм женен.

– И после?

– Какво после?

– Имахте ли полов акт с Тифани?

В първия момент не разбирам какво ме пита Клиф, но постепенно ми става ясно и се вбесявам.

– Не!

– И защо не?

Не мога да повярвам, че Клиф ми е задал такъв въпрос, особено след като и той самият е щастливо женен, но все пак решавам да го удостоя с отговор:

– Защото обичам съпругата си! Ето защо!

– И аз така си помислих.

От думите му ми става малко по-добре. Значи само е изпитвал морала ми, нещо напълно разбираемо, защото хората извън психиатричните заведения се нуждаят от висок морал, та светът да продължи да съществува без някакви големи трусове – и за да има винаги хепиенд.

После добавям:

– Дори не знам защо й е на Тифани да прави секс с мен. Не съм особено привлекателен; тя е хубава и несъмнено е в състояние да си намери нещо по-добро. Затова сега си мисля че най-вероятно е нимфоманка. Ти как смяташ?

– Не знам дали е нимфоманка – отговаря той. – Знам обаче как понякога хората казват или правят неща, които си въобразяват, че другите искат от тях. Може би Тифани всъщност не е изпитвала желание да спи с теб, а просто е очаквала да сметнеш предложението й за ценно и така да оцениш и нея.

За секунда обмислям обяснението му, а после питам:

– Значи според теб Тифани е мислела, че аз искам да правя секс с нея?

– Не задължително.

Той пак стисва брадичката си.

– Майка ти ми разправи, че си се прибрал с грим по блузата. Може ли да попитам защо?

Неохотно, защото не обичам да клюкарствам, му разказвам как Тифани носи брачната си халка, независимо че мъжът й е умрял, както и за прегръдките и плача пред къщата на родителите й.

Клиф кимва и отбелязва:

– Изглежда Тифани се нуждае от приятели и е очаквала ако правите секс, да искаш да й бъдеш приятел. А ти как се справи със ситуацията?

Налага се да му разкажа подробно как стигнахме до прегръдката и как й позволих да ми омаже с грим фланелката на Ханк Баскет, и…

– Откъде си намерил фланелка на Ханк Баскет? – прекъсва ме той.

– Нали ти казах. Подарък е от брат ми.

– Значи това си носил на вечерното парти?

– Да, нали ти ми каза така.

За моя изненада той се усмихва и даже се кикоти. После добавя:

– Какво казаха приятелите ти?

– Рони каза, че Ханк Баскет е човекът.

– Ханк Баскет наистина е човекът. Този сезон ще направи поне седем тъчдауна, хайде на бас.

– Клиф, да не би да си фен на Орлите?

Той започва да скандира:

–О-Р-Л-И-Т-Е! ОРЛИТЕ!

Става ми смешно, защото той ми е терапевт, а на мен и през ум не ми е минавало, че терапевтите също обичат американски футбол.

– Е, сега като знам, че и твоята кръв е зелена, ще трябва да говорим за Птиците извън сеансите – подчертава Клиф. – Значи си позволил на Тифани да размаже грима си по чисто новата ти фланелка на Ханк Баскет?

– Да, при това номерът е избродиран, а не е от онези евтините със залепените цифри.

– Оригинална фланелка на Ханк Баскет! – възкликва той. – Било е много мило от твоя страна, Пат. Изглежда Тифани просто е имала нужда от прегръдка, а ти си й я дал, защото си добро момче.

– Да, знам, но сега тя постоянно ме преследва из целия град.

– Как така?

Разказвам на Клиф как от вечерното парти насам, щом си нахлузя чувала за боклук и отида да тичам, Тифани винаги ме чака пред къщи по анцуг и розова лента за чело.

– Казах й възможно най-учтиво, че не обичам да тичам заедно с други хора, и я помолих да ме остави на мира, но тя пренебрегна молбата ми и просто тичаше на два метра от мен през целия крос. На другия ден пак дойде и оттогава не е пропускала. Някак е разбрала програмата ми и винаги е пред къщата, когато излизам един час преди залез слънце, готова да ме следва като сянка. Тичам бързо, но тя не изостава. Тичам по опасни улици, а тя тича подире ми. И никога не се уморява – накрая спирам пред къщата си, а тя просто продължава надолу по улицата. Дори не казва здравей и чао.

– Защо не искаш да тича с теб? – интересува се Клиф.

А аз го питам как би реагирала жена му Соня, ако някаква секси мацка го преследва всеки път, като излезе да потича.

Той се усмихва както го правят мъжете, когато насаме си говорят за жени в сексуален контекст, и после пита:

– Значи намираш Тифани за секси?

Това ме изненадва, понеже не бях чувал на терапевтите да им е позволено да си говорят по мъжки, и се чудя дали това значи, че Клиф ме има за приятел.

– Секси е естествено – отвръщам, – но аз съм женен.

Той стисва брадичката си и продължава да разпитва:

– Откога не си виждал Ники?

Признавам му, че не знам.

– Може би няколко месеца – добавям.

– Наистина ли го вярваш? – той пак стиска брадичката си.

Потвърждавам, обаче усещам как крещя и даже ми се изплъзва онази думичка. Веднага ми става неудобно, защото Клиф ми говореше като на приятел, а нормалните хора не бива да крещят и да псуват приятелите си.

– Съжалявам – промълвявам, виждайки колко уплашен изглежда Клиф.

– Няма нищо – насилва се да се усмихне той. – Поне е ясно, че говориш напълно сериозно.

Почесва се по главата и най-ненадейно обявява:

– Жена ми обича чуждестранни филми. Ти обичаш ли чуждестранни филми?

– Със субтитри?

– Да.

– Мразя ги.

– И аз – присъединява се Клиф. – Най-вече защото…

– Нямат щастлив край.

– Именно – съгласява си Клиф и посочва лицето ми с кафявия си пръст. – Толкова са депресиращи.

Присъединявам се с цялото си сърце, макар отдавна да не съм ходил на кино и няма и да отида, докато Ники не се върне – сега гледам филма на живота си.

– Жена ми постоянно ме караше да ходим на чуждестранни филми със субтитри – продължава Клиф. – Имах чувството, че всеки ден ми опяваше да гледаме чужд филм, докато накрая се пречупих и започнахме да ходим. Всяка сряда вечер отивахме в кино “Риц” и гледахме по някой депресиращ филм. И знаеш ли какво стана?

– Какво?

– След година чисто и просто спряхме да ходим.

– Защо?

– Тя спря да ме кара.

– Защо?

– Не знам. Но може би ако проявиш интерес към Тифани, ако я поканиш да тичате заедно или пък излезете на вечеря няколко пъти, след няколко седмици нищо чудно да й омръзне да те преследва и да те остави на спокойствие. Дай й каквото иска и след това вероятно вече няма да го иска. Разбираш ли?

Разбирам, но не се сдържам да попитам:

– Наистина ли очакваш да се получи?

И Клиф свива рамене по начин, който ме кара да му повярвам.”

 

Из романа “Наръчник на оптимиста” на Матю Куик, издателство Емас.

Още откъси от романа:

“Пада като сянка върху мен…”

“Балансиран много внимателно, сякаш щом климатикът задуха през есента, ще го катурне…”

 

Стоплящ сърцето дебютен роман, който вече има и страхотна екранизация, дело на Дейвид О. Ръсел – с осем номинации за „Оскар“ (включително за филм на годината) и четири номинации за „Златен глобус“.

Запознайте се с Пат. Пат си има теория – че животът му е филм, режисиран от Бог. А мисията му е да извае стегнато тяло и да бъде емоционално уравновесен; само тогава ще получи заслужения хепиенд, а именно – завръщането на отчуждената му съпруга Ники. Тук може би е моментът да отбележим, че Пат е прекарал немалко време в заведение за душевноболни. Проблемът е, че сега си е у дома и нищо не е както трябва. Семейството му отказва да говори за Ники; любимият му футболен отбор губи мач след мач; преследва го смущаващо особената Тифани; изглежда, че новият му терапевт вижда изневярата като форма на лечение. Освен всичко останало, не може да се отърве от присъствието на Кени Джи!

Матю Куик ни въвежда в съзнанието на Пат, за да погледнем на света през неговата изкривена, но и умиляваща гледна точка.