Мартин Колев: Вярвам повече на собствения си писателски инстинкт

Ако преди година знаех, че Мартин Колев ще напише продължението на „Софийски магьосници“ толкова скоро, навярно щях да си кажа, че е по-добре да го изчакам, за да му задам накуп въпросите си за създаването на успешния БГ фентъзи роман. И в това нямаше да има нищо лошо. Въпреки че сякаш сега стана дори по-хубаво. Освен, че задоволявам любопитството си и представям актуален автор втори път, и разговорът вече ни е като диалог между познати – свободна съм да го попитам повече неща, а той е още по-любезен и полезен в стремежа си да осветли създаването на едно добро заглавие, та даже цели две. Да не говорим за поредица, което е успех за който и да е писател по света, да не говорим за България. А защо на Мартин му се получи толкова добре, впрочем никак не е странно.

„Софийски магьосници 2 – В сърцето на Странджа“ не само донарежда пъзела от първа част, но прави и отличителна заявка за дистанция от западно влияние в този жанр и прокарване на БГ следа в съвременната фентъзи литература. Мартин знае как да грабне вниманието на читателя с голямото събитие в първа глава и въвеждане на нови интригуващи герои. Сюжетът върви леко, диалогът му е свеж. Тук все така е кръчмата „Г(л)адната сврака“, влизането на Шестте кьошета става пак по… онзи специален начин, книжарница „Прашен сандък“ присъства като олицетворение на една от най-любимите локации на действие от първа част. Е, липсва преминаването на Трамвай 32 и присъствието на Свилен (за което, честно, зверски ме боли!), но периферните герои все така придават уникален колорит. Мартин Колев е неповторим в създаването на атмосфера от различна реалност, освен това плете загадки с финес, а в последствие и майсторски ги нищи.

Много държа да кажа, че Мартин Колев е само на 29 (!!!?!?) години, а вече бележи сериозен успех, да не говорим, че с удоволствие подчертавам, че е роден в Бургас 🙂. Завършил е гимназия за романски езици с испански език там, а после – психология в Софийски Университет и е носител на редица литературни и театрални награди. Автор е на два сборника с разкази – „Кучето на терасата“ (2009) и „Микро“ (2016), – „Софийски магьосници“ (2017) е първият му роман, който логично вече продължава с втора част и заявява сериозно намерение за трета, което му желая от сърце. За магията да пишеш продължението на роман, за писането на „Софийски магьосници 2“ и писането въобще говорим с Мартин във второ интервю за bgstoryteller, което само̀ по себе си доказва, че от автор като него има още много да научим.

 

Мартин Колев: Вдъхновението е като апетита – само че идва не с яденето, а с работата.

Интервю на Валентина Мизийска

Снимка: Антон Кръстев

 

Кога започна да си мислиш за втора част на „Софийски магьосници“? Веднага, след като завърши първа част, или след като видя успеха й?

Още докато пишех първата част, светът на магьосническа София (респективно България) започна да се разраства до размери, надвишаващи обема и амбициите на романа. В интерес на истината именно изкушението да разкажа още за тази вселена, към която се бях привързал, ме мотивира да го редактирам – първите две-три чернови се нуждаеха от доста работа – и да разпращам по издателства.

Някъде четох, може би в анонс на редактора ти за сегашната премиера, че издателството се е въздържало от идеята за продължение, докато не отчетѐ интерес към първата част на книгата, но че първият тираж се е изчерпил за отрицателно време. По това време, когато получи зелена светлина за писане, колко готов беше с плана на сюжетната линия? Въобще планираш ли предварително?

По-скоро получих зелена светлина за издаване, не за писане. Бих казал, че бях готов на 50%. С първия роман не планирах особено и много ме изкушаваше идеята героите сами да ме водят напред в тъмното. Оказа се, че този подход, макар и интригуващ, води до доста работа впоследствие (и по-голям брой редакции). Затова вече планирам по-обстойно предварително и премислям нещата възможно най-дълго.

Кое роди нуждата от втора част? Недоразказаната част от първата история или ново вдъхновение?

Макар че книгите от поредицата са отделни истории, в крайна сметка проследяват един голям, общ сюжет – пъзел в няколко части. От продължението няма абсолютна нужда – двете могат да се четат и отделно, – но главната причина за написването му беше именно съществуването на този пъзел в главата ми. Иначе вдъхновението е като апетита – само че идва не с яденето, а с работата.

Колко време ти отне писането на продължението?

Зависи какво разбираш под „писане“.

Ами, колко време писа първия вариант, колко пъти или време го редактира, преди да го предоставиш на издателството. Или го показа в незавършен вариант?

Започнах да работя по продължението още докато чаках отзив за „Софийски магьосници“. Умувах, записвах си, кръстосвах улици, опитвах вкуса на различни възможности… Особено като става въпрос за поредица, точните периоди и числа губят значение – занимавам се почти без прекъсване с тези герои вече 4-та година. Според файловете на лаптопа продължението е имало шест варианта. Никога не пращайте на издателство незавършен вариант − по-добре ще е да се застреляте в крака.

Фентъзито се пише с един характерен стил на разказване. Лесно ли влизаш в образа на фентъзи разказвач след разговорния стил на ежедневието или ти така сладкодумно си приказваш и в нормалния живот?

Не свързвам фентъзито с един-единствен разказвачески стил. В жанра пишат и Ротфус, и Ле Гуин, и Пратчет – все с непогрешимо свое перо. По-скоро трябва да дадеш достатъчно време на историята, да коригираш пропуските в стила си и да се нагодиш към езика ѝ. Всяка история разказва сама себе си, ние само я превеждаме върху хартията.

Има ли изисквания за „споделената предистория“, които трябва да следваш, когато пишеш поредица – например каква част да преповториш накратко, за коя да загатнеш, коя да оставиш читателите сами да открият, докато развиваш историята, – за да запознаеш евентуални нови читатели, но пък и да не отегчиш верните си почитатели?

Има изисквания в книгите по творческо писане, но не им се доверявам сляпо – вярвам повече на собствения си писателски инстинкт. Той се възпитава, развива, греши, но е автентичен. Иначе тези откъси се преценяват според случая и се шлифоват сетне при редакциите. (Тук прозвучах почти като Учителя Налъмов!)

С напредването на историята във втора част се разгръщат и предисториите на доста от героите. Знаеше ли миналото им предварително, преди да седнеш да пишеш, или го измисляше с напредването на ръкописа, пак за нуждите на сюжета?

Някои неща знаех, други се избистряха по време на приключението. Нуждите на сюжета невинаги са водещи – в процеса на опознаване на героите някои черти на характера или детайли от предисторията им изкристализират естествено. Миналото започва да оказва влияние на бъдещето, а предварително начертаният план става на пух и прах.

Би ли споделил съвсем откровено имаше ли този път коментар от страна на издателството от рода на: „Да вземем да направим тази книга още по-добра от първата! Защо не включиш това и това?“ Или „По-добре онова да го махнем, защото сякаш не стоеше добре в първа част?“

Говорихме си втората да е по-добра, това си е в реда на нещата. Иначе ми даваха разни предложения, но по-скоро като приятелски насоки. Имам щастието да работя с екип, който ми се доверява (вследствие, разбира се, не само на късмет, но и на усърдие). Друг вариант надали би проработил толкова успешно.

Върху какво работихте с редактора този път? Научил ли си беше урока за елементите на разказа от „Софийски магьосници 1“ – поправките върху наратив, изграждане на герои, диалози или други акценти? Или работихте само върху разработването на новата история?

Този урок продължава от първото изречение до последния дъх, научаване няма. Не сме работили с редакторката (Ганка Филиповска) върху разработването на новата история – това е част от по-ранния процес на работа, където външни лица не се допускат. Впоследствие обаче Ганка ми помогна страшно много за повечето, ако не и за всички изброени аспекти на повествованието.

Не си се ограничил в старите разделения на „зорнѝци“, „здрачници“, „мъглици“, „пробудници“… Вкарал си „везнѝци“, „непокорни“, заиграваш се с практиката „Даром – Вером“. С писането ли се раждаше нуждата от подобен колорит или идеята да развиеш така историята зрееше, още докато поставяше многоточието в края на първа част?

Нуждата от допълнителни детайли си дойде с писането на продължението. Изследването на нови територии обикновено предполага нови открития.

Но Свилен беше много привлекателен образ от първата книга. Правеше „Магьосниците“ атрактивни и за по-зрялата аудитория – освен, че е образ „на възраст“, той си имаше и своите лични проблеми и битки, което беше завиден пример за изграждане на главен герой във фентъзи и въобще в сериозен роман с акцент върху художествения образ. Я кажи защо го отстрани така от втора част?

Защото така беше по-добре за историята. Втора част е посветена на Бриян, а трета ще върне Свилен обратно под светлината на прожекторите (която той така ненавижда). Стига само да я напиша.

Да, в края на романа ясно си личи заявката за трета част. Докъде стигна с обмислянето на тази идея? Един съвсем откровено писателски отговор търся: какъв обем на поредицата ти се иска да постигнеш?

Стигнал съм общо-взето до по-ниските клони на кривата круша. Не смятам да разказвам приказки без край – поредицата разказва история в три акта и в момента се намираме малко преди средата на втория.

Кога една поредица спира?

Обикновено приключва с края едно от трите: на историята, автора или печалбите. Възможни са и комбинации помежду им.

Да хвърлим малко светлина и върху писателските навици на Мартин Колев. С какво се занимаваш и кога ти остава време за писане?

Когато реших да се заема сериозно с писането, почнах работа на половин ден. Опитът учи, че не става само с „оставане на време“ – писането трябва да е на първо място.

Имаш ли си рутина? Къде предпочиташ да пишеш, как изглежда работният ти кът, изискваш ли от себе си писане на определен обем страници на ден?

Рутината се мени през определени интервали от време: в зависимост от сезоните, емоционалното ми състояние и т.н. Понякога пиша на компютър, друг път – в бележник. Работният ми кът е разхвърлян и близо до прозорци, а дневният обем също зависи от множество компоненти. В общи линии гледам да не приключвам преди чувството на заслужено доволство от написаното.

Как сверяваш писателския си часовник?

Главно с четене.

Какво предпочиташ да четеш?

Нямам твърди жанрови предпочитания, обичам добре написани книги. Най-лесно ме привличат теми като времето, паметта, лабиринтите, огледалата, двойниците, сънуването…

Имаш ли си любими БГ автори, независимо дали пишат в твоя жанр?

Имам си. Кристин Димитрова, Йордан Радичков, Николай Лилиев, Валери Петров, Мария Калинова, Никола Петров, Владимир Полеганов и още, и още…

Твоят съвет към начинаещите български писатели, които четат bgstoryteller?

Пишете, четете, редактирайте и не търсете лесни пътища. Няма такива – писането минава през най-тъмните дебри на душата, за да преобразува кошмарите в злато. Но ако то е вашето нещо – всъщност този съвет важи за всичко – не се предавайте.

 

Всичко, около текущите проекти на Мартин можете да откриете на страницата му във Facebook: https://www.facebook.com/martinpkolev/

Първото ни интервю с Мартин е тук: Мартин Колев: Пиша така, че да се харесам на свой двойник от алтернативна вселена

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: