Диана Петрова: Не вярвам в стриктното подчинение на определен жанр
Очаквах новия роман на Диана с огромно нетърпение. Ами така е, като ми е пусната муха. Един сюжет, който ме бе заинтригувал преди половин година (имам си приказка с “мой човек” в издателството), един талант, който познавах от романите и сборниците й с приказки до тук (а те не са малко, никак не са малко), и уж подготвена подходих… Е, признавам си, Диана пак успя да ме срази!
С нея вече се познавахме от един разговор за писане на приказки, но тя така добре умее да си варди тайните, че за предстоящия роман не смогнах да изкопча нищо. Но бях решила вече, че за творчеството й за възрастни ще правим друго интервю. Дали съм знаела тогава, че възрастта на аудиторията в “Деветте кръга” ще трябва да се дефинира с долна граница? Категорично не.
Романът й започва приятно леко. В известен смисъл бях объркана от факта, че Диана се движи по ръба на жанрове като романс и чиклит, но тя границата не е много ясна и на болшинството от читателите. Докато не дойде ред на еротиката! А еротиката в “Деветте кръга” е повече, отколкото знак “18+” на гърба на книгата би могъл красноречиво да пресъздаде. Секс с назоваването на нещата с истинските им имена. Без захаросаност, претенция и… капка свян. Което от само себе си наложи нуждата от отделяне на “кръговете” на Диана в отделно интервю. И… Изкушавам се да ви попитам знаете ли разликата между жанр романс и жанр еротика? Ами, това е Сексът. В романса частите на тялото дори си нямат имена. Централна тема при еротиката пък е танцът на плътта. Но тук не бъркайте еротиката с порнографията, моля. В порнографията няма качествен сюжет. Точка.
В един разговор Диана спомена, че този роман не носи дълбочината на останалите й творби, но е първият й опит да напише любовен роман. А как се вдъхновява за това? Когато преди повече от 25 години претърпява тежка операция с опасност за живота, лекарите са скептични към възможността й да има някога свои деца. Кое момиче няма да се депресира от това? Диана приема много тежко случилото се и в продължение на 2 години нейна единствена разтуха са любовните романи от поредицата “Арлекин”, от които изчита повече от 100. И още тогава се зарича, че ако някой ден напише любовен роман, ще добави и еротика към него, защото в тогавашните “арлекини” авторите стигали “само донякъде” и това много я ядосвало.
А аз още с напредването на романа, който държа да подчертая, че е “здрав” роман – почти 500 страници! – и със зачестяването и задълбочаването на интригата и интимността, реших, че интервюто ми не ще е върху творчеството на Диана в жанр съвременна проза, а ще е за писането на еротика, защото тя е безкрайно веща в това. За вдъхновението и изпълнението, за редактирането и за приемането на критиката разговаряме с Диана в едно сърдечно интервю, в което тя е 100% себе си, а аз… Аз не се страхувам да направя дълго интервю с човек, който умее да разказва, изненадва и пленява.
Диана Петрова: Мога да затрия цели глави, ако забележа, че не обслужват сюжета
Интервю на Валентина Мизийска
Снимка: Георги Петров
Доколкото съм запозната с клюката, идеята за книгата възниква при един твой разговор с Димитър Риков, главния редактор на издателство Софтпрес, по повод “вица” за младите психоложки, които си търсели за съпрузи IT специалисти.
Познавам се с Риков от 8 години и мога да кажа, че с него работим почти без думи. Той е виновникът аз да бъда издадена за първи път и притежава издателски нюх, какъвто смея да твърдя, не съм срещала у никой от бранша. А аз познавам много хора в книгоиздателските среди, тъй като съм завършила “Книгоиздаване”.
Знаеш ли как протичат срещите ни с него? Първо ми задава някакъв философско-екзистенциален въпрос с мистериозно звучене от рода на: “Как се виждаш през следващата година?”. Това се случва по скайп, докато аз попълвам скучни таблици в ексел, например. Обожавам ги тия въпроси. Винаги на лицето ми цъфва усмивка. После той ме оставя няколко седмици в пълно неведение и накрая ми се обажда да говорим в издателството. Сега се случи нещо подобно. Когато отидох в офиса на Софтпрес, каза следното: “Нали се виждаш с много психоложки и много програмисти. Чудех се дали една психоложка може да се влюби в програмист.” Отговорих му, че това се случва постоянно в действителността. Програмистите са новите мутри – не бият, носят пари и се управляват сравнително лесно, ако си психолог. Споделих му, че познавам някои дами психоложки, които имат съпрузи от тази сфера, НО… Но не ми се пише за тях по лични причини. Пише ми се за едно младо момиче, което претърпява промяна за няколко години. Това първоначално не му хареса, но аз също съм лисица и споменах ключовата думичка: любов. Така се случиха нещата.
И? Бързо ли те намира вдъхновението, когато не е дошло от теб и отвътре?
Волята на издател да се обърне към мен, стига да е в синхрон с текущите ми планове, ме мобилизира неимоверно. Но само и единствено, когато вече имам вдъхновение по въпроса. Имах 3 други предложения за написване на книга и от 3 други издателства по времето, когато разговарях със Софтпрес. Отказах, защото нито едно от тях не беше моето нещо.
А след като романът вече е бил “дискутиран”, ти позволи ли си да обсъждаш творческия му процес или да изпращаш части от него на издателството, преди да го завършиш? Все пак това е роман, който някой е очаквал, че пишеш, за да бъде издаден. Или имахте уговорен сюжет, предложение за синопсис, преди да започнеш?
Тук признавам, че си ме надминала по фантазиране. Аз работя много добре с редактори, питай който пожелаеш. И смея да твърдя, че редакторите също ме обичат така, както аз тях. За мен те са неизменна част от процеса по изготвяне на книгата, но не и от творческия процес. Казах на Риков, че ще подготвя синопсис, който най-вероятно няма да следвам. И го направих. Дори се пошегувах с екипа. Вмъкнах известна политическа фигура в синопсиса и всички много се смяхме. После обаче се залових за работа. Софтпрес са любимото ми издателство по няколко причини. Дават ми пълна свобода, след като са казали, че ще издадат нещо, което още не съм написала. Кое издателство прави така? Спечелиш ли им доверието, и те ти се доверяват. Затова и ако си техен автор, просто ти се иска да направиш нещата възможно най-добре.
Но защо Габриела не е психоложка, а Самуил не е точно това, което си представям, като кажа IT специалист? Кога реши окончателно фабулата?
Реших окончателно фабулата, когато написах ръкописа. При мен писането се случва по този начин. Просто не мога да следвам плана след втората му половина. Причината е много проста. В началото имам една идея за героите, проектирам всичките си мисли и чувства върху тях. Но когато започнат да шават, да говорят, да се държат като себе си, изведнъж разбирам, че не съм предвидила добре докъде могат да стигнат герои с такива характерни черти. Обикновено авторите казват за този момент: “когато героите оживяха, взеха властта”. И колкото и банално да звучи, е точно така. В живота е същото – влюбваме се в идея за човек, а после, като паднат проекциите, виждаме дали можем да обичаме и реалната личност зад тях.
Признавам, че в началото романът ти ми заприлича на чиклит. Барове, прически, “Космополитън”… После обаче си стана баш еротичен, при това – с елементи на трилър в средата. Не съм чела “50 нюанса сиво”, но ми се струва, че вече имаме БГ отговора му на нашия пазар. Бяхте ли уточнили жанра на романа и това, че ще е наистина толкова еротичен?
Ако си чела и други мои неща, трябва да си забелязала, че аз не умея да пиша в строгите рамки на един жанр. Двойките ми по литература свидетелстват за това. Учителката ми винаги ме караше да чета съчиненията си пред целия клас и казваше, че “ето такъв човек ще стане писател”. “Но на този писател сега ще му пишем двойка по литература, защото я заслужава напълно”. Така че всеки може да напише своята двойка под моя роман, но ако му е харесало да постои между кориците – нека двойката е по-скоро лебед.
Мисля си колко поразии може да направи един такъв учител върху развитието на едно дете. Но на теб това не личи да ти е повлияло на самочувствието като писател.
Благодаря! Постарах се. Тя, милата, искаше да ме превъзпита, без да ме обезсърчава да пиша. Реално ме насърчи. Страшна беше!
Интересно ми е лесно ли се пишат толкова откровено еротични сцени? Лесно ли “забравяш”, че пишеш за аудитория и освобождаваш писателския си глас?
Никога не мисля за аудиторията извън себе си, а само за читателя в мен. Ако на него му хареса написаното, това е достатъчно. Не пиша лесно такива сцени, но не защото еротиката ме смущава, а защото, когато работя върху тях, ми въздействат и ми иде да хвърля лаптопа и да събличам дрехите. Много съм смешна. Добре, че никой не ме вижда в тия моменти.
А имаш ли представа каква е аудиторията на такъв вид литература? Ти си на “ти” с психологията. Кажи ми лесно ли чете българката толкова интимни текстове?
Никога не подценявай нашата българка. Тя е умна, забавна, начетена, взискателна, щура, опитна и много много красива! Не можеш да я минеш евтино. Нямам никаква представа как читателките ще приемат текста ми. Възможно е да ме охулят, да не го забележат или да го харесат. Това е все едно да хвърляш зарове и – като добър психолог – да предположиш какво би трябвало да ти се падне.
Но това е много тесен жанр. Има ли изисквания, с които трябва да се съобразяват авторите в писането на еротика – например, за да не бъдат объркани с други жанрове?
Нямам представа. Всичките ми книги са стъпили на две места. Или стоят между художественото и психологичното, или между еротичното и психологичното, или между порното и терапевтичното пространство. Това съм аз! Не вярвам в стриктното подчинение на определен жанр и мисля, че никога няма да повярвам. Предполагам, че ще си изневеря за първи път със следващия си роман. Той спечели номинация в конкурса на корпорация “Развитие” и ще се издаде от едно издателство, което засега ще запазя в тайна.
500 страници! От разговори с издатели знам, че дори ръкописи от над 250-300 страници се смятат за големи. Нямаше ли проблем с издателя по отношение на обема? На никой етап ли не се коментираше съкращаване?
Прочетох 5 пъти готовия ръкопис, а след мен го четоха още трима души. Но върви толкова бързо, че никой от нас не забеляза какъв е обемът. Имахме опасения, че това ще изплаши читателките ни, но аз някак знам, че нашите българки не може да ги изплаши такова нещо. Стига да харесат сюжета, това е без значение.
О, не. Не мисля, че читателите се плашат от големи книги. По-скоро издателите преценяват риска си да инвестират в по-скъпо производство… А я ми кажи има ли такива “9 кръга” или този елемент от сюжета е изцяло художествена измислица?
И да, и не. Сексуалните техники, изложени в кръговете, са напълно реални. Идеята те да бъдат капсулирани в кръгове беше моя. Случи се, докато говорих по телефона и си рисувах кръгчета през това време.
Лесно ли измисли всичките тези варианти за интимност между героите си? Или направи проучване по въпроса?
Има си хас! Проучването е задължително – на теория и на практика. 🙂
Ха-ха! Интересно ми е как редактира мъж-редактор такъв откровено еротичен текст, писан от жена. С Риков е била първата редакция на текста. В едно интервю тук той беше казал, че “в началото не смееш да пипнеш текста, а към края не можеш да се спреш”. Така ли ти се струва, че работи той?
Аз държа всичко да минава през Риков, защото вярвам в неговия усет. Той често ме приземява и дава разкошни идеи за редакция. Почти винаги съм се съобразявала с тях и понякога изглеждам като безгръбначно в работата с него, но истината е, че всичко, на което ми е обърнал внимание да променя, е имало резон.
Разбрах, че 9-те кръга са били първоначално 12. На какво основание ги съкратихте?
Някои от тях преповтаряха сексуални техники, а други счетохме за много по-груби, отколкото позволява сюжетът. Тук искам да спомена и името на Виктория Иванова, която така добре хваща логическите ми грешки и го прави с такъв финес, че дори писателското ми его остава пощадено. Истинско изкуство е да редактираш, да критикуваш и в същото време да спестиш неприятното усещане на автора. Малцина в България го умеят – може би тя и проф. Владимир Трендафилов. Нейна е заслугата по дълбочинната редакция на ръкописа.
Добре, как започва една редакция по ръкопис? Предала си го в издателството, вярваш, че си го пипнала добре, а от там се почва… Какво?
Редакцията по ръкопис започва дълго преди да подадеш ръкопис към издателство. Аз лично написвам текста най-бързо, а после редакцията ми отнема двойно по-дълго време. Минавам текста минимум 3 пъти, преди изобщо да се осмеля да го предам на редактор. Първият път е най-отчайващо. Четеш и си казваш: “Леле, какво бездарие!”, “Толкова ли съм зле наистина!” В тия моменти много помага да изтъркаш микровълновата печка. Търкаш със злоба и с убеденост, че заслужаваш това, което правиш. Втората редакция върви по-бързо – вместо да редактирам по 2 страници на ден, за да не се депресирам, вече мога да редактирам по 5. И тогава погледът ми е вече по-широк. Не е така фокусиран в дребното. Тук мога да затрия цели глави, ако забележа, че не обслужват сюжета. Третата редакция е благодат. Нея я ползвам най-вече за да изчистя логическите несъответствия, правописа и да се убедя, че вътрешният ми читател би прочел тази книга, ако е написана от друг автор. Едва след това предавам ръкописа в издателство. Оттам насетне започваме работа с редактор – тя е съвместна. Той минава и коментираме, обикновено в общ чат или чрез имейли, променяме, спорим, съгласяваме се или не се съгласяваме. Тя отнема около 3-4 месеца. След това редакторът минава втори път и доизчистваме отново нещата. Накрая минава и коректор. Така е със Софтпрес. С други издателства е по-различно.
И върху какви корекции ви се наложи да работите с Виктория? Сюжет, диалози, изграждане на герои, динамика, структура, описания на интимните сцени, друго?
Най-вече логически несъответствия в събитията, а на 1-2 места – и в характерите на героите. Заради тези несъотвествия се налагаше да променям неща през целия текст. Някои подробности във второстепенните ми герои ми убягват. Причината е, че когато пиша, съм съсредоточена върху основния персонаж и неговото развитие, а и също гледам да не изгубя добре създадения ритъм на писане, като удавя енергията си в дреболии. Все си казвам: “После ще дооправям второстепенните линии”. Понякога обаче например съм написала, че един второстепенен герой мрази ягоди, а после яде ягоди и даже се обрива от тях, влиза в болница и т.н. Ето една логическа грешка, която трябва да се оправи или в началото – т.е. да се премахне фактът, че мрази ягоди, – или да се изтрие всичко след това. Слагаш на везните и теглиш кое ти е по-важно от гледна точка на централния сюжет, от гледна точка на арката на героя и т.н. Интимните сцени са изцяло мое дело. Те почти не са пипани от редактор.
Браниш ли текста си? Имаше ли случаи, в които държеше на нещо и не беше съгласна то да се променя? Как се решават такива спорове?
В 90 процента от случаите забележките на редактора са манна небесна за мен. Разбирам грешките си и ги поправям. И му благодаря сърдечно. В останалите обаче не се съобразявам и се аргументирам. И обикновено тогава редакторът ми казва: “Не го обяснявай на мен. Не е ясно за читателите. Намери как да стане ясно чрез сюжета.” И отново правя това, което те са пожелали, но този път съм убедена, че така трябва. Тези поправки ми се получават много добре – понякога по-добре отколкото основния текст.
Защо избра френския за съпътстващ език в романа? Защото отива на еротиката или защото ти е познат? Консултира ли се с някого, за да си сигурна, че си коректна, или остави тази задача на редактора?
Имам слабост към френския от дете. Не влязох с френски в гимназията, защото имах висок успех и ме приеха с английски. Много тежко го приех, защото и родителите ми бяха за английския. Оттогава имам комплекс, че не знам френски. Все не оставаше време за него. В последната си работа – тази, в която ме уволниха заради този роман – посещавах вътрешни курсове по френски. Там се запознах и с двама французи, шефа ми и учителя ми по френски. Учителят ме запали по Марсилия, защото той обожава този град, а шефа ми помолих да ми съдейства за превода на френските изрази.
О! Няма да коментирам уволнението. Може би ще кажа само: всяко зло за добро! И бързам да те поздравя за страхотната селекция на имена! Как избираш имената на героите си?
Благодаря ти. Губя много време в подбора на имената. Преглеждам именници и подбирам определени имена. Понякога обаче просто си харесвам човек и му взимам името. Така се случи с Габриела, например.
Отново разказ от първо лице. Заради психологическата страна ли го правиш – по-лесното свързване на читателя с героя и историята – или защото ти е по-удобно на “участваш” в историята като герой и разказвач?
Аз-фо̀рмата е много по-лесна, отколкото гледната точка на всезнаещия разказвач. През Аз-фо̀рмата можеш да излееш много от разсъжденията, които трябва да се стараеш да останат скрити при другия подход. Тук я избрах не заради леснината, а защото исках да изразя чувствата на героинята си в най-дребни нюанси. Освен това Аз-фо̀рмата добива характера на изповед, а моята история предполагаше изповедност.
Каква част от Габриела си ти?
Тук искам Риков да си запуши ушите, защото ще кажа нещо, което няма да му хареса. Габриела е моя по-ранна версия. На около 18-19 години мислех и реагирах точно като нея. Затова за мен не беше никак трудно да изградя образа й.
Защо пък да не му хареса на Риков! Ако я нямаше тази ранна версия, нямаше да го има и този роман! Кажи ми колко време писа романа?
Това е най-кратко писаната книгата от мен – около 9 месеца. Причината е проста. Уволниха ме и разполагах с 6 месеца, през които можех да се отдам изцяло на романа.
Лесно ли се пише любовен/еротичен роман, след като си вече известна със “сериозни” жанрове? Уж е “по-ниска топка”, но написан след другите ти романи, ми прилича на грижливо следвана концепция за тясножанрова литература, в която всячески си се старала да приложиш наученото за характерната структура и елементи на сериозните романи, които доказано можеш да пишеш. Мислила ли си какво ще кажат досегашните ти почитатели?
Благодаря ти за този въпрос. Той ми дава възможност да кажа и аз нещо, преди критиката да ме разкости. В началото имах опасения, че този роман ще унищожи всичко, което съм постигнала до момента. Но после си зададох въпроса: “А какво толкова си постигнала?” Писала съм, както пишат стотици други български автори. Да, спечелила съм някои добри рецензии от авторитети в литературните среди, малко награди, но не съм име, което е чак толкова разпознаваемо. Нямаш представа какво облекчение беше това заключение за мен. Да не си известен е голяма благодат и дори да ти прозвучи неискрено, мога да твърдя със сигурност, че не го искам за себе си. Така можеш да дишаш, да се движиш свободно и да си позволяваш да правиш неприемливи за обществото неща. После един приятел ме попита: “А можеш ли да напишеш наистина нещо съвсем повърхностно, както е в арлекините?” И си отговори сам: “Ти би била страхотна кифла, стига да спреш да се задълбочаваш във всичко.”
И? Очакваш ли критика?
Желая градивната критика и често се уча най-добре от нея. Със съвети на критици съм се съобразявала в “Синестезия” и “Лилит”, “Деветте кръга”, “Приказки за цялото семейство”, “Мъдри приказки”. Всички го знаят. За мен е най-важна думата на читателите и на ментора ми, проф. Владимир Трендафилов. Останалите мнения на хора, които не са прочели книгата, но ще се изкажат, ще чета за забавление.
В предишното интервю даде чудесни съвети за начинаещите писатели относно приемането на успеха, акумулирането на смисъл в живота и „кражбата” на удоволствие от ежедневието чрез писане. Имаш ли съвет, който конкретно би дала на онези, които биха искали да се пробват в писането на еротична литература?
Докато пишете, четете “Порно” на Ървин Уелш, “Аутопсия на една любов” от Виктор Пасков и обезателно си изберете някоя източна книга за секса. Мога да твърдя, че хората в миналото са били много по-разкрепостени от нас, а на много места по света се говори доста по-открито по тези теми. Колкото повече четем, пишем и говорим за секса, толкова по-малко ще се страхуваме един от друг.
Още едно интервю с Диана, вижте тук:
Диана Петрова: Мисля за читателя в себе си
