„Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот?“

Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот?

Рент Чистника не само си зададе този въпрос, но откри и отговора му по единствения възможен начин.

Пропиля златото за няколко месеца.

Трийсет и пет хиляди империона текоха като реки от вино из таверни и бардаци, потъваха в ласкавите пазви на куртизанки и проститутки и се изпаряваха по арените на гладиаторски борби и надбягвания с колесници. Рент вкуси и най-долнопробните помии, обилно разредени с вода, и най-редките и скъпи реколти, поднесени в изящни запечатани амфори; люби жени, попаднали в столицата от всички краища на Емор, че и отвъд пределите на империята и май не успя да заложи само на гонки с плъхове просто защото се организираха единствено в затворите…

Варс Хитреца го откри в някаква долнопробна бърлога, Пробитият бокал. Провря се между масите и отрепките с оцъклени очи – и се вцепени. Първо фиксира с поглед масивния пиринчeн бокал във въздуха, после – побелелите кокалчета на юмрука на Рент върху дръжката му, проследи изпъкналите вени по предмишницата на наемника и накрая се вторачи в другата му ръка, натиснала главата на кръчмаря към дървения тезгях.

Налегналите го тежки мисли не попречиха на Варс да забележи перверзното чувство за хумор на Тъкача. Онзи, който плете съдбовните нишки на хората, явно бе решил да си направи грозна шега с името на кръчмата. И нямаше голямо значение, че след малко щеше да бъде пробита глава, не бокал. Опитът бе научил Варс, че и по-дребни случки бързо стават част от градския фолклор.

– Хитрецо – измуча Рент, уловил новодошлия с ъгълчето на кръвясалото си око, – обясни на този нагъл кожодер, че в момента не мога да му платя виното, но Чистника е мъж на честта и никога не забравя дълговете си!

Варс сложи ръка на рамото му и остана безмълвен. В погледа му нямаше укор или одобрение – просто стоеше с десница, разперена върху напрегнатите мускули на Рент, и го гледаше. Гневът започна да напуска натежалата от пиянство и безсъние глава на наемника. Юмрукът му се разтвори и бокалът издрънча на пода.

– Отрепка като теб да е Чистника, ама друг път! – злобно изхъхри кръчмарят. Още не беше разбрал, че живее втори живот.

– Млъкни – нареди Варс съвсем тихо; но онзи запримигва и предпазливо заопипва гърлото си. Хитреца извади империон, завъртя златната монета пред очите на доскорошната жертва и посочи вратата на стаичката зад тезгяха. – Занеси ни там кана вино. От онова, което къташ за себе си. С остатъка си прихвани изпитото от приятеля ми и приеми извиненията му за причиненото неудобство.

Кръчмарят лъсна едри жълти зъби в угодническа усмивка. Върху премазаното му гърло бяха започнали да избиват морави петна.

– Е, Чистнико, докога мислиш да я караш така? – попита Хитреца, когато се усамотиха в задната стаичка и разля донесеното вино по чашите.

Рент отпи. Примлясна. Пре-въз-ход-но!

През открехнатата врата хвърли страшен поглед към гърба на кръчмаря:

– Все пак мисля да го убия. Вярно, влязох във вмирисания му вертеп пиян и без пукнат медник, но пък той ми сервира помия, а после настоя и да я платя!

– Помия, помия, ама си излочил две кани.

– Знаеш как е, Хитрец, жаждата не прощава!

– Същата, дето не можеш да я утолиш вече колко месеца?

– Имах нужда да се поглезя – ухили се глуповато Рент. – Жетварката не пита богат си или беден, на сърпа й зъбѝте щом срещнеш с врат наведен…

– Трийсет и пет хиляди империона, Чистнико! Всичко ли профука?

– Съмняваш ли се, приятелю?

– Даа – усмихна се Варс, – явно наистина си пропилял златото, щом доживях да ме наричаш приятел.

Тонът, с който бяха казани думите, не се понрави на Рент. Наемникът разклати глава, за да прогони винените изпарения. Вярно, нямаше спомен как обиколката из столичните бардаци накрая го е довела в Пробития бокал, но нямаше спомен и за случай, в който Варс да не е уреждал срещата помежду им поне ден предварително…

Приятелю – Рент бутна чашата си встрани. – Май не си дошъл тук да си мълвим нежни думички…

За негов потрес, миг по-късно безизразната маска се стече от лицето на Варс Хитреца и за първи път, откакто Тъкача преплете съдбите им преди десет години, Рент видя сълзи в очите на работодателя си.“

 

Из романа „Кървави песни (Хрониките на Чистника и Шепичката)“ на Димитър Цолов, издателство Изток-Запад.

Още цитати от романа:

“Повече пот в упражнението, по-малко кръв в схватката”

 

В петия си самостоятелен роман Димитър Цолов отваря портите на величествения Емор, за да ни разкрие как Рент Чистника срещна Блър Шепичката и какво се случи, когато най-доброто платено острие в империята и най-умелият крадец на света обединиха сили срещу всевъзможни мечове, магии и чудовища.

 

Димитър Цолов е роден на 01.06.1977 в град Враца. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД, по професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика“, но в интернет е познат просто като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във Фейсбук от зимата на 2009 г. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи и хорър. Негови стихотворения са публикувани в регионалния печат и в броевете на алманах „Резерват СЕВЕРОЗАПАД“, а разкази – в списания „Дракус“ и „Сборище на трубадури“, с разкази участва в различни сборници и антологии и към момента има 8 издадени книги, сред които 3 стихосбирки, 5 романа и сборник с разкази.

Advertisements

One thought on “„Колко време е нужно на човек да пропилее злато, което би могло да му стигне за цял живот?“

Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: