„Виж например човека… Тук се проявява майсторството ти.“

„Всъщност много ми допада играта ти на „следва продължение“, винаги можеш да създадеш напрежение и да задържиш вниманието на читателя, като намекнеш, че „тук всичко свърши, продължава отвъд“.

Но трябва да признаеш, че първите ти писаници на нищо не приличат. Какви бяха тия динозаври например? И не само те. Тази глава е неприятна и гадна. Явно сме на едно мнение, щом си изхвърлил тези части.

Изгори ли ги?

Според някои, да.

И по-нататък не е много добре.

Нали първо си създал природата.

Бъди сигурен, че теорията е много проста.

Всеки изяжда всекиго.

Няма нищо неясно, няма интрига, няма изненада. Досадно.

Възпроизвеждане.

Според мен еднообразието ти е омръзнало. Рекъл си си: „Този роман не струва. Трябва да добавя малко екшън и изненади. Да има малко загадъчност – да създам объркване. Да пораздвижа. Да събудя любопитството на читателя.“

Сигурен съм, че така си си рекъл.

Виж например човека, постоянен герой за голяма книга като твоята. Тук се проявява майсторството ти. Как го измисли?

Как сътвори този толкова сложен, пълен с противоположности, противоречащ дори на себе си, нерешителен и пълен с толкова чувства, колкото не се срещат на друго място в природата, характер?

Той се появява късно в романа, това е единствената ми забележка. Успя да измислиш човека едва триста и петдесет милиона години след акулата. Изобщо не ми разправяй: „има разлика между моето и твоето време“ и прочие, трябва да понасяш критиката по-хладнокръвно; дори да имаше моето време, за тези триста и петдесет милиона години между акулата и човека пак бих отбелязал: „късно вкарваш този герой в романа“.

 

Още цитати от книгата:

“Това градче е моят роман.”

“Всички сме Негов роман.”

“Вероятно това се нарича дилема.”

“Ако бях героиня в твой роман, каква съдба щеше да ми определиш?”

“Под увереното, твърдо поведение на писателите се крият крехки кукли…”

 

Превод: Елен Кирчева

Романът „Край на играта“ (изд. „Сиела“, 2015) е деветият роман на Ахмет Алтан, който е турски журналист с над 20-годишен стаж в журналистиката, изключително известен с активната си гражданска позиция. Алтан пише в жанра криминален, исторически и любовен роман и е автор на 10 самостоятелни романа. През 1982 г. печели награда за дебют с автобиографичния си роман „Четири сезона есен“.

Един писател решава да се усамоти в райско градче край морето, за да пише следващия си роман. На пръв поглед това е спокойното място, което търси. Красиво, с интересни персонажи, а и съвсем скоро се влюбва в една магнетична жена и осъзнава, че е готов да направи много за нея. Зарито под старата църква на близкия хълм лежи легендарно съкровище, което е в ума и устите на всички в градчето, което под китния си външен вид ври и кипи от случки, страсти и ескалираща борба за власт. Писателят се опитва да запази неутралитет, но се оказва в центъра на любовен триъгълник, който става ключов за съдбата на градчето. Следват показни разстрели и в откритата война раят скоро се превръща в ад. Един нестандартен криминален роман, в който убиецът е ясен от първите страници на книгата, но жертвата тъне в мистерия до края.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: