Николай Николов – Козия: Редактирам по много пъти

Сборникът му с разкази „Парчета“ ми препоръчаха с по 2 ръце очарователните дами от издателство Изток-Запад на Пролетния панаир на книгата. Започнах да чета още в тролея, до вечерта почти го преполових, оставих си нарочно и за следващия ден, защото ми бе адски драго, че попадам за пореден път на БГ автор с талант, който, освен че е съвременен, е и оригинален. Повечето му разкази едва надхвърлят 2-3 страници, а има и от по една! Понеже аз самата трудно някога се изразявам кратко, бях непринудено привлечена от способността му да реди естествените изречения, да рисува всякакви истории за обикновените неща и хора, и да пленява с маниера да разказва сериозно, непринудено или по изключително забавен начин, както и да сложи край неочаквано или с въпрос, или с размисъл, съвет, но никога елементарно. Въпросите витаеха в главата ми още докато четях, а когато свърших сборника, набързо ги нахвърлих върху лист, два дни се сещах още нещо да допълня – станаха ужасно много, но съм сигурна, че не тежат.

Той е PR специалист, автор на книги-игри, на научно-фантастични разкази, поезия и проза. Роден е в Стара Загора през 1981, завършва Журналистическия факултет на Софийския университет, живее в София, женен е, с едно дете. Създател е на инициативата „Истории от някога“, в която любители на жанровете фантастика, хорър и фентъзи се срещат вече повече от 2 години, четат пред публика творбите си и публикуват. За разказите и разказването, за писането и редактирането си говорим с Николай Николов – Козия, все тъй с характерните ми обстоятелствени питания, за сметка на което той ми отговаря стегнато и духовито, за да се получи съвършеното полезно интервю.

 

Николай Николов – Козия: Няма формули за добър разказ. Може би има за добър писател, но не ги знам.

Интервю на Валентина Мизийска

Снимка: Калия Калъчева

 

В кой жанр обичаш най-много да пишеш?

Обичам да пиша. Жанрът няма значение. Важно е посланието. Всеки жанр може да каже едни и същи неща, поднесени по различен начин. Важното е читателят да хареса написаното. За момента ми се получава по-добре съвременната проза.

А защо пишеш разкази? Не ти ли се пише роман?

Пише ми се и шестология даже, но нямам необходимите умения и заложби в този момент. Може би и търпение, хахаха. Наблюдавам обаче тревожна практика – много автори, без да са се научили как се разказва, директно стартират с някакъв обемист роман. Не става така. В писанието, както и в почти всичко останало, трябва да има градация. От малкото към голямото. Това, разбира се, е само мое мнение.

Имаш ли представа каква е аудиторията ти? Какви хора четат разкази, обичат късите разкази и харесват любимия ти жанр?

Всеки човек би открил късче от себе си във всяко едно произведение. Не смятам, че има някаква точно определена таргет група. Имам контакти с разнообразни литературни общности и смея да твърдя, че хората не се ограничават само в един или два жанра.

Знам, че имаш слабост към фантастиката, хоръра и фентъзито, но повечето ти разкази в „Парчета“ нямат нищо общо с тях. На какво се дължи тази селекция?

Макар че в някои от тях има доза магически реализъм, сборникът си е съвременна проза. От доста време селектирам тези разкази и беше време те да видят бял свят. За което благодаря на Издателство „Изток-Запад“.

Чудех се, поставяш ли си за цел да пишеш разказите си толкова кратки или те просто започват спонтанно и свършват изведнъж?

Не, когато седнеш да пишеш нещо, то си става с точно определения за целта обем. Понякога целта е определена от самата история, не от мен, хахаха.

Едни от най-добрите разкази са онези, които започват с момента, в който нещо тъкмо се е объркало, нещо ще бъде решено или просто ще приключи. Според теб има ли формула добрият разказ – например, героят е в затруднена ситуация, опитва се да си реши проблема и, или му се получава, или не? Нарочно ли са неочаквани повечето от финалите ти?

Финалите вече са се случили в някоя паралелна вселена. Всичките. Аз само избирам един. Всъщност те са очаквани за някои, изненадващи за други. Героите ми са хора от нашия свят, много от историите дори са по истински случаи.

Няма формули за добър разказ. Може би има за добър писател, но не ги знам 🙂

Какво мислиш за авторите, които уж разказват случка, но разказът свършва, преди да е станал ясен финалът? Или пък в разказите им не може да се установи какво точно се случва, защо ни е разказана историята и има ли история въобще. Или пък разказът прилича повече на есе. Ти поставяш ли си като писателска цел да разкажеш нещо интересно, да предадеш послание, да създадеш настроение, имаш ли си собствени критерии, които следваш?

За споменатите автори ще кажа, че повече трябва да четат и да са в обществото – и сред „красивото“, и из „грозното“. Така ще имат по-ясна представа какво и как да разкажат. За мен е важно историята да е интересна и да носи някакво послание. Да не е разводнена с излишни обяснения и патос. Инак се получава разтягане на безцветни дъвки.

Повечето ти разкази в сборника „Парчета“ са написани от първо лице. На личен опит или художествена измислица предпочиташ да се опираш, когато пишеш?

Помага и от двете. Всяка една истинска история е добре да се поукраси малко, дори и понякога да е по мюнхаузеновски 🙂

А какви истории те провокират? Случвало ли се да видоизмениш случката, която те е вдъхновила, да избягаш от исторически факти и подробности, за да й придадеш по-голяма художествена стойност?

Интересуват ме истории от улицата, от градския транспорт, изобщо – от местата, където има много на брой всякакви хора. Те се сблъскват един с друг и се случва нещо.

Всеки един приом, който помага за постигането на посланието, е добре дошъл. Освен в научно-историческите писания. Там не е добре, хахаха.

Как мислиш, може ли да се живее от писане в България?

Да, ако не държиш да ядеш всеки ден 🙂 Но пък може да се живее със писане. Макар че познавам единици, които успяват и във финансов план.

Ти с какво се занимаваш и кога намираш време за писане?

Професионално – връзки с обществеността, маркетинг и реклама. Времето за писане е когато те споходи идеята. Не го ли сториш тогава, историята си заминава. Може би отива при друг, не зная, но със сигурност си я изпуснал.

Обичаш ли да си водиш записки и имаш ли винаги нещо за писане под ръка?

Записки водя много рядко (по-скоро при книгите-игри). Или сядам и пиша, или не записвам нищо.

Според теб, кога става ясно, че е време за нов сборник с разкази?

Когато имаш толкова на брой разкази, че да можеш да отрежеш една трета от тях за въпросния сборник. И когато на теб ти харесват останалите две трети. На теб, не на някой друг.

Имаш ли си творческа рутина? Къде обичаш да пишеш, по колко време пишеш и въобще изискваш ли от себе си определен обем знаци/страници?

Пиша главно у дома, в по-късните часове на денонощието. Рутината иде от това, че за толкова много години, в които се опитвам да пиша, съм издраскал повече глупости, отколкото умности. Но човек трябва и да чете, и да пише. След много, много време той вече знае (надявам се) какво да чете и как да пише. Това е рутината – доста труд, та дори и безсмислен на пръв поглед.

А по колко пъти редактираш? Бързо ли оставаш доволен от себе си или винаги намираш как по по-добър начин да кажеш нещо с всяко четене на черновата?

Редактирам по много пъти. Имам разкази, които съм написал за час, но после ги „пипам“ по шест месеца. Доволен съм, че съм пренесъл дадена идея на листа, но после иде тежкото – да шлифовам историята.

Кого се опитваш да впечатлиш с писането си? Свой близък, приятели, колеги-писатели, редактор от някое издателство, друг?

Първо себе си. Ако човек вече не може сам себе си да изненадва, нека спре да се опитва да го прави и с околните.

Споделяш ли разказите си с бета читатели – близки или приятели, група за критика и въобще показваш ли написаното, преди да го дадеш за публикуване? На чие мнение най-много разчиташ?

Често ги пускам във Фейсбук. Ако на някой му хареса, добре, тъкмо по-малко ще редактирам, хахаха. Но истината е, че разчитам най-много на собственото си мнение, малко ми е такъв характерът 🙂

Не се ли притесняваш да ги слагаш във Фейсбук, преди да са публикувани с издателство? Не се ли страхуваш от кражба на идеи, например?

Краен вариант на разказ не публикувам никога в социалната мрежа. Кражбата на идеи не ме вълнува (особено пък на моите), стига да не е за военна технология хахаха. Ако някой смята, че може да разкаже готина история с моя идея – толкова по-добре за литературата и читателите.

Кяжи ми как се редактира разказ с редактор? Всеки разказ е отделна история, притежава различна структура, следва свои нужди за споделяне на предисторията на героя, има свой ритъм, своя мисия. Налагало ли ти се е да обясняваш на редактора какво си целял с даден разказ, защо си го оформил по даден начин?

Досега работата ми с редактори е текла гладко и ползотворно, разбирали сме се от половин дума с всички. Редакторите са от голяма необходимост, другата гледна точка, корективът, който често помага за това авторът да не стане за смях пред читателя.

А на какво най-много обръща внимание редакторът, когато работи върху разказите на автора – на стила, фабулата, ясното послание, изграждането на герои, друго?

Добрият редактор вижда всичко. Още по-добрият се стреми и да обръща внимание на автора върху това.

Може ли да се каже, че научаваш винаги по нещо от всяка редакция на твой разказ? Оценяваш ли винаги градивното в критиката или понякога държиш да кажеш нещо по точно определен начин и го отстояваш на всяка цена?

Оценявам, но това важи само за градивната критика. Думи от сорта на „това не ми харесва“ не отразявам. Ако нещо не харесва на някого, нека каже как би му допаднало, нека даде насока.

Занимаваш се и с писане на книги-игри? Как възникна тази страст и повече или по-малко ти лежи на сърцето от писането на разкази?

Книгите-игри са ми страст от 1992 година. По онова време този жанр беше превзел въображението на много от моите връстници. Смятам, че мнозина заобичаха литературата именно от там. Не обичам повече или по-малко някои жанрове. Похапвам с еднакво удоволствие и ябълки, и круши 🙂

 

Какво обичаш да четеш? Можеш ли да назовеш авторите, които са оказали най-голямо влияние върху отличителния ти писателски глас?

Чета всичко. Завинаги ще останат в съзнанието ми произведенията на автори като: Кърт Вонегът, Рей Бредбъри, Тери Пратчет, Филип К. Дик, Стивън Кинг, Дан Симънс, Гогол, Роджър Зелазни, Робърт Шекли, Хенри Милър, Уилям Бъроуз, Умберто Еко. Май станаха множко хахаха.

Кои са любимите ти БГ автори?

Димитър Димов, Любен Дилов, Петър Кърджилов, Явор Цанев, Тео Буковски, Андрея Илиев, Любомир Николов, Елена Павлова. Извинявам се на тези, които забравих да спомена. Също и че не посочвам популярни имена от нашумелите в последните години български писатели.

Имаш ли писателски амбиции? С какви успехи би искал да се похвалиш след 5 години, например?

Писателски амбиции е силна фраза. Имам амбицията да продължавам да наблюдавам хората и случващото се около нас, да го нахвърлям на белия лист. След пет години бих желал да ритам топка със сина си по поляните 🙂

Върху какво работиш напоследък? Какво да очакваме скоро от теб?

Може и да се посъберат разкази скоро за един сборник с по-фантастични истории, имам и готова стихосбирка (но това е мнооого сложен въпрос, хахаха). Подготвям една голяма ролева, настолна книга-игра за издаване. Също така ще се опитам тази година през есента да възобновя четенията на литературната инициатива „Истории от някога”, където автори четат всеки месец свои разкази на живо пред публика.

Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?

Първо – да продължават да го четат 🙂 И второ – пишете както ви харесва и каквото желаете. Една добра история винаги намира своите читатели.

Благодаря ти за приятния разговор и споделения опит!

Поздрави на екипа ви от мен и благодаря за поканата!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: