„Тези дни съвсем не знам коя съм…“

Из „Писмо до сестра ми“ на Мария Пеева и Люси Рикспуун, издателство Софтпрес.

„Дните ми са различни. Понякога ми се плаче, като се сетя, че животът ми е преминал в лъжи от хората, които са ми най-близки. Понякога съм раздразнителна и привидно дребни неща могат да ме извадят от равновесие. Вчера например дочух интригуващ разговор между две българки в един магазин, което не се случва често, защото наоколо няма много българи. Едната покани семейството на другата да празнуват Великден заедно с нейното семейство в дома им. А другата отговори: „Уф, ми ние имаме много оферти…“

Егати и прасето! Някой е помислил за теб, решил е да сподели празника с теб и семейството ти, да сподели дома и трапезата си, а ти отговаряш, че имаш много оферти. Въпросът не е дали имаш много оферти или не, въпросът е в поканата. Не казвам, че трябва на всяка цена да отидат, но на токива покани трябва да се отговаря с уважение и благодарност, без значение дали възнамеряваш да приемеш. Вместо това си избиваш комплексите с декларации за броя на офертите. Понеже като кажеш, че имаш много оферти, вече няма да прозира колко си нищожен.

До края на деня мисълта за този разговор ме влудяваше. Неблагодарността винаги ме е карала да реагирам остро. Никой не е длъжен да прави нещо за теб и ако е избрал да прояви загриженост, да помогне или дори да се обади да види как си, е достатъчен повод за благодарност. Може би разсъждавам така, защото живея далеч от роднините си, трябваше наново да изграждам приятелски кръг и оценявам по различен начин интереса на другите или проявите им на доброта. Но наистина се вбесявам, когато някой не оценява чуждите усилия. Или може би защото тези дни съвсем не знам коя съм и трябва да пиша собствената си история отначало. Кой знае… но на таи с офертите определено исках да й фрасна един.“

Из „Писмо до сестра ми“ на Мария Пеева и Люси Рикспуун, издателство Софтпрес.

Още откъси  от книгата:

“Остави го да диша – мислех си, – той е мъж.”

“Виждам само лоши герои…”

“Сами се обричаме да сме вечни жертви на чувствата и терзанията си…”

“Масово се пише с правописни грешки!”

“Какво се случи с нас…”

Животът им тече с 10 часа разлика и 180 градуса разминаване в ежедне

вието. В София Радост приготвя закуската на болния си син, игнорира сърдитото сумтене на дъщеря си и избягва да поглежда гневно към съпруга си. В същото време Лора се приспива с шума на океана в Калифорния и с топлата прегръдка на красив италианец след поредния професионален успех като психолог.

Две сестри като двете страни на монетата – противоположни, но неизменно свързани. Всяка – стабилен гръб и основа за другата. Но когато монетата се завърта на ръб, животът и на двете е напът да изгуби равновесие. Неочаквани разкрития от миналото и съдбовни избори в настоящето преобръщат всичко, в което са вярвали. Единствено писмата, които си разменят, им помагат да запазят здравия си разум в свят, който изглежда все по-безумен и за двете им.

Мария Пеева, известна като Мама Нинджа, и практикуващият в САЩ доктор по клинична психология Люси Рикспуун създават роман, който се чете на един дъх, но топли дълго. С лекия си и емоционален език, пълнокръвни герои и неочаквани обрати „Писмо до сестра ми“ е книга за живота, толкова истински, че прилича на роман. И за онези малки нащърбени ръбчета във всеки от нас, които ни помагат да се напасваме с другите. Защото връзките са пъзел от характери. Нима може да направиш сглобка с перфектно симетрична фигура?

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: